Легендарният саксофонист Димитър Симеонов: Загубих сина си, беше само на 20

<em>Димитър Симеонов е роден на 22 май 1932 г. в София. Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист. През 1951 г. Димитър завършва музикалното училище в София. Започва да свири в &bdquo;Джаза на Младите&rdquo;. Четири години по-късно постъпва в &bdquo;Джаза на Оптимистите&rdquo;. Завършва и Музикалната академия. През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова (гримьор в БНТ), с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 г. е в Естрадния оркестър на БНР. Свири в най-различни нашумели формации, работи дори в Сирия и Ливан. Основава &bdquo;Оркестър София&rdquo;, където е диригент 20 лета. През 1968 г. става първият преподавател по саксофон в Консерваторията. Има издадени седем учебни школи по саксофон. И преди, и сега Мончо, както му викат приятелите, е най-неуморимият музикант в страната. На 81 той продължава да свири по обед в култовата софийска сладкарница &bdquo;България&rdquo;, чийто салон помни много джазови концерти в миналото.<br /> <br /> Най-страшният ден в живота на Димитър Симеонов е 21 декември 1971 г. &ndash; тогава се случва зловещата самолетна катастрофа, след която се спасяват малцина. Той е един от тях. В най-откровената си изповед, единствено пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; легендата Мончо разкри душата си.<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Минали са вече толкова години от самолетната катастрофа през 1971 г. Успяхте ли да преборите лошия спомен?<br /> </strong>- Такъв спомен остава до края на живота. Пред очите ми загинаха най-близките ми приятели. Това никога не мога да го забравя! <br /> Другото, което искам да ви споделя, е това, че в онзи кошмарен ден имам чувството, че на мен някой ми помогна. Помогна ми да се спася! Имам такова усещане и до ден-днешен. Защото аз винаги сядах отпред, имах този навик. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, сякаш някаква сила ме накара да отида и да седна отзад. На предните седалки бяха седнали колегите ми Петър Попов, Борис Годжунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми споменаха, че е дошъл договор за чужбина, и да отида при тях, за да говорим за него. Обаче като видях, че няма място, директно се запътих към задните места. Мисля, че някой просто ме спаси и съм убеден, че това е майка ми &ndash; проф. Недялка Симеонова. <br /> <br /> <strong>- Кое ви кара да мислите така? <br /> </strong>- Аз съм живял много малко време с майка ми. Пътуваше постоянно в чужбина. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тя умира на 57 години от рак <br /> </strong></span><br /> през 59 година. Отива си, въпреки че я пращат в Париж на лечение. Когато е пристигнала там, професорът е казал, че вече е късно. Отива си съвсем млада от този свят. Беше взела цигулката да свири, имаше голяма енергия, но... това е... Съдба! И съм сигурен, че в деня на онази катастрофа тя е била някъде наоколо и просто ме е тласнала в задната част на самолета. И след този случай аз станах много вярващ. Всеки ден отправям молитви към Господ. Благодаря му! Защото аз можех отдавна също да бъда принесен в жертва. <br /> <br /> <strong>- А имаше ли как да не се качите на този самолет в онзи ден?<br /> </strong>- Нямаше как да не се кача в самолета, защото без мен не можеше - аз носех паспортите. А и бях единственият, който остана 20 години с оркестър &bdquo;София&rdquo;, другите идваха, отиваха си... Но знаете ли как се получи всъщност? - Аз се забавих, отивайки към гарата, и може би това също е повлияло ситуацията да се нареди по този начин - да няма празни предни места, да се налага да отивам на по-задни...<br /> <br /> <strong>- Чела съм, че предната вечер не сте успели да заспите, нотирали сте &bdquo;Блус в 9&rdquo; на Милчо Левиев. На тръгване за летището пък синът ви започва неистово да плаче и се налага да го успокоявате. Така се забавяте и влизате последен в самолета.<br /> </strong>- Да, третият ми син същата вечер, преди да ме закара съпругата ми с колата до летището, наистина много плака. И ние закъсняхме. Пристигнах почти последен. Така беше. Няма нищо случайно. Качих се в самолета, отидох най-отзад и както седнах, съм заспал. Бях много изморен заради нотирането предната вечер. Събудих се едва след като почувствах удар. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Чух писъци, беше нещо ужасно!...