Професията ми няма статут в България, затова плащам патентен данък като творец, твърди дипломираният инженер
<em>Жоро Чолаков е завършил Минно-геоложкия университет и дълги години е работил в &quot;Минстрой&quot;. Сменя работата под земята с тази по покривите заради трудните години на прехода. Парите не стигат и трябва допълнителна работа. <br /> </em><br /> Но допълнителната му работа като коминочистач го прави популярен и загубва основната си професия в &bdquo;Минстрой&rdquo;. Така и до ден днешен дипломираният инженер работи като коминочистач.<br /> <br /> По занаята се увлякъл още през студентските си години. Записал се в тогавашното бюро за чистене на комини, за да си изкарва допълнително пари. Преди всичко за купони и да черпи колежките. Учил се от най-добрите коминочистачи тогава - бай Живко и бай Димитър. Според него мераклиите да чистят сажди трябва да имат добър вестибуларен апарат, за да могат да ходят уверено по покривите, но също и водолазни дарби, понеже понякога край котлетата в мазетата не може да се диша. Тогава се използват маски и противогази. Редовните му клиенти са повече от 200, а някои вече имат абонамент. Професията коминочистач няма статут в България, затова плаща патентен данък, като творец. Жоро Чолаков смята, че с колегите му трябва да се обединят в задруга и да си сътрудничат по-тясно с пожарната.<br /> <br /> <strong>- Как изглежда всекидневието от високо, не се ли чувствате самотен по хорските покриви? <br /> </strong>- Харесва ми да бъда сам на високо. Нямам началници. Аз съм си и президент, и счетоводител, и работник, и секретарка. Всекидневието долу е сиво. Всеки бърза. Не може дори да се засмее. По петите му проблеми, безпаричие&hellip; По-красиво е да гледаш нагоре.<br /> <br /> <strong>- Как коминът става като нов, атрибутите на коминочистача същите ли са като някога?<br /> </strong>- Нося черни дрехи. Имам си и традиционния черен цилиндър. Чистя с гюле, с телена четка, с въже и стоманена тел, която всъщност е най-важната. С нея се работи отдолу нагоре. Използвам и тръби с резба, които навивам една след друга. Комините са различни. Мога да ги подновя за два часа, но има и трудни, за които не стигат и два дни. Първо пробвам със запален вестник &ndash; да видя дали се връща димът. После с телта се опитвам да стигна до &bdquo;болката&rdquo; на комина. После идва ред на гюлето и четката. Моята работа става актуална. Хората се връщат към печките &ndash; някои си градят кахлени, други си правят камини.<br /> <strong><br /> - Опасно ли е там горе?<br /> </strong>- Необходимо е да се преценява рискът. Преди години в Княжево един прогнил покрив се продъни. Добре, че паднах с него на тавана, а не долу. Страшно беше, защото се образува съсирек. Оттогава след операцията нося доста белези по главата.<br /> <br /> <strong>- По състоянието на комина може ли да се познае какъв е собственикът?<br /> </strong>- Веднага! Щом го е занемарил, щом се е сетил да го чисти в средата на зимата &ndash; явно не е добър стопанин, разхвърлян е, небрежен човек. Българинът чака да му запуши в стаята и чак тогава ме търси. Най-чистият комин според мен е на швейцарското посолство. Вадя само по шепа сажди, понеже обирам чернотията често - поне два пъти годишно. Най-дълго, цели два дни, пък чистих комина на баба от Орландовци. Димоотводът не бил се срещал с четката десетилетия наред. Толкова беше задръстен, че жената щеше да се задуши в къщата си. А саждите бяха станали като асфалт.<br /> <br /> <strong>- Благодарни ли са клиентите ви?<br /> </strong>- Една зима се качих да чистя комина на някаква лекарка от централна софийска улица. Тя нервно ми подвикваше: &quot;Внимавай! Да не ми бутнеш някоя керемида!&quot;, без да си дава сметка колко е опасно да се ходи върху леден покрив. При друг случай, в Елин Пелин, пенсионер ми спаси живота. Пак беше заледено и се подхлъзнах. Тръгнах да падам, но мъжът ме хвана. Нахакана млада жена от Лозенец пък ми заяви: &quot;Ако ми изцапаш терасата, мъжът ми ще те хвърли долу&quot;. Случки разни, хора всякакви. Коминът трябва да се чисти профилактично, иначе става неизползваем. Преди години работих на къщата на бившия вицепремиер Кирил Цочев и ми беше много приятно &ndash; поддържан комин, явно и човекът е оправен.<br /> <strong><br /> - Имате ли и други известни клиенти?<br /> </strong>- Чистил съм котлето в резиденция &bdquo;Калина&rdquo; в Бояна, докато там живееше експрезидентът Желю Желев. Голям зор видях. Изоставена работа. В Лозенец чистя на Венци Димитров. След няколко месеца търсене на коминочистач Емилия Масларова и съпругът й ме срещнаха на улицата и въпросът им веднага бе уреден. В моя занаят няма известни и по-малко известни. Всеки комин се нуждае от качествена поддръжка.<br /> <br /> <strong>- Какво ви прави най-силно впечатление, когато се захванете с работата си? <br /> </strong>- Понякога българинът е много странен. Съседи често си правят пакости и си запушвали комините едни на други. Цял чувал с парцали беше натъпкал комшия в димоотвода на една жена от Лозенец. Баровец от същия квартал ме вика няколко пъти, понеже съседи пълнели неговия комин с какви ли не боклуци.<br /> <strong><br /> - Мнозина вярват, че да докоснеш коминочистач, носи щастие. Така ли е?<br /> </strong>- Сигурно е така. Щом коминочистачът помага в домовете да има топлина, значи носи радост и късмет. По улиците ме срещат момичета, искат да ме пипнат, за да им върви в любовта. Веднъж на пазара в Борово ме подгони певицата Петя Буюклиева. След това гласовитата изпълнителка се развика към околните: &quot;Хайде да го хванем за късмет&quot;. И около нас се скупчиха продавачи и зяпачи. Жените от сергиите ме уговаряха: &quot;Моля ти се, пипни ми портокалите, пипни ми бананите, да се харчат!&quot;&hellip;<br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>