Твърдях, че не съм мъж за една жена, но си намерих майстора, споделя укротеният плейбой
<em>Светослав Бърканичков е сред най-култовите имена в българския футбол. Роденият на 1 март 1974 г. плевенчанин е играл за местния &ldquo;Спартак&rdquo;, &ldquo;Сторгозия&rdquo;, &ldquo;Черно море&rdquo;, &ldquo;Нафтекс&rdquo;, &ldquo;Шумен&rdquo;, &ldquo;Видима&rdquo;-Раковски, &ldquo;Светкавица&rdquo;, &ldquo;Левски&rdquo; (София), &ldquo;Локомотив&rdquo; (Пловдив) и за полските &ldquo;Корона&rdquo; (Киелце), ЛКС (Лодз) и &ldquo;Радомак&rdquo;. Беше участник и в четвъртия сезон на риалитито &ldquo;Сървайвър&rdquo;. Татуираният ексцентрик предложи брак на 15 години по-младата от него студентка Ани в предаването &quot;Море от любов&quot; преди време, с което официално сложи край на женкарския си период. Преди година пък чаровницата го дари и със син, след което Светльо се отдръпна от публичния живот. Той се съгласи да направи изключение и да даде интервю единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Светльо, какво се случва с теб? От доста време не си в публичното пространство...<br /> </strong>- Има си причини за това. Вече имам семейство, за което трябва да се грижа, а и повече внимание трябва да се обръща на него.<br /> - Разкажи ни малко за запознанството с майката на сина ти Ани и как нещата се развиха толкова сериозно? Сам беше казвал преди време, че не си мъж за една жена. С какво успя да те спечели?<br /> - Идва време и момент, когато всеки си намира майстора. Е, аз съм един от тези случаи. Не съжалявам - напротив, много съм щастлив, а и вече имам един прекрасен син &ndash; казва се Мартен и е вече на годинка и един месец. Ани ме впечатли още в мига, в който я видях за първи път. Просто бях сигурен, че ще се получат нещата между нас. А и както гласи поговорката: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Не е срамно да ти откажат, срамно е да не си поискаш&rdquo; <br /> </strong></span><br /> <strong>- Тя имаше ли притеснения, тъй като не е тайна, че ти се носеше слава на плейбой? Или безрезервно ти вярваше от началото?<br /> </strong>- Най-вероятно е имала някакви притеснения, но човек трябва понякога и да рискува, за да спечели. И мисля, че тя спечели...<br /> <br /> <strong>- Има сериозна &ldquo;ножица&rdquo; в годините ви - това създаде ли някакви проблеми? Близките й как реагираха на новината, че сте заедно и имате дете?<br /> </strong>- За любовта няма възраст и граници, са казали хората. Имаше известна доза притеснения от нейните родители, но не заради възрастта, а заради това, че Анита е студентка в ТУ-София и дали ще може да завърши. Мисля, че тя е умно момиче и се справя с трудностите. Преди да се роди синът ни, бременна, ходеше на работа, на лекции и си взимаше изпитите. Това, ако не е геройство!&hellip;<br /> <br /> <strong>- В България има доста талантливи футболисти, които заради контузии не успяват да развият кариерата си по план. Такъв е случаят и с теб. Знам, че дори си се молил на Божи гроб, а след третото скъсване на триглавия си заден двуглав мускул си изпаднал в тежка депресия. Разкажи ни повече за този тежък период от живота си. Как намери сили да продължиш напред?<br /> </strong>- За съжаление е така. Много таланти се принуждават да прекратят спортната си кариера заради контузии. Моята цяла история е много интересна от самото начало. Бил съм на върха, падал съм много ниско долу, но съм намирал сили и пак съм се качвал горе. Този процес е много труден. Започнах кариерата си в &ldquo;Спартак&rdquo; (Плевен) като един от най-талантливите футболисти не само в Плевен, но и в България. Преминах в другия местен отбор - &ldquo;Сторгозия&rdquo;, играх много силен сезон и половина и попаднах в полезрението на доста отбори от елита. Тогава се стигна до трансфер в &ldquo;Нефтохимик&rdquo; по време на ерата Христо Порточанов. Станахме вицешампиони и носители на Купата на лигата. Треньор ми беше Херо. Държа да подчертая &ndash; един от най-големите треньори в България! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нощният живот беше проблем за мен&hellip; <br /> </strong></span><br /> После играх в Шумен, стигнах до &bdquo;В&rdquo; група&hellip; И започнах пак да катеря стълбата. За да стигна до &ldquo;Левски&rdquo;! Тръгна ми добре. Ръководството беше доволно от мен. Дори имаше голяма вероятност Стойчо Младенов да ме извика за националния отбор... Имах обаче разкъсване на бедрото отзад &ndash; 16 сантиметра, което е много. Стана по време на контрола в Албена. Бяхме на лагер, дълго се възстановявах. Тъкмо се оправих и ме повтори. Изпратиха ме в Щутгарт на лечение. След като се прибрах, заминахме за 10 дни в Израел. Играхме контроли и намерих себе си. След като се прибрах обаче, травмата отново се отвори. Разочарованието ми тогава беше неописуемо. Беше много лошо. Върнах се в Плевен, имахме силен отбор тогава. След това станах шампион с &ldquo;Локо&rdquo; (Пд), после 4 години в Полша&hellip;<br /> <strong><br /> - Вярно ли е, че си щял да ставаш узбезкистански гражданин и си щял да играеш за техния национален отбор?<br /> </strong>- Имах оферта да се състезавам за Узбекистан, да. Даваха луди пари. Те гонеха промоция за световно първенство, но трябваше да получа тяхно гражданство. От &ldquo;Левски&rdquo; обаче не ме пуснаха, защото имаше вероятност да играя за България.<br /> <br /> <strong>- Какво помниш от периода си в &ldquo;Локо&rdquo; (Пловдив)? За Георги Илиев какво може да ни разкажеш, какви впечатления остави в теб тази култова фигура за българския преход? Вярно ли е, че сте играли &quot;голо хоро&quot; при спечелването на титлата?<br /> </strong>- В &ldquo;Локо&rdquo;-то бяхме отличен колектив. Най-добрите и хубави спомени са ми оттам. Две години, които ще помня дълго. Георги Илиев с две думи &ndash; най-големият! Да, играхме голо хоро, от кръста нагоре (смее се - б.а.). Беше голяма еуфория в Пловдив. Жоро Илиев беше наел специален автобус без покрив, с който обиколихме Пловдив и показахме титлата на феновете. Близо 100 хиляди души бяха излезли по улиците. После в хотел &quot;Тримонциум&quot; беше официалната ни вечеря след триумфа. Имаше голям концерт. Водеше го Слави Трифонов. След това Георги Илиев беше резервирал цяла дискотека и пренесохме купона там. Бяхме всички футболисти, заедно с гаджетата и съпругите си. Ядене, пиене, танци... По едно време, не знам какво стана, но всички, начело с Георги Илиев и треньора Еди Ераносян, започнахме да се събличаме. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За секунди останахме чисто голи<br /> <br /> </strong></span>Голям майтап! Тогава диджеят пусна едно българско право хоро. Както си бяхме голи-голенички, се хванахме на хорото. Играем ние, кефим се, а отстрани ни заливат с уиски&hellip; Това никога няма да го забравя!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Георги СТОЯНОВ<br /> </strong>