Имах заболяване на кръвта, брат ми стана донор
<em>В началото на миналата година 23-годишният тогава български футболист от македонския отбор &ldquo;Работнички&rdquo; Мартин Газиев прекъсва играта си на терена, защото не се чувства добре. Връща се незабавно в родината си за изследвания и няколко дни по-късно разбира, че страда от рядко срещана болест &ndash; идиопатична апластична анемия, която уврежда костния мозък и e животозастрашаваща. Опитва лечение, но се оказва, че единственият му шанс е спешна трансплантация на костен мозък. За щастие неговият брат се оказва подходящ донор и половин година след като колабира на терена, на Мартин му е направена операция. Ето какво сподели пред в. &ldquo;Доктор&rdquo; успешно трансплантираният млад футболист за състоянието си преди операцията и за надеждите, които има след нея.<br /> </em><strong><br /> - Здравейте Мартине! Как се чувствате в момента?<br /> </strong>- Здравейте, в момента сьстоянието ми е много добро, нямам никакви проблеми.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате?<br /> </strong>- Аз съм професионален футболист и тренирам за македонски отбор. Още на 11 години бях приет в 101 СОУ &ldquo;Бачо Киро&rdquo; в София в спортната паралелка с интензивно занимание с футбол. За кратко бях в спортния интернат на &ldquo;Пирин&rdquo;-Благоевград, след което станах част от отбора на &ldquo;Локомотив&rdquo;-Пловдив. След това преминах през още няколко отбора, докато накрая станах свободен агент и можех вече сам да подписвам професионален договор с футболен клуб. Така станах играч на &ldquo;Пирин&rdquo;-Гоце Делчев и при проведена контрола през 2012 г. с &ldquo;Работнички&rdquo; от Македония бях харесан от тяхното ръководство и привлечен да играя в клуба им. Нещата започваха да се развиват добре за мен, когато на една футболна среща през март 2012 г. усетих, че нещо не е наред...<br /> <br /> <strong>- Какво се случи тогава?<br /> </strong>- Датата беше 28 март. Почувствах умора и много силен задух в гърдите, нямах сили да продължа мача, при положение че бях много здрав физически и това не беше присъщо за мен. Именно това бяха първите ми симптоми. Веднага след края на мача лекарят на отбора ме заведе в поликлиника, където ми направиха пълни изследвания и се разбра, че кръвната ми картина не е наред. <br /> <strong><br /> - Прибрахте ли се в България?<br /> </strong>- Да, прибрах се веднага в България и още на 2 април бях приет в Александровска болница в София за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около 10 дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е <br /> <br /> <em><u>много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира <br /> </u></em><br /> &ndash; няма кой да произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити.<br /> <br /> <strong>- Как понесохте диагнозата и с какво тя промени живота ви?<br /> </strong>- Животът ми се промени наистина много... След като разбрах за заболяването си, не знаех какво се случва с мен. Но аз съм много силен характер и насочих всичките си сили само към това да се излекувам по-скоро, като нито за миг не спрях да вярвам, че ще се оправя, и не се предадох.<br /> <strong><br /> - Имали ли сте някакви усложнения през това време?<br /> </strong>- По време на лечението имах известни проблеми &ndash; кръвоизливи, постоянно вдигах температура, чувствах слабост, загуба на апетит... Всичко това в продължение на осем месеца. След трансплантацията обаче вече нямам абсолютно никакви оплаквания и всичко е нормално.<br /> <br /> <strong>- Какво лечение ви беше приложено?<br /> </strong>- В края на април ми беше проведен първият курс с анти-тимоцитен глобулин, като очакванията бяха до три месеца да има резултат, което не се случи. Това не стана и при втория курс и единственият шанс за мен остана трансплантацията на костен мозък. За наше най-голямо щастие брат ми &ndash; Северин, се оказа напълно съвместим с мен. Свързахме се с клиники в чужбина, но там можеха да ме вземат чак в началото на 2013 г., а аз нямах време да чакам, защото от непрекъснатите вливания на тромбоцитна и еритроцитна маса имаше опасност <br /> <u><br /> организмът ми да създаде антитела, които да отхвърлят след това донора</u> <br /> <br /> Заради това на 24 септември от пациент на Хематологичното отделение на Александровска болница станах пациент на Отделението за трансплантации на костномозъчни и хемопоетични клетки към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.<br /> <strong><br /> - Вие сте сред хората, на които им е направена успешна трансплантация на стволови клетки. Бихте ли споделили повече за това?<br /> </strong>- Трансплантацията ми беше на 2 октомври. Операцията не беше никак сложна, като отне точно 8 минути. Донор беше брат ми. Клетките бяха изтеглени от него и вкарани в мен през централен венозен източник. Нямаше никакви рискове за него, докато при мен не се знаеше как точно ще се развият нещата, защото при всеки е индивидуално. Периодът след трансплантацията беше много тежък за мен &ndash; и физически, и психически. След операцията в продължение на двадесет дни сьстоянието ми беше много тежко поради липсата на имунна система, но вече всичко е наред. <br /> <strong><br /> - Държавата помогна ли ви по някакъв начин за тази трансплантация?<br /> </strong>- Лечението в Александровска болница в София, както и трансплантацията бяха безплатни, защото хематологичните заболявания и трансплантациите се покриват от Здравната каса. Наложи се да купим анти-тимоцитен глобулин, тъй като препаратът не е разрешен за употреба в България, както и някои други лекарства, които не се поемат от НЗОК. <br /> <br /> <u>Помощта за мен дойде от най-обикновени хора, които ми съчувстваха<br /> <br /> </u>Проведе се благотворителен мач за мен в гр. Гоце Делчев, както и още няколко дарителски изяви.<br /> <br /> - <strong>Какво представлява лечението ви сега?<br /> </strong>- Психически се чувствам много добре, но съм подложен на лечение с хапчета, като съм на няколко вида антибиотици, единият от които се поема от Здравната каса. Възстановяването ми върви добре и се надявам скоро да започна да играя любимата си игра, защото футболът е моят живот. Финансово се справям добре, защото има доста хора, които ми помогнаха много в това отношение чрез дарителската сметка, която откриха на мое име. Искам да използвам случая и да благодаря на всички тях, като им пожелая да са живи и здрави. <br /> <br /> Искам да благодаря най-много на майка ми и на баща ми, които бяха неотлъчно до мен. Искам да изкажа моите сърдечни благодарности на лекуващите ми лекари д-р Станчев, д-р Цветкова, сестринския персонал на хематологията от Александровска болница и целия екип на отделението по трансплантации със завеждащ лекар д-р Арнаудов. Прекланям се пред техния професионализъм. Искрени благодарности и на моите приятели, на момчетата от футболния ми клуб, на хората, които подеха благотворителната кампания, въпреки несъгласието ми в началото. <br /> <strong><em><br /> <br /> <br /> Деница ЯКУЛОВА</em></strong>