Бях генерал в естрадата, но загубих битката за семейството
<em>Тя беше по-чаровната половинка от първия български дует, създаден през 1972 г. Заедно с Йордан Марчинков са изпели стотици песни на още толкова концерти у нас и в чужбина. Разбира се, става дума за неповторимата, вечно усмихната и позитивна Стефка Берова.<br /> <br /> </em>Тя е от рода на Колчо Слепеца, който, освен че е неин прадядо, е и прототип на едноименния герой от романа &quot;Под игото&quot; на Иван Вазов. Прадядото на Стефка Берова не е бил сляп, а само с голям диоптър и е ходел с пенсне, разяснява тя. Силното късогледство е характерно за <br /> <br /> <u><em><strong>нейния род, който е прочут не само с дядото Колчо, но е дал на България братята Христо и Евлоги Георгиеви и Христо Ботев <br /> </strong></em></u><br /> Всички са били първи братовчеди - деца на три сестри. <br /> <br /> Стефка Берова става певица, едва навършила 6 години. Двете й по-големи сестри разбират, че в хор &quot;Бодра смяна&quot; търсят нови гласове, и малко след това проф. Бончо Бончев я прави солистка, като по-късно иска Стефка да бъде оперна певица, но тя не знае нотите. <br /> Това продължава, докато Стефка решава, че ще става актриса. <br /> <br /> Борис Арабов и Щилян Кунев я учат не само на изкуството си, но и на поведение. По това време в Народния театър играят &ldquo;Призраци&rdquo; на Ибсен. Голямата актриса Мила Павлова вече е болна от рак и режисьорът Генчо Димитров търси дубльорка. Професорът й Кръстю Мирски му предлага да пробва със Стефка. Така тя влиза в Народния театър. <br /> <br /> <u><em><strong>В &ldquo;Молиер&rdquo; я зърва Йордан Марчинков и веднага загубва ума си по нея <br /> </strong></em></u><br /> Стефка получава предложения за снимки в Москва, но не я пускат, тъй като &quot;Кремълският часовник&quot;, в който главен герой е Ленин, започва с гръмко смеещата се нейна продавачка на риба. <br /> С Маргарита Дупаринова са невероятен тандем - Стефка е Мария, а съпругата на великия Апостол Карамитев е Елисавета, неин смъртен враг. Заради баща й, който е бил писар и втори пристав в карловската полиция за кратко време през 30-те години, Стефка Берова е обявена за &quot;фашистки елемент, промъкнал се в Народния театър. <br /> <br /> <u><em><strong>След като я освобождават, тя 10 дни е в шок, едва не стига до самоубийство <br /> <br /> </strong></em></u>Но разумът й казва, че трябва да продължи да живее. <br /> <br /> Бях много смела, животът ми бе борба. Сега съм уморена. <br /> Загубих битката за семейството. Баща ми и майка ми живяха без мен и починаха без мен. Това са най-страшните неща, които човек може да има. Не опазих и брака си, платих дан на това да бъда цял живот артист. Бях великолепна актриса. Не съм родена толкова за пеене, а за игра. Аз съм актьор с хубав глас за пеене. Като Васил Михайлов. И когато замених театъра с естрадата, с Данчо играехме песните, сякаш представяхме театрални миниатюри. В началото ме болеше за театъра, но като направихме дуета и започнахме да пътуваме, песента победи болката. <br /> <br /> <u><em><strong>На всички ваши читатели желая здраве и най-подходящото джипи, за да им помага в трудни моменти, <br /> </strong></em></u><br /> но по-добре да не стигат до него. Все ми повтарят, това е сладко - не яж, че диабетът ще се влоши, че кръвно ще вдигнеш. Хайде, моля ви се! Животът е толкова кратък - от всичко ли трябва да се откажа? А пък толкова обичам баклавички! <br /> Ако имаш и топлина от близки хора и приятели, е чудесно. Пожелавам на всички да си обичат семействата и помежду си също.