“Невъзможният път” беше лелеяна цел на поколения ветроходци от Англия, Холандия, Щатите, а аз, един българин, я постигнах
Дончо Папазов е емблематична фигура в бедната ни откъм мореплаватели история. Това, което световни ветроходци от Англия, Холандия, Щатите са мечтали, нашият Дончо Папазов го сбъдна. И до днес не е повторен рекордът му. Всеки може да го види из софийските улици с единствения му превоз – колелото. А да си забрави вкъщи мобилния си телефон е редовният му “грях”.

- Станаха точно 25 години от твоя световен рекорд – обиколката на света с яхтата “Тивия” през “невъзможния път”, “ревящите четиридесет“, и то в зимни условия.
- И аз не знам как изминаха тези години? Много са, а все едно всичко е станало вчера. Наистина бях първият мореплавател, който направи обиколка на света през “ревящите четиридесет градуса”, южните полярни ширини през нос Хорн, през “Добра надежда” на юг от Австралия, на юг от Тасмания, Нова Зеландия, без да спирам на никое пристанище. Беше зима там, нощта дълга - 20 часа, тъмнина, студ, сам под далечните звезди сред океана.

Имаше 14 дни ураганен вятър, два пъти се обърнах, всичко беше подгизнало. Преценката е, че съм оцелял като по чудо

“Невъзможният път” беше мечтата на поколения наред световни ветроходци от Англия, Холандия, Щатите – все развити страни, а аз, един българин, я постигнах.

- Може ли да се каже, че си имал и самочувствие, и сила?
- Изглежда да е така, те са като при дарбата на писателя, на художника, на доктора... А и съм ги възпитавал много години преди да направя това самотно мореплаване. Бях и леководолаз, имах рекорд на гмуркане...

- Виждат те често на протестите в София тези дни?
- Да, ходя. Ето днес бях при Едвин Сугарев, да го подкрепя. Да си разменим мисли. С него бяхме заедно депутати от СДС едно време, седяхме на последната банка в Парламента, разбираме си от дума. Страхотно ми е драго, че

народът ни след дълъг сън се съвзема,

предявява исканията си. Няма нужда те да бъдат точно формулирани, нито да има специални водачи на протеста. Този път народът ни е едно цяло, продължава да казва заедно “Не!”. Защото властта прави грешки.

Сега се взимат решения да се увеличат надбавките за майките, парите за първолачетата. Но заедно с това и решения за заеми.
Които ще ги плащат децата ни. Точно затова трябва да продължим, защото като държим на “Не”, ще се взимат по-мъдри решения.

- Как формулираш сегашния протест?
- В момента имаме една обща гражданска съвест. Това не е протест срещу политиката на едно или друго правителство, а протест срещу неморалното поведение и липсата на откритост в решенията на всеки, който застане на власт, независимо какво ще е правителството. Протест срещу съдебната система, в която остана да вилнее кохортата, подчинена на олигарси, мафиоти и престъпен свят.

- Казват, че с идването на лятото протестите ще намалеят.
- Но това няма да ги отложи. Гражданското общество ще протестира дълго и непрекъснато. И ако не му чуват гласа, есента тежко му и горко на правителството. Всичко ще стане още по-масово и по-буйно. Ако сега се отложи тази работа, ще има рикошет, загуба за всички партии.

- Лично ти не пропускаш всяко лято да прекараш месеци на морето. Какво ще правиш сега, ще черпиш ли за 25 години от твоята знаменита обиколка на света?
- Аз започнах вече да го правя. С моите приятели. От Царево тръгнахме с една яхта на мой приятел, Неделчо Куртев от Каварна.

Той, милият, почина, преди да тръгнем

С неговата яхта влязохме в Босфора, плавахме много добре, но ни се счупи перката. Минахме Босфора и след това в Мраморно море ни се повреди двигателят.

- На теб все ти се случват перипетии...
- Не ме плашат. Екипажът ни беше на много високо ниво. Мариел Самсонов, капитанът, той беше един от лидерите на “Екогласност”, държа се прекрасно, страхотно самообладание. Минахме през нощта само на платна, без двигател, а там това не е позволено, но ние минахме само на платна, а който разбира, знае, че това е много опасно. Но тепърва ни предстоеше баш опасното. Сигурно отгоре от небето с нас е плавал и покойният ни приятел Неделчо, за да ни пази. Защото в Егейско море ни хвана един много тежък щорм.

- Гигантски вълни подмятат кораба, така ли?
- Ама изключително тежък щорм. Аз толкова урагани съм изкарал, ама този ги надмина. Скъса ни грота, който беше стар. Останахме на едно щурмово платно. Нашият екипаж, Мариел, Дани и аз, обаче успяхме да закараме до Халкидики яхтата по най-достоен начин. Три, четири нощи не сме спали. Вече в Халкидики чух за събитията, които стават в България, решихме да прекратим пътуването и веднага бях тук. Оттогава участвам почти всеки ден.

- Младите разпознават ли те, знаят ли кой си?
- Много хора ме познават, а на младите пък казват други и така... В началото ми беше много трудно, спираха ме на всяка крачка, целувки, приказки... Но всичко е много хубаво на тези протести. Младите са страхотно приятни, те много добре знаят какво НЕ искат да се случи, знаят отлично и какво искат. Отвратително е, че някои започнаха да разделят хората на по-заможни и по-незаможни, на по-интелигентни и по-неинтелигентни, няма нужда. Хората там са заедно. Има и млади, и стари, и майки, и деца, и бащи, и дядовци, и баби...

Аз съм оптимист за тези протести. Ще стават все по-твърди исканията на хората и ще бъдат по-радикални протестиращите. Това е много възпитателно за всички партии. Дано да доведе до пречистване.

Партиите, без изключения, да се отърват от мръсните лица на прехода, да работят за хората и отечеството ни

Не желая нищо лошо на лявото, въпреки че съм десен. Нито една страна не може без лявото. Такъв е балансът на всяка демокрация и колкото по-достоен стане този баланс, толкова по-добре е за демокрацията. Едно обаче виждам ясно - на хората в момента им е леко да протестират, те не се напрягат, не преодоляват страха си. Защото страхът е преодолян. Тук искам да добавя нещо – сега е времето СДС да се изяви – не да стават лидери, а да дадат поне знаци, че правят нещо, че имат идеи.

- На морето какъв хранителен режим следваш?
- Ям си хляб, домати, сирене, салати, зеленчуци - варени, печени, сурови, плодове всеки ден. Каквото ми кефне, си измислям, разни “гостби на въображението” и с много подправки, магданоз, джоджен, копър, чесън... Правя си неща лесни и не отнемат време. Никакво пиене на алкохол, дори бира, и никаква минерална вода, а само чешмяна вода си пия от там, където се намирам.

- Има ли нещо, за което да съжаляваш днес?
- Не съжалявам за нищо. Жалко, че не мога да пея като Едит Пиаф в прословутата й песен.


Савка ЧОЛАКОВА