Много се чудя как след толкова години хората не го забравят, казва сестрата на Аспарухов
<em><strong>Сестрата на Гунди Лидия Аспарухова-Карова е родена на 11 април 1947 г. в София. Завършила е рехабилитация и е работила в дом &ldquo;Майка и дете&rdquo;, а сега е пенсионерка. Вече 42 години е омъжена за волейболиста Димитър Каров, имат две дъщери и 3 внучета, като най-малкото е на две години и носи нейното име &ndash; Лидия.<br /> </strong></em><br /> Семейство Карови почти са ремонтирали родната къща на легендарния ни футболист Георги Аспарухов и очакват от Вашингтон да се завърне синът му Андрей, за да почетат заедно 70-годишнината от рождението на Гунди &ndash; 4 май, който загина при трагичен инцидент през 1971 г. <br /> <br /> <strong>- Всяка година дойде ли пролетта, наближи ли рожденият ден на брат ти, ти си в някакво особено състояние, ставаш неспокойна, затворена...<br /> </strong>- Никога не може да бъде хубаво, какво да ти кажа. Наближава най-тъжната дата в моя живот. Идва рожденият ден на батко, на 4 май щеше да навърши 70 години, а него го няма. Тъжен, но незабравим ден. Това е. За мен, за семейството ми и всички близки и приятели. Винаги почитаме тази дата. Носим цветя на гроба му, на лобното му място на Витиня, споменаваме го, сънуваме го. Друго какво можем да направим &ndash; нищо! А доколкото знам, и националният клуб &ldquo;Гунди&rdquo; винаги нещо организира, съпругът ми &ndash; Митко (Каров), също е член и може да каже колко са активни. Аз също съм член, но не им ходя на сбирките, много ми идва някак. През годините празнотата вместо да намалява някак си, си е все същата. А времето минава и просто не ми се говори вече. Каквото и да правиш &ndash; няма го, няма го!<br /> <strong><br /> - Спомням си, че имахте много добра връзка с брат ти...<br /> </strong>- О, да... Винаги е предимство да имаш по-голям брат.<br /> <br /> <strong>- Ако беше жив днес, как си го представяш, как щеше да изглежда? Щеше много да младее, нали?<br /> </strong>- Знаеш ли колко пъти съм си задавала този въпрос. В нашия род всички много рано побеляваме. Ето, виж ме и мен, косата ми е цялата бяла, на братовчедите ми също. Така че си мисля, че батко може би щеше да бъде с чисто бяла коса, един благороден старец, с леко тъжна усмивка, но изправен и енергичен. Всъщност не ми върви да кажа старец. <br /> <br /> <u>Просто щеше да изглежда като всички бивши спортисти, доста разочарован<br /> <br /> </u>Но той си отиде с голямата слава. Само на 28 години...<br /> <strong><br /> - Някои от близките ви, а и самият Гунди имаше ли някакво предчувствие, че ще се случи нещо трагично в живота му?<br /> </strong>- Не. Ние също. Поне не си спомням, но знам, че Ванга е казвала, че той ще изгори в славата си. Само това. Дори майка ми нищо подобно не е изразявала, нямаше предчувствие, и тя, и никой друг, че нещо лошо ще дойде, ще ни сполети. А явно е имало да става. Преди да тръгнат на път с Котков, брат ми е искал да се върне и да вземе с тях и сина си Андрейчо, а ако беше станало това, може би нямаше да се блъснат в камиона на Витиня. Не знам, не знам.<br /> <strong><br /> - Казват, че майка ти Мария след неговата кончина не е искала да живее...<br /> </strong>- Нищо не можеше да я утеши. Казвах й, ето, имаш внуци, но не. Искаше да си отиде веднага, споделяше, че не иска този живот, че не иска да бъде между нас. И тя точно така си отиде, както искаше. Живя само 5 години след него. Навръх Нова година, както се казва, решава да пере, кой пък го прави това, явно мъката я е карала да работи, да е заангажирана, защото не искаше да посрещне и тази Нова година без батко. Пералнята ни тогава беше в мазето, там влажно, хвана я токов удар и почина на място. <br /> <br /> <strong>- А тя как приемаше нечовешките травми по краката на брат ти?<br /> </strong>- Майка ми не можеше да гледа мачове въобще. И само питаше татко, който пък не изпускаше нищо от футбола, има ли му нещо на Гошето. Дали не е ритнат пак, защото той беше непрекъснато със синини, подутини, абе, всякакви контузии и рани по краката и по цялото тяло. Нея само това я интересуваше. Дали е завършил мачът и дали батко е добре. А татко пък, като гледаше мачовете му, така се вълнуваше, че му пресъхваше устата, нямаше слюнка и не можеше да говори. Знаеш, че той го въведе във футбола, той го водеше по мачове, показваше му как да пипа топката, разбираше, защото и той е играл в Казанлък, в заводски отбор ли, не знам точно... Но много обичаше футбола и видя в батко бъдещ състезател. А брат ми като дете въобще не се прибираше вкъщи, риташе на улицата по цял ден.