Жив човек не трябва да усеща такава нечовешка болка
<em>Красимир Колев страда от редица заболявания, в резултат на които през 2011 г., последователно през август и през декември, са му ампутирани двата крака. След консултации със специалисти в протезирането като най-ефикасни за случаи като неговия са му препоръчани протезите на германска фирма. Офертата за престой в Германия и изработката на двете протези обаче е на стойност 62 838 евро. Самият Краси и неговото семейство са в невъзможност да съберат непосилната сума.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Колев, какво се случи с вас?<br /> </strong>- От какво се случи, диабетът ли е виновникът, но ми ампутираха и двата крака до бедрата.<br /> <br /> <strong>- Диабета от колко години го имате?<br /> </strong>- Прояви се преди десетина години, на стресова основа. Имах няколко особени, ако мога така да се изразя, преживявания, и всичко това отключи тази коварна болест.<br /> <strong><br /> - На колко години сте?<br /> </strong>- Вече на 58 години!<br /> <strong><br /> - Как го открихте диабета? Споменахте, че сте преживели стресови ситуации... Какво се случи?<br /> </strong>- Бях директор на една фирма, получиха се катаклизми вследствие на отношенията ни с кмета на община Ветово, област Русенска. Той искаше да ликвидира фирмата, аз отказах да го направя, опитах се да поддържам работата й още една година, но след това той я разтури, пропиля всичкия ни труд. Едвам издържах на напрежението. Първо баща ми почина, защото той създаде това предприятие, 3 месеца след него се спомина и майка ми... Така се стекоха нещата и аз просто не издържах на напрежението и се отключи диабетът. Фирмата беше подразделение на дирекция &ldquo;Местна промишленост и битови услуги&rdquo;. Бях подписал 7-годишни договори с Австрия, Турция, които гарантираха производство, което щеше да осигури доста работни места... Не ми се отрази добре на здравето закриването на фирмата, понесох си последствията, особено и като починаха родителите ми...<br /> <br /> <strong>- Други здравословни проблеми имахте ли?<br /> </strong>- Преди 8 години ми направиха сърдечна операция &ndash;<br /> <u><br /> смениха митралната клапа, сложиха байпаси<br /> </u><br /> Впоследствие се получиха усложнения от диабета и се наложи да ми ампутират двата долни крайници, над бедрата. За много кратко време, в рамките на няколко години, направо ми се съсипа здравето. <br /> <strong><br /> - Как се справяте сега? Имате ли с какво да се занимавате като работа?<br /> </strong>- Преди година, след като ми свършиха болничните заради ампутацията, работех като пиар на общината. Като се върна кметът на работа, бях уволнен. Смятам, че проявява едва ли не геноцид срещу мен и не знам докъде ще стигнем в споровете си. Съгласно закона за хората с увреждания, той трябваше да направи подходи в общинската сграда, помолих да направи подходи към църквата, в читалището, в клуба, но категорично отказа. Всички тези неприятности се отразиха върху нервната ми система. На психиката, не, защото мисля, че има още възможности в мен, и смятам по някакъв начин да се реализирам.<br /> <strong><br /> - Как реагира семейството ви?<br /> </strong>- Съпругата ми беше доста стресирана от ситуацията, от обстоятелствата. Имам дъщеря на 38 години, синът ми е на 25 &ndash; оказват ми помощ във всяко отношение. Полагат за мен необходимите грижи, но все се питам дали не опропастявам така техния живот...<br /> <strong><br /> - Имаше ли усложнения при двете интервенции, как ги понесохте?<br /> </strong>- Честно казано, имаше моменти, не че се бях отчаял, но при ампутациите такива силни болки имах, нечовешки бих казал... Чудя се как издържах! През цялото време съпругата ми беше до мен. Първата ампутация на десния крак ми я направиха в ловешката болница &ndash; създадох й доста негативни емоции &ndash; бълнувал съм, едвам се справих с болката. И сега ми е трудно, когато се сетя какво беше!<br /> <br /> <u>Болката беше буквално неистова &ndash; нечовешка...<br /> </u><br /> Един жив и здрав човек не може да асимилира, да разбере какво значи болка от такъв характер. На най-големия си душманин не пожелавам такова изпитание на волята...<br /> <br /> <strong>- Не ви ли даваха лекарите болкоуспокояващи?<br /> </strong>- Чувал съм, че лекарите извън България много се стараят болните им да не усещат именно такива болки! Не искам да коментирам нивото на медицинския персонал в болницата, аз постъпих при тях с голямо доверие, но когато трябваше, не ми помогнаха. Първо ми отрязаха пръстите на десния крак, 30 дни очаквах да тръгне зарастването, но не се получи. С времето си мисля, че се отнесоха непрофесионално към нещата. И когато казаха, че се налага да се ампутира десният крак, тогава потърсих помощ в Правителствена болница, в Медицинска академия. Там се оказа, че специалистът е в отпуск, и се наложи да постъпя в градската болница в Ловеч. Толкова аматьорски ми е ампутиран десният крак, че сега се чудят как да ми изработят протезата...<br /> <strong><br /> - Втората ампутация защо се наложи и къде я направихте?<br /> </strong>- В софийската японска болница, доц. Васил Червенков и доц. Иванов ме оперираха. И двамата казаха, че няма да може да заздравее и левият крак, имаше сериозен гноен сепсис, и го отрязаха и него. Там с протезата няма да имам проблем &ndash; казаха, че бедрото ще си я &ldquo;припознае&rdquo; като свой крайник... От германската фирма се чудят защо по този начин е ампутиран кракът ми, но аз какво да им кажа! <br /> <br /> <strong>- Недоброто срязване ще доведе ли до проблеми &ndash; например нова резекция на това място?<br /> </strong>- Не, казаха, че няма да режат повече нищо! Зарастванията и при двата крака &ndash; да кажа така, макар че ги нямам &ndash; са добре, в ремисия са, няма да се наложи някаква интервенция. Затова и решихме да си сложа протези, да мога сам да се обслужвам. Не мога така да живея &ndash; за всяко нещо помощ да чакам!<br /> <strong><br /> - Успявате ли да държите под контрол кръвната захар?<br /> </strong>- Много дисциплиниран човек съм, всичко правя, както са ми го казали! Четири пъти си поставям инсулин, правим всичко възможно да се храня здравословно. Но след всичко, което ми се случи, постоянно съм нащрек да не избие някъде другаде диабетът.<br /> - Как се справяте финансово? Смятате ли, че ще успеете да съберете тази съвсем немалка сума?<br /> - От фондацията, с която комуникирам, обещаха да направят всичко възможно, да ми помогнат да заживея по-пълноценно. Това ще се случи, ако успея за събера сумата и да платя протезите. Много ми тежи положението, иска ми се да стъпя на краката си. Много хора се опитват да ми помогнат, за което съм им безкрайно благодарен. <br /> <br /> Който има възможност, нека да помогне!<br /> <br /> <strong>Сибанк АД<br /> IBAN BG74BULB98881028849501<br /> BIG - BULBBGSF<br /> Красимир Тодоров Колев<br /> Или с дарителски SMS с текст на латиница DMS KRASI на номер 17 777.<br /> </strong><br /> <br /> <em>Люба МОМЧИЛОВА<br /> <br /> </em>