Даниела Горбунова: В България домашният тормоз не се смята за престъпление

<em>Даниела Горбунова е адвокат по професия. Ръководител е на проект, който се изпълнява от фондация &ldquo;Български център за дженджър изследвания&rdquo;. Организацията съществува от 1998 г. и вече има богата история. Занимава се със защита на човешките права, с изследване на социалното положение в нашата страна и в частност оказва правна помощ на хора, които са претърпели домашно насилие.<br /> </em><br /> <strong>- Г-жо Горбунова, каква е целта на проекта?<br /> </strong>- Проектът &ldquo;Развитие на устойчиви практики и повишаване качеството на предоставяната защита на хора, пострадали от домашно насилие в градовете София, Велико Търново и Гоце Делчев&rdquo;, на който аз съм ръководител, ще се изпълнява до средата на септември 2013 г. Неговата същност е да се предоставя помощ на хора, преживели домашно насилие и пострадали здравословно от това. Също така, в рамките на този проект работим и с извършителите на насилие. Психолог, който е специално обучен за тази тежка и много нова за България материя, ще работи с извършители на насилие, които ще бъдат насочвани към тази програма със съдебна заповед. Проектът е финансиран изцяло, макар и с неголям бюджет, от българската държава. Към Министерството на правосъдието всяка година се превеждат 500 000 лв., които се разпределят на конкурсен принцип между различни неправителствени организации, работещи точно в тази област - домашното насилие. Тези пари, за които споменах, бяха разпределени между 18 организации, в това число и на нашата. И всъщност аз съм ръководител на един такъв проект, който се изпълнява <br /> <br /> <u>със средства от българската държава <br /> </u><br /> Тези средства не са много, поради което не можем да разгърнем широка дейност и затова сме се ограничили в следното: в София двама юристи ще предоставят правни консултации на хора, които са пострадали от домашно насилие. Нямаме средства да финансираме психологическите консултации, но работим с много психолози, имаме и такива, които участват и доброволно в нашите дейности, да не говорим, че юристите ни са много опитни - доста време работят в тази област. Това е важно и необходимо, защото в Закона за домашното насилие има някои особености, за които гражданите не знаят.<br /> <br /> <strong>- Какви са тези особености?<br /> </strong>- Например молбите, които гражданите подават, за да получат защита, се адресират до районния съд и той издава заповед за защита от домашно насилие. Това трябва да се знае от хората. Освен това, друго, много специално нещо на този закон, е, че молбите за защита трябва да бъдат подадени в едномесечен срок от датата на насилието, независимо дали то е физическо, психическо или икономическо. За да получи човек защита, трябва да се обърне към съда в едномесечен срок от последното насилие, защото обикновено има няколко такива случая. Хората описват, описват, описват..., но не се сещат да опишат най-последния акт и на коя дата се е случил. Това е много важно, за да може <br /> <br /> <u>съдът да прецени <br /> </u><br /> дали този случай попада в правилата на Закона за защита от домашно насилие. Затова трябва да се опишат тези събития, които са най-пресни. Така че юридическата консултация е много полезна, да не говорим, че гражданите могат да се посъветват с юристите и за някои други действия, които човекът може да предприеме - не само защита по този закон. Например могат да бъдат заведени наказателни дела, за което гражданите също не знаят, да се обсъдят и много други въпроси, свързани с личностни отношения, или друг вид взаимоотношения между близки родственици, например имуществени. Новото, което въвеждаме тази година, е, че предлагаме и &ldquo;мобилни&rdquo; услуги. В процеса на работата ни установихме, че има много възрастни хора, които се оплакват, че са тормозени, например, от вече порасналите си, пълнолетни деца. За съжаление някои от тях употребяват алкохол, други - наркотици, трети - просто са лоши хора и <br /> <br /> <u>тормозят родителите си <br /> </u><br /> И тези възрастни хора, когато са болни или немощни, не са в състояние да посетят нашите приемни и не могат да бъдат консултирани. За тях решихме да предоставим и мобилната услуга - нашите юристи ще отидат там, където се намира човекът. Този вид услуга предлагаме само на територията на София.