Д-р Илиян Савов: Здравната каса превърна личните лекари в бюрократи!

<em>Д-р Илиян Савов е невролог и отоневролог. Той сериозно работи по профилактика, диагностика и лечение на заболяванията на централната и периферната нервна система - съдови, демиелинизиращи, дегенеративни, радикулопатии, плексопатии, дискова болест, в софийска болница. Преди това е работил в Медицинския институт на МВР в Клиниката по неврология и Втора МБАЛ - София - неврологично отделение.<br /> <br /> </em><strong>- Д-р Савов, защо профилактиката на мозъчно-съдовата болест в България не дава резултати?<br /> </strong>- Не дава резултати, да. И това е неоспорим факт. Мозъчносъдовата болест заема едно от първите места сред заболяванията, наред с инфаркта на миокарда, които водят до инвалидизация и смъртност в България, наред със злокачествените болести. Част от заболяванията при тази масова патология може да бъдат избегнати с първична профилактика.<br /> <br /> <strong>- Според статистиката миналата година 72 000 българи са починали от сърдечносъдови заболявания. По темата се говори много, а процентът на смъртните случаи расте. Къде е проблемът?<br /> </strong>- Проблемът е тънката граница между първичния контакт с общопрактикуващия лекар и специалистите, било то, в случая, кардиолози или невролози. <br /> <br /> Може би превръщането на личните лекари от Здравната каса в бюрократи. Това е едната страна, която въобще не е маловажна. Не че упреквам директно личните лекари, но това е реалността в България. Лично аз виждам каква бюрокрация има от страна на НЗОК.<br /> <strong><br /> - Нещата се препъват от бюрокрацията, така ли?<br /> </strong>- Да, това е една от страните. Вярвам, че всеки колега, който държи на своето име, е в течение на новостите, които се откриват през последните години, така че липсата на информираност през 21 век не е оправдание. Друг проблем са и малкото на брой млади колеги, които остават в България да практикуват. Може би един от проблемите е и застаряващата структура на съсловието. Нещата в медицината се развиват с такава скорост, че ако не се ползват съвременните начини за информация, като конгреси, публикации в интернет и престижни международни издания, лекарите не могат да поддържат квалификацията си на необходимото ниво. Това, може би, са по-основните причини част от профилактиката да не бъде качествена.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че профилактиката може да бъде първична и вторична. Какво е характерно за всяка от тях?<br /> </strong>- Първичната профилактика се провежда тогава, когато все още не е налично даденото заболяване. <br /> <u><br /> Целта й е да не се допусне неговото появяване и развитие<br /> </u><br /> Докато вторичната профилактика е насочена към предотвратяването на рецидив при даденото заболяване. В един момент, например, е настъпил мозъчносъдов инцидент, т.е. мозъчен исхемичен инсулт, и след известно време, след като пациентът преживее острия период, се провежда профилактика, която се нарича вторична. Целта й е да предотврати новото му появяване, защото е доказано, че при вече преживян мозъчносъдов инцидент вероятността за втори, при наличието на други рискови фактори, е кумулативно много по-голяма. Това е вторичната профилактика.<br /> <br /> <strong>- Кои са основните профилактични мерки при първичната и съответно при вторичната профилактика?<br /> </strong>- При първичната профилактика етиологичните фактори за мозъчносъдовата болест и по-специално за исхемичния мозъчен инсулт, който през последните години е много по-масов, класификационно се делят на коригируеми и некоригируеми като пол, расова принадлежност и т.н. Например, доказано е, че мъжкият пол малко по-често боледува от исхемичен мозъчен инсулт поради стила си на живот. При първичната профилактика факторите, които подлежат на контрол, са: тютюнопушене, затлъстяване, включително и т.нар. висцерално или вътрешно затлъстяване в областта на ханша, на талията, съпроводено със затлъстяване на вътрешните органи, както и злоупотреба със спиртни напитки. <br /> <br /> Тук е важно да споменем и за повишеното ниво на холестерола. Държа да направя уточнението, че холестеролът не е една фракция. Най-масово у нас се изследват две от тези фракции - т.нар. високоплътностен и нископлътностен холестерол или &ldquo;добър&rdquo; и &ldquo;лош&rdquo;. Голям пропуск в това отношение е, че Здравната каса не покрива изследването на лошия холестерол. Изчислява се по формула, но не се изследва като абсолютна стойност. Понякога има такива форми на дислипидемии, при които &ldquo;добрият&rdquo; е висок, а &ldquo;лошият&rdquo; не е достатъчно висок, за да приемем, че се налага лечение със статини. При наличието на висок холестерол като абсолютна стойност, ако не са изследвани подфракциите и ако не се вземе под внимание съотношението добър-лош холестерол, тогава много често неправилно се назначава и лечението със статини. Това е нещо, с което дори и част от общопрактикуващите лекари не са запознати.<br /> <br /> <strong>- Какви изследвания трябва да изискваме от личния си лекар, за да сме сигурни, че специалистите ще преценят правилно дали ни е нужно лечение със статини?<br /> </strong>- Минимумът, който трябва да се изследва в рубриката липиден, или мастен профил, е: общ холестерол, добър холестерол (НДЛ) и ЛДЛ (лош холестерол), плюс триглицериди (т.нар. прости мазнини в кръвта).<br /> Това е достатъчно, за да се прецени състоянието и необходимостта от лечение. Нужно е само пациентът да поиска да му бъде изследван допълнително и лошият (ЛДЛ) холестерол. Това изследване се плаща от пациента, тъй като Касата покрива само изследването на добрия и общия холестерол.