Французите казват, че лозата не обича "да мокри краката си", затова черноземът не е подходящ за лозарство
<em>Димитър Янев е на 74 години. Роден на брега на Дунава, в с. Гомотарци, Видинска община. Работил е в Енергото във Видин, 13 години като учител по електротехника, 6 години в АЕЦ &quot;Козлодуй&quot;, два мандата е бил и общински съветник във Видин. <br /> </em><br /> <em>Сега отново живее в родното си село, където има най-хубавото лозе на брега на големия завой на Дунава. &quot;Човек никога не може да бъде съвършен в знанията си - казва той. - Затова моето кредо, което винаги съм спазвал, е: До последния ден от живота си се учи. Така е и когато се опиташ да направиш добро вино&quot;.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Янев, кога и защо решихте да се захванете с лозарство?<br /> </strong>- Насочих се към лозарството, защото знаех, че това е едно от най-доходните пера във всяко земеделско производство. Никоя друга реколта, дори зеленчукопроизводството, не може да достигне чистия доход от декар. Когато върнаха земята в реални граници, аз имах илюзията, че като направя моето лозе, подир мен ще тръгнат и други от селото, за да възстановим лозарството като поминък на хората. Започнах през 2001 г. и засадих лозе на площ от 5-6 декара. За да го направя обаче, десетина години преди това се подготвях. Търсех литература, учех се. Наистина се получи нещо добро, само че се оказа, че аз съм &quot;последният мохикан&quot;. <br /> Споменах, че идеята ми се оказа чиста илюзия и тя си остана такава. Никой не ме последва. Лозята не само че запустяха, тях вече ги няма. Освен моето в Гомотарци останаха само 5-6 лозя, при това доста по-малки.<br /> <strong><br /> - Как се е развивало лозарството в миналото тук?<br /> </strong>- Гомотарци се намира на изключително подходящо място за развитие на лозарството. Старите хора са знаели това. Тук почвата е песъчлива. Под селото, на брега на Дунава, се е образувало нещо като фуния, която се спуска надолу. Местността под нея се нарича Тъмпан. Тя е с южно изложение и лек наклон. Французите казват, че лозата не обича &quot;да мокри краката си&quot;, затова черноземът не е подходящ за лозарство. Та в тази местност е и моето лозе.<br /> <br /> И още нещо, до 1944 г. гомотарчани са се издържали главно от бостани и лозя. От тях плащали данъците и всички разходи в пари. Добивите от нивите са се използвали само в натура за изхранване на животните и хората. Около селото е имало не по-малко от 4-5 хиляди декара лозя - цялото землище между съседните села Ясен и Кошава. Жал ми е, че всичко това вече е история.<br /> <strong><br /> - Вие сте носител на награда за най-добро домашно вино, имате и сертификат за частен винопроизводител. Каква е тайната за направата на добро вино в домашни условия?<br /> </strong>- В лозето си отглеждам предимно &ldquo;Каберне Совиньон&rdquo;. Имам и малко &ldquo;Мерло&rdquo;. Кабернето е с малък грозд, ако се натовари с повече от 500-700 кг добив от декар, качеството рязко пада. Тук ще цитирам Райко Даскалов, според когото през 1919 г. в България е имало над 2 милиона декара лозя. Тогава никога не се е говорило за килограми от декар, а доходите от лозето са се смятали в литри вино. Миналата година бе добра за лозарите. За себе си сложих около 1000 литра смачкано грозде, от което съм източил към 500 литра вино. Рандеманът е добър.<br /> <br /> Най-важното да се направи хубаво вино в домашни условия, е да не си мързелив, а и както казваше един мой приятел: &quot;да си отвориш кълките, както когато кокошката снася яйцето&quot;. Тоест да направиш съответните харчлъци. Другото условие е да ползваш, доколкото си запознат, науката за винопроизводството. И стигаме до същността - хубавото вино се прави, като се контролира ферментацията. Но за да се стигне до нея, тя се купува. Това са специални винени дрожди, които се внасят от Франция. В домашни условия освен мен това никой друг не го прави. Ползвам и определено количество фосфат-композе. А понеже гроздето ми ферментира само в пластмасови съдове, внасям и дъбов чипс. Това е специално термообработен продукт от дъбова дървесина, който се ползва в големите изби, където ферментацията се извършва в огромни циментови или железни съдове. По този начин моето вино все едно че ферментира и старее в дъбови бурета, в които се прави най-хубавото вино. Наздраве!<br /> <br /> <br /> В потвърждение на разказа си Димитър Янев ме повежда към старата изба, останала от дядо му. Там са големите пластмасови бъчви и стелажите край стените, по които са наредени стотици добре запечатани бутилки вино, прашасали от времето. Повечето от тях са доста стари. Дегустираме по чаша вино от реколта 2010, после и от следващата. В това време ми разказва за конкурса за най-добро домашно вино, от който останал разочарован, въпреки че спечелил второ място. Първото било присъдено на човек, участвал с вино, което не било произведено във Видинския край...<br /> <em><strong><br /> <br /> Ненчо СЛАВЧЕВ</strong></em>