Ангелина Дичева: С най-ниските пенсии в Европа възрастните хора почти не излизат, освен на пейката пред блока или селската къща

<em>Ангелина Дичева е от дълги години главен редактор на списание &quot;Обществено възпитание&quot;, орган на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет. Издала е шест белетристични книги, най-новата от които е &ldquo;Джобна енциклопедия на любовта&rdquo;, базирана върху документални случаи. Преводач е на книги от полски език, между които &quot;Гай Юлий Цезар&quot;, &quot;Октавиан Август&quot;, &quot;Евангелски сказания&quot;.<br /> <br /> Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Особено се гордее, че има място в неформалната организация &ldquo;Клуб на единомишленици&rdquo;, в който се събират журналистки от родния печат.<br /> </em><br /> <strong>- Твърдите, че ние, възрастните, имаме нужда от внимание не по-малко от децата ни, които възпитаваме, а как беше по време на нашето детство, защо ние не бяхме така агресивни като тях днес?<br /> </strong>- Днес децата почти не ходят на театър, на концерт, за да се образоват, да се надпреварват кой повече знае. Не е като нашето детство. За мен то бе свързано с театър &quot;Стоян Бъчваров&rdquo;, Варна. Сещам се за &bdquo;Тартюф&rdquo; на Молиер. Един ден чувам майка ми как си говори в кухнята, влизам, а тя ми показва към текста на масата да се включа, като й подавам реплики. <br /> <em><u><br /> И досега в съзнанието ми излизат цели пасажи от роли <br /> </u></em><br /> Научих ги, докато с майка ми белехме картофи за мусаката. Майка ми е играла всички женски образи в тази комедия. В по-късна възраст спокойно премина от ролите на героини и любовници към характерни роли. Спомням си как игра слугинче в комедия на Ст. Л. Костов. Роля с малко текст, а публиката се смееше в захлас. Актьорите не трябва да ги пенсионират. Те живеят от въздуха на сцената.<br /> Ние сме три деца, имам двама братя близнаци, родителите ни се занимаваха с нас. Всяко дете е жадно за внимание. <br /> <br /> <strong>- И ние възрастните също търсим внимание?<br /> </strong>- Като ходя из Европа, прави ми впечатление колко много възрастни хора излизат навън, ходят в заведения, в кафенета. В Австрия се заговорих с една полякиня, собственичка на малка сладкарница.<br /> Тя знаеше всеки от посетителите й какво обича да пие, спира при всеки: &ldquo;Как сте, господин Ханс, ето вашето кафе с мляко&rdquo;, &ldquo;От два дни не съм виждала фрау Берта&rdquo;, &ldquo;Днес ще опитате ли &ldquo;кухен с череши?&rdquo;. Обяснява ми колко хората са жадни за внимание навсякъде по света.<br /> <br /> <strong>- Да, но там пенсионерите имат пари и могат да ходят по сладкарници.<br /> </strong>- Истината е, че имаме най-ниските пенсии в Европейския съюз. Че сме най-болни и сме станали напълно апатични. Възрастните хора почти не излизат, освен на пейката пред блока или селската къща.<br /> Наскоро развеждах група поляци из София. Много оживени, елегантни, любопитни. Питаха за всичко. Показах им как съжителстват четирите храма в центъра на София &ndash; католическата, християнската &ldquo;Света Неделя&rdquo;, еврейската синагога и турската джамия. Всички те са действащи храмове. Значи може да се живее в мир и разбирателство. <br /> <br /> <strong>- Кои от срещите си в живота няма да забравите? <br /> </strong>- С Анджей Вайда &ndash; един филмов колос. Бях го питала как работи. Каза, че щом завърши филма си, вече не мисли за него. Започва да трупа неща за следващия филм. Говореше просто, ясно и кратко. <br /> <br /> Помня и когато за първи път видях Радой Ралин вкъщи. Като млад той е бил дописник от Сливен на литературния вестник на баща ми &bdquo;Завой&rdquo; във Варна през четиридесетте години на миналия век. Баща ми решава да се запознае с него. Тогава така е било, собственикът се интересува от своите сътрудници. Тръгва за Сливен. Срещата им била на гарата. Пристига баща ми, чака на перона