Княз Фердинанд й купува разкошна къща във Варна
<em>През първата половина на XX век тя е най-ухажваната, но и най-одумваната жена от родния хайлайф. До края на живота си обаче остава онази светска дама, след която навремето всички са се обръщали - червило, пудра, шапка, ръкавици, изискан тоалет, нищо, че се подпира на бастунче. Ако не беше оставила книга със спомени от близо 370 страници, името й навярно щеше да е известно днес само на историците. Но този солиден труд ни дава една друга представа за &bdquo;кокотката&ldquo; и &bdquo;егоистката&ldquo;. <br /> </em><br /> Човек очаква, че красива и разглезена от внимание жена като нея ще разказва главно клюки и интриги, но всъщност това е книга за политиката и политическите мъже през един бурен исторически период на България. Вътре почти не се споменават трите й деца, бегло се отбелязват съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й. Жената с най-модните тоалети и кукленски красивото личице в много случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Книгата й поразява с толерантност, човещина и родолюбив. <br /> <u><em><strong><br /> В началото на 1885-а столичани често виждат един 24-годишен млад мъж, току-що завършил генералщабната академия в Петербург, но вече на работа в двореца в каляската до княз Батенберг <br /> <br /> </strong></em></u>И всеки ден едно 16-годишно момиче причаква в уречения час царската каляска пред дома си на ъгъла на днешните улици &ldquo;Алабин&ldquo; и &ldquo;Витоша&ldquo; и се опитва да привлече погледа на главнокомандващия щаба на българската армия. Това момиче се казва Султана Минчевич и е правнучка на един от най-големите богаташи в страната &ndash; търновския търговец Хаджи Минчо. Макар че още е малка, тя вече е усвоила изтънчените дворцови маниери във френския колеж на румънската кралица Кармен Силва, където е учила дотогава. Между другото, кралицата забелязва вокалните й дарби и иска да я изпрати в Париж на свои разноски, за да учи пеене, но баща й решава да се завърне с цялото си семейство в България. Той е завършил медицина в Париж и е първият директор на Александровска болница. А майката е от стара фамилия от Жеравна, преселена в Румъния.<br /> Съвременниците на Султана я описват<br /> <br /> <u><em><strong>като видение в бяла рокля, с леко наклонена надясно широкопола шапка, с бяло пуделче в скута си, а на шията с вишнева панделка <br /> <br /> </strong></em></u>Младият началник-щаб на армията веднага оценява нейната красота и образованост и, влюбен до уши, отива у дома на доктора да иска ръката й. &ldquo;Мойта Султанка е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще й предложиш?&rdquo; &ndash; охлажда ентусиазма му д-р Минчевич. Защото Рачо, кандидат-женихът, е син на обикновен, дребен шуменски кръчмар. Но когато младежът се завръща на бял кон от бойното поле при Сливница и с наградата си от 60 000 гроша купува чифлика в Белово, докторът скланя да даде дъщеря си за негова съпруга. <br /> <br /> <u><em><strong>Тя обаче не дочаква края на проточилия се годеж и&hellip; пристава на любимия си <br /> </strong></em></u><br /> Ето какво пише за този повратен момент в живота си самата тя: &bdquo;Не бях виждала баща си от деня на моята авантюристична женитба. Той беше огорчен, сърдеше ми се и не искаше да ме види. Въпреки че беше дал съгласието си за годежа ми с Рачо Петров, с течение на времето той беше разбрал, че това беше грешка&hellip; Нито аз бях за Рачо, нито той за мен. Възпитана в луксозен пансион, аз бях научила много излишни неща, но не и домакинство. Галена, никога несмъмрена нито от дядо ми, нито от любимия ми вуйчо Телемак&hellip; баща ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и груб характер ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми весела натура, добротата и главно &ndash; детската чистота&rdquo;.