<br /> <br /> </strong></span><strong>- В тази катастрофа загива трагично и Паша Христова. Какъв спомен имате за нея? Според една от информациите с нея си отива и нероденото й дете...<br /> </strong>- Не знам дали е била бременна. Но тя беше певица за конкурс - много хубав глас, много музикална. Просто имаше един вътрешен огън, с който пееше. И много бързо учеше всичките мелодии. И най-важното &ndash; Паша нямаше никакви звездомански претенции! Особено сега, виждате, е нещо страшно! Нетърпимо! Паша беше скромен човек. Скромно се обличаше. Пееше сериозни песни с много хубава хармония и прекрасен текст. Много преживяваше самия текст. И където отиде на конкурс, винаги взимаше награда. Положението днес, както ви казах, е страшно. И постоянно слушам, че правят всякакви сравнения. Толкова е нелепо! Не могат да се сравняват по този начин несравними хора! Например казват: ако Паша Христова беше оцеляла какво щяло да стане днес, щяла да измести Лили Иванова... Не може да се говори така! Паша Христова си е отишла преди 40 години, Лили Иванова продължава да пее. <br /> И всяка си има своя натюрел, своя сила. Такива сравнения могат да правят само лаиците, които не разбират от музика. Коя е по-добра? Това са глупости! Аз съм човек, който се занимава от 1938 година с музика. Имам две висши образования и имам представа какви качества има даден певец. Затова много мразя, когато чувам за подобни сравнения. Същото сравнение съм чувал и за Йорданка Христова. Тя е певица, която пее на няколко езика, прекрасна е, обикаля света. Много я уважавам. Ама коя е по-добра, коя е първа, коя е втора?... Това, че Лили Иванова си е измислила, че е първа, че е прима, това си е нейно хрумване. Нито е имало конкурс, нито нищо... Щом видя тук някой да се перчи, винаги го пращам в чужбина. Да види и там какво впечатление ще направи, защото там среща певци от цял свят, вижда какво му е дереджето и... млъква. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Млъква! <br /> </strong></span><br /> Много е лошо това непрекъснато да се говори с такива високопарни думи. &bdquo;Този е фантастичен!&rdquo;, &bdquo;Онзи е гениален!&rdquo;... Всички тия предавания от типа на &bdquo;Гласът на България&rdquo; правят точно това. Това е огромната заблуда на българския зрител! Какво е това посмешище? Какви са тия хора, които, първо, не знаят езика, второ &ndash; защо пеят тези песни, след като имаме толкова хубави български песни?! Това не помага на България &ndash; за това да се пишат български песни и младите ни певци да започват кариерите си с тях.<br /> <strong><br /> - Може би сте прави, но споделете малко повече за тези заблуди...<br /> </strong>- Когато се създаде &bdquo;Орфея&rdquo;, той имаше за цел &ndash; композиторите да напишат песен, която да се запее, да стане шлагер. Второ &ndash; от всичките певци, които се явяват на конкурса, да излезе един, на когото след това държавата му осигуряваше турне с естрадния оркестър на Вили Казасян. Осигуряваха му плочи, обикаляше не само България, но и чужбина. Популярността на този певец тръгваше по този начин. Първата награда на &bdquo;Орфея&rdquo; всъщност получи Богдана Карадочева. През 1969 г. Беше едно хубаво, слабичко момиче, фина, прекрасна певица. И всяка година на конкурса се раждаше по един такъв талант. След това беше Панайот Панайотов, Ани Върбанова, Нели Рангелова... Мога да изброявам всичките певци, които след &rsquo;89 година останаха назад. Защото дойде тази омразна чалга! Аз не мога да говоря за нея, защото започвам да треперя! Дойде Пайнера, дойдоха всичките тези нещастни певци, които аз наричам &ldquo;художествен шепот&rdquo;. Това са певици, които не ги интересува песента. За тях най-важното е клипът. Да има клип, как е облечена, да бъде напомпана отпред. Не я интересува каква е мелодията, какъв е текстът, че все е един и същи ритъм, и т.н. След като се появиха те, всичките тези талантливи наши певци от &bdquo;Орфея&rdquo; отидоха на заден план. Като разговарям с <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Борис Годжунов, горкичкият, има 126 лв. пенсия! Това е срамно! Срамно! <br /> </strong></span><br /> <strong>- Понеже споменахте Лили Иванова, тя преди броени дни имаше страхотен концерт в Русия с Иля Резник!