Жоро Пеев от "Замунда Банана Бенд": Пиян митничар обърка Данчето Христова със... Софи Маринова!

<em>Шоуменът Жоро Пеев е роден в Банско, зодия Рак. Той е един от популярните членове на &bdquo;Замунда Банана Бенд&rdquo;, която наравно с &bdquo;Ку-ку&rdquo;, &bdquo;Каналето&rdquo; и &bdquo;Хъшове&rdquo; взривява България през първите години на демокрацията. Дълги години работи в &bdquo;Канал Ком&rdquo; и &bdquo;Евроком&rdquo;, където е водещ на предаването &bdquo;Таковата&rdquo;. Един от класическите ни зевзеци, който, наред с Шкумбата, внася цвят в сивото ни ежедневие. Според Пеев хубавият виц е кратък, мръсен и смешен. Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; майничката (в момента живее в Пловдив) повдига завесата на много тайни от житието-битието си, разказва как се е отъркал и запивал с дузина звезди и ги е виждал в твърде различна светлина.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Жоре, как се роди &bdquo;Замунда Банана Бенд&rdquo;? Откъде измислихте подобно шантово име на трупата си?<br /> </strong>- Историята беше такава &ndash; двамата с Радослав Бимбалов работехме в Канал Ком-Пловдив. Аз бях радиоводещ и коскоджамити чисто нова звезда. Водех предаването &bdquo;Нивото на канала в сантиметри&rdquo;, което започваше всеки ден точно в 15 ч., когато програма &bdquo;Хоризонт&rdquo; съобщаваше за нивото на река Дунав в сантиметри, и понеже това беше най-скучният сектор от програмата, излъчван на 3-4 езика, оттам ми хрумна идеята да го направя слушаемо. Както и стана. <br /> <br /> Ради по това време беше преводач от английски в редакцията. Покрай закачките стана ясно, че той имал съученик от Гана, 11-то дете на посланика на Гана в Гърция, и изпратен да учи в английската в Пловдив. Аз пък имах колега в университета от Ангола &ndash; Фернандо Ндгомозе Командос - той пък хвърляше много ярки лафове със специфичния си акцент на африканските студенти. И с Радо започнахме да си разменяме реплики на техния език &ndash; той на ганайско-български, аз на анголско-български. Така един ден ми хрумна идеята да направим от всичките тия закачки някакво щуро предаване. Условно кръстихме държавата Замунда, пуснахме и лафове. А името на Замунда го взаимствахме от филма на Еди Мърфи &bdquo;Пристигане в Америка&rdquo;, където той беше принц на Замунда. В бизнесклуба на хотел &bdquo;Санкт Петербург&rdquo; за час и половина измислихме цялата държава Замунда с географията й, природните й забележителности, религия, политическа система и поминък. Това нещо го записахме и го пуснахме да се върти в събота. Един ден се оказа, че половината Пловдив говори на&hellip; замундски! <br /> <br /> Така се роди и касетата, но не само със скечове, но и с песни. И тогава отидохме при Живко Желев - шефа, той ни даде картбланш, и с двама музиканти и с две самосвирки /синтезатори &ndash; б.а./ записахме първите 6 парчета. Но това си беше чисто елементарно &bdquo;демо&rdquo;, което не може да ти даде никакви екстри. Тогава дойде съдружникът на Живко от Варна - Симеон Джуров, и така заковахме групата &bdquo;Замунда Банана Бенд&rdquo;. Джуров чу парчетата ни и вика: &bdquo;Абе, пичове, това е много сериозно и трябва да се направи професионално. В момента правим най-модерното студио на Балканите &ndash; &bdquo;Мецо Форте&rdquo; - да направим албум, както си трябва&rdquo;. Ненко Коларов, известен композитор и пианист, ни стана аранжор, присъедини се към нас една плеяда музиканти, които до този момент бяха по чужбина. <br /> <br /> <strong>- Първата изява на &bdquo;Замунда&rdquo; е много парадоксална...<br /> </strong>- Към края на юли пристига в Пловдив Тото Котуньо да изнася концерт. Вечерта се оказа, че една част от организаторите са седнали в &bdquo;Ритора&rdquo; и италианската световна величина им изнася ексклузивен камерен концерт. Не знам защо Живко Желев решил да се похвали какво си имал <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и ни изтъпани пред Тото Котуньо, а ние сме трупа на&hellip; 2 дена!<br /> </strong></span><br /> Изпяхме две песнички, преводачката, горката, просто й се откачи ченето да му обяснява за какво става въпрос. Накрая той беше така благороден и любезен да дойде, да ме потупа по рамото и да каже: &bdquo;Мулти иронико, мулти фантастико!&rdquo;. Аз литнах до небесата, но явно всичко си беше от куртоазия. Но това ни беше сценичният дебют &ndash; пред Тото Котуньо&hellip;<br /> <br /> <strong>- Записваш клип &bdquo;Спомен за уомън&rdquo; с фолклорен ансамбъл с баби от родното място на Николай Хайтов &ndash; Яворово, с трима цигански музиканти, негърче и мулатче. Странна симбиоза! Режисьор ти е Андрей Слабаков, а за него казваш: &bdquo;Достатъчно луд и гавраджия като нас&rdquo;. Що за чешит е синът на Петър Слабаков и съпругът на Ернестина Шинова?