Евгени Будинов от "Хъшове" и "Етажна собственост": Чочо щеше да ми отреже главата с меча си в "Хъшове"!

<em>Евгени Будинов е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Той е любимец на публиката от много спектакли в репертоара на Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo;, както и в Народния , а последната му роля е в нашумелия спектакъл &bdquo;Ричард ІІІ&rdquo; на Теди Москов. Вече два сезона той се превъплъщава в един от най-колоритните образи в комедийния сериал &bdquo;Етажна собственост&rdquo; - този на охлювъда Кирчо. Евгени играе и в сериала &bdquo;Под прикритие&rdquo;, както и във филмите &bdquo;Стъпки в пясъка&rdquo;, &bdquo;Хъшове&rdquo;, комедията &bdquo;Корпус за бързо реагиране&rdquo; и мн. други. <br /> <br /> Поводът да разговаряме е смъртта на неговия приятел и колега Чочо Попйорданов, с когото партнираха във вече култовата постановка &bdquo;Хъшове&rdquo; на Народния театър, както и в телевизионната му адаптация. Евгени е в ролята на Мравката, а Чочо - Македонски. Всички &bdquo;хъшове&rdquo;, воглаве с режисьора Сашо Морфов, се събраха пред ковчега на непрежалимия им колега и приятел, и изпяха през сълзи песента към постановката - &bdquo;Бел кон&rdquo;. Случайно или не, Евгени Будинов репетираше и в последната за покойния Тодор Колев постановка на Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo; - &bdquo;Слънчевите момчета&rdquo;... <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Евгени, кой даде идеята да изпълните песента &bdquo;Бел кон&rdquo; към постановката &bdquo;Хъшове&rdquo; над ковчега на покойния ви колега и приятел Чочо Попйорданов?<br /> </strong>- Не знам точно&hellip; сигурно е някои от &bdquo;войводите&rdquo; - я Сашо Морфов, я Христо Мутафчиев&hellip; Чочо много обичаше тази песен. Обичаше музиката. Преди години имаше страхотна уредба в джипа си, паркираше в задния двор на Народния и пускаше &ldquo;волумето на макс&rdquo;! Слушахме яки неща, например Енио Мориконе, беше лято, а ние &ndash; току-що завършили НАТФИЗ и с най-добрите актьори в България, между които и Чочо, на когото се възхищавах до последно.<br /> <br /> <strong>- На 24 май ще бъде 200-то представление на &bdquo;Хъшове&rdquo;, което вие ще посветите на Чочо. Ще включите ли нещо допълнително или по-специално в негова памет?<br /> </strong>- Направо не знам как ще играем! Има една сцена в спектакъла и във филма: молитвата след смъртта на Странджата. Там ние се молим за &hellip; оф, няма значение&hellip; (очите му се насълзяват... - б. а.). А поклонението му... видя колко много хора имаше, колко силно го обичаха, с какви аплодисменти беше изпратен той! Защото беше много, ама много добър актьор и човек, без да има поза. Той беше прекалено добър за този свят, за тази държава. <br /> <br /> Лятото два пъти идваше до Банкя - аз там живея. Взимам го сутринта от тях с приятелката му Даниела, иска да спра на бензиностанция. А когато Чочо иска нещо, не може да му откажеш. Казва на бензинджията: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Резервоарът догоре, Чочо черпи!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Казвам му: &bdquo;Стига, батко ми, до Банкя са 20 км - дума да не става, не!!!!!&rdquo; Купува, подарява, черпи&hellip; Не познаваше майка ми - отива взима й подарък и чак тогава тръгваме за Банкя! Винаги се е раздавал за всичко - постоянно! Просто беше такъв, а хората тук това не го разбират. А някои дори се дразнят. Той беше и чувствителен, сигурно неведнъж е бил обиден, но беше горд и силен и не го показваше. Чочо беше рядко добър човек, той затова си отиде без време&hellip;<br /> <br /> Знаеш ли, той се интересуваше от едно място с малка стара къщичка в Банкя, между едни борове. Търсеше спокойствие през последните месеци. И цената беше приемлива, но щом собствениците разбраха, че се интересува Чочо Попйорданов, веднага вдигнаха цената. Защо, бе, какво си мислят - че актьорите са много богати ли?! Защо, не би ли се радвал, че такъв човек ще живее до теб?! Бай Ганьовски манталитет навсякъде!<br /> <br /> <strong>- Кой ще изпълнява оттук-насетне ролята му на Македонски? В предишни представления, когато той отсъстваше по една или друга причина, съм виждала да го замества и самият режисьор - Александър Морфов...<br /> </strong>- Тази роля са я играли Сашо Морфов, Христо Мутафчиев, а сега я играе Динката (Деян Донков - б. а.). Но тази роля е като писана за Чочо Попйорданов! Той е потомствен комита, неговият Македонски беше сложен, мнoгoпластов, той носеше тази биография - той беше Македонски! Чочо не играеше на сцената или пред камерата - той живееше там, той направо изгаряше до края. Мно-о-го голям актьор! Поклон.<br /> <br /> <strong>- Колко години стават, откакто играете в това представление? Разбирам, че то ви е сближило по особен начин и с другите актьори сте повече от обикновени колеги...<br /> </strong>- Да, играем го почти десет години. Някои ни напуснаха, на други им се родиха деца, но като че ли вече не е същото. Всеки е по-затворен, всичко е по-тъжно... Да, това представление никога няма да е същото без Чочо...<br /> <br /> <strong>- Ти си от по-младото поколение български актьори. Кога се запозна с Чочо по-отблизо?