Паднах необезопасена на манежа от 4-5 метра височина, но оцелях
<em>Цирк &bdquo;Иванов&rdquo; съществува от 2004 г., отворен е в Италия първо на открито, без шапито - като едновремешните улични артисти. Трупата привлича огромен брой зрители по плажовете на Адриатика през натоварения летен туристически сезон. Циркът се завръща в България през 2010 г. и през декември при голям успех прави първият български коледен спектакъл на сцена в читалище &bdquo;Цар Борис ІІІ&rdquo;, където в момента Драгомир Драганов &ndash; Драго Чая, има постоянна трупа. 30-годишният собственик и артист Христо Иванов, който от първокласник е на манежа, влага все по-големи средства, тъй като най-масовото изкуство, както е известно, е и едно от най-скъпите. Баща му - Иван Иванов, е бил акробат в известната трупа &bdquo;Петрови&rdquo;, които участват в престижния фест в Монте Карло. А дъщеричката на Христо и Деси - Ани /на 12 г./, е най-младата надежда на българския цирк &ndash; &bdquo;играе&rdquo; си с гигантския таралеж Тина, в номерата й са включени скунксове, мини прасенца, енот, порчета, зайчета и др. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Деси, вие сте съпруга и колежка на Христо. С какво цирк &ldquo;Иванов&rdquo; се отличава от останалите 7-8 трупи в страната?<br /> </strong>- Хората обичат цирка, но в последните години са много разочаровани от трупи, които не предлагат нищо. Просто губят времето на хората. Ние се различаваме с доста неща от колегите си &ndash; на първо място старанието, вниманието към интериора, към комфорта на зрителите. В спектакъла ни има страшно много животни, ние сме единственият цирк в България, който има дресура на лъвове и тигри от Русия. И за съжаление, това е последната българска дресура на тия прекрасни животни, защото след 2015 г. се очаква да бъдат забранени. Но се надяваме да се променят нещата&hellip; Чакаме и е въпрос на време.<br /> <br /> Имаме и много интересно дарк-шоу с питони, игуани, тарантули, представени по доста ефектен начин. Децата пищят, викат, въобще са големи емоции. Това е и целта ни. Имаме въздушна акробатика с много каскади. Имаме най-обикновени <br /> <br /> <em><span style="color: #800000"><strong>кученца, които&hellip; решават задачи<br /> </strong></span></em><br /> ходят на предни лапи, правят задни салта. Излизайки от цирка, чуваме как децата казват на родителите си: &bdquo;Искаме и ние такова кученце, което да ми решава задачите!...&rdquo;<br /> <br /> <strong>- А как се дресира една тарантула, която на пръв поглед има доста зловещ и отблъскващ вид?<br /> </strong>- Дресирана е дотолкова, колкото да не хапе. Тяхната отрова не е животозастрашаваща, но е доста силна, може да причини тежки алергии и много силен алергичен шок.<br /> <br /> <strong>- Случвало ли се е някое от животните ви да избяга, да го търсите с часове, да заплашва живота на хората?<br /> </strong>- Навремето баща ми Стоян Митев беше дресьор на лъвове. Хората, които се занимаваме с тези неща, сме подготвени за всякакви ситуации. Нашето изкуство е екстремно като ежедневие. По време на един спектакъл с цирк &bdquo;Добрич&rdquo; &ndash; доста голяма трупа, много зрители, един лъв успява да избяга от манежа. Баща ми и неговите колеги, притеснени да не създадат паника в шапитото, защото, ако се разбере, че лъвът е избягал, хората могат да се изпомачкат на изхода в паниката си и да стане още по-голяма беля. Без да казват нищо на публиката, просто затварят цирка. Баща ми с едно... пиле успява да го прилъже и лъвът влиза в един вагон, затваря го вътре и чак след спектакъла, когато вече няма никой, го завежда в неговата си клетка.<br /> <strong><br /> - Балкански направи фурор с &bdquo;Колелото на смъртта&rdquo;. Дори и инцидентът с двама-трима негови мотористи от Латинска Америка, при който си потрошиха крака, ключици и други чаркове от телата си, пак заработи в негова полза - доказателство, че няма лоша реклама. Вие като цирков артист оправдавате ли подобни рискове? Ясно е, че зрелищност в изкуството ви трябва да има, но тя не трябва ли да бъде &bdquo;лимитирана&rdquo; по някакъв начин?<br /> </strong>- Финансово не се оправдава! Оправдава се от гледна точка на това, че когато човек наистина иска да достави удоволствия и емоции на публиката, той поема всякакви рискове, без да се замисля. Веднъж в Русе <br /> <em><br /> <span style="color: #800000"><strong>паднах от 4-5 метра<br /> </strong></span></em><span style="color: #ff0000"><strong><br /> </strong></span>когато изпълнявах въздушен номер с воали и една сложна каскада. Не бях обезопасена, нямах колани, както и мрежа отдолу нямаше. Е-е-е, не беше много високо... /смях &ndash; б.а./ И какво се получи? - Нещо невероятно и необяснимо &ndash; от следващия ден циркът беше пълен, защото се разчуло, че нещо интересно се е случило. Много пъти зрителите не осъзнават рисковете на нашата професия. <br /> <strong><br /> - Последният директор на &bdquo;Български циркове&rdquo; - илюзионистът Орфи, предчувства смъртта си и приживе си прави параклис малко преди са се спомине. Той преживява тежко уволнението на 400 циркови артисти в един ден. Сатрапът е известен &ndash; културната ни министърка проф. Елка Константинова. Защо се получи тоя парадокс &ndash; та вие бяхте &bdquo;хранилка&rdquo; за толкова синекурни и непечеливши ведомства?<br /> </strong>- Няма как да си обясня този парадокс! &bdquo;Български циркове и Лунапарк&rdquo; все още съществува, но като&hellip; частна фирма. В цирковата база в кв. &bdquo;Илиенци&rdquo;, където се помещаваше базата ни, хотелът, залите за репетиции, сега в момента са паркинги. И ако си оставите там колата и си платите паркинга, ви издават касова бележка, на която пише &bdquo;Български циркове и Лунапарк&rdquo;, което е доста изненадващо. Това е едно частно търговско дружество, което няма нищо общо с цирка&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кои са кумирите ви в цирковото изкуство? Руската школа все още ли е в авангарда, или американската вече я изпревари?<br /> </strong>- Руснаците и украинците винаги са били на първо място. В последните години от китайските школи излизат невероятни артисти. <br /> <br /> <em><strong><br /> <br /> Георги АНДОНОВ<br /> </strong></em>