Актрисата Жоржета Чакърова на 71 г.: Не бях разсъблечена, бях по комбинезон!

<strong><em>Никога не си е крила годините, даже с гордост съобщава, че скоро ще стане на 72. Както и това, че нейна дъщеря е Александра Гюзелева&ndash;Шани, а зет й Ясен Гюзелев е художник на световно ниво. Като добавим и внучката Алиса: &ldquo;Направо съм за завиждане&rdquo; &ndash; обобщава Жоржета.<br /> </em></strong><br /> Играла е 32 г. на сцената на Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. Притежава всички най-високи отличия и награди. Тя е най-младата актриса, получила &ldquo;Димитровска награда&rdquo; едва на 30 години, а &ldquo;Народна артистка&rdquo; става, когато е на 44 г. Още като студентка първи курс във ВИТИЗ има зашеметяващ успех във филма на Любомир Шарланджиев &ldquo;Хроника на чувствата&rdquo;. Там май за пръв път българска актриса по времето на соца е разсъблечена. Партнира й актьорът Любомир Киселички, голям красавец.<br /> <br /> - Чакай сега?! Не, не бях разсъблечена. Бях си облечена, по комбинезон. Че кой тогава можеше да помисли за повече!<br /> <br /> <strong>- Тогава ходехме да гледаме по три пъти филма, за да видим любовната сцена и Жоржета като секссимвол на соцкиното. По всички корици на списанията имаше твои снимки</strong>...<br /> - Е, тогава нямаше такава дума &ndash; секссимвол. Но вярно е, че интересът беше огромен. Но и филма си го биваше, участваха големи актьори, включително Григор Вачков, Джоко Росич, Йосиф Сърчаджиев, Васил Михайлов... А Невена Коканова още не беше изгряла като звезда. С тази роля взех голямата награда за женска роля на Втория национален кинофестивал във Варна. Имам голям грях обаче. Не поканих колегите си на една вечеря, на ресторант. Ама какво искаш, на 21 години съм била, вятър ме вее...<br /> <strong><br /> - Е, много ли ухажори се появиха след тази роля?<br /> </strong>- Бях много залупена тогава. Може и да не съм разбрала, който и да ме е ухажвал. Целта ми беше да се науча да играя, ама колкото се може по-хубаво. <br /> <strong><em><u><br /> Умирах да репетирам. И все живеех в режим <br /> </u></em></strong><br /> Прибера се, детето вкъщи ме чака, прегърна го и веднага си лягаме да спим, за да съм бодра за репетициите. Милото ми дете! Все го гледаха и майка ми, и чужди жени. Оттогава имам слабост към актьорските деца, че са недогледани и недомилвани. Като порасна дъщеря ми, й се извиних, че не съм я гледала. Ама...<br /> <br /> С мъжа ми, Стефан Харитонов, той почина млад, полиглот и автор на над 300 документални филми, бачкахме яко. Днес дъщеря ми има подобна дисциплина. А зет ми е направо перфекционист. Илюстрациите за книгата &ldquo;Алиса в страната на чудесата&rdquo; е правил две години, а може би и повече. Тя, внучка ми затова е кръстена Алиса, защото тогава се влюбват майка й и баща й, когато той работи върху илюстрациите на тази книга.<br /> <strong><br /> - Днес като те срещат наборите, какво казват?<br /> </strong>- Наскоро една баба в провинцията, като й казвам, че съм на нейните години, рече: те, <br /> <br /> <u><em><strong>актьорките по-бавно остаряват, че се грижат за тях!<br /> </strong></em></u><strong><br /> - Кои са приятелствата ти в професията?<br /> </strong>- Много се имаме с Таня Масалитинова. Като &ldquo;народни актриси&rdquo; имахме право на 150 долара, когато пътуваме в чужбина. И ние се чудим как да си вземем полагащите ни се всяка година 150 долара, че да си ги изхарчим в &ldquo;Кореком&rdquo;. И ни идва &ldquo;гениалната идея&rdquo; да отидем до Ниш, нали е чужбина. С паспортите, качваме се на международния влак и сме в Ниш. Разходихме се по централния площад, купихме си по един вестник &rdquo;Борба&rdquo; и - вечерта в София. Накупихме си в &ldquo;Кореком&rdquo; всякакви неща! Голяма радост беше. Таня е страхотна, много я обичам. Ходя от време на време у тях, нали вече не излиза.<br /> Ще разкажа за Любомир Кабакчиев. <br /> Съвсем наскоро научих колко много ми е помагал, но аз не съм знаела дори. Никога не ми го е казал. Навремето 10 актьори заминахме в Щатите да гледаме американски театър. Аз не съм била в групата, но Кабакчиев се борил като лъв да бъда включена. По това време той беше партиен секретар в театъра. <br /> <br /> <u><em><strong>Директорът Дико Фучеджиев остро го попитал: &ldquo;Ти какви отношения имаш с нея, че толкова се застъпваш?