Това е въпрос на политическо решение, но ние ще продължаваме да поставяме проблема
<em>Със 7-8 % биха могли да паднат цените на лекарствата за крайния потребител, ако държавата намали или премахне данък добавена стойност върху тях. Иначе ниските цени не трябва да са самоцел, защото водят до трайна тенденция на изтегляне на лекарства от пазара - производството им става неизгодно за компаниите, особено за малък и беден пазар като българския. Решението е в провеждането на последователна лекарствена политика, чиито мерки да са ясни за поне 3 години напред. Мнението е на новия председател на Българския фармацевтичен съюз доц. Илко Гетов. <br /> <br /> </em><strong>- Доц. Гетов, още миналата година, когато мерките за намаляване цените на лекарствата бяха предложени и приети от предишното управление, от бранша предупредиха, че някои лекарства ще изчезнат от българския пазар, защото производството им ще бъде неизгодно. През последните няколко месеца се появиха няколко цифри за брой на вече изтеглени медикаменти - около 200 според пациентски организации, 150 според асоциацията на търговците на едро с лекарства, 30 според бившия управител на НЗОК Пламен Цеков. Каква информация имате вие?<br /> </strong>- Това, което аз мога да отговоря, е - да, има такава тенденция. Точните цифри, цитирани от организациите, които споменахте, не бих могъл да потвърдя. Но мога да кажа, че това е тенденция, която се наблюдава не само в България, а и в други европейски държави. Това е основано на така наречения модел на референтно ценообразуване и по-точно взимането като основа на най-ниската цена, която съществува в референтните държави. Има и нещо друго - българската система за ценообразуване всъщност работи в последния си вариант твърде от скоро - Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти беше създаден в края на март с решение на служебното правителство, след което от 1 май в сила влезе новата наредба. Но ако искате еднозначен отговор - да, има тенденция за загуба на интерес от фармацевтичните компании да участват на пазара в България заради твърде ниската цена, фактът, че пазарът е малък, а българите - с ниска платежоспособност. <br /> <strong><br /> - Има ли изход от тази ситуация?<br /> </strong>- Има различни модели за решаване на този проблем. Ние като експерти вече сме ги предлагали, сега очакваме и новият управител на НЗОК да представи своята визия. Иначе са познати различни мерки - като например защитени продукти, списък с жизненоважни лекарства, чието присъствие на пазара се гарантира, даване на преференции на производители, като например разрешение да се продават определени лекарства с опаковки и листовки, които не са на български, с цел да се спестят някакви средства при производството им. Има най-различни варианти, но аз не искам да се ангажирам с конкретни варианти за българската ситуация, тъй като това е въпрос, който трябва да се реши от институциите - здравно министерство, НЗОК, Националния съвет по цени и реимбурсиране и т.н., разбира се, в диалог със заинтересованите страни и обществото. <br /> <br /> <strong>- Здравният министър д-р Таня Андреева говори преди месец, при срещата с предшественика ви на поста председател на БФС, за създаване на Концепция за национална лекарствена политика...<br /> </strong>- Още при предишното правителство няколко пъти се събираха работни групи по конкретните елементи на националната лекарствена политика. Но цялостен, окончателен документ, приет на съответното ниво, с осигурено финансиране, ние не сме видели. Финална дискусия по такъв окончателен документ също. В този смисъл <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нова стратегия няма смисъл да се пише, <br /> <br /> </strong></span>има достатъчно много документи. Просто от тях трябва да се вземат добрите идеи, и да се разпишат в конкретни срокове - спешни, краткосрочни и средносрочни приоритети. А дали ще се казва концепция или стратегия, няма значение, важното е да набележи действията за следващите 3 до 5 години.