Ганка Иванова: Аз съм професионална майка, отгледах шест деца за 8 години!

<em>Ганка Иванова е първата професионална майка в България. Взема за отглеждане първото си приемно дете като доброволка преди 8 години, когато е на 45. А вече има близо 900 приемни семейства в цялата страна. Ганка е родена в Павликени. Завършила е художественото училище по керамика в Троян, а след това и специалност кинотехника. Заради софийското жителство работи в строителството и там се запознава със своя съпруг - строителен инженер. Двамата имат две биологични деца - Александър на 26 г. и Мигаела на 19 г. А осемгодишната Петя е осиновена. Тя е първото приемно дете на Ганка. За 8 години е отгледала шест деца. В момента гледа три - на 10 месеца, на 2,5 г. и 3,5 г. Голямата дъщеря Мигаела е студентка по икономика. От 12-годишна тя помага на майка си и е решила да последва нейния пример. Съпругът също помага в почивните си дни. Тази професия е семейна и всички си разпределят задълженията. <br /> </em><strong><br /> - Г-жо Иванова, защо станахте професионална майка?<br /> </strong>- Стана спонтанно. Още като ученичка бях на турне в Унгария със състав за народни танци. Там изнесохме концерт в SOS Детско селище и за първи път видях изоставени деца. Може би подсъзнателно съм пожелала да се грижа за тях. Преди повече от 8 години вървеше голяма кампания по телевизията за набиране на майки за SOS селищата. Тогава за първи път се чу и за приемните родители. Трябваше да мина курс на обучение, но нямаше кандидати. Накрая ме включиха в курс за кандидат-осиновители. Нямаше тогава кой да ми покаже, аз съм първата. Хората от мен се учат сега. В началото бях доброволна приемна майка и трябваше да доказвам, че имам доходи, за да се грижа за децата, че притежавам собствено жилище и че няма да злоупотребя с парите на децата. Само една година бях доброволка, защото се появи неочакван проблем. Наложи се операция на първото дете, за което се грижех. Взех Петя на година и половина от детски дом. Открих, че има цицина на тила. Реших, че е паднала и се е ударила, защото можеше да ходи. А по домовете децата прохождат късно. Държат ги в кошарки и само по-жизнените прохождат сами. Другите може и до 3 години да не се научат да ходят. За три месеца цицината на Петя не мина, даже започна да расте. Заведох я в частна болница и веднага я взеха за операция. Смятаха, че е мастно образувание. <br /> <br /> <u>Но при биопсията се оказа доброкачествен тумор<br /> </u><br /> Като Тома Неверни с пробите отидох при друг хистолог. Платих за още едно мнение, но и там потвърдиха, че туморът е доброкачествен. Но си мисля, ако Петя не беше попаднала на нас, а си стоеше в дома, какво ли щеше да стане? Абсолютно безхаберие е в тези домове. Дадоха ми я с епикриза, че е абсолютно здрава. Но започнаха едни задушавания. Откриха й астма. Три пъти влизахме в болница. Но по закон в магазина, в който работех, не можеха да ми изплатят болничните, защото нямам кръвна връзка с Петя. Аз бях просто доброволна майка. За да не стоя без заплата, от Агенцията за закрила на детето ми казаха, че стартира програма за професионална приемна грижа. Заплатата е мизерна, но се съгласих, защото все пак са някакви средства.<br /> <br /> <strong>- Какво ви плащат?<br /> </strong>- Заплащането е 130% от минималната работна заплата, когато гледам едно дете. За две са 140%, а за три 150%. По новите европейски програми придърпват нови приемни майки, които започват със 150% за едно дете. А аз вземам същите пари за три деца. Тези, които сме при заварено положение, кучета ни яли. Получавам и детски надбавки за трите деца, както и 195 лв. лични средства за всяко от тях. Парите отиват за храна, облекло, дрехи, лекарства. За бебетата трябват и памперси, адаптирано мляко, детски храни, които са много скъпи. Не е справедливо да се дават по-малко пари за бебетата в сравнение с тези за големите деца. Казвала съм го много пъти, когато са ме викали на кръгли маси и пресконференции. Бях стигнала и до омбудсмана. Гледам три малки деца. Пускам по два пъти на ден пералнята. Това значи, че сметките за ток и за вода са големи. Като се прибави отоплението, през зимата съм плащала по 500 лв. за ток при 440 лв. заплата. Тези неща не са обмислени. Никой не е наясно какво е приемна грижа. Получават се куриози. До ноември бяхме на трудов договор с осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, независимо че грижата за бебетата е денонощна. Не знам кой умник измисли да минем на договор за услуга. Сега гледането на деца не е и работа, а е вид услуга. Най-парадоксалното е, че по този договор <br /> <br /> <u>нямаме право нито на болничен, нито на отпуск<br /> </u><br /> А работим денонощно. Това са постоянни грижи. Чудя се ние, приемните майки, каква категория сме? Изобщо влизаме ли в категорията хора? Робот да си, пак имаш нужда от ремонт. За 8 години нямам ден отпуск. <br /> <br /> <strong>- Когато детето е болно, кой му плаща лечението?