ТОП-СЕКРЕТ
• Жена ми разговаряла с нея вечерта преди смъртта й по телефона, тя й казала: ^Юле, става нещо лошо!^
• Откарали я жива в Правителствена болница, била на системи и издъхнала в два след полунощ
• Когато имаше вземане-даване с Лилов, започнаха да я следят
• Мила казваше: ^Милко Балев е лош човек, той е главен доставчик на млади момичета за баща ми^

Живко Попов е роден през 1930г. в Бургас. Завършил е икономика. През 1968г. е назначен за секретар в българското посолство в Лондон. През 1974г. става началник отдел ^Кадри^ в Министерството на външните работи. Две години по-късно заема поста зам.-министър на външните работи /до 1980г./. Бил е кандидат-член на ЦК на БКП.
На 3 октомври 1981г. е арестуван като посланик в Прага и принудително доведен в България. Осъден е на 20 години затвор по обвинение във финансови злоупотреби. През 1990г. е освободен по здравословни причини. Малко по-късно отново е арестуван и пратен зад решетките за доизлежаване на присъдата. Накрая го хваща амнистия. След обжалване присъдата му е обявена за незаконосъобразна.
Човек на “ШОУ” се убеди на място, че няма нищо вярно в твърденията, че бившият министър от години живеел в Италия. За да ни увери веднъж завинаги, че и телом, и духом е в родината, Живко Попов повдигна завесата над мистерията около смъртта на Людмила Живкова и разкри каква роля са играли в живота на ^дамата с тюрбана^ хората от най-близкото й обкръжение.


- Миналата седмица Янчо Таков спомена в предаването ^Коритаров - Live^ по Нова телевизия, че навремето сте били съден и затворен, а днес се подвизавате в Италия. Надявам се, фактът, че разговаряме с вас в София, най-сетне ще убеди и последните скептици, че адресната ви регистрация не е на Ботуша. Впрочем вие имате ли своя версия за ареста на Таков навремето?
- Дали преди ареста му, или след него Вълка Горанова, майката на Янчо, отишла при Тодор Живков. Казала му, че това, в което обвиняват нейния син, не е истина. Той й възразил: ^Не, истина е!^ И почнал да критикува семейството на Вълка Горанова и главно Янчо - че бил пройдоха, че пиел, че играел комар... Вълка избухнала и му казала: ^Абе, ти защо не си видиш твоето семейство, а само в нас гледаш и в другите!^, защото Живков е имал такъв разговор и с Борис Велчев във връзка със сина му Иля. - ^Що само нашето семейство съдиш?!^, попитала го Вълка Горанова и се скарали много. Той я изгонил и след това започват големите шамари срещу фамилията Такови и по-специално срещу Янчо Таков. Това е накратко.
- Пред Коритаров обаче Янчо Таков заяви, че са го осъдили заради Людмила Живкова. Тоест, тя е трябвало да отиде в затвора, но той опрал пешкира.
- Това не е истина. Аз не съм го чувал това нещо.
- Освен това Янчо Таков твърди, че Людмила била подгонена от тогавашния шеф на КГБ Юрий Андропов. Затова на Живков му трябвала изкупителна жертва, за да отклони евентуалния удар срещу дъщеря си.
- Много добре знаете, че докато баща й беше на власт, тя никога нямаше да влезе в затвора. Няма защо да се лъжем. Ни руснаци щяха да успеят да повлияят, ни българи, ни албанци, ни сърби, ни никакви. Людмила Живкова никога нямаше да влезе в затвора. Аз и досега казвам, че за мен тя беше една добра българка. Бореше се за българщината, опонираше на руснаците, опонираше и на българите, които се правеха на по-големи католици от папата. Това не е истина, което Янчо казва - че Мила е щяла да влезе в затвора. Не е истина.
- Много се спекулира с темата за близкото обкръжение на Людмила Живкова. Бихте ли разказали за нейните съветници, за хората, които наистина бяха близо до нея в професионален и личен план. Каква беше тяхната роля в живота и в последните дни на Людмила?
