Никога през живота си не съм ходила на зъболекар
<em>Едно от емблематичните лица на спортната журналистика - Свобода Маданска - работи в БНТ от 1994 г. По професия обаче тя е кинезитерапевт. Следването в Националната спортна академия я свърза с треньора Михаил Мадански, сега селекционер на младежкия национален отбор по футбол. Двамата имат дъщеря Николета, която избира професията на майка си и също работи в телевизия. Специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; Свобода Маданска разкри своята житейска философия и начин на живот, благодарение на които се радва на отлично здраве.<br /> </em><br /> <strong>- Свобода, как поддържаш здравето си, за да изглеждаш така сияеща на екрана?<br /> </strong>- Разбрах, че за да съм физически здрава, много по-важно е да поддържам душевното си здраве - да се чувствам свободна и да се зареждам с положителни емоции. Житейският ми опит ме научи да изключвам негативизма около мен. Като мисля позитивно и се радвам на положителни емоции, отключвам онези процеси в организма, които допринасят да съм физически здрава. Обичам да се движа - да тичам в пресечена местност, на стадион или в гора; обичам туризма, обичам да плувам. Независимо с кое от тези неща се занимавам, си налагам да мисля само за хубави неща. Това е равносилно на яденето на шоколад и ме зарежда положително. <br /> <strong><br /> - Лежала ли си някога в болница?<br /> </strong>- Да чукна на дърво, не ми се е налагало, освен за две операции в детството - от апендицит и след падане от мотоциклет. Баща ми, Бог да го прости, ме повози на мотор. Разви по-висока скорост и в момента, в който усетих, че летя, моторът поднесе и паднахме. Отървах се със счупване на крака. Оперираха ме в болницата в Плевен, моя роден град. Казаха, че съм се държала много мъжки. Споменът ми е от белите стени в стаята, от контакта с хирурга и с персонала. Не усетих кога мина всичко. Най-много пет дни лежах в болницата.<br /> <br /> <strong>- Явно костта е била доста натрошена, щом се е наложила операция, а и белегът под коляното ти е голям?<br /> </strong>- Да, имаше и метални пластини, които останаха в крака ми. Белегът е видим, повече от 10 см, но не се притеснявам от него. Над 30 години са минали от операцията и нямам проблеми. Тогава ме притесняваше повече, че влизам в болнично заведение, отколкото, че съм си счупила крака. Като дете бях луда глава и играех повече с момчетата. <br /> <br /> <strong>- Как се лекуваш от настинка или грип?<br /> </strong>- Майка ми работеше като медицинска сестра и може би затова с брат ми не познавахме какво са лекарства, доктори, болници. Тя ни лекуваше чрез бабините рецепти. Предпочиташе да използва методи с естествени продукти - чай, лимон, мед, морска сол, компреси. Така се справяше с нормалните детски болести. Аз и сега не пия лекарства, дори за главоболие. Непременно искам да споделя една моя изпитана рецепта при настинка и обща отпадналост. Изсипвам цял пакет от 500 мг морска сол в леген, отгоре заливам с три литра вряла вода. Краката трябва да се поставят вътре, но в началото се потапят за кратко, докато се адаптират към горещата вода. Накрая ходилата се потапят изцяло. Не е много приятно, усещат се дори болки. Когато вече спокойно държиш краката си в легена, изсипваш още литър и половина гореща вода, като внимаваш да не се изгориш. Това продължава 20 минути. <br /> <br /> През това време пиеш горещ билков чай с мед, за да се ускори потенето и изхвърлянето на вирусите и токсините. Когато извадиш краката от водата, обуваш не памучни, а вълнени чорапи. Лягаш и се завиваш с поне 2-3 одеяла, ако може и през глава. Тогава започва нечовешко потене, избива пот дори на главата. После много бързо вземаш душ и се преобличаш. <br /> <br /> <u><em>След половин час обаче няма и следа от простудата<br /> </em></u><br /> или от вирусното заболяване. Изчезва и отпадналостта, дори когато е следствие от преумора.<br /> <br /> <strong>- Каква професия си беше избрала в детството?<br /> </strong>- Като дете мечтаех да стана лекар. Подготвях се сериозно, ходех на кандидатстудентски курс по биология. Неочаквано въведоха и изпит по химия, а това не беше от любимите ми предмети и предреши нещата. Друг въпрос е, че завърших със златен медал и с отличен по всички предмети. Но аз съм максималист и не бях убедена, че ще се справя с химията. Тогава реших да кандидатствам нещо близко до медицината - кинезитерапия. Тя беше нова и модерна специалност, която тогава се учеше само в Националната спортна академия. Впоследствие я въведоха и в медицинските институти.