<br /> </strong>- Няма допълнителни средства за лечение. Аз им купувам лекарствата. При децата винаги има здравословни проблеми. Преди няколко месеца оперирахме бебето. Изписаха я от родилното с четири сантиметра пъпна херния. Нейните родители са наркозависими и тя е родена наркоманка. А тези деца много плачат, защото изпитват нужда от хероин. В родилния дом са й давали сиропче за изчистване. Вероятно пъпчето й се е разхлабило и от постоянния плач е станала хернията. Взех детето на 28-я ден и веднага я заведох в болницата, където оперираха и Петя. Но там ми поискаха 250 лв. Тогава ме насочиха познати към млад лекар в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Д-р Костов от Детска хирургия излезе много свестен и внимателен. Оперира &ldquo;пумпалчето&rdquo; и всичко мина нормално. Даже му направиха пластика на пъпчето, защото е госпожица, да не се срамува след време на плажа. Сега е на 10 месеца и скоро ще я осиновят. <br /> <br /> <strong>- Кои деца се дават на приемна майка?<br /> </strong>- Първо, изоставени деца в домове. Второ, изоставени в родилните отделения. Сега е масова практика майките да родят и да изчезнат. Третата група са деца в риск, малтретирани и изведени от семейството. Има дългосрочно, краткосрочно и спешно настаняване. Краткосрочно извеждане има и когато майката се разболее тежко и се наложи по-дълго лечение.<br /> <strong><br /> - Имали ли сте трудни деца?<br /> </strong>- Имах едно спешно дете, прибрано от улицата, под полицейска закрила. Било на 3 годинки, когато бащата умира при катастрофа. От стреса майката започва да пие. Детето става свидетел на страшни неща &ndash; пиянски истории, майката на спалнята с двама мъже да прави секс. Никой не го е грижа кога момчето излиза за училище, кога се връща, какво яде, къде спи. Обикаля заведенията и клиентите му дават да хапне. Три месеца изкара това момче при нас, но беше много трудно. Сутрин му правех закуска, слагах му сандвич, сок, вода в раницата и го водех на училище, а на обяд го взимах. Но той не можеше да разбере, че това са нормални отношения. Грижата го задушаваше. Заплашваше да избяга. Искаше да скита без контрол. Майката беше на лечение за алкохолизъм. Не знам дали се е излекувала, но го върнаха в семейството. Разбрах от мои познати в района, че то отново е на улицата. Съобщих в Агенцията за закрила на детето, но от там ми казаха: &ldquo;За нас случаят е приключен&rdquo;. Заради такива случаи искам да се промени законът. Бивши алкохолици и наркомани няма. <br /> <br /> Сега <br /> <br /> <u>имам друго дете &ndash; жертва на домашно насилие <br /> </u><br /> Майката е шизофреничка, бащата &ndash; алкохолик. Нито единият ще оздравее, нито другият. Майката бие и блъска бебето в земята, когато то е на три месеца. Хазяите подават сигнал в полицията. Извеждат момчето под полицейска закрила и го пращат в дом за деца за шест месеца. После социалните го връщат обратно в семейството. Момченцето беше на годинка и половина, когато ми се обадиха да го взема. Бащата го хвърлил в детската ясла сутринта с много висока температура и със следи от душене. Веднага го отведох при домашния лекар, изписа му антибиотик, започнахме лечение. Детето се оправи. В момента родителите са подали молба за реинтеграция на детето. Какво ще му предложат родителите? Майката проси по улиците. Социалните работници им разрешават да вземат детето за няколко часа, а после го прибирам от някоя кръчма. На такива родители трябва да се отнемат родителските права, за да може детето да бъде осиновено. Няма проблем то да остане при мен до 18 г. Но при пълнолетие ще му спрат всички помощи. Как да му отворя вратата и да кажа &ndash; ти си дотук, отивай си. Къде ще отиде? А животът стана толкова труден, че аз няма да мога да му подсигуря дори най-необходимото и за него ще е лошо. В закона не е помислено за такива деца. Този закон им убива бъдещето. Сигурно са хиляди децата без право на осиновяване. Аз съм решила, че няма да оставя нещата така. Нали това са пак наши деца. Те каква вина имат.<br /> <br /> <strong>- А каква е съдбата на осиновените деца?<br /> </strong>- Едното ми дете е кръгъл сирак. Взех я на 2 години. Но сега се появиха кандидат осиновители и тя ще замине за Италия. Другото бебе ми е от родилен дом и преди седмица също се появиха кандидати да я осиновят. Децата си намират път в живота &ndash; ще си имат семейство, дом.<br /> <br /> <strong>- Как се разделяте с децата?<br /> </strong>- Разделите са убийствени. Вдигам кръвно, направо имам чувството, че умирам. Не мога да свикна. Това не се преживява. Като си замине едно дете, започвам опознаване с друго и това донякъде компенсира раздялата. Проблемите са много, но и хубавите емоции са много. Не съжалявам, че станах приемна майка. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Мара Калчева</strong></em>