Дължа всичко на нея и на нейната любов – споделя поетът
<em>Той е един от най-големите български поети. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му &bdquo;Горчиво вино&rdquo; и &bdquo;Обич за обич&rdquo;, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова &bdquo;Устрем&rdquo;).<br /> <br /> Сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя, за пръв път излизат наяве обстоятелствата около връзката им. Любовта им е скандална за времето си, двамата са викани на най-високо ниво, за да бъдат хокани и наказвани. <br /> </em><br /> Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, всеки от тях има семейство, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на обществото тогава. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Историята на това чувство разказва книгата &bdquo;Ако ти си отидеш за миг&rdquo; (издание на &bdquo;Персей&rdquo;) - чрез дълбоко интимните лирически стихотворения послания към любимата, които се публикуват за пръв път, и чрез вечнозелените шедьоври, с които вече няколко поколения българи се обясняват в любов на човека, когото обичат.<br /> <br /> Подобно на баща му Милуш, който открадва майка му от родителите й, и на Евтим <br /> <br /> <u><em><strong>Евтимов му е съдено да открадне големите си любови &ndash; но не от родния им дом, а от съпрузите им <br /> </strong></em></u><br /> Когато се срещат, Петя Йорданова е секретар на Дома на учителя. Запознават се в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник &bdquo;Учителско дело&rdquo;. Всеки от тях е чел стихове на другия, но сега се виждат за пръв път. По онова време Евтим е секретар на читалището в Петрич. Петя заявява, че иска да организират в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дома на учителя. Тогава в него членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов... <br /> <br /> Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуиловата крепост. Налага се да минат през река Струмешница. Докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим - през него като че ли преминава електрически ток, а след това - и чувството за особена близост. &bdquo;Хубава жена, която не прилича на другите&rdquo; &ndash; това си мисли той. <br /> <br /> Същата година пролетта е дошла по-рано и поетът й откъсва клонка с първите узрели череши. Вечерта има весела част &ndash; танци, закачки&hellip; Евтим кани Петя на танц, но тя отговаря: &bdquo;Танца ще го отложим за друг път и друго място&rdquo;. Ситуацията е деликатна, защото някои писатели са дошли със съпругите си. И самият Евтим тогава е женен. В Ловния дом на Петрич, под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич, Евтим излива чувствата си пред Петя. Тогава започва всичко и <br /> <br /> <u><em><strong>неочаквано родилото се романтично чувство отприщва мощната творческа енергия, <br /> </strong></em></u><br /> която ще роди едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Същата вечер поетът написва &bdquo;Нощ над Петрич&rdquo;, родено от звездното му настроение. <br /> <br /> На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. След това Евтим си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя. Една открадната целувка слага началото на връзката им, продължила три десетилетия.<br /> Месец след запознанството им поетът написва шедьовъра си &bdquo;Обич за обич&rdquo;. По телефона го прочита на Петя, а след това го занася в София, в редакцията на вестник &bdquo;Пулс&rdquo;, където стихотворението е публикувано за пръв път. Петя също пише стихове за Евтим. <br /> Честите телефонни разговори, пътуванията до София, срещите&hellip; разкриват тайната им, което им създава затруднения, притеснения и скандали. По това време е издигната кандидатурата на Евтим за ръководител на читалището. &bdquo;Неговото назначаване ще предизвика скандал!&rdquo; &ndash; заявява бившият председател на читалището. <br /> <br /> <u><em><strong>По онова време извънбрачните връзки са смятани за морално разложение <br /> <br /> </strong></em></u>и неприемливи за обществото, устремено към комунизма. Затова са преследвани, заклеймявани, наказвани. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също &ndash; в Централния съвет на профсъюзите.