ПРОКОБА
30 години от убийственото земетресение

Мародери плячкосват пусти домове и магазини, а властта лъже, че загиналите са няколко

В най-черния петък за Свищов – 4 март 1977 г. точно в 21, 24 ч. започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Официалната статистика за жертвите и днес е многократно занижена.
Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове
Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.

Общежитие на “Свилоза” дава “само” 45 жертви.
Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Последната спасена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем мъничко, но достатъчно място, колкото да диша.
Побелелият още тогава, днес 77-годишен спасител Георги Тодоров, връща лентата на ужасите. “Труповете, които вадехме, се караха в специално хале. Първият мъртвец, който ни докараха, беше младият работник Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева - най-хубавата жена в Свищов.
След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И досега сънувам зловещата картина на наредените по земята найлонови чували с човешки останки. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до друг наредихме четеричленното семейство на приличащата на ангел и в смъртта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше само на 10 години. Имаше 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. Смъртта си намериха и четирима директори. Най-възрастната жертва беше дядо Тодор от с. Палици. Беше дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник”, вади мъртъвци от 30-годишния си кошмар ветеранът спасител.
Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен.
Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви.
Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно, официалната социнформационна машина тогава небрежно подхвърля на българите данни за незначителни разрушения и няколко жертви. Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Опитът му да го разтръби, чрез медиите се оказва мисия невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали. А истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за “Свищов-1977” г. вече не е тайна – около 250 жертви.

ДОСИЕ
• В Свищовската трагедия има и случаи на щастливи куриозни избавления от смъртта. Малчуган изхвърчал от труса през прозореца на улицата заедно с дивана, върху който седял и останал жив и невредим.
• Други две хлапета също се отървали по чудо. Чевръсто момиче успяло да се спусне по парапета с такава скорост от горните етажи на блока на ул. “Георги Матев”, че се оказала навън, преди той да рухне напълно. Нейна съученичка пък смело се хвърлила през прозореца и се приземила жива дори без счупване.
• На обратния полюс е съдбата на жената на шефа на местния ДАП Ненчо Ненчев. Семейството обитавало първия етаж и успяло да се измъкне навреме, но на шефската съпруга й станало студено навън и тя решила да се върне, за да наметне нещо. Смъртта я заварила с палто в ръката в антрето.
• Известният психиатър от Александровска болница д-р Койчев твърди, че след Свищовското земетресение психичните заболявания в града и региона нараснали рязко.
• Когато земетресението с епицентър Вранча ударило, по националната ни телевизия вървял доста скучният роден филм “Сладко и горчиво”. Тъй като по времето на Чаушеску много румънци зяпали БНТ, веднага след бедствието комшиите измъдрили злобния виц: “Господ ни наказа заради тъпите български филми, които гледаме.”
• Тато също използвал свищовската трагедия, за да съчини виц за себе си. Два дни след труса Първия пристигнал в града, за да вдигне духа на свищовлии. Малко преди да пристигне, обаче се пуснал слух, че авария в химическото предприятие “Свилоза” плаши с газов мор. Тодор Живков цъфнал пред срутилия се блок точно по обяд, когато истерията вече била обхванала всички. Останало му само да гледа как мало и голяма панически бяга край него кой с каквото свари. След няколко дни за Свищов потеглил Станко Тодоров. Живков му поръчал: “Абе, Станко, върви виж върнаха ли се хората, че на седми, като ме видяха, се изнесоха.” Твърди се, че Тато сам измислил вица специално за случая.


ЗАМ. ШЕФЪТ НА ГЕОФИЗИЧНИЯ ИНСТИТУТ КЪМ БАН ДИМЧО СОЛАКОВ: НА МЕТРИ ОТ СГРАДИТЕ-КОВЧЕЗИ ОЦЕЛЯ СТОГОДИШНА КЪЩА!
Жертвите са над двеста, може би и над двеста и петдесет. Огромната част от тях са в двете еднакво проектирани и изпълнени съседни сгради – жилищния блок и общежитието на “Свилоза”. Не съм инженер-строител и затова за мен и до днес е загадка тоталното им срутване. Вероятно наистина става въпрос за някакви експериментални олекотени строителни конструкции, чиято документация обаче е унищожена. Виждал съм уникална снимка – на фона на изравнените със земята сгради на петнадесетина метра зад тях стърчи цяла-целеничка стогодишна къща без нито една пукнатина. Странното е, че истинското прилагане на първите норми в строителството, съобразени с конкретната земетръсна обстановка, започва едва през 1987 г. след земетресението в Стражица. Колкото до твърденията, че земетръсното огнище във Вранча води до бедствия с цикличност около 23/25 години, т.е., че трагедията в Свищов може да се повтори всеки момент, това е пълна глупост и всява само паника.

Уникум
МОМЧЕ УМИРА, ОРЕХЪТ МУ ИЗСЪХВА ЗАЕДНО С НЕГО!
В редакцията на изданието се обади нашият читател от Свищовско Свилен Готурански, който разказа невероятна история, свързана със земетресението през 1977 г.
Регионът бил един от тези в Северна България, където и до днес цари поверие, в което местните вярват. Ако някое семейство дълго време не е имало деца, когато радостта най-после го споходи, най-възрастните от фамилията трябва да засадят дръвче. Ако новороденото е момиче, се засажда череша, круша или друга плодна овошка, за да бъде плодовита и момата. Ако се роди момче, тогава се сади орех – най-здравото дърво в България, та и момъкът да бъде здрав и силен като него.
Според читателя ни поверието има и своята зловеща страна. Ако дървото на новороденото изсъхне, преди то да навърши пълнолетие, тогава детето умира. Такъв бил случаят и с голямото земетресение в Свищов през 1977 г. Тогава в близкото до града село Сашево за броени минути след унищожителния трус в града неочаквано и без видима причина умира едно от двете деца на които родителите им засадили дръвчета според поверието. Щом излезли на двора, покрусените родители видели, че орехът на умрялото е напълно изсъхнал. Този случай вече е позабравен, но по-възрастните в селото, още го помнят, твърди Свилен Готурански.