Актрисата Мара Чапанова на 77 г.: Виж къде добрият е лош и лошият е добър

<p><em>Актрисата Мара Чапанова е родена на 5 април 1935 г. в Бургас. През 1959 г. завършва ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot;, специалност &ldquo;Актьорско майсторство&rdquo;. Работи в Драматичен театър Видин и в Народния театър за младежта до 1991 г. Участва в предавания на БНР, пее в хор &quot;Бодра смяна&quot; и в Хора на софийските девойки. Има многобройни участия в Българската национална телевизия. Членува в Дамския литературен салон &quot;Евгения Марс&quot;. Публикува стихове и разкази в алманасите на салона. Авторка е на стихосбирките &quot;П = 3,14&quot; и &bdquo;Шапка с перо&rdquo;. Съставител е на обстойна книга портрет на композитора Георги Тутев със заглавие &ldquo;Един негероичен герой&rdquo;.<br /> <br /> Има два брака. Първият е с художника Петко Добринович, вторият - с композитора Георги Тутев, починал през 1994 г. Обожава кучета и котки, които са й опора в самотата. <br /> </em><br /> <strong>- Какво е влиянието на семейството за ориентацията на едно дете?<br /> </strong>- Мама ме научи на прекрасни неща, беше реалистка и не се поддаваше на фантазии. А татко беше съвършен баща, наричах го &bdquo;Лъва&rdquo;, усещах го много силен. Била съм трудно дете, а родителите ми бяха скромни. Исках да бъда забелязана, исках да танцувам, да пътувам, а те скромни. Действителността е кърмилницата на детското съзнание. Имах прекрасни родители, приятели и Радиото. От детските ми години съм запазила аромата на петунии, на чемшир, на разходките по плажа, казиното, градския оркестър - изобщо друга атмосфера носи голямата вода &ndash; морето.<br /> <br /> <strong>- Имали сте голяма мечта, да посетите Египет. Осъществихте ли я?<br /> </strong>- Не. В първата ми книга действието се развива в Египет. Всички ме питат кога съм ходила в Египет. Остана си моя неосъществена мечта. Един блян, &bdquo;излян&rdquo; върху белия лист.<br /> <br /> <strong>- Вашата кариера на актриса започва на сцената на Видинския драматичен театър? Какъв е споменът ви от онова време?<br /> </strong>- Видинският период е сред най-щастливите в живота ми, въпреки жестоките битови несгоди - беднотия, студ, всекидневни пътувания по селата. Бяхме сплотена малка театрална трупа с &bdquo;диригент&rdquo; и режисьор Хачо Бояджиев. Играех всичко: от дете до баба, от героиня до шантава американка. Там всичките роли са ми любими - първо Нила Снижко в &ldquo;Барабанчица&rdquo; от Афанасий Салински, Амелия в &ldquo;Двубой&rdquo; на Иван Вазов&hellip; момиченцето Добринка в &ldquo;Бабината питка&rdquo;, а сега играя бабата на Добринка в &ldquo;Бабината питка&rdquo; на Мирчовски в Театър &bdquo;Възраждане&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А мястото на Младежкия театър?<br /> </strong>- Над 30 години играх на сцената на Младежкия театър. Нашата трупа беше едно голямо, истинско семейство. Живеехме за театъра и театърът живееше чрез нас. Прекрасни актьори, прекрасни колеги. И все пак до ден днешен нося огорчението за ранното отстраняване на мен и колегите ми от театъра. На 55 години, в разцвета на творческата зрялост, ти казват, че си ненужен&hellip;<br /> <br /> <strong>- Изострената чувствителност на актриса ли ви тласна към писменото слово?<br /> </strong>- Всичко започна от мама. Тя ми показа буквите. Тя ми държеше ръката, за да напиша първото ченгелче, първата сричка. Четеше ми стихове от Ран Босилек, Дядо Иван Вазов, Чичо Стоян, разказваше ми приказки. Току-що се бях научила да чета на срички и да пиша с печатни букви, когато написах първото си стихотворение.<br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че сте сбъркали професията си?