<br /> <br /> Но таланта на поета никой не може да отрече. През 1966 г. Евтим е изтеглен в София и назначен в отдел &bdquo;Поезия&rdquo; на издателство &bdquo;Народна младеж&rdquo;, след това десет години е заместник главен редактор на списание &bdquo;Пламък&rdquo;, десет години &ndash; директор на издателство &bdquo;Народна младеж&rdquo; (той издава скандалната за онова време книга на Желю Желев &bdquo;Фашизмът&rdquo;, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма), пет години е главен редактор на писателския &bdquo;официоз&rdquo; &ndash; вестник &bdquo;Литературен фронт&rdquo;, откъдето е свален по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за &bdquo;перестройката&rdquo;. През цялото време до него е Петя. Той се развежда, но на нея й казва: &bdquo;Ти не си задължена да го направиш&rdquo;. И тя не го прави, главно заради родителите си. <br /> <br /> <u><em><strong>Той си наема квартира през две улици от дома й. Тя ходи при него с дъщеря си Росица</strong></em></u><em><strong> <br /> </strong></em><br /> На приеми съпровожда открито Евтим. Повечето им колеги писатели приемат връзката им с разбиране. Други злобеят: &bdquo;Защо Евтим е дошъл с Петя?&rdquo;, &bdquo;Защо му позволяват да пише и да публикува такива любовни стихотворения?&rdquo;, без да си дават сметка, че причината е проста &ndash; те не могат да създадат такива стихове&hellip;<br /> <br /> Петя се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си. Стреми се да го откъсне от запивките с Георги Джагаров, Стефан Гецов и Георги Свежин &ndash; &bdquo;Малко или много всеки от тях е постигнал своето, но мнозина покрай тях си пропиляха таланта по кръчмите&rdquo;. <br /> През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница и денем и нощем е до нея, с изключение на четвъртък, когато при нея ходят майка й и мъжът й. &bdquo;Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина&rdquo; &ndash; споделя поетът. Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15,15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. Двамата мъже &ndash; <br /> <br /> <u><em><strong>Евтим и Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба й<br /> </strong></em></u><br /> По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите й калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока. Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей. <br /> <br /> &bdquo;С Петя ни свързваха две неща &ndash; любовта и поезията. И те се сляха в едно. Дължа всичко на нея и на нейната любов&rdquo; &ndash; споделя поетът. Родени от любовта му с Петя, книгите му с любовна лирика &bdquo;Нощи&rdquo;, &bdquo;Горчиво вино&rdquo;, &bdquo;Съновник&rdquo; и &bdquo;Обич за обич&rdquo; достигат до сърцата на десетки хиляди читатели, продавани са в огромни тиражи, а по стихове от тях водещите български композитори създават едни от вечнозелените шлагери в българската популярна музика. Оттогава досега няколко поколения българи се обясняват в любов именно с тези стихове, като припознават в тях себе си и своите чувства. Няма друг съвременен български поет с подобно въздействие върху толкова огромна аудитория. Просто защото лириката му е истинска, без литературни пози, преднамереност и преструвки, и докосва най-съкровените струни в душата на всеки читател.<br /> <br /> Книгата &bdquo;Ако ти си отидеш за миг&rdquo;, която се появи в книжарниците неотдавна, е илюстрирана с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева.<br /> <br /> <br /> <strong>Крадец на обич<br /> </strong><br /> <em>Крадец на обич&hellip; Сякаш брадва<br /> удари в мен&hellip; Не съм крадец.<br /> Крадецът<br /> може<br /> само<br /> да открадва<br /> и пак да мине после за светец.<br /> Крадецът<br /> може<br /> само<br /> да ограби,<br /> но никога не дава нещо той.<br /> А аз сега ти давам хляба<br /> на свойта обич<br /> и живота мой<br /> дори и за едничка топла среща,<br /> за тоя шепот,<br /> и за тоя вик.<br /> Очите ти нима са просто вещи<br /> на някой,<br /> който<br /> всеки миг<br /> като монети в тъмното ги чака<br /> и може да си купи<br /> ласка с тях?<br /> Сълзите<br /> бисери ли са<br /> на някой,<br /> та ги брои<br /> в очите ти<br /> със страх?<br /> Душата ми от болка се разяжда.<br /> Винете ме,<br /> слепци<br /> и подлеци!<br /> Там,<br /> гдето има обич,<br /> няма кражба<br /> и няма никога крадци.<br /> <br /> </em>23.02.1966 г.<br /> София<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Марина ШИВАРОВА</strong></em>