Родителите ми ме разглезиха, споделя вечният джаз-ерген
<em>На сцената Васил Петров винаги изглежда безкусурен, почти перфектен. Зад тази фасада със сигурност обаче се крият най-нормалните човешки недостатъци и вредни навици. И тъй като певецът рядко, много рядко дава интервюта, малцина подозират какво се крие зад &ldquo;лъскавата обвивка&rdquo;. В откровен разговор с репортера на &ldquo;ШОУ&rdquo; Васил Петров показва немалка част от себе си. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Да започнем така - сега с Васил Петров ли говоря или с българския Франк Синатра?<br /> </strong>- (смее се) Е-е-е, разбира се, че с този, който първо споменахте. Говорите си с Васил Петров. Един журналист от &bdquo;Поглед&rdquo; - Желяз Сагаев, го измисли преди повече от 20 години и оттам започна да се тиражира. И се превърна в едва ли не гербова марка (усмихва се).<br /> <br /> <strong>- Миналата седмица новината, че вашата приятелка Маргарита Тошева се е появила с голи кадри в еротичен сайт, обиколи интернет пространството за отрицателно време. Как реагирахте на това?<br /> </strong>- Това са неща, които са се случили преди време. Но те не са чисто голи снимки &ndash; тъй наречената актова фотография, а са направени естетично. Това е нещо нормално. И при нея, в нейния бранш, тези снимки са нещо нормално. Естеството на работата й е такова. В случая това доби публичност, просто защото тя е моя приятелка. Намерили са снимките по някакъв начин и са ги разпространили. Само и само да я има скандалната статия.<br /> <br /> <strong>- Самата тя как реагира на случващото се?<br /> </strong>- Тя много се дразни от това нещо, защото не е редно. Търси се скандал, а такъв на практика няма.<br /> <br /> <strong>- Вие казвате, че е крайно нетипично за вас това, че сте заедно с Маргарита от толкова време, защото &bdquo;до момента рекордът ми беше година и половина&rdquo;. Да не би това да е явен намек или препратка към едно голямо и радостно събитие? <br /> </strong>- (смее се) Така се получи, въпреки че изказването ми е в кръга на майтапа. Ако има такова събитие обаче, ще споделя. Все още нямам представа дали се задава (усмихва се). <br /> <br /> <strong>- Как филтрирате слуховете по свой адрес във времето?<br /> </strong>- Мисля си даже, че жълтите хроники повече ме заобикалят, отколкото да се спират при мен. Даже малко съм им сърдит, че не се сещат за мен по-често (усмихва се). От време на време обаче пишат разни глупости, сещат се. Но пък знаем, че няма лоша реклама... Навремето е имало хора, които са си плащали, за да се пише за тях &ndash; дори и новини с отрицателен характер. Само и само да се задържат на вълната на общественото внимание!<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Човек трябва да помни откъде е тръгнал&rdquo; - тази хубава мисъл прочетох във вашия сайт. А колко ваши колеги допускат този момент на самозабрава? <br /> </strong>- Трудно е човек да се контролира, защото в един момент случващото се просто го обсебва. Славата го обсебва и започва да се самозабравя, дори без да иска. В един момент се оказваш по-ухажван, по-третиран с привилегии от околните, което не би трябвало да изиграва такава роля. Но, уви, случва се! И точно това е трудният момент &ndash; да устоиш и да запазиш добрите черти в характера си. Да не се отдадеш на порочните &ndash; славата да ти повлияе и да те направи тщеславен. Като се възгордееш, рискуваш да се провалиш. Славата заслепява! Няма полза човек от нея. Общувал съм, имам такива колеги, които са допуснали това, но какво да ви кажа... <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Аз също съм имал моменти на гордост, на самозабравяне...<br /> </strong></span><br /> не е толкова просто, колкото изглежда това. <br /> <br /> <strong>- Вие лично чувствате ли се обиден от нещо? Повечето ви колеги говорят за една дълга борба, през която са минали, за да намерят своето място под небосклона...