Актьорът Ириней Константинов: В трудова повинност ме пребиха от бой!

<em>Култовият актьор Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo; в класа на проф. Гриша Островски. След дипломирането си играе на сцената на Варненския театър до 1976 г. Оттам-нататък работи в &bdquo;Сълза и смях&rdquo;, а от 1984-а, та до днес &ndash; в Театър &bdquo;София&rdquo;. От юли 2008 г. е и директор на трупата. Снимал се е в десетки филми, сред които &bdquo;Петимата от Моби Дик&rdquo;, &bdquo;Зарево над Драва&rdquo; &bdquo;Трите смъртни гряха&rdquo;, &bdquo;Борис І&rdquo; и др. Владее френски език, езда, фехтовка, сърф, плуване и ски. <br /> <br /> Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; позабравеният в последно време от медиите, но не и от феновете си актьор, разбулва доста тайни от бурния си живот, от &bdquo;кухнята&rdquo; на Храма на Мелпомена, откъдето се носят не само вкусни аромати, спомня си и за незабравимата Паша Христова, Георги Парцалев, Гришата Вачков и други корифеи на някогашния ни елит.<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- През 1995 г. участваш във филма &bdquo;Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница&rdquo;. Като актьор и като гражданин на Република България, как преценяш съвременната ситуация в страната &ndash; по-голяма или по-малка &bdquo;ченгеджийница&rdquo; сме станали оттогава досега?<br /> </strong>- Не е нужно като актьор да си представям ситуацията, аз си я представям като човек. А това, за което се говори &ndash; а то излезе наяве, като че ли се върна оня стар страх по-тихо да говорим, а това беше наследено от баща ми, от чичовците ми - по-тихо да говорим, за да не ни чуят&hellip;<br /> <br /> <strong>- Снимаш се и в тв филма &bdquo;Живей опасно&rdquo; /1990/. Един актьор като теб &ndash; вече на 64 г., как живее &ndash; опасно, нормално, лежерно, домошарски или по друг начин?<br /> </strong>- Не мога да кажа, че живея опасно, но пък в противен случай животът е скучен. Имам толкова много работа и имам чувството като че ли годините не са минали и не са дали отпечатък. Поддържам духа си, поддържам тялото си и не мога да кажа, че животът ми е спокоен и нормален. Но пък да се вардим от опасностите /смях/&hellip;<br /> <br /> <strong>- Имаш специфична бенка от лявата страна на лицето си, която те отличава от останалите актьори. Виждаш ли някакъв генетично заложен смисъл в нея, Божия закрила, отличителен белег?<br /> </strong>- Ако е така, не съм го разбрал /бурен смях/. И Робърт де Ниро има бенка, но неговата е къде-къде по-голяма от моята. И ако това е знак, значи има някаква връзка с Бог. Винаги бенката е била част от чара ми и аз много си я харесвам, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>момичетата винаги са се закачали с мен по повод тая бенка<br /> </strong></span><br /> <strong>- Като директор на театър &bdquo;София&rdquo; получаваш награда &bdquo;Икар&rdquo; за най-добре управляван столичен театър. Във Фейсбук дори е записано: &bdquo;Логично е човек, който си е подредил разкошно къщата в полите на Витоша, да е подредил и театъра, който му е поверен&rdquo;. А едно позорище, както казват братята сърби за подобна институция, е твърде трудно за &bdquo;дирижиране&rdquo;, особено в България. Много твои колеги се издъниха, то и културното ни министерство често дава на заден ход. Ти как се справяш?<br /> </strong>- Ами гледам си работата. Това не се учи. Театърът е като голяма къща. Въпросът е главата на човек да му е подредена, да знае какво иска, какви цели и вкус има. Не може два месеца да се отдадеш на политиката и в същото време да се грижиш за театъра си, както правят някои. Имам и един разкошен състав в театъра, който е, слава Богу, дисциплиниран.<br /> <br /> <strong>- А с интригантите как се справяш? Това е плевел, който трудно се изскубва сред хората?<br /> </strong>- Тия работи не вървят при мен - казвам им го право в очите. Виждал съм го няколко пъти.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем към миналото ти, осеяно с толкова много превратности. Кръстен си на архимандрит Ириней, зверски убит през 1944 г. Имаш трудно детство. Едва през 1960 г. баща ти получава извинение от един генерал: &bdquo;Борисе, извинявай, станало е грешка! Ти си бил много добър човек!&rdquo;. А ти самият лесно ли прощаваш грешките на близките си?