Ако човек си загуби чувството за хумор и самоуважението, пиши го пропаднал
Ако някой реши да срещне Дончо Папазов, няма да има проблем. Когато е в София, той винаги щъка по улиците с любимия си велосипед “Пежо”. Продължават да го търсят по интернет от цял свят. Той е световна личност със световни рекорди.

И ако аржентинецът Вито Дюмас (1900-1965 г.) е институция в Аржентина и кумир на всички поколения за почти същите постижения както на нашия Дончо, то ние имаме какво да дължим на нашия мореплавател. Всяка държава би била щастлива с такъв кумир, защото го е заслужил.

На Вито Дюмас има кръстени 15 улици, много клубове, пристанище, водни състезания, безброй лодки. И то докато е бил още жив. Нашия Дончо Папазов, ако се сети някоя по-амбициозна учителка да го покани да разказва на децата, това е!

А рекордите на Дончо са световни: за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхта “Тивия”, единия заедно с жена си Юлия и детето им Яна. Преминал е сам, без да спира в никое пристанище - “невъзможния път”, както наричат ширините на юг от “ревящите четиридесет” и “виещите петдесет” градуса.

В навечерието на рождения му ден (21 февруари) се срещаме с него на чаша червено вино.

- Дончо, от кой рожден ден е първият ти спомен?
- На четири години бях. Подариха ми детско колело “Пежо”, женско. Същата марка карам и днес. Тогава по улица “Московска” нямаше никакво движение, така че веднага се научих да карам. На пет години вече обикалях огромни пространства из София. Тогава можеше. Оттогава почти не слизам от колелото и то си остана основното ми превозно средство за цял живот.
А кой е последният ти незабравим рожден ден?

На седемдесетгодишнината ми - тогава се събраха 150 гости,

едни влизаха, други си тръгваха, извървяха се всичките ми приятели, всички добри хора, които обичам и ценя. Състоя се при дъщеря ми Яна. Купонът завърши с последните гости в седем сутринта и отидохме заедно да изядем по една шкембе чорба, за да си оправим вкуса. Много весел рожден ден стана.

- Как изхрани толкова гости?
- С дъщеря ми Яна успяхме. Важното е, че имаше достатъчно пиене. По едно време ми стана скучно. Викам на гостите: на двора се пече агънце, родено е преждевременно, а и едно прасенце... И всички слязоха долу да гледат как върви печенето. Е, викам, вързахте се! Бяха безкрайно разочаровани, като разбраха, че съм ги излъгал. Намразиха ме, ама за кратко.

- Имал ли си рождени дни в океана?
- Прекарвал съм в океана два-три пъти рождените си дни. Няма да забравя рождения ми ден в “ревящите четиридесет”..., когато обикалях нонстоп света. Майка ми беше направила соленки и аз ги пазех за рождения ми ден да ги изям. Времето беше ужасно, чувствах се самотен, мислех си за роднини и приятели. Не бях смазан, но близко до това състояние. Смазан никога не съм си позволявал да бъда, веселякът винаги е надделявал...

- Ти май редовно си правиш майтапи с приятелите си?
- Ако човек си загуби чувството за хумор и самоуважението, значи нещата са тръгнали към пропадане за този човек.

- Разкажи и други майтапи.

- Добре, за случая с приятеля Мато, който държи кръчмата “Сам дойдох” на “Стамболийски”. Сега е в Чили с жена си, тя там работи. Виждаме се с него в Созопол. Това става по време на разцвета на икономиката и строителния бум в България. Понеже ми е скучно, пускам слух, че той е станал бразилски инвеститор и е дошъл да строи тук хотели. И започват да му предлагат десетки места, а той обещава най-високи цени. Междувременно мене ме канят навсякъде на ядене и пиене. Говорим за обслужващия персонал, че отначало келнерките ще са бразилки, а като се обучат, ще ги заменим с българки. Но три години бразилки ще се плъзгат край масите, облечени оскъдно. Това можеше да продължи дълго... Накрая обаче положението почна да става безизходно. И се наговаряме как да се измъкнем. Съобщавам на хората, че Мато е решил да строи в друга държава. Защо? Защото е разбрал и проучил, че ако стане пожар, местната пожарна може да гаси само до третия етаж, а неговите хотели ще са пететажни. Да, ама всички почват да ме увещават, че ще направят нова пожарна и тя ще гаси и по-нагоре. Викам, а пари кой ще даде?

Друг майтап: с приятели от кръчмата “Сам дойдох”. Събирам ги пред Народния театър, все известни режисьори. Казвам им, че съм им осигурил да играят в една продукция и ще получат по 400 лева за два снимачни дни. И понеже всички имат нужда от пари, съгласни са да играят каквато и да е роля. Там са Оскар Кристанов, Здравко Драгнев, големи документалисти. На Здравко казвам, че за ролята ще трябва да си обръсне мустака, а той много държеше на мустаците си.
И за да документирам майтапа, бях накарал дъщеря ми да снима от близката сграда отгоре как съм ги наредил на площада, отбор режисьори. Записвам ги на списък и уж отивам да преговарям и викам:

Вие ме чакайте в кръчмата “Сам дойдох”

Като пристигам там, поръчвам на келнерката да им занесе на масата по една чаша вода. Те викат - защо вода, дай бира. Ами защото сега трябва да изпиете по една чаша студена вода. Ей, щяха да ме убият... Оскар Кристанов беше много колоритна личност. Седим и си говорим един път кой какво обича да яде. Аз много обичам сарми с лозов лист, мога и да ги готвя. Оскар също беше отличен готвач и обичаше да си похапва. Оскаре, какво най обичаш да ядеш? Мисли, мисли и нищо не казва, всичко му харесва да яде. Добре, викам, какво тогава най не обичаш да ядеш? И той каза: боза. Паднахме от смях.

- Какво мислиш за положението в момента в страната?
- Ако не съм от тази държава и гледам отстрани, щях да кажа, че е много смешно.
Но не е! На брифинг миналия понеделник Бойко Борисов каза, че в събота е бил в Македония, в неделя играл футбол (!), в най-голямата криза... Не стига, че беше чел преди това Винету. Дянков си даде оставката, после тържествено заяви, че не си я дава и ще бъде министър, половин час по-късно Борисов каза, че той няма да бъде министър, а по-късно, че цялото правителство си дава оставката. Но няма по-хубаво от това, че гражданското общество започва да се буди. А няма как да се постигнат веднага нещата на хората, защото инструментите са политически.

Редно е да се поиска от всички партии да си посипят главите с пепел, да си направят преоценка, да кажат точно за какво работят, за партийни интереси или за хората в тази държава!

А лошото е, че в момента нямаме голям избор, много малък избор между кого да избираме. Бях пред Народното събрание, повечето бяха млади хора, те няма да си мълчат... Провокаторите се присъединиха по-късно, хора с качулки, които започнаха да хулиганстват и да хвърлят камъни. Искаха хората да се стреснат, да не ходят на митингите. Но това вече не може да се случи. Расте едно ново поколение...

Мислех си, че Борисов можеше да се обади в Гърция, в Италия, да поиска съвети оттам, но явно се е уплашил. Много измъчен изглеждаше пред депутатите Борисов, много уморен, тежко е...


Савина СТЕФАНОВА