Онколозите в България са само 32-ма за 350 000 болни
<em>Доц. д-р Асен Дудов е началник на Клиниката по медицинска онкология към Университетската болница &ldquo;Царица Йоана &ndash; ИСУЛ&rdquo;. Той е и председател на Българското онкологично дружество. Специализирал е вътрешни болести и медицинска онкология. Има и научна специалност по клинична фармакология. Карал е специализации в Сейнт Джоунс колидж Оксфорд (Вбр), в Хайделберг (Гер), в Харвард медикал скул и Масачузетс дженерал хоспитал (САЩ) и др. По време на завършилата 11-а национална конференция по медицинска онкология в София доц. Дудов разказа за новостите и за проблемите при лечението на рак в България, специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><strong><br /> - Доц. Дудов, кои са новостите в световната онкология, които се представиха на Националната конференция в София?<br /> </strong>- Една от новостите са генетичните лекарства, които правят революция в лечението на рака на млечната жлеза. Те ще заместят някои от досегашните травматични лечения. При новото лечение не само че ги няма негативните последици, като опадането на косата, но и лечебният ефект е значително по-голям. Човешкият геном се откри през 2000 г. и ще се разплита още 20-30 години. Първо започна да се разплита от специалистите по ракови заболявания на дебелото черво и на белия дроб. Обсъдихме методите за тестуване, за да може да се подберат оптималните лекарства и да се извърши персонализирана терапия в истинския смисъл на думата &ndash; търсене на генетичните дефекти и откриване на лекарства, с които да бъдат преодолени.<br /> <strong><br /> - Скъпи ли са генетичните лекарства и прилагат ли се в България?<br /> </strong>- Говорим за лечение и лекарства, които са регистрирани и са вече в България. По принцип са скъпи, но някои от тях са приблизително на цената на досегашното лечение. Резултатите от тези лекарства са получени след доста години клинични изпитвания, проведени в над 20 центъра в САЩ и в Западна Европа. Горди сме, че &ldquo;Царица Йоана &ndash; ИСУЛ&rdquo; участва в няколко от клиничните изследвания.<br /> <br /> <strong>- Какви са резултатите от лечението с генетични лекарства?<br /> </strong>- Те покачват изключително много продължителността на живота. Тази група лекарства изравнява шансовете за удължаване на живота на специфична група жени с особен вид рак на млечната жлеза &ndash; HER позитивни, с шансовете на пациентките, които нямат този генетичен дефект. <br /> <strong><br /> - Генетичните лекарства изключват ли хирургичната интервенция? <br /> </strong>- Не. Онкологичното лечение е комплексно. Може да предшества операцията, може да се прилага по време на лъчелечението. Няма как да се избегнат оперативните интервенции, но те стават все по-щадящи, особено когато предварително се прави неоадювантно лечение, позволяващо <br /> <u><br /> да се извършват органосъхраняващи операции <br /> </u><br /> Това е важно и от психологическа гледна точка, защото запазва телесната цялост и красотата на жената.<br /> <br /> <strong>- При много тежки и напреднали форми на рак помагат ли генетичните лекарства?<br /> </strong>- Те по принцип са за тежки форми. Това е голямата ни гордост, радост и надежда, че дори при пациентки с неособено добра прогноза има лечебна възможност. В България жените с генетичния дефект на група гени, обединени под името HER, са 17-18% от всички пациентки с рак на млечната жлеза. <br /> <br /> <strong>- Какви са проблемите пред онколозите в България?<br /> </strong>- Спомням си, че преди 25-26 години онкологиите бяха бараки в дворовете на болниците, при боклука. В едната барака стенеха и умираха раково болните, на които се правеше само морфин. Другата барака беше за туберкулозните. Казваха им Онкодиспансер и Тубдиспансер. За щастие тази огромна неправда, неразбиране и дори войнстваща простотия беше изчистена. Но и досега във висшите медицински институти у нас не се изучава онкология, дълго време не беше официално призната за специалност. Преди това човек трябваше да е взел специалност вътрешни болести, както в моя случай. Учих 6 години медицина, 5 г. специализирах вътрешни болести, 2 г. - само онкология и така се събраха 13 г. Сега специалността се придобива за 5 г. Но на студентите не се преподава онкология, а малкото, което се казва за онкологията, е невярно. То е остаряло, останало от литературата през 50-те години на ХХ век. Затова лекарите срещат раково болен и не знаят какво да направят за негово добро. <br /> <br /> <strong>- Колко са реално онколозите в България?