"Оженил съм се за истеричка!" Ако сте изкрещели тази фраза в разгара на скандал или в пристъп на самосъжаление, постарайте се повече да не правите това.
Как се усмирява съпруга истеричка<br /> <br /> Изповед на един потърпевш:<br /> <br /> Жените са склонни да се настройват към вменената им роля, да влизат в образ, така да се каже. Но ако вие сериозно подозирате, че вашата половинка е истеричка, тогава нека поговорим.<br /> <br /> <strong>Няма да навреди</strong><br /> <br /> Преди да започнете да &ldquo;лекувате&quot; любимата &quot;пациентка&rdquo;&sbquo; убедете се&sbquo; че сте поставили диагнозата правилно. Наблюдавайте съпругата си в момент&sbquo; когато не сте раздразнен или разстроен от нещо. Защото виковете&sbquo; трошенето на съдове и хлопането на вратите&sbquo; както и мятането на тигани&sbquo; точилки или на обувките&sbquo; които сте й подарили за 8 март&sbquo; не са симптоми на заболяването. Такова поведение само потвърждава факта&sbquo; че нищо женско не е чуждо на вашата половинка. Радвайте се!<br /> <br /> Истинската истеричка се държи по друг начин. Първо започват леко да й треперят устата&sbquo; ръцете&sbquo; коленете. След това се сгърчват лицето и главата й&sbquo; а накрая цялото й тяло се предава на конвулсиите. Тя пада&sbquo; търкаля се по пода&sbquo; виейки заплашително и трошейки всичко&sbquo; което може да се строши. От време на време й се иска да се провеси на щорите&sbquo; водопроводната тръба&sbquo; конзолата на телевизора; скача върху газовата печка&sbquo; перваза или се надвесва от балкона. Нерядко хваща нож или ножица&sbquo; разкъсва си дрехите&sbquo; реже си част от косата&sbquo; леко се наранява&sbquo; докато пусне кръв&sbquo; след това засилва риданията&sbquo; стоновете и размазва стичащата се по лицето и дрехите й кръв. Изплашено пръска слюнка навсякъде&sbquo; задавя се от собствените си думи&sbquo; поема си въздух&sbquo; като че ли за последното вдишване изисква незабавно да бъде извикана &ldquo;Спешна помощ&rdquo;.<br /> <br /> Ако сте забелязали у жена си дори едно от горепосочените неща&sbquo; бъдете спокоен - оженили сте се за истеричка.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201302/скандал Corbis-42-18218284.jpg" width="500" height="334" vspace="10" hspace="10" align="middle" alt="" /><br /> <br /> <strong>Какво да се прави?</strong><br /> <br /> Въпросът не е от леките. Всичко&sbquo; което сте могли да направите&sbquo; вече сте го сторили - оженили сте се за нея. Сега я търпете и се радвайте&sbquo; че от истерия страда тя&sbquo; а не вие. Повод за оптимизъм може да се съзре и в това&sbquo; че вашата жена не страда от някакво по-сериозно заболяване&sbquo; което да изисква медикаментозно лечение. Значи сте спестили значителна сума и практически сте забогатели.<br /> <br /> В първия момент (часове&sbquo; дни и месеци) след пристъпа на съпругата си вие&sbquo; изхождайки от инстинкта си за самосъхранение&sbquo; задължително се хвърляте да изучавате медицинските справочници. Но това е напразен труд! Истерията не е болест&sbquo; а състояние на душата. Това, разбира се&sbquo; е моето лично мнение и сега ще ви го докажа.<br /> <br /> <strong>Кое е виновен?</strong><br /> <br /> Истерията се основава на три съставни части (пак според мнението на здравата настрадалия се): егоизъм&sbquo; неустойчивост на нервната система и неувереност в себе си. Последното се проявява в болезнено очакване на крах на всички начинания. Въпросният човек&sbquo; още преди да е направил дори първата крачка към нещо&sbquo; е убеден&sbquo; че няма да издържи натоварването. Значи за да се сдобие с желаното&sbquo; трябва да приложи особени (аварийни) усилия&sbquo; например да отвори някой предпазен кран или да катапултира от височина 3000 метра над земята. Сблъсъкът на горещия импулс &ldquo;искам&rdquo; с хладното &ldquo;няма да стане&rdquo; поражда буря&sbquo; гръм и мълнии. Ето това е същността на истерията. Добре&sbquo; увлякох се. Сега ще препиша всичко гениално.