<br /> </strong>- Чичо си Ириней не го помня, защото изчезна безследно през 1944 г. Детството мина и замина, по-добре да не се завръщам към него&hellip; Аз не съм злопаметен. Иван Радоев има една хубава фраза: &bdquo;Не се прощава, но се надживява!&rdquo;. Гадостта няма как да се избегне, но трябва да останеш над нея и да вървиш нататък. Иначе злобата, омразата те връща назад, съсипва те. Прошката дава благородство.<br /> <br /> <strong>- Житейският ти път преминава под знака на &bdquo;четворката&rdquo;, което означава, че при теб никога и нищо не става лесно и трябва да си носиш кръста. Сам казваш, че неведнъж се е случвало съдбата да ти подаде ръка. Кои са били най-рисковите моменти в живота ти досега?<br /> </strong>- Имал съм много характерни случки в живота. Да тръгнем от юношеството ми &ndash; вкараха ме в Трудова повинност /Трудови войски, известни още като Строителни войски/ в Бухово. Още същата вечер &ldquo;старите кокали&rdquo; ме пребиха от бой, но Господ ме запази. Не съм отмъстителен човек, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но след това си го върнах на тоя, дето ме би&hellip;<br /> </strong></span><br /> <strong>- Снимал си се с доста корифеи на българското кино и театър. С кои от тях са най-невероятните ти спомени?<br /> </strong>- С Парцалев &ndash; той беше един изключително незлоблив човек и безкрайно талантлив, с Невена Коканова, Бог да ги прости&hellip; С Невена снимахме в благоевградския край &bdquo;Трите смъртни гряха&rdquo;, когато почина съпругът й Любчо Шарланджиев, а тя довърши филма!... С Пацо пък сме си партнирали в &bdquo;Моби Дик&rdquo;, с Наум Шопов &ndash; в &bdquo;Партньора&rdquo;, невероятни спомени имам и с него. С Гец, с Гришата Вачков &ndash; по-популярен човек от него не си спомням. Той минаваше като месия през улиците. Замотахме се в един пазар в Благоевград и нямаше човек, който да не се докосне с него. Със Стефан Данаилов, с Коста Цонев, с много хора&hellip;<br /> <br /> <strong>- Участвал си в стотици представления, на шега казваш, че само в Темната дупка и на Айфеловата кула не си се изявявал. Играеш дори на... нива в разградско село, за да стимулираш бригада от жетвари. Колко пъти си се &ldquo;повреждал&rdquo;, или иначе казано - си имал трудови злополуки?<br /> </strong>- Общо взето, аз владея тялото си, винаги съм бил всеотдаен, обичал съм да се търкалям на сцената. Но, спомням си, в един летен ден като днешния, на площада в Пловдив, &bdquo;Щурците&rdquo; имаха концерт и се срещнахме с тях. Вечерта имах чувството, че ще умра. Явно бях получил слънчев удар, но в името на това да мине представлението, всичко се преодолява - забравяш болката, излизаш и играеш. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Актьорът е едно невероятно животно - <br /> <br /> </strong></span>тая природа се тренира дълги години, за да се стигне до невероятното оцеляване при всякакви ситуации.<br /> <br /> <strong>- Подаваш ръка на брутално изгонената от новия директор на Сатирата Калин Сърменов актриса Мария Статулова. Как ще коментираш този позорен факт?<br /> </strong>- Всеки е възпитан дотолкова, че да прави едно или друго нещо, а по-скоро &ndash; да не го прави. Всеки може да си подреди състав, но начинът, по който си освобождаваш видни хора... Не може един колега да нарече другия&hellip; мързелив! Такава дума не може да съществува в речника между артисти.<br /> <br /> <strong>- Имаш една хубава мисъл - &bdquo;Стръв за живот&rdquo;. Какво е стръвта и какво е животът за теб?<br /> </strong>- Това е желание за живот, иначе стръвта е част от това, с което се хваща рибата /смях/. А аз иначе имам стръв за живот още от сутринта, така се втурвам в деня, във времето си, в работата си. Често отивам в гората, правя си моите километри и тичане - така се зареждам до вечерта. Това е стръвта, искам всеки ден да ми се случват неща, за да мога да отдавам енергията си. Това е смисълът, иначе другото е застой на тялото, на душата, на мисълта&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как гледаш на смъртта? Толкоз много твои колеги, почти набори, се споминаха в последните години. Това плаши ли те или не?<br /> </strong>- Всички ни плаши смъртта. Това ме натъжава по-скоро - че смъртта застигна тия прекрасни колеги. Но има си съдба, има си карма&hellip; Това е животът!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ<br /> </strong>