<br /> <br /> <strong>- Увеличили ли са се, според вас, случаите на домашно насилие в България?<br /> </strong>- Не бих казала, че днес има повече насилие - винаги го е имало. Може би хората научават повече за нас, осмеляват се да търсят помощ, затова и се отчита по-голям процент на случаите.<br /> <br /> <strong>- Какво е впечатлението ви от съдебните дела? Наистина ли могат да бъдат защитени адекватно жертвите на домашно насилие?<br /> </strong>- Ние сме правили такъв мониторинг - наблюдение, на работата на съдилищата. Изводът, който сме направили, е, че законът работи успешно при защита на хората от домашно насилие от самото приемане на закона през март 2005 г. Има много заведени дела, хората се осмеляват да търсят закрила чрез този закон, а и съдиите станаха вече доста по-опитни, ориентират се в явлението &ldquo;домашно насилие&rdquo; във всичките му форми и постановяват много сериозни заповеди за защита.<br /> <br /> <strong>- Как една такава заповед ще осигури защита на човек, подложен на домашно насилие?<br /> </strong>- Когато човек държи такава заповед за защита в ръцете си, в момента, в който извършителят на насилие я наруши, той веднага може да се обърне към намиращ се наблизо полицай, който да задържи насилника и да изпрати преписката в прокуратурата, защото домашното насилие, по българското законодателство, не е престъпление, но неспазването на заповедта за защита, която е издал съдът, вече е престъпление по Наказателния кодекс. Неуважението към съдебните заповеди се разглежда като престъпление. Вече имаме и такива заведени дела в прокуратурата срещу хора, които не спазват съдебните заповеди. Така че законът работи много добре и има своя логичен механизъм за защита. Ние се опитваме по този цивилизован начин да кажем на хората, които смятат, че проблемите могат да се решават със сила, че не е това начинът.<br /> <br /> <strong>- А с кой вид насилие се сблъсквате най-често?<br /> </strong>- Много често е физическото насилие. То е като че ли преобладаващото. Когато мъж върши насилие, той обикновено е агресивен и причинява физическа болка. Но когато жена върши насилие, по смисъла на този закон, прилага психическо насилие - тормоз, следене, натяквания за нещо... Жените, понеже са по-слаби физически, използват <br /> <br /> <u>другия начин за насилие - психическия тормоз <br /> </u><br /> Има жени, които вършат и физическо насилие и бият мъжете си, но като процентно съотношение, повечето извършители на насилие са мъже. <br /> <br /> Една колежка адвокат веднъж ми сподели нещо, което много ме впечатли - по дело за домашно насилие мъжът в залата казва: &ldquo;Помогнете ми да я обичам по друг начин&rdquo;. <br /> <br /> Разбирате каква драма е също в душата на човека, който извършва насилствения акт. На него също трябва да му се помогне да осъзнае, че има проблем, да се пребори със своята агресия, със своите дълбоко личностни проблеми. Такъв вид консултиране предлагаме за София. За Велико Търново имаме един юрист, който ще консултира хора, пострадали от домашно насилие. А в гр. Гоце Делчев няма да предлагаме услуги, а ще работим с институции, защото се оказа, че в този край няма заведени дела по закона за домашно насилие, хората не знаят какво е това, няма организации, които да предоставят такива консултации. Т.е., искаме да информираме обществото на гр. Гоце Делчев за тези законови възможности, защото се съмняваме, че там наистина няма никакво насилие.<br /> <br /> <strong>- За нас, българите, сякаш открай време е нормално мъжът в семейството да &ldquo;поступва&rdquo; съпругата си. Това ли е нашата &ldquo;гнила основа&rdquo; за развитие на домашното насилие?<br /> </strong>- България е едно патриархално общество, в което жената винаги е била пренебрегвана по някакъв начин. Даже през 30-те години на миналия век в Закона за наследството е съществувало правилото, че децата от женски пол унаследяват половината от това, което получават мъжките наследници. И тук веднага бързам да кажа, че Законът за защита от домашно насилие се отнася за всички граждани, независимо от пола. Много важно също е да спомена, че тези консултации, които предоставяме, са безплатни за хората. <br /> Нека тези, които имат нужда от помощ, да позвънят на нашите телефони, ние ще ги упътим. Хората трудно споделят, защото се срамуват, страхуват се. Но ако веднъж човек реши да се противопостави, има организации, институции, хора, медии, които могат да му помогнат да получи реална, ефикасна и бърза защита. Законът за домашно насилие предвижда много бърза процедура: ако съдията прецени, че случаят е много опасен, понякога наистина се случват много жестоки и опасни неща, в рамките на 24 часа от подаването на молбата, издава т.