<br /> <br /> <strong>Как се лекува?</strong><br /> <br /> Никак. На лечение тази &ldquo;болест&rdquo; не се поддава и поради това не си заслужава да се стараете. Независимо от това съществува една малка тайна&sbquo; за разкриването на която би трябвало да ви измъкна някой и друг лев&sbquo; но вие&sbquo; така или иначе&sbquo; няма да ми платите&sbquo; дори и ако вече се намирате на ръба на пропастта. Затова&sbquo; само от съчувствие към вашето положение&sbquo; аз ще ви я разкрия. И така&sbquo; запомнете. За истеричната натура главното е наличието на зрители. Като се обърнете и се оттеглите&sbquo; жестоката драма моментално ще се прекрати. Като няма зрители&sbquo; няма и спектакъл.<br /> <br /> Струва ви се радикално? Ами иначе няма да стане! Колкото и да ви се струва страшно да оставите нещастницата &ldquo;в тежък за нея момент&sbquo; запомнете&sbquo; че всички опити да се разберете&sbquo; да я вразумите&sbquo; да я успокоите&sbquo; приласкаете&sbquo; да настоявате на своето или обратно - да тръгнете по акъла на вашата благоверна и да изпълните нейните капризи - всичко това няма да даде никакъв резултат. Разходете се&sbquo; подишайте чист въздух&sbquo; дайте време на бедничката жена да остане сама и успокойте сам себе си. Гарантирам ви&sbquo; че след някой и друг час ще я намерите притихнала&sbquo; посъвзела се и дори иронизираща собствената си неуместна постъпка. Какво да правите? Истеричните хора (особено жените)&sbquo; са народ с тънка психика&sbquo; променлив характер&sbquo; които от време на време са в състояние напълно да оценят целия комизъм на създалото се положение.<br /> <br /> Ако на вас в часа &ldquo;Х&rdquo; не ви стигне мъжество да се оттеглите&sbquo; постарайте се да отвлечете съпругата си от положението. Тя вече е готова да се впусне в бой&sbquo; а вие я питате&sbquo; като че ли нищо не се случва: &ldquo;Нещо в кухнята загаря?&rdquo; Можете също така незабелязано да наберете от мобилния си телефон домашния си номер. Нейната реакция ще бъде абсолютно адекватна. Тя или ще изтича в кухнята&sbquo; за да изключи котлона, или ще отговори на телефона със съвършено нормален глас: &ldquo;Ало&sbquo; кой се обажда?&rdquo;<br /> <br /> Това ще бъде достатъчно&sbquo; за да разберете&sbquo; че тя играе и че истеричният пристъп на вашата любима вече е под контрол. Но бъдете готови и за това&sbquo; че ако по време на пристъпа по телефона наистина се обади някой&sbquo; след първите няколко нормални фрази истеричното същество ще започне да изисква от събеседника си съчувствие и съучастие и за да е по-нагледно всичко&sbquo; ще възобнови стенанията и театралните си изпълнения.<br /> <br /> <strong>Партньор във водевила</strong><br /> <br /> Мисля&sbquo; че всички разбрахте&sbquo; че главният принцип на работа с &ldquo;актрисата&rdquo; е да не участвате в нейния спектакъл. В тази област вие сте дилетант&sbquo; а тя е професионалист и по време на &ldquo;премиерата&rdquo; няма да можете &ldquo;да я надиграете&rdquo;. По-често четете книгата на Станиславски &ldquo;Работа на актьора над себе си&rdquo; и помнете: в момента на &ldquo;излизането&rdquo; си на авансцената вашата обожавана &ldquo;актриса&rdquo; има една свръхзадача - да ви изплаши и да