<br /> </strong>- Нищо подобно не се е случвало с мен. Никога не съм се борил! С нищо! При мен нещата се случиха някак естествено, от само себе си. Не е имало никаква борба и напъни (смее се). Изкуството не става с борба. Който го твърди, значи е направил нещо друго, не изкуство. Ангел Заберски, при когото учих, постави моя глас. По-късно ми е разказвал, че съм го впечатлил с музикалността си, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не е бил сигурен какъв певец ще излезе от мен<br /> </strong></span><br /> Не мисля, че в кариерата ми има някакво чудо. Просто съм имал късмет. Още от самото начало, в периода, в който станах известен, аз се позиционирах с американския си репертоар. Запълних празнината.<br /> <br /> <strong>- На кого разчитахте в тези моменти?<br /> </strong>- Имал съм хора по пътя си, на които съм разчитал. Вили Казасян беше един от тях, Бог да го прости. Той тогава ме покани в радио-оркестъра и аз имах възможност да записвам, да концертирам с тях. Имал съм това щастие да работя с най-добрите български музиканти.<br /> <strong><br /> - Вашият дядо, на когото сте кръстен, е основал хор &bdquo;Кавал&rdquo;...<br /> </strong>- Да, точно така. Кръстен съм на дядо си &ndash; нося трите му имена, Бог да го прости. И - да - той е сред основателите на хор &bdquo;Кавал&rdquo;, както и на хор &bdquo;Славия&rdquo;. Баба ми пък по бащина линия също пееше &ndash; в църковни хорове. Другата ми баба, Бог да я прости, също беше музикална. Баща ми свири на хармоника. Нямаме обаче професионални музиканти в рода. <br /> А иначе, аз и друг път съм си признавал това, че моите родители малко са ме поразглезили. Може би защото съм единствено дете и от малък ме глезеха (смее се).<br /> <br /> <strong>- И това разглезване какви последици има към днешна дата върху вас?<br /> </strong>- (усмихва се) Например съм много разсеян, доста разхвърлян. Трудно се вкарвам в релси. Трудно се организирам. Нали казват, че подредеността не е присъща на талантливите хора (усмихва се). Аз не казвам, че съм талантлив, но съвсем не съм подреден.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Горд съм, че не съм правил никому поклони&rdquo;, казвате вие. Какво по-конкретно имате предвид с тези думи?<br /> </strong>- Наистина не съм правил поклони никому! Съжалявам колегите, които пеят дадени песни не защото ги харесват, а защото се харесват на аудиторията. Навремето, за да се лансираш като певец, трябваше да правиш някъде такива поклони. Да угодиш някому... Или както е било по времето на социализма &ndash; да вземеш песен от определен композитор и да я изпееш. И в този смисъл &ndash; <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм се кланял никому<br /> </strong></span><br /> Не съм искал никакви услуги от никого и се радвам, че е така...<br /> Тук твърде много се завижда, мрази, отрича. Това не е за всеки, не всеки е призван да прави изкуство. <br /> <br /> <strong>- Знам, че дължите успеха, който ви донесе песента &bdquo;Ню Йорк, Ню Йорк&rdquo; на Катя Филипова...<br /> </strong>- Катя Филипова, Бог да я прости, наистина бе човекът, който ми подсказа да изпея тази песен. В началото възразих, защото, честно казано, не я харесвах, изглеждаше ми много естрадна. Но Катя настоя, даде ми текста и аз я разучих. Легна ми чудесно. Благодарен съм й за това. Аз имам много приятни спомени за Катя Филипова. Беше много добродушен човек. Помня и песните й, хитове от миналото. Гласът й беше много мощен, кантиленен, богат. Рано си отиде, Бог да я прости.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>.........................................<br /> ДОСИЕ<br /> </strong></span><br /> Васил Петров е роден на 30 април 1964 г. в София в семейство на геодезист-картограф и на математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор &quot;Кавал&quot;. През 1990 г. Васил Петров се дипломира в Консерваторията. Взимал е участие в много естрадни и джаз фестивали и като студент, и като професионалист. През периода 1992-1994 г. той е най-продаваният изпълнител в България! Петров е единственият български изпълнител, който е издал три плочи в една година! На раздаването на първите български национални награди &quot;Орфей +&quot; (българското &ldquo;Грами&rdquo;) пък е избран за най-добрия мъжки глас на годината (1994). През 1996 г. участва в няколко концерта във Флорида с известни джаз изпълнители като Дан Морети и Фил Проженцано. <br />