23 Апр. 2013, 16:12
18946 прочита
5 коментара
Тя премина през 11 операции и 6 химиотерапии, но от ТЕЛК отказаха да й дадат пенсия
<em>„Налага се да просим, за да си лекуваме децата”, оплака се пред репортер на в. „Доктор” Теодора Димитрова, една отчаяна майка на 17-годишно момиче, което страда от изключително рядко заболяване. Дъщеря й Борислава Димитрова има туморни образувания по половите органи, единственият подобен случай в България, а вследствие на лечението състоянието на бъбреците й също се влошило.<br />
<br />
„Аз не работя от момента, в който тя се разболя. Съпругът ми тегли три заема. Имаме още едно дете, а получаваме 300 лв. месечно. 200 лв. са ни сметките, как да живеем със 100 лв.?”, чуди се през сълзи нещастната майка. <br />
<br />
Пореден удар здравната ни система нанася на семейството, след като ТЕЛК - Варна оставя момичето без нито един процент инвалидност. По този начин Борислава остава без пенсия и без възможност да си купува скъпите лекарства. <br />
<br />
„Дъщеря ми премина през 11 операции и 6 химиотерапии, но в ТЕЛК нямат милост”, продължава шокиращия си разказ майката... <br />
</em><strong><br />
- Г-жо Димитрова, намираме ви на улицата… Бихте ли ни казали защо?<br />
</strong>- Ще остана на палатка пред сградата на общината във Варна и ще гладувам, защото със семейството ми сме на ръба на оцеляването. И най-вече заради дъщеричката ни Борислава. Тя страда от рядко онкологично заболяване и за лечението й, за поддържане на живота й, са необходими минимум 3000 лв. месечно. А ТЕЛК във Варна я изхвърли от системата, отне й възможността да се лекува, загуби пенсията си и възможността да й купуваме скъпите лекарства. Хорската жестокост може да ни унищожи – неизвестни откраднаха даренията за Борислава, събрани от варненци на площада. Не разбирам - що за племе сме? Как може да откраднеш парите на едно болно дете...<br />
<strong><br />
- Как се чувства Борислава?<br />
</strong>- В момента е много зле – без лекарства е, с високо кръвно, от известно време не може да уринира и припада. Туморните образувания притискат пикочния мехур, стесняват уретрата и затова не може да уринира. Детето ми е съсипано – и от отношението на някои хора към нея и семейството ни!<br />
<br />
<strong>- Кога откриха туморните образувания?<br />
</strong>- Първата операция в уретрата е преди повече от четири години! Всичко започна от вагината, но лекарите не можаха да установят дали процесът е започнал отвън навътре, или обратното. <br />
<u><em><br />
Вече 11 години това не могат да си го обяснят –<br />
</em></u><br />
Борислава беше на 5 години, когато се разболя! Един-единствен случай в цял свят…<br />
<strong><br />
- Тогава оперираха ли я?<br />
</strong>- Не, не я оперираха веднага и мисля, че това е голямата грешка на нашето здравеопазване. Лекарите не можаха да поставят правилната диагноза – от май до октомври не разбраха за какво става дума. Тогава я оперираха за първи път, изчистиха я, взеха материал за биопсия, установиха, че не е хламидия или нещо подобно, а папилома вирус. 14 дни след оперативната намеса направи много тежък рецидив, след което веднага ни изпратиха в София – просто детето си отиваше… В „Майчин дом” й направиха втора операция, след 10-тина дни още един рецидив – на същото място! Извикаха за консултация лекар – българин, който работеше в Германия, дойдоха и други консултанти, изписаха ни лекарство от Германия и ни изпратиха да се прибираме във Варна. Тук започнаха курсове с роферон, но с него успяваха да я стабилизират за не повече от два месеца и пак се налагаше операция. И така до ден-днешен - с 11 операции и 6 курса лечение с роферон! Преди три години, пак след рецидив,<br />
<br />
<u><em>в интензивното не можеха лекарите да й сложат катетъра,<br />
</em></u><br />
имаше страшни болки и не можеше да уринира. Искаха да й пробият пъпчето и оттам да вкарат маркучето в пикочния мехур… Много болка претърпя детето ми, страшни мъки.<br />
<strong><br />
- ТЕЛК обаче я определя като здрава. Как се случи това?<br />
</strong>- Да, така се случи – от 60% инвалидност директно на 0… За тях Борислава е здрава, няма злокачествено онкологично заболяване и затова инвалидната й пенсия е спряна. Затова съм решила да гладувам, докато не видя черно на бяло, че е подновено решението й от ТЕЛК.<br />
<br />
<strong>- Какво беше обяснението на лекарите?<br />
</strong>- Туморните образувания били доброкачествени – затова нямала право на инвалидна пенсия. Може ли да има нещо доброкачествено при 11 операции? С толкова много рецидиви… Вече са засегнати и сърцето й, и черният дроб, и бъбреците й… Това високо кръвно откъде е при 17-годишно дете? Пулсът й е висок – под 120 не го сваля, пие хапчета и за него. Това според вас здраво дете ли е?<br />
<strong><br />
- Как се справяте финансово?<br />
</strong>- Финансово сме много зле. Много хора се отзоваха на молбата ни за помощ. На хляб и маргарин караме - само триста лева за 4 човека едвам стигат - имам и по-малка дъщеря. Съпругът ми само работи, за да изплаща кредитите. Цяла година ходя по институциите, за да ги моля да подновят решението на ТЕЛК на Борислава. На най-големия си враг не пожелавам това, което изживяхме с болестта на детето ни. Писах до Бойко Борисов, до Министерството на здравеопазването, до парламента, до нашия кмет, до къде ли не – отговор отникъде не дойде. Питам се защо тази държава не помисли за болните си деца, въобще за болните си хора?<br />
<br />
<strong>- Отказала ли се е от тях според вас?<br />
</strong>- Да, категорично казвам, че се е отказала... В такава беднотия не сме изпадали от 20 години насам, толкова много болни деца никога не е имало в България. Отвсякъде се чуват молби за помощ – родителите не са в състояние да ги лекуват, защото са безработни, средствата не стигат! Не мога да си обясня и това, че в цели села всички деца са с решения на ТЕЛК – напълно здрави деца... Как се раздават помощи по празниците и на кого?<br />
<strong><br />
- Смятате ли, че има здравеопазване в България?<br />
</strong>- Не, няма такова нещо!<br />
<u><em><br />
Корумпирана е системата отвсякъде<br />
</em></u><br />
Добрите, човечните, съвестните лекари у нас се броят на пръсти – тези, които мило и драго дават за здравето на хората в България.<br />
<br />
<strong>- Много хора обаче се опитват да ви помогнат… <br />
</strong>- За което съм им страшно благодарна! Искам специално да благодаря на всички хора, които ми помогнаха и ни подадоха ръка – подкрепиха ни не само материално, но и морално. Съсипана съм от тревоги за здравето на детето, кметът на Варна Христо Бозов също обеща да ни подпомогне.<br />
<br />
<strong>- Какво лечение предстои на Борислава?<br />
</strong>- Защото от почти една година е спряно лечението й, сега трябва да започнем отново терапия с роферон, както споменах, той струва над 3000 лв. Миналата година на 4 април беше последната операция, чистиха я, трябваше веднага да започнем с роферон, но нямахме пари. Здравната каса не плаща лекарството. Единствено в Онкологията в София не знам как намериха възможност да й осигурят роферон за един курс на лечение и след това вече години наред си го купуваме. Всичко, каквото имахме с родителите ми, продадохме, за да осигурим на Борислава лекарствата.<br />
<strong><br />
- Как виждате бъдещето на детето?<br />
</strong>- Съсипано… Дъщеря ми детство нямаше, какво бъдеще да очаквам… 11 години по болници, операции, мъка, болка… Посинявала е в ръцете ми, без дъх оставаше – а аз не мога нищо да направя. Не можете да си представите в какъв кошмар живеем от 5-годишната й възраст. На никого не пожелавам този ад! Искам да кажа на управляващите: хора, помогнете ни. Не забравяйте, че и вие имате деца и че никой не е застрахован от болести! Кощунство е това, което правите с нашите деца! Малката ми дъщеря беше на годинка, когато я оставих чужди хора да я гледат. На това живот ли му се казва? Детето израсна покрай болката на кака си – нека това никога да не се случва с други деца!<br />
<br />
<u><em><br />
Моля крадеца, прибрал кутията с дарения, да я върне!<br />
</em></u><em><br />
„Моля крадеца, прибрал кутията, в която бяха събрани дарения, да я върне. С мен се свърза мъж от Варна, който каза, че ще ни помага с по 500 лева всеки месец, една година, за лечението на Борислава. Видяхме се с човека. Искам да му благодаря, защото ни помага много. Също така искам да се обърна и към човеците, които изляха голяма помия върху мен и детето ми, спрете, моля ви! Оплювате дете, което е страдало много”, сподели Теодора.<br />
</em><br />
<br />
<em><strong>Люба МОМЧИЛОВА<br />
<br />
</strong></em>
5 Коментара: