С метла събираха бакшишите ми от сцената
<em>Някогашните звезди на вариетето у нас бяха абсолютните господари на нощта - от соц време, та и по-късно - някъде до... появата на чалгата. И до днес се носят легенди за &ldquo;Малката Бриджитка&rdquo; Вили Кожухарова, за Надя Романюк и за по-младата от тях култова танцьорка на ориенталски танци Никол. Мъжете, които я помнят от сцената, и до днес въздишат за Тялото, както наричаха българката много преди Ел Макферсън. Нейни колеги като илюзиониста Боби Шоу са категорични: &bdquo;Това беше нещо перфектно - Памела Андерсън не можеше да кацне и на малкото пръстче на Никол! Само с едно щракване на пръстите, и мъжете й лягаха в краката - можеше да си прави каквото си поиска с тях! Никога в живота си и никъде по света не съм виждал по-ухажвана жена! А как танцуваше! - Тя не стъпваше на земята, а сякаш летеше!&rdquo;.<br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се поинтересува какво се случва с Никол днес. Научаваме, че от 2004-та не танцува, а работи зад бара на собствено заведение в София. Откриваме я там. Още е красива, малко по-пищна отпреди, но все така харизматична, ведра и слънчева. В заведението половината от клиентите си плащат, а другата половина са третирани от собственичката като гости, защото са колеги от едно време. Вътре всичко е изпипано с вкус. Дори в тоалетната може да си седиш с часове и да релаксираш сред морска фауна и флора до захлас - по интериора се вижда, че за тази обстановка са хвръкнали и доста пари. <br /> <br /> Самата Никол се чуди, че сме се сетили за нея, и е категорична, че не може да говори сама за себе си. Лаф моабетът ни за нея тръгва с колегата й Боби Шоу, негов приятел-българин с култов бар в Лас Вегас, през който са минали половината холивудски звезди (а и нашенските), и една от асистентките на Весо Шоу, а от време на време се включва и самата &ldquo;кралица на нощна София&rdquo;. <br /> </em><br /> <strong>Боби Шоу: </strong>- Никол беше такова чудо, че аз по-ухажвана жена в живота си, ей Богу, кръстя ти се, не съм виждал! Бил съм на участия в цяла България, в чужбина, та чак в Америка съм бил, и такова чудо не съм виждал - като магнит ги привличаше мъжете! Може да се каже, че в България равни й бяха единствено Вили Кожухарова и Надя Романюк, но те бяха по-студени като присъствие на сцената, докато Николчето направо им взимаше акъла! Играли сме заедно, по цяло лято сме били заедно на Слънчев бряг - тя все ме мъкнеше с нея на плаж. Бях й нещо като бодигард, защото то иначе след нея тръгваха мъжете на върволици - като умопомрачени ходеха по петите й - взимаше им се акълът на горките! Такава фигура имаше - Памела Андерсън ряпа да яде! А Никол - скромна и срамежлива. Викам й веднъж: &bdquo;Свали го тоя сутиен, да стане &bdquo;горещо&rdquo; на плажа!..&rdquo;, а тя все си дърпа нагоре горнището на банския и сякаш се срамува, че е толкова красива. <br /> <br /> <strong>Никол: -</strong> Стига де!...<br /> <br /> <strong>Боби: -</strong> Какво стига, така си беше! Сега, като се хвалят разни чалгаджийки с мутри и баровци, аз да им кажа, че на малкото пръстче на Никол не могат да кацнат! Защото тия им се предлагат - за пари и екстри, а Никол я гонеха и тя на никого не пускаше - това още повече ги влудяваше! Бяха готови да лежат в краката й! И трябва да ти кажа, че когато вече чалгата почна да ни взима хляба на нас, вариететните артисти, ние се молехме за по едно участие на седмица, а Николчето си продължаваше да има по 6 участия на вечер - и чалгаджийките удряше в земята! <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Ония беснееха<br /> <br /> </strong></span>Аз ти казвам, че имаше големи имена на чалгата - да не ти ги казвам, че ще се обидят, и те като чуеха, че Никол ще танцува, и направо беснееха - знаеха си, че ще им обере бакшишите нашата. Една вечер така хубавичко им се подиграх, че ми стана кеф на душата. Искаха две от сега много известните &bdquo;пайнерки&rdquo; да пеят след мене и Никол, и аз им викам: &bdquo;Я по-добре пейте преди нея, че след нея никой няма да ви обърне внимание, а и ще ви е обрала &bdquo;парсата&rdquo; - бакшиш няма да видите - ще изпразни джобовете на мъжете преди вас!