Стигнахме дотам, че да можем да се наречем племе – едно крадливо племе, с горчивина констатира кметският наместник на Ярловица Огнян Георгиев
<em>Кметският наместник на село Ярловица, община Димово &ndash; Огнян Цветанов Георгиев, е завършил атомна физика в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Роден е през 1954 г. Има научна степен във физиката, а второто му висше образование е икономика. <br /> Според него кметуването в родното му село е начин за елементарно препитание и спокойствие, може би временно. &bdquo;За по-малко от година успях да намеря и съмишленици, излезли оттук, за да направим нещо за селото - разказва Огнян. - Защото общината няма средства, а е видно, че няма и да има. На нея не може да се разчита, както е във всяка община от Северозапада&rdquo;.<br /> </em><strong><br /> - Какво успяхте да направите в Ярловица в качеството си на кметски наместник?<br /> </strong>- Още в първите месеци след назначението по моя инициатива основахме Сдружение с нестопанска цел &bdquo;Перчинка&rdquo;. За много хора Перчинка е знакова тукашна местност. Името идва от кълна на царевицата &ndash; перчин. Там се е раждала най-хубавата царевица в селото, имаше голяма чешма с водопой за добитъка, т. е. за всички живеещи или вече излезли от Ярловица хора местността вече бе придобила &bdquo;гражданственост&rdquo;. А пък кълнът перчин символизира нашите намерения &ndash; да направим нещо в полза на селото. Събрахме се немного хора &ndash; родени или по някакъв начин свързани с Ярловица. Идеята бе чрез кандидатстване и после чрез управление на проекти да подобрим условията на живот и комуникациите, които до миналата година бяха катастрофални за селото. То е в долина и мобилните комуникации, с изключение само на един оператор, и то на определени места, липсваха. Нямаше и интернет, а тук работят фирми, които обработват земята, хора, които се занимават сериозно с животновъдство. На практика те бяха отрязани от информация, както и от възможността да публикуват и рекламират своите производства. Първата ми грижа бе да организирам хората от сдружението.<br /> <br /> <u><em>Успяхме да съберем почти 3 хиляди лева, с които закупихме собствено устройство за приемане на интернет от спътник<br /> </em></u><br /> В момента, почти година по-късно, сме в кампания за набиране на средства за безжичното му разпространение в цялото село. Хората, които желаят да го ползват, не са малко, а пък през лятото Ярловица е пълна с млади хора с лаптопчета. Тази възможност всъщност ги задържа тук, дори донякъде ги прави и горди. Така с колегите от сдружението стигнахме и до другата идея &ndash; да кандидатстваме с проект към фондация &bdquo;Лале&rdquo; за закупуване на оборудване &ndash; компютър, видеостена и друга техника, която да се ползва за празници, увеселения на младите, рождени дни, че дори и за най-лошото, което, уви, тук се случва най-често. Под кметството имаме подготвен салон, който ще се ползва за това. <br /> <br /> <strong>- С това ли приключват идеите на Сдружение &bdquo;Перчинка&rdquo;?<br /> </strong>- Не. Възнамеряваме да изградим екопътека от Изворския манастир до язовира край селото, както и да възстановим напоителните канали от него. Това е свързано с намеренията ни за възстановяване на зеленчукопроизводството и известната в миналото ярловишка ябълкова градина. Другата ни амбиция е да изградим център за обучение на млади ловци, защото в нашия регион желаещите не са малко. Всичко това е трудно за осъществяване, защото интелектуалният потенциал на сдружението не е събран в селото. Хората са разпръснати по градовете &ndash; Видин, София, че дори и в чужбина. Трудно се работи, но макар и бавно, вярвам, че все нещо ще успеем да направим. <br /> <br /> <strong>- Какво ви накара да се върнете на село?<br /> </strong>- Четири години работих като контролиращ физик в АЕЦ &bdquo;Козлодуй&rdquo;, после в сферата на застраховането и доста време в най-модерния на Балканския полуостров за времето си, до разграбването му, завод за режещи инструменти във Видин. Като атомен физик мога да кажа, че гледните точки за развитието на ядрената енергетика у нас са различни, но в крайна сметка достигат до сферата на финанси и интереси. <br /> <br /> <u><em>Убеждението ми е, че ние трябва да развиваме атомната енергетика. Тя е най-евтината, имаме опит и огромно количество специалисти <br /> </em></u><br /> Би било глупаво да загърбим всичко това. Дали &ldquo;Белене&rdquo; или &ldquo;Козлодуй&rdquo;, е без значение. Не съм специалист и не мога да говоря от позицията на чисто икономическата гледна точка, но ако се върнем към наскоро проведения референдум за развитие на ядрената енергетика у нас, то той бе пълно безсмислие за мен. Защото гледните точки трябваше да бъдат правилно очертани, трябваше да бъдат разработени поне две от ползите &ndash; както чисто икономическата, така и енергийната. Това не бе направено и за мен референдумът бе определено фарс.<br /> <br /> <strong>- Как се справяте с ежедневните проблеми, които ви поднася животът като кметски наместник на малко село?<br /> </strong>- В Ярловица живеят 90 човека, но папката с картоните на живите постоянно отънява. Средната възраст на почти половината от хората е над 80 години. Въпреки това те не разчитат само на скромните си пенсии &ndash; поддържат градинки, чоплят земята, а това ги прави по-живи. Тормозят ни битовите кражби, които са изключително много. Почти всеки напуснат дом се разбива &ndash; дограма, желязо, кабели &ndash; всичко се измъква и продава. И то не само от циганите. Причината не е единствено в немотията. Може би така сме устроени. Погледни, <br /> <br /> <u><em>нещата започват от най-елементарните битови кражби и опират до най-висшите чиновници в държавата<br /> </em></u><br /> Крадлив народ. Такъв народ бяга от общия си дух и е трудно дори да се нарече народ. Такова поведение по-скоро е характерно за племето. Стигнахме дотам, че да можем да се наречем племе &ndash; едно крадливо племе. Един краде и пие, друг краде, въпреки че има достатъчно доходи &ndash; просто ей така. Краде му се. Дали ще открадне малко дърва, яйца, или ще се мъчи да завлече цял чужд имот... Лошото е, че когато дойдат органите на реда, хората се страхуват да дават показания. Знаят кой е, но никой не ще да подпише. Като кметски наместник нямам права да се намесвам в случаите. Мога само да сигнализирам. На такива казвам &ndash; тогава нека да те крадат. <br /> <br /> <strong>- Извън служебните ангажименти с какво се занимавате на село?<br /> </strong>- Нашият район е определен от специалистите за втори след Силистренско като най-добър за развитие на пчеларството. Тук добив от 40 килограма мед от кошер се смята за нисък. Имаме много пчелари, а един от тях отглежда над 250 кошера. Аз, абсолютно неук човек в занаята, вече имам два кошера. Това лято възнамерявам да ги направя 6-7. Землището ни е богато. Тук се отглежда рапица, слънчоглед, имаме много акация, гори и постоянна влажност в района, както и изобилие от билки и гъби. Това е и една от другите възможности за хората тук &ndash; да се открие пункт за изкупуването им. А колкото до атомната физика &ndash; ще видим...<br /> <em><strong><br /> <br /> Ненчо СЛАВЧЕВ</strong></em>