Д-р Иван Добринов: Комбинираният с други вещества метадон е чисто друсане, а не лечение

<em>Моят въпрос към вашите специалисти е следният: до какви опасни последици може да доведе приемането инжекционно на метадон.<br /> <br /> За отговор на въпроса и коментар по тази изключително наболяла здравна и социална тема се обърнахме към с д-р Иван Добринов - лекар-психиатър в Държавната психиатрична болница в гр. Раднево. Той е началник на шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo; - Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация &ldquo;Избор&rdquo; - Стара Загора. Нека припомним, че през есента на миналата година именно д-р Добринов &ldquo;повдигна завесата&rdquo; на крещящите проблеми в 12-те психиатрични клиники в България. Тогава здравният министър Десислава Атанасова също се ангажира с обещанието проблемите да започнат да се решават.<br /> </em><span id="1366114446185E" style="display: none">&nbsp;</span><br /> <strong>- Д-р Добринов, започвам с въпроса на нашия читател: до какви опасни последици може да доведе инжектирането на метадон?<br /> </strong>- Първо искам да изтъкна, че много от наркоманите разреждат метадона с вода и тогава го инжектират. Това води до т.нар. водна треска и може да се прояви с много висока температура. При нас редовно идват такива пациенти, които са злоупотребили с метадона. На много места се продава на черно, като преди това го разреждат, за да печелят повече пари. Иначе, това е чисто друсане, то не е лечение. На практика човекът стига до еуфория, но в същото време си носи всичките рискове от венозната употреба. <br /> <strong><br /> - Казахте, че се продава на черно, но нали метадонът се прилага за лечение на наркозависими?<br /> </strong>- Вижте, положението в това отношение е много деликатно, тъй като метадонът е синтетичен опиат. Като химическа структура принадлежи към наркотичните вещества - опиатите. Активната молекула, която действа в мозъка, е морфиновата молекула. Въпросът е в дозата. Ако човек спазва предписанието, не би трябвало да стига до еуфория при тази химическа форма на метадона. Имам предвид да си взема необходимата доза в точното време, за да не се стига всъщност до абстиненция. Т.е. той приема наркотик, но не е надрусан. Теоретично това е идеята. На практика обаче се получава съвсем друго. Не при всички, естествено, но все пак трябва да се има предвид, че наркоманите, които са на лечение, не са пример за хора, които спазват предписанията. И като им се отпуснат определени количества метадон за дома, те започват или да си го инжектират, като се друсат с него, или да го комбинират с най-различни други вещества - например с алкохол, с някои антидепресанти, с бензодиазепини, с витамини, с какво ли не... Всъщност, те буквално се друсат с него. И в крайна сметка става по-лошо. Дори <br /> <br /> <u>смъртността при такива хора е по-висока, <br /> </u><br /> отколкото при онези, които са само на хероин. При такава злоупотреба ефектът е непредсказуем, защото не могат да дозират точно различните наркотици.<br /> <br /> <strong>- Какви са чисто физическите усещания на човека? <br /> </strong>- Ефектът от всички опиати е един и същ. Когато наркоманът се друса, от една страна усеща отпускане и спокойствие, от друга страна - еуфория. Такъв е ефектът от всички опиати, затова е логично да го ползват като лекарство. Но те го ползват за наркотик. Вече споменах, че като го разредят с вода и си го инжектират, се стига до водна треска. Ние имахме такъв пациент, за негов късмет се размина без последствия, но все пак е рисково. Наред с това съществуват всички рискове на венозната употреба. Много често ползват общи игли и спринцовки и ако един е болен от хепатит например, пламва цялата компания. И не само това - получават инфекции, предавани по кръвта, а самото вливане на нестерилни вещества във вените много често води до възпаление. Понякога дори се стига и до сепсис, знаете колко фатално е това състояние. Затова казвам, че това не е лечение, а злоупотреба. <br /> <strong><br /> - Как се стига да такава злоупотреба? Кой я провокира?<br /> </strong>- Тук има и други аспекти. Тук говорим за частен бизнес. В цял свят няма такива частни метадонови програми, каквито има в България. Тази е причината да не се спазват изискванията. Знаете ли какво правят там? Държат хора по 10 и повече години. Имахме пациент, който цели 12 години е бил в метадонова програма, а по този начин се генерира печалба от продължителността на престой на пациента.<br /> <br /> <strong>- Но това е много страшно. Не се ли оказва все пак някакъв контрол?<br /> </strong>- Министерството на здравеопазването миналата година уж затегна малко програмите. Доколкото съм запознат, направиха някакви проверки, контролът беше затегнат донякъде. Но все още има случаи, когато хората си купуват метадон на черно, изнасят го в програмите. Дори стана скандал с централния регистър, защото се оказа, че някои се записват едновременно в две програми. В едната приемат метадона, а в другата го продават на черния пазар. И положението става неконтролируемо. Миналата година имахме такъв случай. Човекът си инжектирал 4-дневна доза наведнъж. Отишъл в Програмата, взел количеството си за цяла седмица - те му го дават без проблем. Приел голямо количество метадон и в неадекватно състояние се качи ей тук на един мост. Имаше късмет, че един човек го спасил да не падне отвисоко... Това си е опит за самоубийство!