- По принцип - това е мое лично мнение и наблюдение, пък и по странична линия съм получавал информация, че около Людмила Живкова има внедрен апарат, който, грубо казано, го обвиняваха, че работи за СССР, не за България. И всичко, което Мила прави, стигаше до тях. В началото на 1979г. бяхме с нея на командировка в Япония. Свършихме си там работата, след това аз и Светлин Русев отидохме в Индия, за да се срещнем със Святослав Рьорих. Там имах среща или с външния министър, или с министъра на културата, не мога да се сетя точно. Той ме дръпна настрана и ме предупреди, че тогавашният министър-председател на Съветския съюз категорично им е забранил да контактуват със сина на Рьорих. Много се дразнели, че Людмила контактува с Рьорих и не искали ни да чуят, ни да знаят за него каквото и да било. Разказвам ви го по памет. И тогава той спомена името Мурджев. Те получили информация, че той бил агент на Москва и донасял абсолютно всичко за нейните действия там. И ме предупредиха да сме много внимателни с него. Това нещо аз го съобщих на Людмила Живкова. Тя каза: ^Аз знам също, взела съм мерки^, и така свърши целият ни разговор за Мурджев. А що се отнася до нейния шофьор - Петър Петров, Пепи му казваха, аз за него имам добро мнение. Доколкото си спомням, неговата съпруга беше секретарка на Тодор Живков, но в Държавния съвет. Даже и сега ми се струва, че той не е работил срещу Людмила Живкова, че не е донасял за нейните срещи и контакти.
- След 10 ноември Димитър Мурджев започна да издава книга след книга за това колко бил близък до семейство Живкови, как ходел на лов с Тодор Живков и членовете на ЦК и даже бил последният човек, видял Людмила Живкова жива... За мен тук определено има някаква мистерия.
- Версията за смъртта на Людмила Живкова според мен си е чиста лъжа. Тя звъни на моята съпруга около 21-22 часа вечерта. Това е на 20 юли 1981г. Била е в много добро настроение...
- Извинявайте, че ви прекъсвам, но сигурно не е имала и тези тежки здравословни проблеми, довели според някои до фаталния край?
- Не е имала. Аз ще ви покажа снимки от този период. Знаете ли колко е жизнена, колко добре изглежда! Защото снимката, в края на краищата, това е истината. Аз например не съм забелязал нищо, което да ме тревожи в здравословен аспект. Тя си говореше най-нормално, може някой път, разбира се, да е била напрегната или ядосана... Даже винаги, като се видим, ми казваше: ^Дай да се целунем, да видят, че се обичаме, а не се мразим.^ Аз съм много по-възрастен от нея, бях я приел като моя сестричка. Затова я обичах и сега я обичам. И ще я защитавам, трябва да го знаете. Всеки човек може да сгреши, всеки човек може да бъде подведен. При нея подвеждането е било много силно.
- Да се върнем към вечерта на 20 юли. За какво са разговаряли със съпругата ви?
- Казала й: ^Здрасти, какво си, що си, не сме се виждали...^ И попитала за мен. Юлия, моята съпруга, й казала, че аз съм в Прага. Людмила й казала: ^Като дойде, на всяка цена да се свърже с мен, защото искам да се посъветвам с него по някои въпроси, които скоро ще трябва да бъдат решавани^.
- Уточнила ли е какви са тези въпроси, които не търпят отлагане?
- Не. Споменала, че иска да говори с мен по много важен въпрос. Била много весела, смеела се, пускала шеги... И изведнъж извикала: ^Юле, с мен става нещо лошо! С мен става нещо лошо!^ Юлия сигурно и тя е викнала нещо и връзката прекъснала. Помислила, че нещо от бурята е станало и не й звъннала, въпреки че имаше телефона й там, където е била.
- Ако Людмила наистина си е отишла от естествена смърт, по-логично би звучало да възкликне: ^На мен ми става лошо!^, а не: ^Става нещо лошо!^, не смятате ли?
- Не мога да кажа. Знам само, че е казала: ^Става нещо лошо!^ Да не ви подведа обаче.
- Какво се случва по-нататък?
- След това ме извикаха. Някой се обади по телефона. Дойдох за погребението. След него се видях с Иван Славков. Викам му: ^Каква е тая работа, тая внезапност?^ И той ми вика: ^Вечерта аз бях с Янчо и с Чико...^ После с Чико се срещнахме в затвора и той ми обясни как са били в неговата квартира, как са играли комар и чак около полунощ са открили Иван Славков. Иван също ми го разказа, той не е крил от мен това нещо. Значи, играли са, Ванчо го взимат и го закарват, аз съм останал с впечатление - в Правителствена болница. И той ми каза: ^Живе, отидох, тя беше на системи. Дишаше, не беше умряла.^
- Но Мурджев твърди, че когато я намерили, тя вече била мъртва?!
- Не е истина. Казвам ви го най-чистосърдечно. Била е на системи. И Ванчо ми каза, че към два часа издъхнала. Апаратът спрял да работи. Това е истината. На Тодор Живков му казват чак към 11 часа на другия ден.
- Страхували са се, може би...
- Не, не от страх. А да не получи удар. Той си обичаше детето. Никой не можеше да го отрече. Независимо, че такива като Милко Балев постоянно го настройваха срещу нея. Людмила не само пред мен е говорела: ^Той е лош човек, той е главен доставчик на млади момичета на баща ми, той с Кашев правят всичките тези работи...^ Тя затова го мразеше. Казвала ми е: ^Живко, аз тате го ревнувам, аз съм му дъщеря.^ Сега с колко жени е ходил... Аз знам много, но това никога няма да го кажа.
- Как си обяснявате все пак версията с удавената Людмила? На кого е била нужна тя според вас?
- Това, което ще ви разкажа, пак го знам от Иван Славков. Те са били в Боровец. Людмила я пращат там по лекарско предписание. Защо са я пратили, след като е споделяла, че е в добро състояние, не знам. Все пак тогава не съм бил в България. Но й казали, че здравословното й състояние е такова, че трябва да отиде в Боровец. Преди това била на море. От Емил Александров знам, че е трябвало да се срещат с министър от ФРГ. Чрез секретарите обаче непряко Александров получава указания да се отложат всички срещи, защото тя не била добре. Пак ви казвам - тя е била добре. Те са били на обяд. Сега кога е бил този обяд - дали в неделя, дали в събота, дали в петък, не знам точно. Обядвали са и Тодор Живков казал: ^Аз отивам да почивам.^ Ванчо казал: ^Аз имам неотложна работа^ и излязъл. Людмила останала сама. И вика или Мурджев, или шофьора Пепи. Казала: ^Дайте спешно да отидем в София.^ А на нея лекарите са й забранили. Вероятно, ако баща й е разберял, е нямало да я пусне. Щял да каже: ^Чакай, бе, дете, ти нали трябва да спазваш режим!^ Затова, без да вдигат шум, приготвят колата, качват се и от Боровец - направо в резиденцията в Бояна са отишли. По принцип там е трябвало да бъде Ленчето, нейната персонална помощничка и камериерка, която й е гледала децата, грижела се е за нея и т.н. Обаче Ленчето я пуснали в почивка, а са пратили някаква друга жена и точно там е вече съмнението. Защо има чужд човек? Мурджев казва, че бил изпратен от Мила или от Ани Младенова да вземе лекарство. Нямало рецепта или нещо такова. На тях им беше забранено да взимат от друго място, освен от Правителствена болница. Като се влезе, вляво беше аптеката. Само оттам им се вземаха лекарствата. Отишъл, пък нямал рецепта, та се забавил, едни такива фантасмагории... За Ани Младенова аз също имам малки съмнения обаче. Лично Мила ми се е оплаквала, че е имала сблъсъци с баща си, защото, където спи Тодор Живков, в същата стая с вътрешна врата спи и госпожица Ани Младенова. Няма нищо лошо, не ме разбирайте криво. Той е много възрастен, тя е много млада, но ви казвам какво шушукаха хората. Може да е истина, може да не е. Тя е майка и все пак трябва да се стремим колкото се може повече да й запазим името. Едно дете ли имаше, две ли, вече не си спомням.
- На каква основа са били сблъсъците между Людмила и Ани Младенова?
- На основа ревност. Че тя е по-близо до баща й. Съгласете се, една медицинска сестра да стане майор, не върви.
- Защо за първия човек в партията и държавата се е грижела медицинска сестра, а не лекар-специалист, каквото е практиката навсякъде по света?
- Редно е било да бъде мъж и да бъде лекар. Защото се получава сблъсък между баща и дъщеря.
- Вероятно Людмила е настоявала за баща й да се грижи по-квалифициран човек?