нар. Заповед за незабавна защита. Лицето я представя пред полицията и по всяко време може да му бъде оказана помощ. Така че <br /> <br /> <u>законът предвижда бързи, ефикасни, реални мерки за защита.<br /> </u><br /> <strong>- Това наистина е добра новина, защото общото впечатление е, че съдът е много муден и тежък в решенията си.<br /> </strong>- В тази връзка, напоследък в София ми прави впечатление, че записват дори часа и минутата, в която е подадена молбата, за да се реагира възможно най-бързо. Имала съм случаи, когато съдии са изпращали по факса заповедта в полицията по местоживеене на пострадалото лице, за да може тя да контролира и да се намеси, ако възникне проблем. Сам човек и само една институция не може да помогне и затова работим и с полицията, и със съда, и със сродни на нас организации, които предлагат възможност за временно настаняване. Помогнали сме досега на много хора и се надявам в рамките на този проект да продължим да помагаме на още много. <br /> <br /> Ние сами не можем да изкореним това явление, но можем да му дадем гласност, да покажем, че като общество не приемаме насилието като форма на поведение. А жертвите на насилие - нека да се осмеляват да споделят проблемите си, защото има начин за решаването им. Мълчанието не решава нищо!<br /> И в повечето случаи не физическото насилие, а психическото може да убие.<br /> <strong><br /> <br /> Нели Жекова - социален психолог към фондация &ldquo;Български център за дженджър изследвания&rdquo;:<br /> Агресията към по-слабите върви заедно с автоагресията!<br /> </strong>Злоупотребата с алкохол също е проява на насилие над себе си<br /> <br /> <strong>- Г-жо Жекова, вие отговаряте за работата с насилниците в семейството, след като вече е преминало делото през съда и те са осъдени - как се справяте?<br /> </strong>- Да, повечето клиенти, които имам, извършители на домашно насилие, са насочвани от Софийския районен съд. Освен това има и доброволци-мъже, които сами са решили да потърсят психологическа помощ, но за съжаление те са малък процент. Проблемът е, че много от тях не знаят за съществуването на такъв тип помощ. <br /> <strong><br /> - От гледна точка на психологията, какво поражда тази външна агресия?<br /> </strong>- Това не е проява само на външна агресия - автоагресията важи и в този случай, защото агресията към по-слабите, дали това ще бъде жена, възрастен, болен човек или деца, върви ръка за ръка и с една автоагресия, която в много случаи е доста по-прикрита. Много от клиентите ми <br /> <u><br /> страдат от депресивни разстройства, <br /> </u><br /> разстройства на личността, има и такива, които злоупотребяват с алкохола. Злоупотребата с алкохол например може да бъде една от проявите на авто-агресията. Така че двете неща не са толкова ясно разграничени. А на въпроса ви какво поражда агресията - не мога да дам едностранен отговор, защото можем да говорим за различни фактори, които повлияват на агресивното поведение. Един от тях е семейната предразположеност. Има се предвид това, че много често насилието в семейството преминава от насилника към децата.<br /> <strong><br /> - Модел на поведение, който се копира ли?<br /> </strong>- Да, едно заучено поведение. В много от случаите на домашно насилие детето става свидетел на конфликтите между родителите и разбира, че това е ефективен и лесен начин за справяне с междуличностните спорове и неразбирателства. Мъжът, съпругът в повечето случаи е извършителят на насилническите актове към жената и детето заучава това поведение. Една от основните причини за домашното насилие е именно междупоколенческото предаване на насилието от родителите към децата, но не е единствената. Много от моите клиенти не споделят да са имали тежко детство, насилие в семейството, да са ставали жертва на директна или индиректна форма на насилие. Индиректна