<br /> </strong>- На тази конференция присъстваха колеги патолози, които са на изчезване в България, а също хирурзи, лекари, които се занимават с овладяването на болката и с по-частни случаи в овладяване състоянието на тези пациенти. Най-тъжното е, че самите онколози са само 32-ма. Заедно с другите колеги сме 120 души, които трябва да се грижим за 350 000 болни.<br /> <br /> <strong>- Къде да отидат за лечение хората с онкологични проблеми?<br /> </strong>- Бих посъветвал всеки човек, който е сигурен и дори не е сигурен, че е болен от рак, да посети своя бивш районен диспансер. <br /> <br /> <u>Вече няма райониране <br /> </u><br /> и всеки може да отиде навсякъде в страната, където смята, че ще получи по-добра услуга. Най-голямата грешка е да търси голяма и лъскава новопостроена болница. Защото битовите условия са важни, но когато там не може да се реши един медицински проблем, това може да струва живота на пациента. Бившите диспансери се преобразуваха в два типа лечебни заведения &ndash; Комплексен онкологичен център (КОЦ) и Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ). Те са 12 в страната. Има и университетски клиники, като нашата в ИСУЛ, а също във Варна, Плевен и Пловдив.<br /> <strong><br /> - Навсякъде по света казват на човек от какво е болен. При нас още ли спестяват истината на болния?<br /> </strong>- И у нас е задължително да се каже точно каква е болестта, да се информира лично пациентът и неговите близки за прогнозата, за вероятния изход от страданието. Имаше време, когато казваха: &ldquo;Беше киста, ние изчистихме всичко. Отивайте си вкъщи.&rdquo; Но ако става въпрос за тумор на дебелото черво, пациентът не може да се излекува само с успешната операция. Има прогностични белези, които показват единични ракови клетки в организма и трябва да се проведе следоперативна химиотерапия. Същото важи за рака на млечната жлеза. И когато не се проведат тези допълнителни лечения, често за да се спести на пациента истината за това от какво е бил опериран, се загубва неговият живот. Близките смятат, че той или тя няма да го понесе. Което не е вярно.<br /> <strong><br /> - Къде по света онкологичната помощ е на най-високо ниво?<br /> </strong>- Моята гордост е специализацията в Харвард медикъл скул (САЩ). Там е върхът на медицината във всяка специалност. <br /> <br /> <u>Впечатли ме грижата към болния <br /> </u><br /> като към съвсем близък човек. Има цели отделения, чиято работа е да запознаят достъпно пациента за неговото заболяване. Не мога да забравя и какво се прави за болните в масачузетската болница, която е медицинска база на Харвард медикъл скул. На цял етаж се прави преглед на жени с рак на млечната жлеза и им се взима биопсия. Когато пациентката влезе за преглед, никой не може да отвори вратата, дори някой от ръководството на болницата. Защото там се извършва свещенодействие &ndash; преглед на пациент, който чака своята диагноза. По пневматична поща идва контейнер, в който се поставя пробата от биопсия, заключва се, набира се код и директно отива в патологията. Гърдите се изследват на ядрено-магнитен резонанс, като резултатът е без името на пациентката и само с код отива при четирима рентгенолози. Всеки от тях пише рапорт за това, което вижда. Ако има големи разлики между рапортите на четиримата специалисти, шефът на звеното ги събира и заедно обсъждат проблема. Впечатли ме и това, че в болницата висят оригинални картини от Бостънския музей на изкуствата. Експозицията се обновява през определени периоди. Болницата има ангажимент само да плати застраховката на картините. Всичко това се прави на добра воля за самите пациенти.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Мара Калчева<br /> </strong></em><br />