&rdquo;<br /> </strong></em></u><br /> Никога никакви отношения не сме имали, освен професионални. Той бе много възпитан и етичен човек, много честен и достоен. <br /> <strong><br /> - Ти как попадна направо на сцената на Народния театър, тогава това бе голяма привилегия?<br /> </strong>- Хората вън от театъра винаги са мислили, че имам големи връзки. Никакви връзки нямах. Бях в Сатиричния театър, когато гастролирах в Народния театър, понеже Виолета Гиндева беше бременна. Аз отидох да я заместя в пиесата &ldquo;Почивка в Арко Ирис&rdquo;, режисьор беше Филип Филипов. Играх Пилар в партньорство с Ванча Дойчева, Любо Кабакчиев и Любо Киселички. После друг режисьор, Енчо Халачев, ме канеше във всяка пиеса, която поставяше, и така останах да играя там. <br /> <br /> Един път репетираме и бяхме само двамата с Енчо в репетиционната. Той ми каза: &ldquo;Ти нямаш никакви връзки!&rdquo;. Аз си замълчах. Но ми направи такова впечатление, че не забравих думите му. Като се пенсионирах, понеже се виждаме от време на време, един път го попитах: &ldquo;Абе, Енчо, ти как тогава разбра, че нямам никакви връзки?&rdquo;. А той: &ldquo;Ами по държането ти!&rdquo;.<br /> <br /> Другият път, като го видя, мисля да го питам какво ми е било държането.<br /> <br /> Истината беше, че не се плашех от нищо. Не се страхувах от никого. Уважавах много такива актьорски колоси като Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Ружа Делчева, Андрей Чапразов, Асен Миланов, но не съм се плашила да играя с тях. Беше ми нормално, учех се. А те така подаваха играта, така обичаха, че да се чувстваш и окрилен, и защитен.<br /> <br /> <strong>- Ти по едно време представяше по вестниците реклама за продукт за коса?<br /> </strong>-А-а-а, така се случи, че приятелят ми Оскар Кристанов, много добър режисьор, имаше проблем с косата и аз почнах да го мажа всеки ден. Имаше ефект и тогава от фирмата ме помолиха да им стана рекламно лице, както се казва. Много хора ми се обадиха тогава... С Оскар хубаво прекарвахме, но милият си отиде в по-добрия свят и още ми е мъчно за него. Отидоха си и други много близки хора. Човек става все по-самотен без приятели.<br /> <br /> <strong>- Виждам, че си в добра форма, пиеш ли лекарства?<br /> </strong>- Е, ако се налага. Наскоро ме бяха уплашили, че ще ми оперират кръвоносни съдове, ей тук на шията. Но в Сити клиник, една съвсем нова клиника на Околовръстното, докторите ми казаха, че не е необходима интервенция, стент. Ние със сестра ми си имаме някои наследствени неща. Сестра ми от много години е в чужбина, микробиолог е по професия, беше първо в Германия, установи се вЩатите, но не работи по специалността. Животът на всеки емигрант не е лек. Наскоро ми се обади, почувствала един ден сякаш слон й е стъпил на гърдите. Отива веднага в болница с колата си, начаса я оперирали, пет байпаса й сложили. Сега е на 78 години. Кога ли нашето здравеопазване ще може да действа с такава експедитивност и най-важното, ще има грижа за възрастните хора, такава, каквато е в цивилизованите държави?! Тук като чуят годините ти, и сякаш те отписват!<br /> <strong><br /> - Дъщеря ти Александра Гюзелева-Шани е успешна водеща в сутрешния блок &ldquo;Денят започва с култура&rdquo; на БНТ, сигурно те радва?<br /> </strong>- Тя много напредна. Сама си извоюва мястото, предаването не е никак леко. <br /> <br /> <strong>- Правиш ли й забележки?<br /> </strong>- Не мога да не й правя. Аз не съм някоя глупава майка, да си мисля, че Шани е върхът на сладоледа. Последния път я чух да казва в предаването ОК! Казвам й, моля те, Шани, недей казва ОК. Безвкусно е! <br /> <br /> <strong>- А чао?<br /> </strong>- И чао не може. Има си български думи. Големите телевизии и водещи трябва да допринасят за общата култура, а не да търсят кратки ефекти.<br /> <em><strong><br /> <br /> <br /> Савка ЧОЛАКОВА</strong></em>