- Настоявала е, пък е имало и ревност, както вече ви казах.
- А кой е бил личният лекар на Тодор Живков? Академик Атанас Малеев ли?
- Не знам. Само допускам кой е. Вижте, Малеев го използват. Първо, той не е бил в България, когато Мила умира, а пишат, че е присъствал и го подписват. Сивчо Сивчев...
- ... е бил патоанатомът, който всъщност не е извършил аутопсията на Людмила. Поне така се писа преди години в някои издания.
- Да, не е извършил. Казал го е на мои близки. Че не е извършил аутопсията. Но са го предупредили да си затваря устата.
- Казахте, че имате ^малки съмнения за Ани Младенова^. Какво точно имате предвид?
- Имам една сянка на съмнение, защото след това Живков напуска Бояна и отива в Банкя. Заради Мила, защото постоянно са се карали, имали са търкания. Мила, ако е сбъркала със Сашо Лилов, аз и сега не мога да го допусна това нещо, много е сбъркала. Направила е голяма грешка. Мила не беше тип любовчийка. Тя си беше отдадена на въпроси, които нямаха нищо общо с тези любовни закачки и прочее.
- Покойният професор-траколог Александър Фол разказва, че малко преди смъртта си Людмила била много потисната. Дала на него и съпругата му бяла кърпичка и казала: ^Аз си отивам^, едва ли не.
- Казала е: ^Живко и Емил за малко да не изгорят заради мен.^ Това му е казала на Сашо Фол. Той не го казва. Но на мен ми го каза лично след като излязох от затвора. Людмила казваше: ^Живко, запомни. Те гонят мен.^ Имаше предвид руснаците. - ^Но понеже вие не се поддадохте и не ходите да слугувате и да правите доноси както много други, затова - пазете се!^ Аз, вика, докато съм жива, няма да им позволя да ви пипнат.^
- Била е, значи, ваш щит. На същото мнение впрочем е и нейният заместник в Комитета по култура Емил Александров.
- Да, няма какво да се лъжем. Щит беше. Тя казваше: ^Вие работете, аз съм зад вас. Баща ми, даже и да имам по някой път с него търкания, в края на краищата се съгласява.^ Защото тя ми е звъняла по телефона и ми е казвала: ^Баща ми нареди аз да не се занимавам с тези работи.^ Аз съм й казвал така: ^Съжалявам, Мила, но много късно. Колелото се е завъртяло и не можем да го спрем.^ Това беше моят отговор. Те са го записвали. Защото тя ми звънеше по ^петолъчката^.
- Не сте ли имали конспиративни срещи с Людмила Живкова?
- Имали сме, разбира се. Срещали сме се само двамата. Правил съм й ^насрещно наблюдение^. Тя открива, че хора на Ангел Цанев, това е мое предположение обаче, когато е имала вземане-даване с Лилов, са я следели. Казваше ми: ^Мен ме следят!^ Караше ^Ауди^. Това, дето казват, че майка й имала ^Мерцедес^, е пълна лъжа, от мен да го знаете. Майка й караше една най-обикновена кола.
- Искате да кажете, че Мара Малеева сама е шофирала автомобила си?!
- Не, не. Но Мила лично си шофираше. Казва ми: ^Живко, така и така, следят ме.^ С нея се договорихме на няколко пъти. Живеехме наблизо - тя на ^Толбухин^, аз на ^Гурко^. Нарисувах й един маршрут, така, разни чупки да има, и тя гледа, милата, и кара, кара, кара... И един ^Фолксваген^ след нея, и досега го помня, забравил съм номера, защото след това аз звъннах на Шопов и викам: ^Не ви ли е срам, бе? Престанете с тия вашите...^ - ^Не, не, това не е истина!^ Аз на Мила й казах. Тя се оплакала на баща си. Какво е станало после, не мога да ви кажа. Постоянно я следяха. Оправдаваха се, че я пазели от ^вредното присъствие^ на разни около нея. Което не е истина. Мен също ме следяха. Отивам на вилата, те поставили на едно място палатка. А то се вижда. Ей, да кажем, на 500 метра. На друго място поставили хора. Седят, крият се. То толкова аджамийска работа, казано по бургаски, че хем ти става смях, хем те огорчава.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА