Техничният пловдивчанин има 7 мача и един гол в националния отбор
<em>В средата на 70-те години на миналия век в пловдивския &bdquo;Ботев&rdquo; се извърши поредната смяна на поколенията. От голямата сцена постепенно слязоха героите от шампионския отбор от 1967 г. начело с Динко Дерменджиев и Георги Попов. На тяхно място дойде новата вълна млади &bdquo;канарчета&rdquo;, сред които изпъкваше халфът Петър Зехтински.<br /> <br /> </em>Роден в Пловдив, Зехтински започна футболната си кариера в &bdquo;Арда&rdquo;, където игра един сезон. Бързо обаче съгледвачите на &bdquo;Ботев&rdquo; <br /> <br /> <u><em><strong>видяха в него самородния талант <br /> </strong></em></u><br /> и 20-годишен, той облече жълтата фланелка. От този момент в продължение на 11 години и после още четири сезона той бе несменяем титуляр в отбора на &bdquo;жълто-черните&rdquo; от Пловдив. Зехтински бързо спечели сърцата на привържениците на тима. Той беше универсален играч, притежаващ отлична техника, перфектен пас и точен удар. Беше незаменим и вещ организатор - ключова фигура, около която се въртеше играта на тима. Неслучайно феновете ласкаво го наричаха Зико, по аналогия с прочутия бразилски магьосник, който по това време бе на върха на своята слава. През този период &bdquo;Ботев&rdquo; (Пловдив) бе един от най-силните отбори в българския елит, но малко не му достигаше, за да стане шампион на страната. <br /> <br /> Все пак през 1981 г. тимът спечели Купата на Съветската армия в годината, в която за последен път този турнир се признаваше в Европа като национална купа. Именно поради това &bdquo;канарчетата&rdquo; тогава играха в турнира за Купата на носителите на купи срещу &bdquo;Барселона&rdquo; с германската звезда Бернд Шустер в състава си и треньора Удо Латек. Срещу себе си обаче каталунците <br /> <br /> <u><em><strong>имаха един &bdquo;Ботев&rdquo;, воден от Зехтински, <br /> </strong></em></u><br /> който завоюва престижна победа в Пловдив, въпреки че отпадна от борбата. Три години по-късно в същия турнир &bdquo;канарчетата&rdquo; срещнаха мюнхенския &bdquo;Байерн&rdquo;, чийто треньор отново бе Латек. Въпреки че имаха пасив от 1:4 след първия мач в Мюнхен, ботевци поведоха с 2:0 в началото на второто полувреме и съвсем малко не им достигна, за да елиминират баварския колос. <br /> Петьо Зехтински опита късмета си и в Кипър, където игра един сезон в &bdquo;Омония&rdquo;. Именно там той постигна това, което не можа в България - стана шампион. После отново се върна в гнездото на &bdquo;канарчетата&rdquo;, с които изигра 356 мача в &bdquo;А&rdquo; група и отбеляза 40 гола. Пловдивският Зико има 7 мача и един гол в националния отбор, където дебютира на 20 януари 1981 г. при равенството 1:1 срещу Мексико по време на турнето на &bdquo;трикольорите&rdquo; в Латинска Америка. <br /> <br /> След края на кариерата си Зехтински се посвети на треньорството. Беше начело на любимия си &bdquo;Ботев&rdquo;, &bdquo;Марица&rdquo;, &bdquo;Слънчев бряг&rdquo;, &bdquo;Марек&rdquo;, &bdquo;Сокол&rdquo; (Марково), &bdquo;Локомотив&rdquo; (Стара Загора), &bdquo;Пирин&rdquo; (Гоце Делчев), както и на младежкия национален отбор. За кратко през пролетта на 1998 г. застана на треньорския пост в ЦСКА, когато периодът бе изключително труден за &bdquo;червените&rdquo;. За негово голямо съжаление точно тогава те претърпяха <br /> <u><strong><em><br /> оглушителната загуба с 0:5 от вечния съперник &bdquo;Левски&rdquo; <br /> </em></strong></u><br /> на финала за Купата на България и той трябваше да поеме бремето на предишни пасиви. <br /> На 15 септември м. г. Петър Зехтински навърши 57 години. Той сега е във възраст, когато може още да даде на футбола като наставник на деца и юноши, защото има какво да покаже. Пловдивският Зико ще остане като един от най-добрите футболисти в историята на &bdquo;Ботев&rdquo;. <br /> <br /> <em><strong>Румен ПАЙТАШЕВ<br /> </strong></em>