постигне своето. Тя ще решава тази задача с всякакви способи. А вашата свръхзадача се състои в противоположното - в никакъв случай да не се плашите&sbquo; за да не дадете на &ldquo;партньорката&rdquo; си възможност да изиграе сцената в своя полза. Не е необходимо да се притеснявате за живота на &ldquo;театралната примадона&rdquo;. Тя няма да скочи от прозореца&sbquo; няма да забие до дръжката кинжала в сърцето си. Ако се покажете слаб и й дадете да вземе връх&sbquo; завинаги ще се превърнете в неин постоянен партньор във водевилите й.<br /> <br /> <strong>Частен случай</strong><br /> <br /> Един познат&sbquo; който не последва моите съвети&sbquo; в критичния момент реши &ldquo;да лекува&rdquo; своята благоверна&sbquo; като поднесе към нея шестмесечното им бебе&sbquo; като че ли казвайки й: &ldquo;Опомни се! Заклинам те в детето ни!&rdquo; Ответният ход на жена му бил гениален: &ldquo;Какво е това? - изкрещяла тя и с неподправен ужас отстъпила назад. Изненадани ли сте? Напразно! Реакцията на хората&sbquo; склонни към истерия&sbquo; превъзхождат по бързина реакцията на нормалните хора.<br /> <br /> Да се опитаме да направим разбор на гореописаната ситуация&sbquo; както се казва&sbquo; до дъно. Любящата своето момченце майка (а съпругата на приятеля ми е точно такава) мигновено оценява факта&sbquo; че са й подхвърлили предизвикателство - детето трябва да я накара да замълчи в момента&sbquo; когато тя изисква да я изслушат. Защитавайки своята позиция&sbquo; дамата просто се отдръпва от сина си. Ефектно&sbquo; нали? Не&sbquo; думата не е най-подходящата! Тя точно на това разчита. Главното е да изтръгне аплодисментите и да шашне публиката.<br /> <br /> <strong>Иска ли тя да ви унищожи?</strong><br /> <br /> Напълно - не&sbquo; частично - да. Разбира се&sbquo; тя иска да ви налага волята си&sbquo; да остави за себе си последната дума (а и първата - също). Но нервната й система е слаба&sbquo; устойчивост към стресовете няма&sbquo; а възбудимостта й е твърде висока&sbquo; при това с повод и без повод.<br /> Така че бъдете спокойни. Великата &ldquo;актриса&rdquo; няма да ви причини зло. Първо&sbquo; нейното цветисто шоу е предназначено само за да успее да постигне чрез своите любими правди и неправди. А от кого ще успее да ги изтръгне&sbquo; ако не сте вие? И освен това&sbquo; не забравяйте главното - независимо от това&sbquo; че ви се струва&sbquo; че губи здравия си разум&sbquo; истеричката го запазва дори в най-активната фаза на манифестацията.<br /> <br /> <strong>Възможен ли е HAPPY END?</strong><br /> <br /> На този въпрос отговарям положително и ще ви приведа пример&sbquo; на който бях свидетел неотдавна. В супермаркета идва възрастна двойка. Съпругата взема от един щанд скъпи консерви с ананас. Мъжът възразява&sbquo; че това не им е по джоба.<br /> ЖЕНАТА (гениално!): Искаш ли да оставя кутията обратно на рафта?<br /> МЪЖЪТ: Добре де&sbquo; добре&sbquo; защо веднага започваш?<br /> Помъдрелият от опита мъж веднага разбра&sbquo; че след това ще последва нейното &ldquo;изпълнение&rdquo; и предпочете да отстъпи.<br /> <br /> Завиждате ли му? Не си струва. Ще мине известно време - година&sbquo; две&sbquo; три&sbquo; и вие ще свикнете&sbquo; ще се приспособите към артистичността на вашата приятелка. И не просто ще свикнете&sbquo; а ще се научите мъдро&sbquo; като кинокритик&sbquo; да наблюдавате отстрани нейните изпълнения и монолози&sbquo; а може би дори да усвоите изкуството на режисирането им&sbquo; и тогава никакви нейни спектакли няма да ви сварят неподготвени.<br /> <br /> Ивайло ЯНАКИЕВ, психолог<br /> &nbsp;