<br /> <strong><br /> - Какво е решението в такива случаи?<br /> </strong>- Решението е контрол, административни мерки и най-вече санкции. Лошото е, че в България масово се изписва метадон на опиатни наркомани, което противоречи на всякакви добри практики. Според Световната здравна организация 40 на сто от венозните хероинови наркомани са подходящи за такъв тип лечение. А тук на всеки опиатен наркоман, който се мерне покрай клиниката, му се отпуска метадон. Американците казват, че при 60 на сто от включените в метадонови програми има резултат - след една година метадонът може да бъде намален и спрян. <br /> <br /> <strong>- Т.е. вместо да лекуват, в България се злоупотребява, така ли?<br /> </strong>- Думата лечение не е най-точната в случая. <br /> <u><br /> Метадонът замества. Самият той е наркотик <br /> </u><br /> и всъщност не става дума за лечение, а за заместване на един наркотик с по-безопасен. Ако се взема по предписание, не предизвиква надрусване. Но ако утре например му го спрат или затворят метадоновата програма, той ще получи много тежки кризи. Абстиненцията е по-тежка дори от хероиновата. <br /> <strong><br /> - А не може ли това лечение или заместване, както казвате, да се провежда в клиниките и да не им се отпуска за вкъщи?<br /> </strong>- По принцип може. Проблемът е, че в България моделът беше въведен по погрешен начин. Направиха се частни клиники, което е против интересите на болните. Те нямат интерес пациентът да остане при тях само една година, защото той им носи печалба. Т.е. финансовият интерес противоречи на интересите на клиента. И оттам идват злоупотребите, т.е. затварянето на очите... <br /> <br /> <strong>- Миналата година повдигнахте доста въпроси. Имаше ли ефект?<br /> </strong>- Проблемите продължават. Те са много. Скандалите вървят почти всяка седмица. Преди десетина дни имаше репортаж в една телевизия за онези средства, за които говорихме тогава - от акцизите за алкохола. Стана ясно, че са изразходвани около 20 милиона, а всъщност само 300 хиляди са използвани за превенция, не е ясно останалите къде са отишли. <br /> <br /> <strong>- Увеличиха ли заплатите на лекарите в психиатричните клиники, както обеща тогава здравният министър?<br /> </strong>- Увеличиха: с около 15% на лекарите, с около 20% на сестрите, а на санитарите - нищо. Администрацията обаче си вдигна заплатите. <br /> <br /> <strong>- А във вашата болница положението промени ли се?<br /> </strong>- Дори стана по-лошо. Осъществиха се някои козметични промени, но от друга страна, проблемите се задълбочават - все още нямаме лекари, нямаме психолози, нямаме охрана. Аз съм на същото положение, дори и по-тежко, защото затвориха временно съседното отделение и това временно се оказа неопределено. В момента отделението е пълно, аз съм един лекар на 60 легла и трябва да изпълнявам всички функции, включително на завеждащ, на ординатор, на психотерапевт и на какво ли не. Това продължава... На всичкото отгоре падна таванът в коридора пред кабинета ми, добре че не уби някого. Е, има някои положителни неща, все пак. Например вече правим консултации в другата болница и така донякъде се облекчава работата относно другите заболявания. <br /> <br /> <u>Лекарствата ту ги има, ту ги няма, <br /> </u><br /> но поне основните, животоспасяващите, тях вече ги доставят. Проблемите си стоят. Това не беше системна промяна, а козметична. Лошото е, че се работи на парче, няма единна система.<br /> <br /> <strong>- Искам да ви попитам имате ли във вашата болница все още група за анонимни алкохолици? Пък и по принцип?<br /> </strong>- Има. Хубавото е, че броят на групите се увеличава. Ето например в Стара Загора се създаде втора група - идват веднъж седмично в болницата. В Пловдив създадоха такава група в сградата на &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo;, разширяват се. Ние си съдействаме много добре с тях. Изпращат се пациентите тук при нас за детокс, а като ги изпишем, ги насочваме към тях.<br /> <br /> <br /> <strong>Веселина Божилова:<br /> Амфетамините и дизайнерските дроги увреждат мозъка необратимо <br /> </strong><br /> Употребяващите впоследствие развиват остро психотично състояние, близко до шизофренията. Така твърди Веселина Божилова - председател на Сдружението &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo;<br /> <strong><br /> - Г-жо Божилова, толкова ли е страшен проблемът със стимулантите? Какво се случва в това отношение?