<br /> Незатихваща във времето мълва обявява Султана за любовница на Фердинанд. <br /> <br /> <u><em><strong>Във Варна, между Морската градина и Двореца на културата, има един малък дворец с кокетни арки, известен като къщата на Султана Рачо Петрова <br /> </strong></em></u><br /> Разправят, че е подарък от Фердинанд. Истината е, че връзката й с царя е забулена с много интриги, клюки и измислици, които продължават и до днес. Факт обаче е, че в началото на тяхната връзка Фердинанд, тогава все още княз, непрекъснато търси поводи да се &bdquo;поразходи&rdquo; край дома на Рачо Петров в негово отсъствие, а Султана в това време стои на прозореца и двамата дълго си говорят.<br /> <br /> Генералът знае за щедрите подаръци, с които Фердинанд отрупва жена му, при положение че цяла София говори за това, и непрекъснато й вдига скандали, но накрая, като вижда, че не може да излезе наглава с нея, и той се впуска в не по-малко скандални авантюри с жени, едната от които &ndash; някоя си г-жа Балугчич, сръбкиня по народност, е арестувана за шпионаж. Поради църковна забрана обаче двамата не успяват да се разведат повече от 10 години. Официално бракът им е прекратен чак през 1918-а.<br /> <br /> След години, когато тя вече е разведена с генерала, а Фердинанд е абдикирал от престола и не живее в България, когато всички са го изоставили, дори и собствените му деца, Султана му ходи два пъти на гости в имението Кобург. При второто гостуване Фердинанд я моли горещо да издейства разрешението на премиера Александър Стамболийски поне княз Филип и княгиня Евдокия да се завърнат в България. Когато се връща оттам, Султана отива при Стамболийски в чифлика му в Горна баня. Той я посреща сякаш току-що излязъл от обора &ndash; с кални ботуши и гумена престилка. Не й казва даже &ldquo;Добър ден&ldquo;, а направо я пита: &bdquo;Таман сме си сами&hellip; <br /> <br /> <u><em><strong>Абе, госпожо, верно ли е, че сте спали с Фердинанд?&ldquo; <br /> </strong></em></u><br /> Султана обаче не се притеснява от просташкия въпрос и гордо му отговаря: &ldquo;Извинете, но аз мислех, че съм дошла при министър-председателя. Ако искам да се изповядвам, ще отида при попа&ldquo;.<br /> <br /> Едва през 1931-ва Рачо Петров завежда дело срещу Султана и иска тя да се откаже от името му, защото го била осквернила в спомените си. Искът е отхвърлен. Банкерът Атанас Буров разказва, че тя му предложила 300 хиляди лева, за да го има за съюзник и свидетел по делото. Той обаче й казал, че не би се съгласил за по-малко от 2 милиона. &bdquo;Толкова за голям ли се смятате, г-н Буров?&rdquo; &ndash; пита с гняв Султана. &bdquo;Да, госпожо.&rdquo; &ndash; &bdquo;Не сте толкова голям, колкото си мислите &ndash; побеснява Султана. &ndash; Аз съм спала с всички министри и генерали и знам, че са по-умни и по хубави от тебе, но по-нагъл човек не съм срещала от тебе. Затова ще си прибера парите&rdquo;. Банкерът обаче я предупреждава, че ще загуби делото. Така и става. Пред съда Рачо Петров представил <br /> <u><em><strong><br /> любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в <br /> Евксиноград и на плажа в Остенде заедно с румънския принц Карол <br /> <br /> </strong></em></u>В неравната битка тя е сразена напълно. През 1934 г. Рачо получава развод по нейна вина и й отнема всичко. Тя губи 366 млн. лева. <br /> През последните си години до смъртта си през 1946 г. Султана живее с вярната си слугиня в собствения си дом на ул. &ldquo;Денкоглу&ldquo;. Въпреки напредналите си години тя остава докрай онази светска дама, след която човек не би могъл да не се обърне. Нищо, че се подпира на бастунче.<br /> <br /> <em><strong><br /> Александра ИВАНОВА</strong></em>