<br /> </strong>- Андрей ми е изключително скъп и близък приятел, невероятен човек! Той е от тая рядка изчезваща порода хора, които се раздават докрай и във всяко едно нещо, с което се захване, той гори. Бях много потресен от <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>помията, която се изля върху Андрей <br /> </strong></span><br /> по време на февруарските протести. Спорил съм драстично с мои познати във Фейсбук, `щото го изкараха по-черен и от дявола, изкараха го внедрен комунист. Младият Слабак се отврати от всичко това и каза, че повече никога няма да се занимава с подобни неща. Но, познавайки го, не мисля, че ще издържи дълго. Той е човек, обичащ да се бори за каузи. Като пушач и като свободен човек го подкрепям напълно. Между другото съм се снимал в два негови филма &ndash; в &bdquo;Хиндемит&rdquo; и в &bdquo;Ерудитът&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Спряган си за един от най-големите зевзеци наравно с Шкумбата?!<br /> </strong>- Шкумбата ми е изключително близък приятел, невероятно много го уважавам, защото той е първопроходец на невероятния жанр, който никой няма да го настигне. Това е човекът, от когото всички ние сме се учили. Който не ще да си го признае, си е за негова сметка<br /> <br /> <strong>- Бил си приятел със звездите на родното кино и театър. Какви спомени носиш от тях в себе си?<br /> </strong>- С Любо сме изключително близки и до ден-днешен, викаме му &bdquo;вуйчо&rdquo;, защото имахме телевизионен проект, който не се реализира, в който той трябваше да играе Вуйчо Добонго - нашият вуйчо на замундците, тип от рода на Батето Иван Славков, абсолютно непотопим и вездесъщ, с връзки по цял свят. И само като си представиш Любо Чаталов с едни побелели расти /коси &ndash; б.а./... Не се реализира, но никога не е късно&hellip;<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Замунда Банана Бенд&rdquo; развеселявал ли е мутри, борчета и прочее представители на ъндърграунда?<br /> </strong>- Правили сме, къде ли не, пред кой ли не. Във Враца много ни беше харесала групировката &bdquo;Империал&rdquo;. Ходихме няколко пъти там за &bdquo;Мис Враца&rdquo;, беше много весело. <br /> <br /> <strong>- С кои други известни личности от шоубизнеса си се засичал, обменяли опит, дето се вика?<br /> </strong>- С всички! С Васил Найденов, с Митко Щерев... А с Орлин Горанов сме много готини приятели, `щото той е невероятен вицаджия. Малко известен факт. Орлин е рядко земен и готин човек и така се случи, че да се засечем и да си разказваме вицове до&hellip; посиняване. Той страхотно ги разказва. С Тео Шишманов от &bdquo;Тоника&rdquo; също сме гъсти. А с Йорданка Христова имаме велик случай. <br /> <br /> Отиваме на някаква халтура в Свиленград, на митничарски банкет. Това беше организирано от покойния Къци Димитров - бащата на Митко Кърнев от &bdquo;Д-2&rdquo;. Страшно готин човек, сладур отвсякъде. Той беше най-големият импресарио по онова време. Та, с Данчето си изпяхме, какво си изпяхме, и уж митничарски банкет, а се оказва, че няма какво да&hellip; хапнем. Отиваме в някакво денонощно ресторантче да вечеряме. Бяхме само с Данчето в цялото заведение. А на съседната маса седи някакъв местен &bdquo;бек&rdquo; - много пиян, който през цялото време се бе втренчил в нашата маса. По едно време явно направи някаква връзка, късо съединение, стана, дойде при нас, втренчи се в пищната певица и вика: &bdquo;Мноо&hellip; се `звинявам, нали вие сте Софи Маринова?! Мо`е ли един автограф?!...&rdquo;. А тя го погледна и вика: &bdquo;Да!&rdquo; След което Данчето извади абсолютно невъзмутимо една картичка с нейния лик, написа му &bdquo;От Софи Маринова&rdquo; и му я подари. Ние се попикахме от смях, а тя каза: &bdquo;Това все пак говори лошо за нея /за Софи Маринова &ndash; б.а./. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тя все пак е с 40 години по-млада от мен!&rdquo;<br /> <br /> </strong></span><strong>- Коя чалга певица би опънал с кеф и на коя би отказал?<br /> </strong>- Нито една чалга певица не бих изчукал. Защото аз съм естетически расист.<br /> <br /> <strong>- Жоре, кои са ти последните любими лафове, защото е време вече да запиваме?<br /> </strong>- Абе малко злокобно ми звучи това &bdquo;последно&rdquo; /бурен смях &ndash; б.а./&hellip; Ето ти един от последните: &bdquo;Чувството, което получава мъжът, докато жена му изневерява, се нарича&hellip; рогазъм!&rdquo;. И &bdquo;Жена с черен колан по карате - това означава много здраво семейство, добре възпитани деца, верен съпруг и изключително любезна свекърва&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ<br /> </strong>