Венцислав Василев си палнал клечката от глад, мизерия, безработица и високи сметки за ток и вода
<em>53-годишният баща на пет деца от Раднево Венцислав Асенов Василев се самозапали в самото преддверие на общината на 26 февруари. В рамките на месец това е третият &ldquo;жив факел&rdquo;, съпътстващ масовите протести, залели страната. В търсене на истината и причините, довели до отчайващата постъпка в живота на многодетния баща и дядо на четири внучета, репортер на народното издание разнищи житие-битието на многострадалното семейство от миньорския град.<br /> </em><br /> Ужасяваща, потресна мизерия! Хладно, сумрачно, неугледно, мръсно. Разнебитена, стара мебелировка. Нова, но незапалена печка &bdquo;циганска любов&rdquo;. Влага и мухъл пълзят по стени и тавани... Такава е лаконичната характеристика на петдесетината квадратни метра в общинския апартамент на последния, четвърти етаж от блок в покрайнините на Раднево, обитаван от съпрузите Венцислав и Стефка Василеви, единия им син &ndash; Асен, и две от внучетата им &ndash; 11-годишния Венцислав и 7-годишния Стефан. За отбелязване е, че <br /> <br /> <strong>семейството не е от малцинствата, а е българско! <br /> </strong><br /> Очевидно системната безработица от години на съпрузите, дребните суми от социални помощи или тук-там работата &bdquo;на парче&rdquo; по някоя от социалните програми на общината не са могли да запълнят пробойните на отчайващата мизерия, оскъдица и нищета. <br /> <br /> Иначе за 53-годишния мъж и 11 години по-млада му съпруга, с която отпреди 27 лета са в законен брак и имат пет деца и четирима внуци, оборотното жилище, дадено им от общината през ноември миналата година се явява спасителен шанс за покрив над главата срещу 19 лева месечен наем. Стените обаче са зеленясали от влага и мухъл. Дограмата е свършена. Вратите до една се крепят &bdquo;на магия&rdquo;, изпочупени и без дръжки. Не се заключват. Включително и входната. Затварят се отвътре - с райбер. &ldquo;То какво ли има за крадене?&rdquo;, подхвърля Стефка - съпругата на Венци, който втори ден /екипът на &ldquo;ШОУ&rdquo; е в тях на 27 февруари - б.а./ бере душа в Пловдивската болница по изгаряния, но докторите така и не дават почти никакви надежди на жената за живота му. Пораженията от пламъците по тялото на Венцислав са 75 %. Само преди минути Стефка разговаря с лекуващия лекар от клиниката и той й казва <br /> <br /> <strong>да се подготви за най-лошото<br /> </strong><br /> Въпреки че те като специалисти правят всичко за живота на мъжа й, то състоянието му си остава много тежко. Дробовете му са обгазени и не може да се пристъпи към операция засега. На изкуствено дишане е, в медикаментозна кома. <br /> <br /> Още в деня на самозапалването съседът им от втория етаж Йонко Йовчев ги закарва с колата си до Пловдив, за да видят на какъв хал е Венци, но докторите не разрешават на никой от семейството дори да надникне при него. &ldquo;Както отидохме, така се върнахме - не бил за гледане&rdquo;, пояснява Стефка. <br /> <br /> На третия ден от трагедията семейството е повикано по спешност в Пловдив, за да даде кръв, тъй като лекарите са се решили вече да оперират мъжа-факла. В този ден до леглото на бащата застава само синът му Тихомир. Той единствен има куража да го види в това състояние. Сили не достигат на Стефка да погледне (останалото от) мъжа, от когото е родила пет деца по любов. Запознали се покрай сестра му, с която била приятелка още като ученичка в строителния техникум в Бургас. После се оженили. Имали работа. Той бъхтал в рудниците, после и двамата работили в психиатричната болница в Раднево, водили болните на работа и ги връщали. Били що-годе добре, докато се трудели редовно, и затова си позволили повечко деца. <br /> <br /> <strong>После идват трудните години<br /> </strong><br /> без работа. Децата се отглеждат трудно, социалните домове идват на помощ - изповяда пред репортера ни опечалената съпруга и допълва, че докато са в пловдивската болница, у дома е оставила да се грижи за двамата й внуци дъщеря й Марияна. Още на следващия ден от трагедията тя бе пристигнала от Стара Загора при майка си в Раднево на ръце с невръстната си рожба Десислава на годинка и половина и... с друго бебе &bdquo;на път&rdquo;. Бременна е с второ, в петия месец. С всички законови решения и намесата на дирекцията за социално подпомагане в община Раднево 7-годишният Стефко и 11-годишният му брат Венци са настанени за постоянно отглеждане при своите баба и дядо. Всичко, каквото им се полага като социални помощи, което не е никак малка сума, така и за възрастните им попечители като социално слаби са си получавали редовно. А за първокласника Стефко, който страда от епилепсия, се изискват и специални здравни помощи. <br /> <br /> Тия дни предстои детето отново да мине на ТЕЛК, за да получи полагащите се след решението персонални помощи и привилегии - поясни пред &ldquo;ШОУ&rdquo; директорката на Дирекция социално подпомагане в Раднево Павлина Пойчева. Тя уточни още, че само за януари т.г. бабата и дядото не са били в списъците за социални помощи, тъй като имат декларирана продажба на земеделска земя и по закон при това положение помощ не се полага заради страничния доход, влязъл в семейството. Освен това Стефка и Венцислав често са работили по програмите на временна заетост в общината, а миналата година мъжът се е трудил на разкопките към историческия музей в града, откъдето е получил прилична сума &ndash; изясни за вестника на народа Пойчева.<br /> <br /> Двете братчета Венци и Стефко се отглеждат от родните си баба и дядо, тъй като майка им Антоанета - най-голямото от петте деца на семейство Василеви, е заминала за Германия, където работи вторият й съпруг, от когото само преди два месеца е родила третото си дете и тя не може да полага грижи за децата от предишния си брак. &ldquo;Антоанета и сегашния й мъж никога не са отказвали да дават средства за децата, ако се налага. Но ето на - втори ден въртя телефоните да й кажа какво направи баща й, и не мога и не мога да се свържа с нея&rdquo;, вайка се Стефка. На ръце с невръстната си рожба, Марияна подкрепя майка си в трудния за семейството момент. Мизерията и нищетата и нея, и съпруга й, с когото чакат второ дете, яко ги е хванала за гушите. Живеят на свободен наем в Стара Загора, но и двамата са безработни от две години. От време на време мъжът й поработва нещо в строителството, ако го повикат на частно и... толкоз. Нямат осигуровки. Само 35 лв. детски получават на месец. А само наемът им е 130 лв. Сметката им този месец за тока още не е пристигнала, но за миналия е била 100 лева, пояснява пред вестника на народа Марияна.<br /> <strong><br /> &bdquo;Бедността не е порок, но е майка на пороците!&rdquo; <br /> </strong><br /> Този постулат в пълна мяра се отнася за двама от тримата синове на многодетното семейство - Тихомир на 25 години и Асен 22 г. Двамата братя са окошарени заради кражба по едно и също време. Стават съпроцесници. И преди две години ги осъждат. Всеки получава по две години затвор. Излежават си присъдите. Тия дни и двамата вече са на свобода. След излизането си от затвора Тихомир е ту при сестра си Марияна в Стара Загора, ту при майка си и баща си в Раднево, а по-малкият му брат Асен си живее постоянно с тях в Раднево. И двамата братя са безработни. Асен подал молба за социална помощ, но оттам му отпуснали само 28 лева. Личната му карта била изгубена и нямал пари да си извади нова, затова поискал помощ от социалните, но тя - за никъде... От Социални грижи уточниха, че има вече решение за безплатно издаване на документа му за самоличност. <br /> <br /> Мизерията и за двамата млади мъже, излежали присъдата си в Старозагорския затвор и в ТПО - Гълъбово за откраднати железа и две медни тави, е само поредна печална илюстрация на духа и бита от общата социална драма на семейството. Най-малкият им брат - 19-годишният Динко, пък е в Дома за момчета в Ракитово. Там живее и учи поради социалния статус на семейството си. След трагедията го чакат да пристигне всеки момент. Ще става шлосер. &ldquo;Дано той поне да вземе някакъв занаят и ако има работа, да може да си вади хляба&rdquo; - надява се майка му. Тя не губи кураж и за другите си синове, които в затвора се научили да правят капани за животни. Ама каквато и да е работа за тях няма...<br /> <br /> Няколко часа след като Венцислав се самозапалил, станало ясно, че той наистина сериозно е решил да си посегне, въпреки че нищо не вещаело подобно намерение. Стефка смята, че той е криел от нея решението си, за да не я стряска. Изобщо не го е подозирала, че може да направи такова нещо, но... Ето какво разказа пред наш репортер клетницата: &bdquo;Тихомир се беше върнал от Стара Загора и същия ден, на 26 февруари, тримата излязохме към центъра. Помотахме се малко. После отидохме до училището да вземем първокласника, Стефко. Мъжът ми рече: &ldquo;Знаеш ли, че ми се е прияло пиле. Да вземем едно. Ще го разделим на две. От едната половина ще направиш супичка, а другата ще сготвиш с картофки /б.а. - за 5 човека - две деца и трима възрастни, половин пиле или луксът &bdquo;месо&rdquo;, макар и в оскъден вариант, семейството много рядко си позволявало/. Съгласих се. Върнахме се вкъщи. Поиска кафе. Направих му. Грам алкохол в устата си не е слагал, докато беше у дома пред очите ми. Към два часа следобед рече на големия внук, че слиза до мазето да нацепи дърва за печката, взе ключовете за мазето <br /> <br /> <strong>и... на дърва стана - повече нито го чух, нито го видях!<br /> </strong><br /> После, когато стана тая беля, разбрах какво се е случило с него. Към два и половина следобед пръв го видял да излиза от мазето съседа ни Йонко от втория етаж, който ни заведе с колата си още същата вечер до Пловдив да го видим в болницата. Йонко го попитал нещо, а той му отвърнал: &bdquo;Ще се паля!&rdquo; - и отминал. Изобщо не му повярвал. Оттам мъжът ми отишъл при едни наши приятели. Те имат погребална агенция. Поискал три лева на заем. Жената го попитала дали му трябват за хляб. Отвърнал й, че му трябват за бензин, щял да се пали. Тя му се накарала и не му дала парите. Оттам Венцислав отива при един друг негов приятел - телевизионен техник, и пак поискал на заем три лева. Човекът помислил, че му трябват да купи хляб и му дал парите, без нищо да го пита. И през ум не му е минало, че ще се пали и че всъщност ги е искал за бензина, с който се полял, преди да влезе в общината. <br /> <br /> След това Венци звъннал на единия си син по телефона и рекъл: &bdquo;Тихомире, татковото, решил съм да правя нещо. Прощавай, татковото!&rdquo;. Попитал го какво толкова ще прави, а баща му рекъл: &ldquo;То ще се чуе!&rdquo; И затворил телефона. Накрая Венци звъни на брат си в село Крушари, Сливенско, и му вика: &bdquo;Брат ми, ще се паля!&rdquo; Той, като чул, извикал: &rdquo;Ти луд ли си, как така ще се палиш?!&rdquo; &rdquo;Не, брат ми, решил съм! Чуваш ме за последно. Помни, че много те обичам!&rdquo; - рекъл му и това са последните му думи към близките му - вайка се Стефка. Тя допуска, че само отчаянието, мизерията, дългогодишната безработицата и страшната немотия са го докарали до този ужас да се самозапали. <br /> <br /> Тя споделя още през сълзи, че преди да получат през ноември месец миналата година общинския апартамент, в който сега живеят, там имало друга наемателка, която не си плащала водата. Като се нанесли и точно за Нова година у тях дошъл съдебен изпълнител. <br /> От ВиК дружеството в Стара Загора искали да им се плати вода за 1900 лв. Стреснали се от сметката. Разтичали се тук и там да обясняват, че това не е техен дълг. Но от ВиК-то ги накарали да сменят водомера на апартамента. Как, обаче, като нямат пари да стане това? 50 лева е смяната, плюс труда, толкова искат от ВиК-то. Не го сменили. После за два месеца пристигнала нова сметка за вода, този път за 433 лв. От ВиК твърдели, че това е тяхна сметка и трябва да си я платят. Начислявали им някакви кубици и те не знаят колко точно и за какво, как толкова много вода ще изразходят за два месеца само?! Нямало какво да ядат, как ще платят тези големи пари? А през януари не взели и социална помощ заради едни 200 лева, които Стефка получила от продажбата на наследствена земя на майка й в Силистра. Тя ги декларирала и затова помощ за семейство не се полагало. А точно тогава дошла и новата сметка - за тока - 235 лв. <br /> <br /> <strong>Ужасът бил пълен<br /> </strong><br /> Човекът, който пръв се притекъл на помощ на самозапалилия се Венцислав, е шефът на обществения ред и сигурност в община Раднево - Йовчо Тенев. Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; той разказа как точно е станала трагедията: &bdquo;Познавам Венцислав от много години. Бях на монитора в стаята си и наблюдавах кой влиза и кой излиза от общината. Върших си работата. Видях го на екрана и после видях пламъка от запалката, която държеше настрана от тялото си. После изведнъж, само за миг, всичко лумна в пламъци. Скочих. Изтичах. Видях, че се мята и гори. Всичко беше потънало в дим. Почти нищо не се виждаше. Миришеше ужасно. Гадно! Страшна гледка! Грабнах две одеяла. Спуснах се. Увих го. Венета Тодорова, която беше дежурна на портала, веднага се обадила по телефона. Светкавично пристигнаха и линейката, и от полицията. Стресът е голям. Дано на никого не се случва да види такова нещо!&rdquo;- потресен е от огнения ад на живо Йовчо Тенев. <br /> <br /> <br /> <strong>Раднево,<br /> Керка ХУБЕНОВА<br /> <hr /> </strong><span style="color: #800000"><strong>ВЕНЦИ Е В МОЗЪЧНА СМЪРТ, НЯМА НАДЕЖДА ЗА ЖИВОТА МУ<br /> </strong><em>Самозапалилият се баща на 5 деца е със 73% изгаряния<br /> </em></span><br /> Страдалецът от Раднево изпадна в мозъчна смърт в понеделник. Няма надежда за живота му въпреки борбата на лекарите от пловдивската болница &bdquo;Свети Георги&rdquo;, признаха оттам. <br /> <br /> Венцислав Асенов е със 73% изгаряния. Мъжът бе транспортиран в болницата вечерта на 26 февруари в кризисно състояние и с дълбоки изгаряния. Впоследствие се оказа, че има и тежък токсичен шок и съмнения за вдишани топли пушечни газове. Термичните травми се определят като трета степен на сериозност и са засегнали 75% от повърхността на тялото му. <br /> <br /> &ldquo;Много е тежко състоянието на пациента&rdquo;, каза за &bdquo;ШОУ&rdquo; пиарът на здравното заведение Татяна Белева в понеделник следобед. В този ден бащата на 5 деца трябваше да бъде опериран, но още при първите интервенции е изпаднал в клинична смърт. Това е наложило незабавна реанимация и сърдечната му дейност е била възстановена. В момента той се намира в Интензивния сектор на клиниката, където състоянието му е под непрекъснат лекарски контрол. Има огромни проблеми с дихателните пътища и това още повече прави състоянието на човека критично. Когато се е палил, той е бил облечен с дрехи от изкуствена материя, а те горят много бързо. Дрехите са изпепелени за секунди, а Венци е погълнал дима, обясниха специалисти. <br /> <br /> На 28 февруари бяха направени първите хирургични интервенции за облекчаване на кръвоснабдяването на горните крайници и гръдния кош, но и след тях мъжът остана на апаратна вентилация в реанимационния сектор на клиниката. <br /> <br /> Към операциите трябваше да се пристъпи още в неделя, но те бяха отложени заради усложнение в белите дробове. Екипът от хирурзи тогава направи единствено бронхоскопия, а впоследствие и лаваш &ndash; процедура за механично почистване на дихателните пътища от саждите и останалите частици, попаднали там вследствие на самозапалването. Лаваш бе правен и във всеки от дните на болничния престой на пациента, за да продължи процесът на изчистване на дихателната система. Впоследствие се оказа, че има и тежък токсичен шок и съмнения за вдишани топли пушечни газове. Термичните травми се определят като трета степен на сериозност и са засегнали 75% от повърхността на тялото му. <br /> <br /> Драмата на многодетния баща потресе Раднево. Венцислав и спътницата в живота му отглеждат пет отрочета и две внучета. Децата обаче са пълнолетни и могат сами да се грижат за себе си. Внучетата били дадени на Асенов миналата година от социалните работници, защото дъщеря му не можела да се грижи за тях. Двамата възрастни и двете деца живеели общо с 400 лева. Помагали и на децата си, които били безработни. Венцислав също е без работа. Често стоял в общината с надежда да го включат в някоя програма. Явно се е отчаял, коментират местните. Всички стискат палци съгражданинът им да оцелее, но това според специалистите е невъзможно и се очаква да се случи най-лошото.<br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> Красимира ГЕШЕВА<br /> </strong>