<br /> </strong>- Това, което ние като сдружение отчитаме в момента вече като последици, а не просто като статистика, е много страшно, да. А последиците от употребата на амфетамини, метамфетамини, дизайнерски дроги наистина са драматични. Напоследък имахме три случая, при които последиците се проявяват като картина на остър психотичен инцидент. Единият от тях беше момче, което изпратихме в комуна в Англия. Два месеца след престоя му там попадна в британска психиатрия и беше много страшно. Наложило се е 7 полицаи и още 3-ма души от къщата да го обуздават, та да не си навреди с нож - опитвал да се самоубие. Изкара 20 дни в тази психиатрична клиника, в момента продължава лечението си в България. Има шансове да се оправи напълно, но този ад, през който минаха и той, и родителите му, и околните, трудно може да се забрави и преодолее. А имайте предвид, че това се случи с него в контролирана среда и веднага му беше оказана първа помощ. Представете си, ако беше тук, какво можеше да се случи? Ние имаме сигнали от родители, които се оплакват от буквално <br /> <br /> <u>налудничаво поведение&nbsp;на децата си, <br /> <br /> </u>което вече става опасно и за тях, и за околните. Но те няма какво да предприемат, не знаят как да постъпят.<br /> <br /> <strong>- А какво е решението според вас? <br /> </strong>- Решението е принудително лечение в психиатрична клиника, а при нас в България е много сложно, да не кажа невъзможно. Доскоро развивахме тезата, че наркоманите не трябва да се лекуват в психиатрия или поне само при остри епизоди. Пък и при хероиновите по-подходящото лечение беше в рехабилитационни програми. Но това, което сега наблюдаваме като последици от употребата на амфетамини и другите подобни дроги, симптомите, клиничната картина - тези деца, тези хора са за психиатрия. Освен всичко друго, докато при метамфетамините може да се стигне до обратимост на уврежданията, до възстановяване, то при амфетамините е страшно. Казват, че човек може да доживее до дълбока старост, ако е употребявал тези вещества, стига да има кой да го храни в дома за умствено изостанали. Сами разбирате какво значи това. Защото мозъкът се уврежда необратимо. И в тази връзка искам да спомена, че все повече се разпространяват метамфетамините в нашата страна. Досега се знаеше за Сливен, скоро научихме, че и в Габрово, и в Ловеч също се разпространяват много, наистина картината е ужасна. Поставете се на мястото на родител, който вижда, че детето му полудява. Те развиват симптомите на шизофрения - чуват гласове, изпадат в халюцинации. Типичен пример е момчето, за което ви разказах. <br /> <br /> <strong>- Ако съм разбрала правилно, след като се опитват и успяват да излекуват зависимостта, тогава се проявяват последиците, за които досега говорим. Нали така?<br /> </strong>- Да. При момчето, което беше в английска комуна, последиците се проявиха два месеца след като той влезе там. И беше чист. Аз лично съм разговаряла с ръководителя на къщата, както и с психиатричната клиника. Поддържах контакти и с родителите. Тези два месеца момчето е било съвсем добре, вписал се е в средата, усмихнат, контактен. Участвал е във всички дейности там. И през последните две седмици започва постепенно да се затваря в себе си, докато накрая се стига до това налудничаво необуздано състояние. <br /> <strong><br /> Има нужда от поправка в закона за здравето<br /> <br /> </strong>Време е да се предвиди принудително лечение на наркомани с налудничаво поведение. На този етап съществува абсолютен дисонанс между реалност и съдебна система.<br /> <br /> <strong>- Излиза така, че амфетаминовите наркомани са оставени на произвола на съдбата? А какво пречи да бъдат принудително настаняване за психиатрично лечение?<br /> </strong>- Да, така е. Нека само припомня, че докато хероиновите наркомани все пак могат да постъпят в метадонова програма, въпреки че тя до голяма степен е компрометирана, то за амфетаминовите няма такъв тип лечение. Разбирате ли, те не са подходящи за комуна. Ако попаднат в психиатрия, там могат да ги постегнат и стабилизират, но истината е, че никой не знае какво да прави. Да не говорим, че мотивацията за лечение при тях е още по-трудна. Ако при хероиновите наркомани вече сме натрупали някакъв опит, успели сме да изпратим много хора на лечение, работили сме със семейства, то в случая с амфетаминовите сме безпомощни. Все едно да гледаш шизофреник в обострена фаза и да се опитваш да го убедиш да се лекува. Затова казваме, че има нужда от поправка в Закона за здравето. Защото никой не може да ме убеди например, че на такъв болен човек му се спазват гражданските права, при положение че той размахва нож. Пак ще ви посоча конкретен случай за абсолютен дисонанс между реалност и съдебна система. Момиче, злоупотребяващо с марихуана - по 15 цигари на ден, също развива такива симптоми. Опитва да се хвърли от терасата, бащата я връзва с белезници за радиатора и като я освобождава, тя веднага отива във фондация за домашно насилие. Там успява така да представи нещата, че над нея е упражнено домашно насилие. Те, разбира се, се престарават в случая, буквално казано. В крайна сметка съдът изгонва родителите от апартамента. Тя остава сама там и се развихря, болестта я кара - стои на терасата и замеря хората отдолу с пепелници. По сигнали на съседите я прибират в психиатрична клиника. И чак когато родителите обжалват, станаха ясни нещата. На делото присъства и наш представител. Та тези хора бяха изхвърлени на улицата, ако това не е абсурд!... Какви са тези граждански права, когато момичето има нужда от лечение?! <br /> <br /> <br /> <em><strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong></em>