Искам неродените ми още внуци да ме помнят като топъл и ласкав човек
<em>Пламен Панчев е роден през 1948 г. в Разград. Завършил е в Пловдив ВИХВП, а по-късно - Националната спортна академия. Майстор на спорта по баскетбол. Треньор. Издал е стихосбирките &ldquo;Връхна нота&rdquo;, &bdquo;Все по-далеч от думата надежда&rdquo;, &ldquo;Тревожен хляб&rdquo;, &ldquo;Спиралата на спомена&rdquo;, &ldquo;Целувай ме, змия великолепна&rdquo;, &bdquo;Добро утро на залеза&ldquo;. Член е на СБП и на &bdquo;Славянска литературна и артистична академия&rdquo;. Носител на много национални награди. Живее в родния си град.<br /> <br /> </em><strong>- Пламене, знам, че не е никак лесно да си писател в Разград. Какво все пак му е доброто и хубавото на провинцията?<br /> </strong>- Хубавото е, че си далеч от шума, многолюдието и пъстротата на столицата, можеш да чуеш мислите си. Ето още едно добро нещо: по-бързо забелязваш детайла, по-ярко се открояват абсурдите, по-лесно те докосва емоцията. <br /> <strong><br /> - Пример?<br /> </strong>- Наблизо до нас в една градинка имаше украса &ndash; малко бронзово конче. Една сутрин гледам &ndash; няма го, отмъкнали го апаши. Заболя ме сърцето. Така се роди стихотворението &bdquo;Кончето&rdquo;, което завършва така: Не го застреляха в окото./Децата не разбраха как/в нощта го грабнаха, горкото/и го продадоха за скрап.<br /> <br /> <strong>- Знам, че нямаш още внуци, дъщеря ти още учи в чужбина. Но с какво би искал да те запомнят бъдещите ти внуци?<br /> </strong>- Искам да ме помнят като топъл и ласкав човек. И те да са като мен &ndash; да не са груби прагматици, а да носят у себе си една нежност, една чувствителност... Може и да не съм прав &ndash; чувствителните хора живеят трудно.<br /> <strong><br /> - Какво остана у теб от страните, които си посетил?<br /> </strong>- Професията ми беше такава, че поскитах доста по света. Но хората са еднакви навсякъде - искат мир и сигурност, искат бъдеще за децата си. Сега вече трудно пътувам и предпочитам вечер да съм си вкъщи, със семейството си.<br /> <br /> <strong>- Успяваш ли истински да общуваш с дъщеря си и нейните приятели?<br /> </strong>- За съжаление - все по-трудно. Опитвам се да не изоставам, но не става дума вече за компютри, джиесеми и други технически джаджи, а за цялостен поглед върху света и проблемите му. Те виждат нещата по друг начин. Радвам им се.<br /> <strong><br /> - Докъде ти стига пенсията?<br /> </strong>- Пенсията?! Имаш предвид малкото дребни пари, с които си купуваме по една доза малък живот? У нас това са средства, които автоматично те правят аутсайдер. Обидно е.<br /> <br /> <strong>- Здравната система удовлетворява ли те?<br /> </strong>- Развитите, цивилизовани страни се отличават с това на първо място &ndash; с грижите за възрастните, за децата, за инвалидите... Ние сме бедна и корумпирана страна с объркани млади хора и отчаяни възрастни, това е засега &ndash; през моите очи, дай Боже да се промени.<br /> <strong><br /> - Какво мислиш за обществените настроения в момента?<br /> </strong>- Наскоро написах едно много мрачно стихотворение - &bdquo;Голгота&rdquo;. Позволявам си да цитирам част от него: Голгота вече има друго име!/Тя почва не от хълм в Ерусалим,/а в Българско, от калните квартали -/към пътищата лъскави за Рим./И тръгнахме, измамени, смутени, /отровени с изписани лъжи./Излъгани брутално, озлобени,/че на Европа вечно й дължим. <br /> <br /> <strong>- Какъв лек имаш срещу умората, болестите, лошото настроение?<br /> </strong>- Опитвам се да живея здравословно, доколкото мога. Не мога вече да спортувам пълноценно. Търся позитивните си приятели и познати и отбягвам хленчещите. <br /> <br /> <strong>- Правиш ли си планове?<br /> </strong>- Краткотрайни планове &ndash; да. Опитвам се обаче да не дърпам времето и късмета си за опашката. Колкото &ndash; толкова! Каквото &ndash; такова. Докогато &ndash; дотам.<br /> <br /> <strong>- В часове на безсъние правиш ли равносметки?<br /> </strong>- Първо: спя добре, като човек, който няма дългове и съвестта за нищо не го гризе. Второ: винаги съм се изправял с лице към идващото, каквото и да е. Готов съм да посрещна и хубавото, и лошото &ndash; щом ми е отредено.<br /> <br /> <strong>- Казват, че писателите имат пророчески дар, ти какво провиждаш в бъдещето за българите, за България?<br /> </strong>- Ние, българите, живеем трудно... Някаква клетва сякаш тегне над нас. Баба Ванга беше предрекла хубаво бъдеще, аз съм по-резервиран.<br /> <br /> <strong>- Какво би казал на връстниците си от тази трибуна?<br /> </strong>- Най-хубавото българско пожелание: Бъдете живи и здрави!<br /> <br /> <br /> <em><strong>Петя ИВАНОВА</strong></em>