<br /> <br /> <u>Има алармиращи симптоми, които не бива да се пропускат<br /> </u><br /> Трябва да се наблюдава кръвното налягане, при което факторът фамилност има голямо значение.<br /> <br /> <strong>- По ваши наблюдения, кои симптоми са най-често пренебрегвани от пациентите, за да се стигне до такива тежки мозъчносъдови заболявания?<br /> </strong>- Честите прилошавания, главоболие на фона на високо кръвно налягане, т.нар. съдово главоболие, периоди на изтръпване на крайниците, на слабост, световъртеж, прилошаване или повдигане, понякога и кратка загуба на съзнание. Точно това са алармиращите симптоми. Много често пациентите ми казват: аз нямам проблеми с кръвното - нищо ми няма. А факт е, че много често високото кръвно налягане не протича с клинична картина - само в малък процент от случаите има силно главоболие. Специално за високото кръвно налягане факторът фамилност има голяма тежест. Трябва да внимаваме много, ако имаме роднини-хипертоници. Задължително е тогава редовното мерене на кръвното - поне веднъж на три месеца.<br /> <br /> <strong>- Споменахте за статините. Информацията за тях е толкова противоречива, че аз като пациент не мога да преценя къде е истината. Вредни ли са или не? Помагат ли или не?<br /> </strong>- Важното тук е едно нещо: тяхната правилна преценка в индивидуалния подход при определяне терапията на пациента - правилна преценка за включването или невключването им, тъй като само по себе си само едно лабораторно изследване не е достатъчно, за да се определи дали трябва да се включат и статини в лечението. Има за съжаление фамилни, наследствени хиперхолестерии, при които, въпреки диетата и рестриктивния - т.е. ограничаващ фактор в приема на животинска мазнина, пациентите дори и с нормално и поднормено тегло са с много високи стойности на холестерол. Това е един от признаците за назначаване на статини. Новите статини имат по-изчистени ефекти, отколкото първите. Това все пак е нова група медикаменти и някои от тях действително имат токсичен ефект върху черния дроб. Но тук, може би, най-важният маркер е не емпирично да бъде назначавана висока доза, а да се спазва правилото винаги да се търси възможно най-ниската ефективна доза, след правилна оценка на пациента - дали той е показан или не за такова лечение.<br /> <br /> <strong>- Какво може да направи всеки от нас, за да избегне развитието на мозъчносъдова болест?<br /> </strong>- При първичната профилактика е много важен комплексният подход на специалиста-невролог - да прецени риска и точно кой медикамент да включи в терапията. Например, ако имаме хипертония, заедно с тютюнопушене и декомпенсиран захарен диабет, рискът за настъпване на мозъчносъдов инцидент е многократно завишен. Затова и в този случай първичната профилактика трябва да се прави много активно.<br /> <strong><br /> - Каква е ролята на профилактичните прегледи тук?<br /> </strong>- За съжаление тяхната роля е изместена, пак от машиналното им заместване.<br /> <br /> <strong>- Изследванията, включени в профилактичните прегледи, достатъчни ли са, за да покажат какво е действителното състояние на мозъчносъдовата ни система?<br /> </strong>- Ако бъдат провеждани както трябва - да. За съжаление в повечето случаи се провеждат чисто механично - не им се отдава значимото внимание и се неглижират от страна на пациентите. Те са като тютюнопушенето - човек има свободен избор, като знае рисковете. И тук целта на колегите-общо-практикуващи лекари и на вас, медиите, е да информирате пациентите за рисковете, до които може да доведе неглижирането на тези фактори. И оттам вече всеки пациент сам да си вземе решение дали би искал да следи как се отразяват на здравето му. В тази връзка на първо място трябва да сложим наличието на артериалната хипертония и нейното нелекуване, на второ място - захарния диабет - неговото наличие и нелекуване. В цялата страна, общо взето, има много хипертоници, които не се лекуват и не искат да бъдат лекувани, а понякога са лекувани и с не подходящи медикаменти. Причината е, че връзката между личните лекари и кардиолози и невролози е прекъсната. Хипертонията е най-масовото заболяване, но и там има много тънкости в лечението й. Ето това е болната система на здравеопазването в България. Ако не бъде променена, проблемите ще се задълбочават. Задълженията и отговорностите, които са вменени на личните лекари, са прекалено много. При мен идват недоволни пациенти за второ мнение и затова имам поглед към тези проблеми. Самото ограничение на достъпа на масовия българин чрез тези талони до специалист, а той си плаща здравните осигуровки, повлича след себе си много неразрешими проблеми. По начина, по който е организирана днес здравната ни система, нищо добро не очаква българския народ по отношение на здравето. Много са и проблемите по клиничните пътеки в болниците. Другият важен проблем, според мен е, че здравните заведения са търговски дружества. Това е голата истина, която никой не иска да проумее. Затова и всичко, свързано със здравната система, куца, включително и профилактичните прегледи (питахте ме защо не са ефективни превантивните мерки.) Коренът на проблемите е в системата на личните лекари и клиничните пътеки според мен. Чрез клиничните пътеки се сложиха рамки, които да обслужват определени интереси. Затова и в момента народът говори, говорят протестите, говори и процентът на инсултите в България, в частност.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong></em>