двайсет минути, не вижда никого освен слабо момче в ученическа униформа. Едва тогава Димитър Стоянов, както е истинското име на Радой Ралин, се престрашава да му се представи. Баща ми очаквал да срещне поне двайсет и пет годишен младеж, защото вече е публикувал доста негови хубави стихове в &bdquo;Завой&rdquo;. После <br /> <u><em><br /> Радой Ралин гостуваше вкъщи и говореха с часове в кабинета на баща ми<br /> </em></u><br /> Обичам и срещите ни с колежки в &ldquo;Клуб на единомишленици&rdquo;, ядрото е от списание &ldquo;Жената днес&rdquo;, сверяваме си часовниците по политически, битови и здравни теми. Катето Йончева е ревностният организатор. Останалите са Румяна Братованова, Павлина Попова, Донка Петрунова, Гергана Михайлова, Елена Китова, Надя Кабакчиева, Йорданка Благоева. Последния път имахме и томбола с разни подаръчета. <br /> <br /> Помня и срещите ми в Падуа с чудесни хора. Там има едно поверие &ndash; ако си загубил нещо и искаш да си го намериш, помолваш се в църквата &bdquo;Свети Антоний&rdquo;. Падуа е изключително красив град, със скулптурите, които се оглеждат във водата, мистичен.<br /> <br /> <strong>- Как поддържате форма? <br /> </strong>- Всяка сутрин правя гимнастика по 15 минути, обичам да ходя пеша. <br /> Виждам доброто у всеки човек и го търся. Едно дърво, едно цвете ме изпълват с възхищение и преклонение пред природата. Не съм успяла още да пребродя Родопите, което всъщност е равносилно да пребродя света, защото там е скрита Вселената. <br /> <br /> <strong>- За какво от соцвремето си спомняте с носталгия?<br /> </strong>- За системата на здравеопазването и на образованието. Сега те са разрушени много, има невероятни гафове и гавра с хората. Спомням си, когато почивахме в МОЖ, идваха колеги от Русия, Полша, Чехословакия. Вечер имаше танци. С поляците се разговарях най-напред. Един ден синът ми беше настинал. Когато не го видяха на плажа, поляците веднага попитаха защо го няма. Още следобед се почука на вратата на стаята ни и донесоха цяла торба с лекарства. А щом синът ми се появи отново на плажа, поляците купиха голяма торта, за да празнуваме оздравяването му. Тогава синът ми поиска на всяка цена да научи полски. После забрави. А след време ме обвини, че е трябвало да бъда настоятелна, за да изучи полски.<br /> <br /> <strong>- Вашата конкретна работа е свързана с превенция на престъпността сред подрастващите. Разкажете ни за нарастващата агресия сред момичетата?<br /> </strong>- Тревожно нарастват женските банди &ndash; момичета от прогимназията или гимназията, които нападат, бият, крадат, стават опасни. Състезават се с момчетата и дори започват да се държат по-нападателно от тях.<br /> <br /> Постоянната тема за мен е животът на деца крадци, агресори, мошеници, насилници. Всички те са с ограбено детство от съдбата и най-вече с безотговорни родители, решили да изживеят живота си егоистично. Майки и бащи, ненаживели се, затънали в пороците си, сякаш нямат деца, не са ги родили и не е нужно да се грижат за тях.<br /> <br /> Наскоро заради това, че едно момче от местно училище си харесва за приятелка момиче от друга гимназия, банда момичета му счупва крака.<br /> <br /> В друг град четири момичета раздават правосъдие, нападат по-малки, бият момиче на 11 години, защото не им харесвала. <br /> <br /> <strong>- Кое допринася за тази агресия?<br /> </strong>- Семейството вече не е възпитател, а сбор от егоисти. Равностойно се държат и медиите. Станали са инкубатор на агресивно поведение. Филмите, електронните игри са пълни с агресия. Отрицателният герой е привлекателният образ. Богат, арогантен, който не се спира пред нищо. Ами вижте &ldquo;Милото&rdquo; от &ldquo;Седем часа разлика&rdquo; - най-предпочитания герой, Сърменов - най-търсения актьор. Положителният герой не може да се наложи, освен ако не е богат. Ето това гледат подрастващите. <br /> <em><strong><br /> <br /> Савка ЧОЛАКОВА</strong></em>