Шами бе първият българин, избран в отбора на света
<em>Александър Стефанов Шаламанов &ndash; Шами, български футболист (десен бек), скиор, волейболист и футболен треньор. В това отношение абсолютен уникат за българския спорт. От 1960-а до 1974-та е изиграл 3 мача за ЦСКА и 262 за &bdquo;Славия&rdquo;. Спортсмен №1 на страната през 1967-а и 1973-та, футболист на България за 1963-та и 1966-а. За националния отбор има 42 мача. В европейските клубни турнири има 26 мача &ndash; полуфиналист е за КНК през 1967-а. Участник във финалите на две световни първенства (Англия - 1966 и Мексико &ndash; 1970). Избран в идеалния отбор на Световното в Англия на поста десен защитник. <br /> </em><br /> През 1974 г. е посочен в идеалната селекция на България за 30-летието (1944-1974). Като скиор участва на Зимната олимпиада в Скуо Валей, САЩ, през 1960 г. Тази година през септември ще чукне 55 плюс 17 години.<br /> <br /> <strong>- Шами, излиза, че близо 30 години преди Стоичков си попаднал в отбора на света (Ицо получи това признание на Световното в САЩ през 1994-та &ndash; бел. ред.). С какво заслужи тази чест?<br /> </strong>- Ами, не ме питай мене. Тези класации ги правите вие, журналистите. Аз дори не ги отбелязвам и не ги помня. Разбираш ли?<br /> <br /> <strong>- За теб се носят легенди как си съчетавал ските с футбола и волейбола. Наистина, как успяваше да го правиш?<br /> </strong>- Първо, това с волейбола беше съвсем за кратко. А иначе всичко беше много просто &ndash; зимата карахме ски, а лятото играехме футбол.<br /> <br /> <strong>- Шами, помниш ли първите крачки във футбола?<br /> </strong>- Е, това го помня! Бях 16-годишен, като ме взеха при мъжете. И като по-едричък ме сложиха централен нападател, после ме пробваха за дясно крило, но на един от приятелските мачове десният бек не дойде и аз заех неговото място. Всичко това ставаше в тима на &bdquo;Динамо&rdquo;, така се казваше &bdquo;Левски&rdquo; в края на 50-те години.<br /> <br /> <strong>- Значи сложиха те десен бек и там си остана завинаги?<br /> </strong>- Да! Минах като войник за малко през ЦСКА и се приземих в &bdquo;Славия&rdquo; доживот.<br /> <br /> <strong>- А какво стана със ските?<br /> </strong>- Отначало ми потръгна здраво. Станах два пъти републикански на гигантски слалом и дори взех участие на Олимпиадата в Скуо Валей през 1960-а. Но след тежка контузия със ските през 1965-а реших да се посветя единствено на футбола. По онова време съботите и неделите бяха празници &ndash; на мачовете между софийските тимове се събираха не по-малко от 30-35 хиляди зрители. Националният тим също набираше сили, спечелено бе място на финалите в Англия. В първия ни тим играеха много силни футболисти. В тези години България се справи със съперници като Португалия с Еузебио, Италия с Ривера и Мацола и Полша с Любански, а аз успях да играя много силно срещу забележителни леви крила, като Антонио Симоеш и Пиерино Прати.<br /> <br /> <strong>- Но защо толкова слаби бяха резултатите на самите световни финали?<br /> </strong>- Според мен поради тотално сгрешена подготовка! Особено в Мексико през 1970-а тя предизвика истински провал. Загубихме един почти спечелен мач срещу Перу с 2:3 и не преминахме групата си. И тогава началниците от ръководството на БКП се заеха да въведат ред във футбола. &bdquo;Работническо дело&quot; излезе с уводна статия &quot;Да изкореним недъзите на българския футбол&quot; (като че ли класирането на финалите на три поредни Световни първенства &ndash; 1962, 66-а и 70-а бяха сериозни &quot;недъзи&quot; - бел. ред.).<br /> <br /> <strong>- Това ли беше началото на края на твоето футболно поколение? <br /> </strong>- Ами, така се очертава! Моето поколение бе притиснато да се &quot;пенсионира&quot;, а някои бяха само на 30-31 години. Достойни играчи като Митата Якимов, Петър Жеков, Чико Дерменджиев, Тумбето Попов, Монката Симеонов бяха извадени постепенно от националния отбор. Те играха още известно време в клубните си отбори, откъдето бяха пратени в &quot;запаса&quot;. Не ни разрешиха да играем в чужбина, а имаше още доста хляб у нас...<br /> <br /> <strong>- Шами, аз и сега като те гледам, на 71 години си готов да облечеш белия екип. Фигурата си ти е същата... <br /> </strong>- За съжаление, нищо, което е било, няма да се върне. Аз съм от т. нар. поколение романтици във футбола. Затова запалянковците ни величаеха като футболни рицари. <br /> <br /> <strong>- Ти си защитник, а два пъти си отличаван като спортсмен на годината. Как става тази работа?<br /> </strong>- Явно такова ми е било възпитанието. Знае се добре &ndash; като ритнеш някого, боли, нали? Затова никой не иска да получава ритници на терена. Все пак и колегата като теб си вади хляба.<br /> <br /> <strong>- Как оценяваш представянето на мъжкия тим на &bdquo;Славия&rdquo;? Сигурно те боли, че за 100-годишнината на клуба няма нито едно отличие?<br /> </strong>- Много съм разочарован от ставащото в мъжкия тим на &bdquo;Славия&rdquo;. Футболистите играят без душа. Не гледат ли футбол по телевизията, не виждат ли как се раздават играчите по терена? Това е, защото всичко им се поднася на тепсия, задоволени и презадоволени са. Не са им виновни треньорите. Жалко, че за 100-годишния юбилей останахме без отличие, че сме далеч и от медалите в първенството.<br /> <br /> Шами, в заключение ти пожелавам децата, които тренираш на стадион &bdquo;Славия&rdquo; в момента, да вземат поне късче от твоя пример.<br /> <br /> <em><strong><br /> Красимир ПЕТКОВ</strong></em>