<br /> <br /> <strong>- А ти помниш ли ги тия парцалени топки, които са шили за него баба ти и майка ти?<br /> </strong>- Ами, как бе! Те бяха непрекъснато в ръцете му, той шутираше и в стаята, по стените, топките хвърчаха навсякъде, а аз трябваше да се предпазвам да не ме удари. Аз обаче не съм играла с него на футбол. За момичетата не беше прието. Знам, че не оставаше без топка, ако някоя изчезнеше, веднага му се правеше друга. А сега играят с &ldquo;Адидас&rdquo;, с &ldquo;Найк&rdquo;, с какви ли не, ама футболът вече не носи толкова положителни емоции както навремето.<br /> <br /> <strong>- По какво си приличахте според теб с Гунди?<br /> </strong>- Не си приличаме много. В детските ни снимки имаме нещичко общо, особено в очите, ама не сме като две капки вода.<br /> <br /> <strong>- А от детството ви какво не забравяш?<br /> </strong>- Покрай него започнаха да ми викат и на мен Гунди, даже по-точно Гундето. Имахме едно много весело детство. Майка и татко бяха много добри хора, поне съкварталците така си ги спомнят. Не са ни ограничавали, не са ни отказвали нищо. Бяхме волни птички. <br /> <br /> <u>Батко не беше капризен на ядене, бързо мажеше филия и излизаше да играе, <br /> <br /> </u>а аз бях маминото детенце и ми угаждаха. А брат ми само веднъж е бил наказван, защото бяха брали със съседски момчета череши от чужда градина. Той често идваше на спортната площадка на ул. &ldquo;Веслец&rdquo; (тя отдавна не съществува), където аз тренирах волейбол. Гледаше и дори влизаше, както си е облечен, в игрището за баскетбол. Стреляше в коша. Удаваше му се. А една цяла зима игра и волейбол при доц. Гигов в залата на Руския клуб, както беше известна тогава. Всъщност там се запозна с бъдещата си съпруга Величка Маркова, която също тренираше волейбол. <br /> <br /> <strong>- А ти чувстваше ли се в сянката на известния си брат?<br /> </strong>- Разбира се. Нали всички почнаха да ми викат Гунде, Гунде, но чувала съм, ех, брат ти, къде, къде е над... Ама брат ти така, ама брат ти, брат ти! И по-красив! Не ми е било приятно, но пък аз бях много старателна, макар че никога не съм била звезда. Разликата ни е 4 години, но не ме е тормозил като по-голям. И всеки път, минавайки покрай мен и другите деца, се провикваше, хей, да не закачате сестра ми! Шегуваше се. Между другото, <br /> <br /> <u>имаше две съученички, които му бяха приятелки и учеха вместо... него <br /> <br /> </u>Пишеха му домашните, разказваха му уроците, казваха му кое е най-важното, а нашият не знаеше какво се учи, толкова беше запленен от футбола. Може би всичките таланти са такива &ndash; само едно нещо ги интересува, там, където им е силата и са неповторими. Между другото, беше горд, че две момичета се грижат за него. Научих, че директорът на неговото училище в Слатински редут (което тогава се наричаше 4-то) е боядисал след време един чин в синьо, в чест на Гунди и никой не сядал на него.<br /> <strong><br /> - А как работи националният клуб &ldquo;Гунди&rdquo;?<br /> </strong>- Много добре. Има вече 200 членове. Всеки вторник се събират. Членският внос е 1 лев. Почетни председатели са Иван Вуцов и Сашо Костов. Много активен е синът на Вуцата - Руслан. Този клуб вече има три разклонения от фенове &ndash; в Кюстендил, в Ботевград, във Велико Търново и сега, по случай 70-годишнината на брат ми, ще бъде открит и в Пловдив. Много се чудя как може след толкова години да не го забравят. Голяма е любовта на хората. Слушам как го величаят негови бивши съученици, вече старци, и си припомнят неща, сякаш вчера е било. Националният клуб ще организира по традиция и ученически турнир, ще поставят венци и цветя на Витиня... и още, и още. На човек му става мило, но в същото време е и много тъжно. <br /> <br /> <u>Брат ми липсва на всички <br /> </u><br /> Макар че пък не се знае, ако беше жив, как щеше да бъде приеман, как щеше да живее днес.<br /> <br /> <strong>- Преди време имаше идея къщата, която сте ремонтирали и в която живеете, да бъде превърната в музей. Защо се отказахте?<br /> </strong>- Музей, ако трябва да има на Гунди, трябва да е на стадиона, където ходят хората, където ще има посещения, а тук кой ще ти дойде. От националния клуб &ldquo;Гунди&rdquo; поставиха паметна плоча, което според мен изчерпва нещата. Защото сега в къщата освен спомени има и живот, има и детски смях и ако брат ми ни вижда отнякъде, сигурно одобрява нашите усилия да запазим оставеното от родителите ни. Убедена съм в това.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА </strong></em>