<br /> </strong>- Никога не съм смятала, че съм сбъркала професията си. Но тя не ми е достатъчна, за да общувам със съвременниците си. Колкото и да е плодоносен един актьорски живот, не може да обхване всички проблеми на времето, в което живеем. А може ли актьорът да изиграе всички роли!? Нали все пак той има някакъв диапазон. Когато човек пише, надхвърля рамките на професионалното амплоа. Може да влезе в кожата и на мъжа, и на жената, може да влезе навсякъде в живота &ndash; там, където го теглят мисълта и съвестта му, чувството за справедливост. Чрез писателския труд човек е по-независим, за да изрази своята гражданска позиция. За да не изляза извън живота, аз тръгнах по повелята на онзи вътрешен глас, който открай време ме гони сред цъфнали вишни и златни изгреви. Хвърля ме в претъпкани трамваи, тика ме в далечни пътища, заговаря ме с непознати, кара ме да следвам стъпките на беловласи старци, среща ме със загадъчните момчета и момичета в джинси.<br /> <br /> <strong>- Помага ли писането в работата на сцената?<br /> </strong>- В работата на актьора всичко влиза &bdquo;в работа&rdquo;. Някога всички се подиграваха на нашия професор по актьорско майсторство, че ни карал да четем всеки ден вестници. Няма да кажа колко години изминаха, докато разбера, че работата не била във вестниците, а в пълноценния живот, в потапянето в реката-живот и в борбата с течението, срещу което понякога трябва да се плува, за да се открие истината. Може ли това да не помага на актьора!?<br /> <strong><br /> - Това ли е въпросът, който най-често си задавате?<br /> </strong>- Ако най-често си задавах само един въпрос, щях да си остана и досега със студентския си прякор - Хамлет&hellip; Задавам си хиляди въпроси и на някои от тях всекидневно отговарям различно. Човек е едно вечно дете, което никога не престава да пита: &bdquo;Защо, защо&hellip;&rdquo; Отговори винаги се намират. Готови, изстрадани, измислени&hellip; Според мен по-важно е как да съумея да бъда полезна в краткия миг-живот, в рамките на който ми е отредено да бъда сред хората. <br /> <strong><br /> - От позицията на много видяла и много преживяла какво мислите за днешните млади хора?<br /> </strong>- Има изключително богати душевно млади хора и много ерудирани в стила на съвременния живот, които ми вдъхват надежда за бъдещето. А други, които ме отблъскват с бруталността и необразоваността си, оправдавам с това, че семейната им среда не им е дала нищо положително като възглед за хората и живота. Като актриса винаги се вглеждам в хората, искам да ги разбера, не мога да ги съдя хей така, въпреки.<br /> <br /> <strong>- Как ви влияят икономическите затруднения, които изпитват пенсионерите?<br /> </strong>- Никога не се сравнявам с по-богатите от мен, а с тези, които са по-зле. Срамувам се, когато получавам скромната си актьорска пенсия и процентите от пенсията на покойния ми съпруг, а след мене някой пенсионер получава пенсия едва до 100 лв. Възмущавам се, когато някой номенклатурчик от миналото преди мен е получил максималната възможна пенсия само защото навремето е заемал някаква синекурна длъжност. <br /> <strong><br /> - И млади, и по-възрастни изпълниха улиците и площадите в цялата страна? Виждате ли изход от създалата се ситуация?<br /> </strong>- Изход може да се търси и евентуално да се намери, когато професионализъм, разум и изключително добра организация трайно заемат своето място в живота на нашата страна.<br /> <strong><br /> - Притеснява ли ви, че останахте сама в такъв труден момент в страната? <br /> </strong>- Благодарение на постоянните си занимания с театър, литература и музика успявам да се държа на повърхността. Нямам семейство, но имам много верни приятели. Надеждите ми са свързани с моите кръщелници и с моя племенник, с когото прекарвам весело и безгрижно всички празници.<br /> <br /> <strong>- Защо често цитирате Шекспир?<br /> </strong>- И в живота, и в професионалната ми работа моето кредо е, както е казал Шекспир: &ldquo;Виж къде добрият е лош и къде лошият е добър&rdquo;. Толерантността отдавна е липсваща категория. Една от най-големите беди на нашето общество е, че дълги години то беше лишено от моралните устои на религията. Един народ без вяра винаги е обречен да се лута и греши.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em></p>