означава, че са ставали свидетели, без върху тях да е упражнявано насилие. Има и външни фактори, които оказват влияние върху домашното насилие. Такива външни фактори са стресът, който може да бъде предизвикан от много неща - безработица, несправянето с някакъв проблем, желанието да се постигне нещо. Има изследвания, които показват, че в тежки времена на икономическа криза насилието нараства и фрустрационният толеранс е много нисък. Фрустрационният толеранс е термин в психологията, който описва до каква степен всъщност човек може да толерира и управлява стреса и житейските проблеми. Има хора, които до голяма степен могат да толерират проблемите, без да изпадат в криза и да реагират агресивно. Съществуват обаче и хора, които при малка провокация <br /> <br /> <u>могат да изпаднат в ярост <br /> <br /> </u>Искам да подчертая, че за всеки човек тези фактори влияят по различен начин. Например, стресът при едни може да отключи агресивно поведение, при други - не.<br /> <br /> <strong>- В този ред на мисли, какъв е обобщеният психологически портрет на българския насилник?<br /> </strong>- Обобщен профил ми е трудно да направя, заради многобройните фактори, които оказват влияние върху агресивното поведение. По-скоро може да говорим за различни типове насилници. С най-нисък процент за България са мъжете, които имат антисоциално поведение. Под антисоциално поведение имам предвид, че те не са насилници само в дома, но и в обществото. Типичният домашен насилник обаче упражнява насилие единствено в дома си. Българският насилник е по-скоро такъв тип, а не толкова антисоциален. Често алкохолът повлиява на гневното поведение, но и служи за оправдание. Когато мъжът е навън и пие с приятели, а след това се прибира и посяга на жена си, алкохолът е оправдание за упражняването на насилие. Но и много често повлиява наистина върху насилственото поведение, защото падат ограниченията, които човек си поставя, когато е трезвен. Често срещан е и проблемът със самоконтрола. Но тук има сериозно разграничение, което трябва да се направи. Има мъже, които при малка провокация реагират агресивно - това е начин да се справят с проблемите си, смятайки, че агресията и насилието са най-ефективни. Например, как да накарам жената да млъкне и да не спори с мен - ами като я ударя. Това са мъже, които нямат ефективни социални умения за общуване. Други мъже обаче използват насилието като начин за доминиране и контролиране на жената. Затова една от най-важните задачи на психолозите е обучението на тези хора в социални умения, в това, как да се справят и да управляват тези конфликти, както и работа с нагласите към ролите на двата пола. <br /> <br /> <strong>- Успявате ли да промените клиентите си с този тип на поведение, за който сега говорихте?<br /> </strong>- Успеваемостта на работата с насилници зависи от много фактори - от възрастта на човека, от съпътстващи проблеми, от това дали има проблем с алкохола, психични разстройства, дали притежава нагласи, толериращи насилието над жените, дали насилието се възприема като цел за контролиране и доминиране на жената. Най-голяма ефективност има психологическото консултиране на мъже, при които насилието не е цел, инструмент за постигането на нещо друго, а е <br /> <br /> <u>следствие от липса на контрол <br /> </u><br /> в определена конфликтна ситуация. Но когато става въпрос за дългогодишен тормоз - физически, психически, сексуален, тогава успеваемостта за съжаление е много ниска. Към профила на насилниците трябва да добавя и сексуалното посягане над деца.<br /> <strong><br /> - Сблъсквате ли се често със сексуално насилие над деца?<br /> </strong>- Имала съм само няколко такива случаи, тъй като не работя от много време с извършители на насилие. Но сексуалното насилие над децата има своето обяснение - повечето от насилниците имат собственическа нагласа и приемат останалите членове от семейството за тяхна собственост. Смятат, че могат да правят каквото си поискат с тях и очакват, че те трябва да им се подчиняват безпрекословно.<br /> <strong><br /> <br /> Телефоните, на които можете да ни потърсите:<br /> За гр. София - <br /> 0896 44 90 48, 0879 133 021, 02/963 53 59.<br /> За гр. В. Търново - <br /> 0879 133 034.<br /> </strong><br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong></em>