<br /> </strong>- Знам за концерта. Чета за Лили всичко. Възхищавам й се! Три години съм работил с нея. Бях й не само шеф, но и свирихме заедно. Тя дойде със състава си в СГНС. Лили Иванова си е Лили Иванова! Тя започна с български песни и всички наши певци, които след това пробиха, го направиха отново с български песни. <br /> <br /> <strong>- Искам да ви върна отново към самолетната катастрофа, защото се оказва, че има твърде много неизвестни. Преди време синът на първия пилот на самолета Красимир Луканов каза, че този инцидент е бил замислен като атентат. А зад терористичния акт се твърди, че е стоял генерал Петър Евстатиев (тогавашен зам. &ndash;генерален директор на БГА &bdquo;Балкан&rdquo;), причинил катастрофата, за да прикрие извършени от него финансови злоупотреби. Какво мислите за това?<br /> </strong>- Има към 20 версии. Всеки нещо си измисля.. Сега, има ли логика за нашето правителство да умрат 72 души заради един?! Когато могат да го застрелят и на улицата. Каква е тази логика? На това момче баща му &ndash; Луканов &ndash; бил еди - си какъв си, не го харесвали. В това няма никаква логика! Логиката е следната &ndash; че елероните са объркани! Защото този самолет беше 800 часа в ремонт преди това! А аз знам от един механик, който каза, че при поправянето на самолета майсторът е разменил местата на елероните &ndash; на мястото на левия е поставил десния. И обратното. И когато тръгва Луканов да пилотира &ndash; а той е най-добрият български пилот, и не може да сбърка - обърнатите елерони го принуждават да завие наляво. И така ние се удряме. <br /> Но има всякакви версии. За какво ли не... атентати, тероризъм и т.н. Аз мисля, че ние <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>никога няма да разберем истината<br /> </strong></span><br /> <strong>- Борис Луканов е бил истински въздушен ас - имал е зад гърба си 5 милиона прелетени километра!... В края на 60-те години той пилотира и самолета, с който е откаран първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. А по онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА &bdquo;Балкан&rdquo; е било равнозначно на подвиг!<br /> </strong>- Той е изключителен! Няма никакъв минус. Когато намират черната кутия на самолета и я отварят, там прочитат, че той е казал: &bdquo;Самолетът е раз&rdquo;, което означава &ndash; дотук. Развален! Това е искал да каже и умира. Историята е страшна, трагична и нелепа. <br /> В този момент никой не знаеше къде се намира. Не си спомням нищо. Успях само да стигна някъде на високо в самолета и оттам скочих. Колко метра е било, какво е било... никой не може да каже. После видях, че има и други спасени, но не можах да ги разпозная. Бях психически много зле... <br /> <br /> <strong>- Този стрес е белязал съзнанието ви не за години напред, а вероятно за цял живот. Минали сте през не малко изпитания за духа, но мислите ли, че този инцидент е най-тежкото, най-трудното изпитание, което ви е поднасяла съдбата?<br /> </strong>- Аз имам и друго изпитание. Първият ми син почина на 20 години. Той си отиде през 1978-ма. След като през 71-ва преживях този огромен стрес, през 78-ма получих и втори стрес. Това е. Карма. Съдба. Защото аз толкова години пътувах... Винаги сядах отпред. И това просто не е случайно, че така се случи в този момент. Майка ми ме спаси! С нея живяхме много малко и явно ме закриля някъде отгоре. Мен ме отгледаха баба ми и дядо ми. Аз съм вярващ човек. Всеки ден отправям молитви за благодарност към Господ.<br /> <br /> <strong>- Не знаех, че сте загубили и дете... Това е наистина страшно! Но аз си мисля, че вашето дете, въпреки че не е в този свят, защото той продължава да живее в друго измерение, съм сигурна, че продължава да се гордее с вас!<br /> </strong>- Аз имам страхотен дух. И този дух ме води до ден-днешен. Аз съм единственият музикант &ndash; на 81 години, който свири все още. Свиря в сладкарница &bdquo;България&rdquo; вече пета година. Мисля си, че е много смешно, когато някой човек на изкуството говори за пенсия. Творецът не може да се пенсионира от изкуството! <br /> <br /> За сина ми &ndash; да, сигурно е така. Сигурно се гордее с мен, както казвате. Дано да е така. Но аз имам едно нещастие &ndash; нито един от децата &ndash; имам трима сина, двама внука и две внучки, не продължи моята професия. Отначало ми беше много мъчно, но после си казах, че щом така са решили, да продължат така. Избрали са си други професии и е много лошо един такъв като мене да налага своята професия. Те си имат други професии и аз съм последният музикант в рода си. А нашият род има 27 души музиканти...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong>