Работя на 7 места, тъй като заплатата ми в театър “София” е... 363 лв.!
<em>Силвия Петкова е новата звезда на телевизионното кино - учителката по български език и литература от сериала &quot;Революция Z: Секс, лъжи и музика&quot;. Актрисата, която доскоро беше познати само като &ldquo;голямата любов на Калин Врачански&rdquo;, се дипломира в НАТФИЗ през 2010 г. Получава наградата &bdquo;Най-най-най&rdquo; за випуск 2010, която се дава на любимците сред завършващите студенти. Ролята на Хани в &quot;HDSP: Лов на дребни хищници&quot; е първата й мащабна киноизява. А интервюто й за &ldquo;ШОУ&rdquo; &ndash; нейната първа публична изповед за мъжете в живота й, където освен Калин Врачански, фигурира и... холивудската звезда Джейсън Стейтъм! <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Как се чувстваш като младата учителка Димитрова в сериала &quot;Революция Z: Секс, лъжи и музика&quot;? Спокойно можеше да изиграеш и ученичка...<br /> </strong>- Имала съм такива учителки, детските ми спомени са много ярки точно от такъв тип хора. Колкото до това да изиграя ученичка... В това съм най-добра. Затова и приех ролята на Димитрова, за да покажа, че като актьор мога да съм друга. Например в ролята на Хани от &ldquo;Лов на дребни хищници&rdquo; мога да кажа, че не съм изиграла нищо, това съм аз до голяма степен. <br /> <br /> <strong>- Ти би ли писала еротични разкази като героинята си?<br /> </strong>- В живота си съм доста по-стеснителна в това отношение. Интимните преживявания между мъж и жена за мен са нещо много лично. Пиша си в тефтерите... Имам милион и пет тефтера за различни неща, обожавам да пиша и там си изливам абсолютно всичко. И ако някой го прочете, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>сигурно ще умра от срам<br /> </strong></span><br /> То си е мое и на човека, с когото съм го изживяла... В тези тефтери не съм си писала някакви перверзии. Аз съм зодия Рак и съм свръхчувствителна, рядко употребявам думи, но се стремя да намеря най-точните. Много ми е трудно това, което чувствам да го обясня на хората покрай себе си и това ми е проблем с близки, с приятели, съответно - интимни партньори, родители, ако щеш. Те не разбират какво се случва в главата ми, а пък аз толкова искам да им го обясня, а не мога! И затова са ми тези срещи с листа и химикала, за да си подредя мислите и да мога да им ги кажа.<br /> <br /> <strong>- Какво се случва с теб и Калин Врачански? Много пъти се събирахте и разделяхте, сега в какви отношения сте?<br /> </strong>- Събирахме се, разделяхме се, приятели сме. Нормално е да се забавляваме заедно. Ние сме имали общ живот 7-8 години. Всичко ни е общо... Като си имал чувства към някого, не е лесно. Ние докрай вярвахме и се надявахме, че ще изградим нещо голямо заедно. Просто не се случи, разминахме се по пътя, но това не значи, че можем да си тръгнем от живота на другия.<br /> <br /> <strong>- В момента имаш ли приятел?<br /> </strong>- Не, нямам. Сега не ми се занимава с еднодневни емоции. Пораснах и ми се ще, ако съм с някого, да е насериозно. Напоследък си мисля, че ще бъда една страхотна майка и ми омръзна да се заблуждавам тук-там, че това е човекът... Току-що ми се падна късметче: &ldquo;Забави ход&rdquo;. Точно съм забавила ход, успокоила съм се някак си, може би съм станала по-мъдра. Това, което е имало между Калин и мен, си е само наше. Това е едно велико приятелство! А че е имало любов... Ние сме приятели завинаги! Веднъж му казах, че бих станала кръстница на децата му. Толкова са чисти нещата между нас... Независимо от всички гадости, които сме си причинявали един на друг, вече остава само хубавото. И най-вероятно е за много добро това, че вече не сме заедно. <br /> <br /> <strong>- А когато имате други връзки, новите хора в живота не ревнуват ли от специалните ви отношения?<br /> </strong>- Всеки нов мъж в живота ми ми задава въпроси за Калин и това според мен е нормално. Аз съм прекарала с него целия си съзнателен живот &ndash; от 15-16-годишна до ден днешен той е бил винаги до мен. <br /> <br /> <strong>- Всъщност въпросът е дали няма вероятност отново да се съберете с Калин?<br /> </strong>- Не, няма да стане. Мъчение е вече!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всеки следващ опит е все по-голямо мъчение и с все по-голямо огорчение се разделяме<br /> </strong></span><br /> А и за двама ни е много по-важно да съхраним хубавото, отколкото да продължаваме да изливаме лоши неща един върху друг. Миналото си е там &ndash; то е и хубаво, и лошо. Искам, като гледам Калин, да виждам него, а не неосъществената си любов и да се стига до истерии. Не искам да ми е мъчно, искам да се смея! <br /> <strong><br /> - А неговите приятелки как се отнасят към теб?<br /> </strong>- Той не ме среща с тях. Всъщност познавам едно негово гадже, но тогава бяхме двете комбина срещу него и станахме страхотни приятелки.<br /> <strong><br /> - Ти си от малкото актриси, които участваха в &ldquo;Непобедимите 2&rdquo;. Как изглеждат екшън-героите от Холивуд на живо?<br /> </strong>- Имах всичко на всичко пет снимачни дни тогава, защото какво се случи: Бях на кастинг и ме избраха за ролята на дъщерята на Мики Рурк. В сценария тогава имаше сцена, в която самият Силвестър Сталоун съобщава на дъщерята на Мики Рурк, че той е умрял. И това беше страшно сериозна задача за холивудска продукция. След това обаче стана скандала с Мики Рурк, той отказа да дойде и пренаписаха сценария. Режисьорът много искаше да ме снима, но там беше и гаджето на продуцента от Ел Ей, пристигнала специално да участва във филма. Режисьорът ми казва кой текст да изчета и в този момент мацката каза: &ldquo;Аз трябваше да кажа това!&rdquo;... Въпреки това имам две реплики. Още не съм го гледала филма, да си призная, но знам, че имам много близък план на едно място. Та за пет снимачни дни се виждам сигурно два пъти във филма. Беше страхотно. Видях цялата банда от два метра разстояние, а с Джейсън Стейтъм си разменяхме погледи!<br /> <br /> <strong>- Какво означаваха тези погледи?<br /> </strong>- Нямам представа (смее се). Аз го гледах Джейсън, защото той е много хубав и не можех да се стърпя, но и той ме гледаше. Тогава си дадох сметка колко зле изглеждам. После се срещнахме при едни пушки от реквизита... <br /> <br /> <strong>- Защо изглеждахте зле?<br /> </strong>- Бяха ни направили селянки &ndash; с омазнени коси, облечени с дрипи, бяхме ужасни! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Толкова унизени се чувствахме и петте - Биляна Петринска, Диана Добрева, Люси Сланева, Саня... <br /> </strong></span><br /> Беше наистина ужасно унижение &ndash; изглеждаме страшно гадно - ние, за които казват, че сме едва ли не най-добрите български актриси! И се шегувахме, че снимаме &ldquo;Непобедимите&rdquo;, но нашите роли са от филма &ldquo;Невидимите&rdquo;. Ние се криехме постоянно, защото се чувствахме толкова грозни. Иначе добре ни бяха гримирали.<br /> <br /> <strong>- Защо поне не се снима с Джейсън?<br /> </strong>- Ужасно съм срамежлива. Не можех. И още повече се притеснявах, че той се навърта около мен и ме гледа... Ама пък не можех да откъсна очи от него. <br /> <br /> <strong>- Ама е много нисък!<br /> </strong>- Нисък е, ама е ху-у-ба-а-а-в! Като видя хубава усмивка, нищо друго не ме интересува &ndash; нисък, висок, тънък, дебел... Усмивката ми е най-важното. Нищо не е имало между нас, дума не сме си обелили, но сигурно докрай ще се шегувам с това: &ldquo;Джейсън Стейтъм ми праска погледи, ей&rdquo; (смее се). <br /> <br /> <strong>- Сякаш си приятелка с всичките си колеги, а се говори, че в киното и театъра всичко е завист и лицемерие...<br /> </strong>- По-скоро бих го нарекла суета - коя с по-хубава рокля се е появила на някое парти, а не коя колко добре си е изиграла ролята. Това наблюдавам, това усещам. Не обичам да се бутам на такива места. Като има купон, начало или край на снимки, обикновено викам някоя приятелка с мен и й казвам: &ldquo;Искаш ли да ходим да се отъркаме у хайлайфа на България?&rdquo;. Адски добронамерено го казвам, но малко ме отблъсква това, че хората не се интересуват кой какво реално е направил, а кой в колко вестници са го писали, в колко предавания е участвал, колко му е рейтингът по телевизията. Аз ценя таланта на сцената, а не колко добър социален тип си. Има някои хора, които изкуствено се създават като икони на културата и изкуството в България. Който най-много го има във вестника, той е най-добър... И затова стоя встрани от тези изяви.<br /> <br /> <strong>- Не смяташ ли обаче, че по-голямата известност носи и повече ангажименти, съответно повече пари?<br /> </strong>- Снимам студентски след студентски филм. Без пари.<br /> <br /> <strong>- А от какво живееш?<br /> </strong>- Работя на седем места. Ако знаете колко пари взимам в театър &ldquo;София&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>лошо ще ви стане<br /> <br /> </strong></span>363 лв. са чистите пари, които получавам. <br /> <strong><br /> - А в колко представления играеш?<br /> </strong>- 4-5. Отделно има и някакво ДМС, но то е на тримесечие. А през останалото време? Как се живее?<br /> <br /> <strong>- Как?<br /> </strong>- Дублирам филми, работя в един бар, сега водя театрален курс за деца, сериала, преди работих в една рекламна агенция, но се махнах. Доста често напоследък и снимам.<br /> <br /> <strong>- Не си ли &ldquo;вързана&rdquo; за сериала?<br /> </strong>- Не съм. Аз съм свободна! Това ми беше едно от условията, за да се съглася да се снимам в сериал &ndash; да си запазя свободата, а не да ставам лице на някоя телевизия. Досега бях канена във всичките сериали, които са снимани дотук, но все отказвах. Първо &ndash; договорите са безобразно ангажиращи - искат да си на тяхно разположение изцяло, а не ти дават нищо в замяна. Да кажеш, че ще ти дават хиляди пари &ndash; о`кей, но такова нещо няма. Второ &ndash; не мога да зарежа и киното, и театъра. А и ролите не бяха моите. <br /> <br /> <strong>- Май си от малкото актьори, които внимават какво подписват.<br /> </strong>- Наистина много внимавам. Като ми връчиш договор, се превръщам в друг човек. И започвам да разсъждавам на друго ниво. Заработи ли чувството ми за справедливост, ставам звяр. За да си артист, трябва да си донякъде и бизнесмен. Много е трудно, но от малка го възпитавам в себе си. Да мога да кажа: &ldquo;емоция &ndash; пауза, разум &ndash; включи се&rdquo;. Това ми е много трудно и много работя за това. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> </strong>