<br /> <br /> <strong>- Работила ли си някога като кинезитерапевт?<br /> </strong>- За съжаление, не. Изкарах само тримесечна практика в Института за лечение на чужди граждани до Окръжна болница. Така приключих с кинезитерапията, въпреки че се дипломирах с пълно отличие. Започнах аспирантура в НСА на съвсем друга тема - &ldquo;Човекът и неговия мозък&rdquo;, която касаеше физическата култура за развитието на децата. Тази аспирантура предопредели бъдещето ми. Трябваше да имам упражнения и лекции със студенти. Преподавателската работа ми хареса. Спечелих след това конкурс за преподавател в Свободния университет, трети конкурс в психофизиологична лаборатория. През 1994 г. дойде и конкурсът в БНТ, който пък свърза живота ми със спортната журналистика.<br /> <br /> <strong>- Правиш ли си психотренинг, преди да застанеш пред камера?<br /> </strong>- Сега не. В първите години ми трябваше известно време да се успокоя. И то е съвсем нормално. Адреналинът се вдига дотолкова, че понякога си усещаш сърцето как бие. <br /> <br /> <em><u>Всички, които застават за първи път пред камера, <br /> </u></em><br /> изпитват притеснение, което те оставя без въздух. Или го преодоляваш, или никога не успяваш. Бях свидетел, когато дойдох в телевизията, как две колежки не успяха да се справят с притеснението. На мен много ми помогна това, че спортувам. Така мога да контролирам дишането си, движенията си и ритъма на говорене, за да прочета текста или да направя интервю в ефир.<br /> <br /> <strong>- Какво си тренирала? <br /> </strong>- Като при всички деца, които са имали възможността да бъдат повече на село при баба и дядо, ваканциите ми минаваха в игри - повече от 10 часа на ден. Като ученичка тренирах хандбал, волейбол, лека атлетика. Всеки божи ден бях на някакви тренировки. Преминавах от един в друг спорт. Когато ме приеха да следвам в НСА, освен отличната оценка по биология, получих от 5,50 нагоре на всички спортни дисциплини. Спортът винаги ми е помагал и продължава да ми помага. Преди да дойда в телевизията през 1994 г., преподавах в Библиотекарския институт и се учудих как момичета на по 18-19 години нямат отношение към спорта. Идваха в началото без желание в часовете по спорт. Като разговарях с тях, те споделиха, че искат да тренират телата си и да изглеждат добре, но не им допадаха упражненията. Тогава от ръководството на института ми разрешиха часовете да се трансформират в туризъм. Така започнахме да ходим на походи в планината и нямаше отсъстващи студенти. Всеки човек трябва да си намери подходящата форма на движение, защото всички имат нужда - от децата до възрастните. Но да го правят с желание. Имам приятни впечатления от възрастните хора в един хоспис, близо до моя дом. Наблюдавам как хора над 70 г. правят упражнения на открито. Велико нещо е движението, под каквато и форма, на каквато и възраст да е. То заедно с позитивното мислене стои в основата на здравето. Движението е алтернативата на ежедневното пиене на шепа лекарства. <br /> <br /> <strong>- Колко пъти в седмицата спортуваш?<br /> </strong>- От седем дни поне в пет спортувам. Харесвам базата на Националната спортна академия, където тичам. Учудена съм колко много хора, дори цели семейства ползват базата и дават невероятен пример на децата си. Обичам да плувам. Зимата ходя на ски. Освен това имам куче и ежедневно тичам с него в гората на Лозенската планина. Невероятна природа, хубав въздух, зеленина.<br /> <br /> <strong>- Ходиш ли на профилактични прегледи? <br /> </strong>- Ходя веднъж в годината. Но когато бях по-млада, смятах, че няма защо да се преглеждам, след като нямам оплаквания. Сега смятам, че е задължително човек да си прави профилактични прегледи, най-малкото за успокоение. Горда съм, че не съм била в болница за някакъв сериозен здравословен проблем, както и това, че никога не съм ходила на зъболекар. Това е феномен, който говори колко важна е наследствеността.<br /> <br /> <em><strong><br /> Мара КАЛЧЕВА</strong></em>