Ако човек си загуби чувството за хумор и самоуважението, пиши го пропаднал
<em><strong>Ако някой реши да срещне Дончо Папазов, няма да има проблем. Когато е в София, той винаги щъка по улиците с любимия си велосипед &ldquo;Пежо&rdquo;. Продължават да го търсят по интернет от цял свят. Той е световна личност със световни рекорди. <br /> </strong></em><br /> И ако аржентинецът Вито Дюмас (1900-1965 г.) е институция в Аржентина и кумир на всички поколения за почти същите постижения както на нашия Дончо, то ние имаме какво да дължим на нашия мореплавател. Всяка държава би била щастлива с такъв кумир, защото го е заслужил. <br /> <br /> На Вито Дюмас има кръстени 15 улици, много клубове, пристанище, водни състезания, безброй лодки. И то докато е бил още жив. Нашия Дончо Папазов, ако се сети някоя по-амбициозна учителка да го покани да разказва на децата, това е! <br /> <br /> А рекордите на Дончо са световни: за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхта &ldquo;Тивия&rdquo;, единия заедно с жена си Юлия и детето им Яна. Преминал е сам, без да спира в никое пристанище - &ldquo;невъзможния път&rdquo;, както наричат ширините на юг от &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo; и &ldquo;виещите петдесет&rdquo; градуса.<br /> <br /> В навечерието на рождения му ден (21 февруари) се срещаме с него на чаша червено вино.<br /> <br /> <strong>- Дончо, от кой рожден ден е първият ти спомен?<br /> </strong>- На четири години бях. Подариха ми детско колело &ldquo;Пежо&rdquo;, женско. Същата марка карам и днес. Тогава по улица &ldquo;Московска&rdquo; нямаше никакво движение, така че веднага се научих да карам. На пет години вече обикалях огромни пространства из София. Тогава можеше. Оттогава почти не слизам от колелото и то си остана основното ми превозно средство за цял живот.<br /> А кой е последният ти незабравим рожден ден?<br /> <br /> <u>На седемдесетгодишнината ми - тогава се събраха 150 гости, <br /> </u><br /> едни влизаха, други си тръгваха, извървяха се всичките ми приятели, всички добри хора, които обичам и ценя. Състоя се при дъщеря ми Яна. Купонът завърши с последните гости в седем сутринта и отидохме заедно да изядем по една шкембе чорба, за да си оправим вкуса. Много весел рожден ден стана.<br /> <br /> <strong>- Как изхрани толкова гости?<br /> </strong>- С дъщеря ми Яна успяхме. Важното е, че имаше достатъчно пиене. По едно време ми стана скучно. Викам на гостите: на двора се пече агънце, родено е преждевременно, а и едно прасенце... И всички слязоха долу да гледат как върви печенето. Е, викам, вързахте се! Бяха безкрайно разочаровани, като разбраха, че съм ги излъгал. Намразиха ме, ама за кратко. <br /> <strong><br /> - Имал ли си рождени дни в океана?<br /> </strong>- Прекарвал съм в океана два-три пъти рождените си дни. Няма да забравя рождения ми ден в &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo;..., когато обикалях нонстоп света. Майка ми беше направила соленки и аз ги пазех за рождения ми ден да ги изям. Времето беше ужасно, чувствах се самотен, мислех си за роднини и приятели. Не бях смазан, но близко до това състояние. Смазан никога не съм си позволявал да бъда, веселякът винаги е надделявал...<br /> <br /> <strong>- Ти май редовно си правиш майтапи с приятелите си?<br /> </strong>- Ако човек си загуби чувството за хумор и самоуважението, значи нещата са тръгнали към пропадане за този човек.<br /> <strong><br /> - Разкажи и други майтапи.</strong><br /> - Добре, за случая с приятеля Мато, който държи кръчмата &ldquo;Сам дойдох&rdquo; на &ldquo;Стамболийски&rdquo;. Сега е в Чили с жена си, тя там работи. Виждаме се с него в Созопол. Това става по време на разцвета на икономиката и строителния бум в България. Понеже ми е скучно, пускам слух, че той е станал бразилски инвеститор и е дошъл да строи тук хотели. И започват да му предлагат десетки места, а той обещава най-високи цени. Междувременно мене ме канят навсякъде на ядене и пиене. Говорим за обслужващия персонал, че отначало келнерките ще са бразилки, а като се обучат, ще ги заменим с българки. Но три години бразилки ще се плъзгат край масите, облечени оскъдно. Това можеше да продължи дълго... Накрая обаче положението почна да става безизходно. И се наговаряме как да се измъкнем. Съобщавам на хората, че Мато е решил да строи в друга държава. Защо? Защото е разбрал и проучил, че ако стане пожар, местната пожарна може да гаси само до третия етаж, а неговите хотели ще са пететажни. Да, ама всички почват да ме увещават, че ще направят нова пожарна и тя ще гаси и по-нагоре. Викам, а пари кой ще даде?<br /> <br /> Друг майтап: с приятели от кръчмата &ldquo;Сам дойдох&rdquo;. Събирам ги пред Народния театър, все известни режисьори. Казвам им, че съм им осигурил да играят в една продукция и ще получат по 400 лева за два снимачни дни. И понеже всички имат нужда от пари, съгласни са да играят каквато и да е роля. Там са Оскар Кристанов, Здравко Драгнев, големи документалисти. На Здравко казвам, че за ролята ще трябва да си обръсне мустака, а той много държеше на мустаците си.<br /> И за да документирам майтапа, бях накарал дъщеря ми да снима от близката сграда отгоре как съм ги наредил на площада, отбор режисьори. Записвам ги на списък и уж отивам да преговарям и викам:<br /> <br /> <strong><em><u>Вие ме чакайте в кръчмата &ldquo;Сам дойдох&rdquo; <br /> </u></em></strong><br /> Като пристигам там, поръчвам на келнерката да им занесе на масата по една чаша вода. Те викат - защо вода, дай бира. Ами защото сега трябва да изпиете по една чаша студена вода. Ей, щяха да ме убият... Оскар Кристанов беше много колоритна личност. Седим и си говорим един път кой какво обича да яде. Аз много обичам сарми с лозов лист, мога и да ги готвя. Оскар също беше отличен готвач и обичаше да си похапва. Оскаре, какво най обичаш да ядеш? Мисли, мисли и нищо не казва, всичко му харесва да яде. Добре, викам, какво тогава най не обичаш да ядеш? И той каза: боза. Паднахме от смях. <br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за положението в момента в страната?<br /> </strong>- Ако не съм от тази държава и гледам отстрани, щях да кажа, че е много смешно. <br /> Но не е! На брифинг миналия понеделник Бойко Борисов каза, че в събота е бил в Македония, в неделя играл футбол (!), в най-голямата криза... Не стига, че беше чел преди това Винету. Дянков си даде оставката, после тържествено заяви, че не си я дава и ще бъде министър, половин час по-късно Борисов каза, че той няма да бъде министър, а по-късно, че цялото правителство си дава оставката. Но няма по-хубаво от това, че гражданското общество започва да се буди. А няма как да се постигнат веднага нещата на хората, защото инструментите са политически. <br /> <br /> <u><em><strong>Редно е да се поиска от всички партии да си посипят главите с пепел, да си направят преоценка, да кажат точно за какво работят, за партийни интереси или за хората в тази държава! <br /> <br /> </strong></em></u>А лошото е, че в момента нямаме голям избор, много малък избор между кого да избираме. Бях пред Народното събрание, повечето бяха млади хора, те няма да си мълчат... Провокаторите се присъединиха по-късно, хора с качулки, които започнаха да хулиганстват и да хвърлят камъни. Искаха хората да се стреснат, да не ходят на митингите. Но това вече не може да се случи. Расте едно ново поколение...<br /> <br /> Мислех си, че Борисов можеше да се обади в Гърция, в Италия, да поиска съвети оттам, но явно се е уплашил. Много измъчен изглеждаше пред депутатите Борисов, много уморен, тежко е... <br /> <br /> <br /> <em><strong>Савина СТЕФАНОВА<br /> </strong></em>