Заболяването с бели петна по кожата обхваща целия организъм, не само нея
<em>Стойка Митева е специалист в много направления. По образование е дефектолог, олифренопедагог и соматопед. Била е хабилитиран лектор в Медицинския колеж в Хасково, а в личната й картотека се пазят историите на много деца аутисти, които благодарение на нея са завършили образованието си в нормално училище. Но нейното истинско предизвикателство е витилигото. От десетина години Митева доказва, че то може да се лекува и често влиза в спор с медиците. Има аргументи - излекувала е от това кожно заболяване много деца, а и възрастни хора, които и до днес са й признателни за това.<br /> </em><strong><br /> - Г-жо Митева винаги ли разговорите за витилигото ви карат да спорите с кожните специалисти?<br /> </strong>- Разбира се, че споря. Ядосвам се от това, че много дерматолози твърдят, че витилигото не се лекува. Това не е вярно. И освен това не съм съгласна да се насажда такова негативно отношение към това заболяване. То е като всички други - иска си майстора. <br /> <br /> <strong>- За много хора, особено за младите жени, които имат витилиго, това е голям психологически срив и особено ако петната са по лицето.<br /> </strong>- Да, така е! Пациентите, които идват при мен, много често имат нужда и от психологическа помощ. Ето защо правя преценка не само на физиологичното им състояние, но и на психологическото. Говорим си, понякога с часове, не само за отношението на болния към самото заболяване, а коментираме и много други, странични въпроси. Няма да е пресилено, ако кажа, че поне две трети от пациентите идват при мен обезнадеждени, защото лекари са им казали, че витилигото не се лекува. И са ги посъветвали да не си губят времето да се лекуват, да не си харчат парите за мазила или лекарства. В такива случаи се опитвам да им обясня, че това схващане е не само погрешно, но се отразява и на здравето на човека. Особено на децата, защото при мен идват и деца с витилиго.<br /> <strong><br /> - С тях по-трудно ли е?<br /> </strong>- Децата са по-специална категория. При повечето от тях, които страдат от това кожно заболяване, началото е започнало, когато са били още много малки. И понеже родителите смятат, че е безсмислено да ги лекуват, защото знаят, че &ldquo;витилигото не се лекува&rdquo;, те растат с тези бели петна. А после юношеството е такъв период, в който децата вече стават самостоятелни, формира се личността им и непременно на преден план излиза мисълта за външния им вид. В един момент всяка елементарна пъпчица за тях става трагедия. Да не говорим за това колко ги потиска витилигото. Но от опит мога да кажа, че <br /> <u><br /> работата с децата се провежда чрез родителите <br /> </u><br /> Опитвам се да използвам точно определени подходи, като отчитам психологическата характеристика на всяко дете. При всяко дете реакцията при появата на витилиго е различна. Има деца-екстраверти, които са активни, общителни и при тях заболяването може да ги подтикне към агресия, да търсят лоши компании. Децата-интроверти вършат точно обратното - затварят се в себе си, мислят си, а понякога са напълно убедени, че никой не ги обича и няма да ги обикне заради белите петна. Такива деца са способни да посегнат и на живота си. Лекувала съм такива деца и знам колко много ми струва това, но не мога да кажа, че нямам успехи. Напротив имам, но ми е коствало много време... <br /> <br /> <strong>- А имали ли сте случаи когато такива деца наистина посягат на живота си?<br /> </strong>- Разбира се, че съм имала. Това са децата, които са чули от лекари, че никой не може да им помогне. А това не е истина.<br /> <strong><br /> - Всъщност вие по различен начин ли лекувате витилигото?<br /> </strong>- Истината е, че всеки, които се е заел да се справи с това заболяване, го прави по свой начин. Ако ме питате за техниката за изгаряне, която се прилага в някои медицински кабинети, аз не я признавам. При този метод кожата се маже със специален препарат, който повишава чувствителността към слънцето. Грубо казано, опитват се да привлекат по-силни лъчи върху белите петна и по този начин да предизвикат пигментация на кожата. Това, което мога да кажа от собствен опит, е, че при витилигото пигментите не се образуват в организма. И тези предизвикано силни слънчеви лъчи провокират организма към увеличаване на депигментацията.<br /> <br /> <strong>- Какъв е тогава вашият метод за лечение? <br /> </strong>- Точно така, аз имам свой собствен метод за лечение, в който голямо участие взема и пациентът. Когато при мен дойде човек с витилиго, аз му казвам, че ако твърдо е решил да се излекува, трябва да доведе лечението докрай. Моят метод налага търпение и издръжливост. Имала съм пациенти, които се отказват още през първия месец, но при тях отчитам нулев резултат. <br /> <u><br /> Особено важно е да се спазва диетата, <br /> </u><br /> която предписвам на пациентите си, и да изпълняват точно указанията за прием на средствата за лечение, които им осигурявам. Всъщност не е много трудно. Пациентът по време на лечението не трябва да се храни с пържени, мазни, пикантни и пушени храни. Трябва до края на лечението си да се лиши от сладолед, газирани напитки и колбаси. Ако не се спазва диетата, всички други методи увисват във въздуха.<br /> <strong><br /> - Вие на каква база сътворихте своята методика?<br /> </strong>- Излекувах собствения си син от витилиго и тогава разбрах, че заболяването се лекува. И най-важното - по какъв начин. Лечението е комплексно и напълно индивидуално, защото витилигото не е заболяване на кожата, а на целия организъм. Следователно трябва да се лекува не само кожата, а организмът. И най-накрая ще кажа и друго - особено важно е човек да има желание да се излекува. В това успях да се убедя през всичките тези години, в които лекувам витилиго. <br /> <br /> <strong>- Има ли случай, който ще е в паметта ви цял живот?<br /> </strong>- Преди време имах едно болно дете, което, когато тръгна на училище, имаше само три бели петна по лицето. До края на първия срок обаче цялото му лице беше станало почти бяло. Когато родителите му го доведоха при мен, бях сигурна, че няма да мога да помогна, защото около две трети от кожата му вече беше напълно унищожена. Казах на тези отчаяни хора, че това не може да се излекува и няма смисъл да си харчат парите. Но те ме уговаряха със сълзи на очи и не можах да им откажа. Казах им обаче, че трябва да се надяват на чудо. И то взе, че се случи. Момиченцето се отнесе изключително сериозно към това, което му бях казала, спазваше диетата, изпълняваше всичките ми предписания. Желанието му да оздравее обаче беше толкова силно, че то победи витилигото само за два месеца. Когато дойде при мен на контролен преглед, белите петна вече се бяха затворили наполовина, а след още два месеца изчезнаха напълно. Не мога да кажа, че аз съм сторила чудото. Желанието на това дете да оздравее беше толкова силно, че моят метод само даде тласък на това негово желание.<br /> <br /> <em><strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>