<br /> <br /> Това, на което много ще държим, е ако се приеме такава стратегия, в нея да се включи и така наречената аптечна карта.<br /> <br /> <strong>- Това има отношение към желанието на фармацевтичния съюз аптеките да са по-равномерно разпределени в рамките на страната, нали така?<br /> </strong>- Да, тази карта трябва да ни даде представа къде са тези &ldquo;бели полета&rdquo; в страната, където няма аптеки, за да можем да създадем някаква равнопоставеност при достъпа до лекарства. На този етап създаването на такава карта е в сферата на добрите пожелания, твърде много интереси има засегнати. Но все пак трябва да е ясно, че аптеките са част от здравната система, те не са просто бизнес и не е нормално да се подчиняват само и единствено на чистите пазарни принципи на икономиката. Българският фармацевтичен съюз още преди година публикува едно проучване, от което става ясно, че в над 30 общини въобще няма аптека - някои от тях са с повече от 10 хиляди жители. Същевременно България е на предпоследно място по брой население на аптека - около 1700 души на 1 аптека. Но тази статистика се получава заради броя на аптеките в големите градове и атрактивните икономически райони. Средноевропейският критерий е за 3000 до 4000 души на една аптека, но има изисквания за териториално и демографско разпределение, различни варианти. <br /> <br /> <strong>- Според вас в какъв срок една концепция за национална лекарствена политика може да стане факт?<br /> </strong>- Считам, че до Нова година може да е готова и да e преминала съответните нива на одобрение. Така от първи януари ще работим целенасочено, а няма пак да се правят някакви промени на парче.<br /> <br /> <strong>- Няма ли риск дотогава да възникнат проблеми, които да изискват спешни решения? Както в момента например с преразходите за онколекарства и дебатът, който се предизвика - кой да ги плаща - Касата или министерството.<br /> </strong>- Не мисля, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>до края на годината може да възникнат сериозни трусове <br /> <br /> </strong></span>Но със сигурност това време трябва да се използва, за да се вземат принципните решения. Иначе за онколекарствата - въпросът дори не опира само до това от бюджета на коя институция ще излязат парите за тях. Пациентите вероятно нямаше да реагират така негативно, ако институциите бяха обърнали внимание на нашето настояване за специален закон за обществените поръчки в здравеопазването. Той би решил много от проблемите, заради които пациентите настояват лекарствата им да се плащат само и единствено от НЗОК.<br /> <strong><br /> - А въпросът за специфично ДДС за лекарствата актуален ли е отново?<br /> </strong>- Въпросът за ДДС не зависи само от Министерството на здравеопазването, той е въпрос на политическо решение и на сметки. От експертна гледна точка, ако ДДС върху лекарствата бъде редуцирано, е възможно до 8-процентно намаление на цените за крайните потребители. Но ние ще продължаваме да поставяме този въпрос, защото смятаме, че лекарствата и здравеопазването изобщо, са специфичен вид услуги и стоки. И както учебниците, както туризмът, лекарствата също би трябвало да имат поне редуцирана ставка. <br /> <br /> <strong>- А споделяте ли мнението на ваши колеги, че като взима 20% ДДС от лекарствата, които се плащат от НЗОК, държавата на практика &ldquo;източва&rdquo; от парите за здраве и ги дава за други дейности?<br /> </strong>- Да. Но пак казвам, това е въпрос на политическо решение и много точни сметки. Не може да стане със щракване на пръсти, ей така от 1-во число следващия месец. Затова ще настояваме въпросът да се обсъжда пак. Много по-богати от нашата държави имат диференцирано ДДС за лекарствата, а в някои дори няма ДДС за лекарствата, които се плащат с публични средства. <br /> <br /> <strong>- Оптимист ли сте, че ще ви чуят?<br /> </strong>- Надявам се. Засега и здравният министър, и управителят на НЗОК, и депутатите от здравната комисия, с които се срещнахме, декларират желание за диалог. Надявам се, че ще намерим допирни точки.<br /> <br /> <strong>Надежда ГЕОРГИЕВА<br /> </strong>