<br /> </strong>- Още когато бях студент, щом ме приеха в НАТФИЗ, Стефан Данаилов (курсов ръководител на Евгени в НАТФИЗ - б. а.), след като излезнаха резултатите, веднага ни взе в Пловдив - бяхме масовка в &bdquo;Декамерон&rdquo; на Сашо Морфов. Чочо играеше една от главните роли в Античния театър пред 2500 човека. Искаше да играе на сцената с една немска овчарка, куче, което живееше там. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Луд! <br /> </strong></span><br /> Беше много щур, зодия &bdquo;Близнаци&rdquo; като мен, но още по-луда глава! Много обичаше живота, компаниите, каламбурите. Както Чочо можеше да те разсмее - никoй друг не може!<br /> <br /> <strong>- Разкажи ми как репетираше той, нещо по-интересно от неговото поведение и начин на работа, бързият му говор притесняваше ли някого или това му беше чарът?<br /> </strong>- Не, но страшно беше, когато имахме сцени с бой! Например в &bdquo;Хъшове&rdquo;, когато Македонски (Чочо) гони Мравката (моя милост) да го убива. И Чочо ме гонеше с един голям меч. Отрепетирано е - опитва се да ме намушка, а после да ми отреже главата, мечът му минава над мен, а след последния дубъл Сашо ме викна и ми пусна на режисьорския монитор, на каданс - как мечът му минава наистина на сантиметри от главата ми и Морфов, с типичното си чувство за хумор, ми каза: &bdquo;Късметлия си!&rdquo;. Чочо беше много, ама мнооого емоционален, можеше да те удари, той да се нарани, палеше яко! Как влезна веднъж с колелото си в оркестрината на Народния театър! Ние - другите &bdquo;хъшове&rdquo;, изтръпнахме, а той става, изтупва се и вика: &bdquo;К&rsquo;во бе, пичове!?!&rdquo;. И после се смее. Беше като дете, което прави театър - истински, без да му пука къде е играта, къде е истината. И за това беше много голям актьор!<br /> <br /> <strong>- В предишно интервю ми беше казал за него: &bdquo; Беше ме страх за Чочо, той тогава едва ли не беше пътник. Сега е много по-добре, по-помъдрял и отново има енергия колкото АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;!&rdquo;. Явно никой от вас не е очаквал Чочо да си отиде по такъв нелеп начин, още повече че той беше прескочил трапа след дългия му престой в болницата преди около две години...<br /> </strong>- Да, той се лекуваше, беше много отговорен към това, но си отиде <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> нестандартно - така живя и така си отиде<br /> </strong></span><br /> <strong>- Всички знаеха за проблема му с алкохола, случвало ли се е да отлагате в последния момент представление?<br /> </strong>- Не, не се е случвало.<br /> <br /> <strong>- В интервю Христо Мутафчиев споделя, че са стигали до бой с него, за да довърши представление, защото Чочо е изпадал в &bdquo;особени състояния&rdquo;. Бил ли си свидетел на някои от тях?<br /> </strong>- Е, ние репетираме и играем &bdquo;Хъшове&rdquo;, а не &bdquo;Мечето Бамзе&rdquo;! (детски анимационен филм - б. а.) Имало е пререкания, но в рамките на нормалното. И двамата с Христо са мъжкари, луди глави, но и големи приятели. И между нас, по-младите, също е имало пререкания. Това е нормално за толкова време и в толкова емоционално и мъжко представление, определено има тестостерон.<br /> <br /> <strong>- Всички, които познават Чочо, твърдят, че неговата чувствителна душа е станала причина за страданията и лутанията му през последните години. Лично с теб споделял ли е той някаква негова дълбока болка, тревога, загуба или страст?<br /> </strong>- Да - Чочо беше чувствителен, сигурно и той се е чувствал така в тази държава, но не ми е споделял. Държал се е винаги на положение, като мъж. Пред мен винаги е бил весел, дори и да му е тежало нещо, не го е споделял.<br /> <br /> <strong>- Разказвал ли ти е за любовните си тръпки и разочарования?<br /> </strong>- Да, но това са лични преживявания&hellip; не мога да ги споделя с цял един народ&hellip; не всички го заслужават&hellip; <br /> <br /> <strong>- Как се отнасяше към последната жена до него - Даниела?<br /> </strong>- Да, тя е изключителен човек! Мнoгo се обичаха! Тя е първата и последната любима на Чочо, идваше редовно и по турнета, и на снимки, тя също е един от нас - Хъшовете!<br /> <br /> <strong>- Ти и Илка Зафирова до края сте репетирали в последната театрална постановка с участието на друг отишъл си наскоро актьор - Тодор Колев - &bdquo;Слънчевите момчета&rdquo; в Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo;. Болестта му оказваше ли някакво влияние?<br /> </strong>- Всъщност, ние започнахме репетиции, после Тодор Колев се отказа - не ми е давал обяснения, той беше горд. За мен е чест, че се срещнах с него, искаше ми се да &bdquo;поодкрадна&rdquo; още нещо от него в занаята, но се ла ви (такъв е животът - б. а.) . Те бяха големи актьори с големи сърца! Тодор Колев и Чочо Попйорданов - учител и ученик&hellip;<br /> <br /> Тодор Колев идваше винаги по-рано на репетиция - подготвен, брилянтно боравене с текста, дисциплина... Всичко! А аз - респектиран, внимаващ да не се изложа. Но, вижте, за мен те и двамата са икони, с които съм имал честта да се срещна за малкo, да подишам този въздух. И, знаете ли - този въздух е друг, ще ми липсва&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ<br /> </strong>