&rdquo;. Ония ме гледат умно и се цупят със силиконовите си устнички. Ама после като видяха за какво става въпрос, и събраха устенцата в злобица - спихна им силиконът. Аз, като говорят за арабски шейхове, в живота си един-единствен път съм виждал истински богат арабин, и то покрай Николчето. <br /> <strong><br /> Никол: </strong>- Тоя човек, освен, че беше много богат, беше истински джентълмен - всяка вечер поръчваше огромни кошници с цветя и поръчваше да ми ги донесат на сцената, в краката ми. <br /> <br /> <strong>Боби: -</strong> Разбрах, че тоя арабин ги поръчва през &bdquo;Шератон&rdquo; и се шегувам една вечер: &bdquo;Абе, дай да ходим да се разберем с тия от веригата - да им връщаме кошниците. Половината от парите да ни дават, берекет версин - това си бяха цветя на баснословни суми! /смях - б.а./<br /> <br /> <strong>Никол: </strong>- Аз бях с толкова широки пръсти, че това изобщо не ме е интересувало. Никога не съм броила бакшиши. Като работех в Слънчев бряг, особено във &bdquo;Венера&rdquo; и &bdquo;Венус&rdquo; - барове, с чиито собственици сме приятели и до днес - ами то <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> ринеха пари от сцената след мен! <br /> </strong></span><br /> С метли измитаха банкнотите от сцената! Кой ще ти ги брои - отивахме да се забавляваме цялата програма - да ги изядем и изпием после някъде с колегите. Весели времена бяха! Имах пък един друг обожател, който ми носеше букети от рози. Първо не обръщах внимание, че са някак особени - не са като истински. После разгадахме, че това са всъщност... бикини, навити като рози. От тоя човек цяла колекция бикини насъбрах. Голям смях беше! Колежките ги развиваха тия &bdquo;рози&rdquo; всяка вечер и която си харесваше някои от гащите, подарявах й ги. С &bdquo;благословия&rdquo; /смях - б.а./ Много хубаво се забавлявахме една година с Бобан Здравкович &ndash; работехме заедно в &ldquo;Мираж&rdquo; в Несебър. Такива майтапи, такъв смях - незабравими спомени имаме! През 93-та открих бар &ldquo;Домби&rdquo; с легендарния диджей Геле, който и до днес се радва на големи успехи. <br /> <br /> <strong>Боби:</strong> - Никол до последно беше на върха и на върха се усети да спре. През 2004-та някъде каза &bdquo;Стоп!&rdquo;, и това беше. И може би добре направи. Имахме един такъв случай заедно: отиваме на някакъв баровски рожден ден - аз и тя заедно играем пак. Аз се бях разбрал със собственика на заведението, че участваме на по 6 стотака. И свършва програмата, човекът ни вика да ни плати. Пред нас дава по 5 хилядарки на две чалгаджийки. Пита ме мене какво искаме, и аз казвам: &ldquo;Нали се разбрахме?! - По 600!&rdquo;. И точно в тоя момент влиза рожденичката и става свидетел на плащането. Като разбра за какво става въпрос, направо кресна на собственика: &bdquo;Това въобще не може да бъде!? Тия двамата (Никол и аз) ми направиха празника и на тях ще дадеш стотинки, а на тия &bdquo;ку...и&rdquo;, дето се озъртат за мъже - хилядарки?! Я веднага вади по 5 хиляди и на тях!&rdquo;. Това за мене лично беше най-големият хонорар, който съм взимал в живота си. Никол я обичаха и соц-велможи, и мутри, и баровци-чужденци, и то - пак казвам - без да се натиска. Батето я обожаваше! <br /> <br /> <strong>Никол:</strong> - Абе, скастрих го него веднъж, понеже те беше попитал: &ldquo;Къде е моята приятелка, кючекинята?&rdquo;, а аз мразех да ме наричат така. Отидох и му казах направо: &ldquo;Аз не съм кючекиня, а танцьорка на ориенталски танци! Сама си правя спектаклите, сама си шия дрехите и трудът ми заслужава уважение!&rdquo; - и си тръгнах. Той казал после на Боби: &ldquo;Я го виж това малкото, как ми се перчи!... Много я обичам!&rdquo; <br /> <strong><br /> Боби: </strong>- И мутрите облагородяваше Николчето. Но искам да ти кажа, че те повечето от тях са странни птици и много си падат по изкуството. Иво Карамански например, каквото и да говорят за него, той обожаваше хората на изкуството и им правеше поклон. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Братя Галеви умираха за Никол<br /> </strong></span><br /> Но никой от тия мъже - било то мутри, както ги наричат, не гледаше на нея като на &bdquo;стока&rdquo; - просто я обичаха за таланта й. Преценяваха я и по поведението и не са се отнасяли неуважително. Гордо се държеше тя! Ето, моят приятел Данчо да ти каже на рождения ден на покойната му съпруга, който празнуваха в България, какво каза жената, Бог да я прости...