Преди сватбата си с Марионка Тодор Бурмов подписва предбрачен договор

Съгласителното писмо е първият по рода си документ в България

20 Юни 2013, 12:08 15645 прочита 0 коментара

Преди сватбата си с Марионка Тодор Бурмов подписва предбрачен договор

Семейството на Тодор Бурмов с граф Игнатиев пред портите на дома им през 1902 г.

Съгласителното писмо е първият по рода си документ в България

Все по-често у нас се говори за предбрачен договор, както е при имотните фамилии в чужбина и холивудските звезди. Но това противоречи на българските традиции и според мен създава неприятна атмосфера на прагматичност и по-скоро на сметкаджийство тъкмо преди най-хубавия празник за годениците. Тъй като и без това сватбите в България намаляват и младите хора предпочитат да живеят без брак, не е ли твърде глупаво да създаваме една нова западняшка традиция, която едва ли ще направи по-трайни нашите семейства? Женихът, Тодор Бурмов (1834-1906 г.), е роден в с. Нова махала, Габровско. Завършил е Духовна семинария в Киев. Връща се в Габрово като учител, но скоро е вече в Цариград, където също учителства - в училището към българската църква &bdquo;Св. Стефан”. До Освобождението е редактор на три вестника, кореспондент на руски издания, счетоводител на руската болница, преводач и съветник в руската легация Жени се на 27 години, което за ония години си е зряла мъжка възраст. Не е богат, но е завидно образован, интелигентен и известен в тогавашния български елит. Младоженката Мария Първова-Золотович (1835-1916), която наричат Марионка, е обикновено българско момиче. Майка й починала рано. Влиза в брак на 26 години, вече &bdquo;стара мома”. Мария обаче има богат вуйчо - Георги Золотович (1799-1881) от Калофер, &bdquo;тежък” търговец, един от лидерите на Цариградския български кръг, който бди над осиротялото момиче като неин пръв роднина. Вероятно той е избрал жениха, когото познавал от участието му в църковната борба. Има сведения, че все пак това не се е случило без съгласието на момата. &bdquo;Сгледата” е в дома на Н. Тъпчилещов на остров Халки, вилна зона на богатите цариградчани Датата е 6.VIII.1861 г. Не е ясно дали преди това младите са се виждали някъде, по всяка вероятност – не. Очевидно става дума за брак по сметка – момата е попрезряла, а женихът – не особено богат, но за онези времена тази &bdquo;сделка” си е в реда на нещата, никой не се чувства засрамен или унизен. По всяка вероятност и Марионка е благодарна на вуйчо си за намесата и помощта, а и Тодор Бурмов се е радвал на сродяването с тази фамилия, известна и уважавана. Годежът е на 15 август, а сватбата - на 8 октомври в българската църква на Фенер Преди венчавката е подписан брачният договор, наречен "съгласително писмо", нещо абсолютно ново в нашите традиции. Свидетели при подписването са Никола П. Тъпчилещов и д-р Захарий Струмский, българи с положение и &bdquo;от сой”. След задължителната уводна част в документа се описват зестрата (чеизът) на момата, състояща се от пари в брой и предмети, а също и задълженията, поети от страна на вуйчото попечител. Золотович дава на племенницата си огромна сума - 100 000 гроша, които се равняват на 1000 лири или съответно на 7,216 кг злато За сравнение, по това време един литър ракия е струвал 4 гроша и половина, една пушка - около 530 гроша, а средната заплата на работник в ножарските работилници в Габрово при работа от тъмно до тъмно е била 4 гроша. Посочено е, че една трета от лихвата на тези пари ще е на разположение на младоженката за лични нужди, а останалите две трети се поставят под управлението и разположението на съпруга й за общи домашни разноски и нужди. Този текст доказва, че по онова време на жената не е позволено да се разпорежда със семейния бюджет, колкото и да са напредничави и либерални възгледите на съпруга й. В моминия чеиз преобладават мъжки и женски дрехи, бельо и обувки, спално бельо, кърпи за бърсане, тъкано платно и др. Списъкът е толкова точен, че дори е отбелязано какви са обувките – зимни или летни, употребявани ли са, или нови. Чеизът включва още и покъщнина - креват, ракли, килими, одеяла, покривки, завивки. Брачният договор фиксира и задълженията на Георги Золотович, който не само дава богата зестра на племенницата си, но предоставя на младите къщата си на остров Халки заедно с обзавеждането. Той дава и допълнителна рента (по 60 златни турски лири годишно) на новобрачната двойка, в случай че те решат да напуснат турската столица или се преместят да живеят на друго място – по принуда, ако съпругът смени службата си примерно. Описани са и даровете на жениха за булката - златни и сребърни бижута, украсени с диаманти, няколко чифта обици, пръстен, кръстче и гривна. Договорът е съставен в три екземпляра – един за Тодор Бурмов, друг за съпругата му и трети за Георги Золотович, подписан лично от тях и от свидетелите. Днес този любопитен документ се съхранява в архива на Народната библиотека По време на Освободителната Руско-турска война Тодор Бурмов е губернатор на Пловдив и София. Княз Александър I го посочва за първи премиер на Княжество България. През 1879 г. е и министър на вътрешните работи, и министър на народното просвещение на няколко месеца, а през 1883 и 1886 г. на два пъти е министър на финансите, след което се оттегля от активна държавна дейност и се занимава с журналистика. Мария, като повечето българки по това време, изцяло се отдава на семейството и не се занимава с политика. Нещо повече – тя смята политиката за твърде несигурно и главоболно занимание. Твърди се, че когато той й съобщава, че в качеството му на един от водачите на Консервативната партия в Княжеството е натоварен от княз Батенберг да състави първото българско правителство, тя най-напред го пита: &bdquo;И колко пари ще получаваш за това?”. Не знам още, отговаря Бурмов. &bdquo;Преди да се съгласиш, трябваше да попиташ! Умните хора правят пари, а глупавите - политика!, отсича госпожата. Всъщност и самият й съпруг след време така ще се отврати от политическите боричкания в новооснованата държава, че ще остави на своите деца и внуци следния завет: &bdquo;Никога не се занимавайте с политика”. Всъщност точно така и става – потомците му живеят главно в чужбина - във Великобритания, Швейцария и Швеция, където имат успешна кариера в други области на живота – музиканти, дипломати, лекари. За удивление не са забравили корените си и задължително говорят български, интересуват се от събитията у нас, познават историята ни. Един от тях, правнук на Рада Бурмова, Джон Бризби, е закупил няколко къщи в с. Баба Стана и не само идва често в България, но е учредил и стипендия за един студент и 40 ученици. Макар и да се свързват "по сметка", двамата съпрузи Марионка и Тодор Бурмови имат щастлив семеен живот. В първите девет години им се раждат четири дъщери – Надежда, Анна-Любица, Рада и Райна, последната умира едва на годинка при едно дълго пътуване на семейството от Цариград до Габрово. От запазената &bdquo;брачна” кореспонденция се вижда, че когато са разделени, те си пишат почти всеки ден, а понякога и по 2-3 пъти дневно. Писмата на съпругата започват с "Премилейший ми Бурмов", или "Дражайший ми Тодоре... " Наред с всичко друго, в тях Мария пише колко е самотна без него: "Не знаеш колко си ми мил...", "Колко ми е трудно без тебе!". Тодор също е нежен със съпругата си. Обръща се към нея с "Любезнейшая ми Марионке..." и завършва с "Твой завсякога Т. Бурмов". Петя ИВАНОВА