<br /> <strong><br /> Данчо: </strong>- Ами, тя беше много морална жена и наблюдателна моята съпруга. А аз така, повече от ларж съм бил винаги с жените, и цял живот съм харесвал хубавите жени - тя си ме знаеше моята, но ми прощаваше!.. Та съпругата ми забелязала на купона как ме свалят певиците - как искат да ми вземат повечко парици, а празнуваме неин рожден ден! - някак неприлично се получава да ми се натискат пред очите й. И ми вика: &bdquo;Виж каква разлика между тия, на които пръскаш пари, и това момиче, танцьорката!&rdquo; - и на нея й беше направило впечатление разликата в поведението на Никол и тия другарки.<br /> <br /> <strong>Никол: -</strong> Е, и аз съм правила разни артистични номера - малко &bdquo;неприлични&rdquo;. Избирах си от публиката някой с по-голо теме мъж и му <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> правех 360 градуса завъртане на циците по главицата - <br /> </strong></span><br /> умираха си от смях! Наричахме го номера &ldquo;Биг Мак&rdquo;. Веднъж направих тоя номер на един младок с гола глава, който си стискаше нещо между краката, но аз не го виждам, защото съм зад гърба му. И като му натърках циците по главицата, той си сложи моторджийска каска. Публиката полудя от възторг &ndash; помисли, че е в &ldquo;сценария&rdquo;, а то си стана ей-така, от само себе си. Така че и аз съм правила разни щуротии, но е било за сцената. А и не искам да се правят такива обобщения - &bdquo;чалгарки&rdquo; и прочее, защото и на мен ми е било неприятно да ме наричат &bdquo;кючекиня&rdquo;. Поведението, какъв е човек в личния си живот, е нещо много индивидуално - как си възпитан, какъв морал носиш. Една от причините да се откажа да танцувам беше смъртта на баща ми през 2003-та. Реших, че повече не мога да се кълча гола на сцената след неговата смърт. Затова казвам, че всичко е въпрос на лично морално светоусещане. Имам много приятелки в попфолка. Навремето първата покана, която получих, беше от Тони Дачева - искаше да работя постоянно с оркестър &bdquo;Кристали&rdquo;, но аз имах толкова много предложения тогава, че отказах. После Касъмови ме потърсиха да <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>преподавам танцувални движения на Ивена, на Алисия, Теодора, Кати <br /> </strong></span><br /> и много други - приятелка съм с повечето от тях. Много се обичаме с Алфредо Торес. Работехме заедно в бар &ldquo;София&rdquo;. Пееше и една страхотна кубинка &ndash; Долорес, и по нея много лудееха мъжете. <br /> <br /> <strong>Боби:</strong> - Алфредо може да се каже, че е наше откритие за България. Ожени се за барманката от бар &ldquo;София&rdquo; и си стана &ldquo;наш&rdquo;. <br /> <strong><br /> Никол</strong>: - Това, което ми остана за спомен от кариерата ми, са двете награди &ndash; &ldquo;Мис Ориентал&rdquo; 97-а и &ldquo;Кралица на Ориента&rdquo; през 98-а, снимките и костюмите. Всяка вечер излизах с нов костюм. Всичко скроено, ушито и обсипано с истински камъни - един по един пришивани от мен и майка ми. <br /> <br /> <strong>Боби: </strong>- Като й вдигнах един ден сака, все едно скални камъни имаше вътре - толкова тежи, братко - не може да го повдигнеш от земята - от костюмите й. А тя танцуваше с тая тежест по нея и се движеше по сцената лека като перце - все едно не стъпваше по земята, а летеше във въздуха!... Музиката си избираше сама, сама си правеше хореографията, и то толкова перфектно, че и аз, дето съм я гледал стотици пъти, съм затаявал дъх!..<br /> <strong><br /> Никол:</strong> - Сега съм натежала и вече само в компания на приятели танцувам, макар че пак ме канят тая година в Слънчев бряг, но аз се смея на тия предложения - прекратила съм вече с това. Виж, Боби има идея да направи концерт със старите звезди на вариетето - тогава ще участвам. Дала съм му дума!<br /> <br /> Питаш ме дали съм успяла при толкова ухажори да се спра на един мъж? - Да, спрях се и имах късмет да открия свестен човек. Щастлива съм със сегашния си начин на живот и, както виждаш, и аз работя зад бара - на смени, като работничката си. Никога не съм ламтяла за пари и слава, и сигурно това ме съхрани като човек да продължа живота си и без светлините на сцената. <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>