Така наречената четвърта храна ме върна към живота
<em>В днешния брой на в. &ldquo;Доктор&rdquo; ви предлагаме интересен разговор с д-р Йорданова - практикуващ лекар в поделение на ВВС. Целта на това наше интервю е да бъдем полезни на читателите, както винаги досега. Д-р Йорданова се съгласи да сподели с нас своята лична история, ръководена не само от хуманната си професия, но и от желанието болните, страдащите хора да не губят надежда за излекуване. <br /> </em><br /> <strong>- Д-р Йорданова, защо решихте да разкажете своята история пред читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo;?<br /> </strong>- Първо, моята професия изисква да помагам на хората. Но не е само това. Реших да споделя своя здравословен проблем, за да разкажа какво ми се случи през последните няколко месеца. Защото това, което преживях, наистина е изключително.<br /> <strong><br /> - Да започнем отначало. От какво боледувате и откога?<br /> </strong>- Всичко започна през януари 2004 г. Разболях се от т.нар. ретробулбарен неврит на дясното око, който обаче с времето отшумя. Това е възпаление на зрителния нерв, при което остротата е силно занижена и може да се стигне до слепота. Заболяването започва внезапно, зрението отслабва и се появява централен скотом. Може да има главоболие и болки в орбитата. Обаче през април същата година започна да ми се вие свят, започнах да провлачам десния си крак и това наложи да постъпя на лечение в неврологично отделение. Специалистите имаха съмнение за множествена склероза.<br /> <br /> - <strong>Потвърди ли се това съмнение?<br /> </strong>- За съжаление, да, потвърди се - доказаха го чрез ядреномагнитен резонанс и лумбална пункция. Проведоха ми лечение с урбазон и вливания, след което ме изписаха. По това време нямах никакви физически и физиологични отклонения, но редът, процедурата изискваше да се явя на ТЕЛК, за да ми изпишат интерферон за редуциране на пристъпите. Получавах по един-два пристъпа на година, постъпвах в болница, закрепваха ме и ме изписваха.<br /> <br /> <strong>- Повечето наши читатели знаят колко коварно е това заболяване, но аз ще ви помоля да припомним първоначалните симптоми и в какво се изразява един такъв пристъп? Как се случваше при вас?<br /> </strong>- МС е автоимунно невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология. Като причина могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. Засяга се миелиновата обвивка на <br /> <br /> <u>невроните на главния и гръбначния мозък <br /> </u><br /> В периода между пристъпите симптомите могат да изчезнат напълно, но често се явяват трайни неврологични промени, които се усложняват с възрастта. При мен пристъпът започваше със залитане, почти липса на възможност за ходене, силно виене на свят, отпадналост, умора от най-малкото движение.<br /> <br /> <strong>- Колко време продължи така? Помогна ли лечението?<br /> </strong>- Не мога точно да кажа помогна или не, просто овладяваха симптомите и ме изписваха, както споменах. Но постепенно състоянието ми започна да се влошава. Походката ми стана нестабилна, замятах единия си крак, появи ми се световъртеж, който остана постоянен. Освен това периодично имах проблеми и с говора. Изпусках химикалката - не можех да пиша. Беше ми необходима опора, за да мога да се изкача или да сляза по стълбите. И на всичкото отгоре през 2009 г. претърпях катастрофа с автобус. Беше ужасно, имаше смъртен случай, счупени челюсти, ребра, прешлени...<br /> <strong><br /> - Вие пострадахте ли много тогава?<br /> </strong>- Седалището ми беше буквално нарязано, а само два месеца след това пак получих пристъп - късна реакция от катастрофата. Приеха ме в болницата и ме изписаха с т.нар. дясна хемипареза. Междувременно се наложи да сменя интерферона, не по мое желание. Получавах и кризи - по 2-3 на нощ, продължаваха от 30 минути до 2 часа, като през това време изтръпваше цялата ми лява половина на тялото, изпитвах и нетърпими болки. Просто полудявах! А трябваше да ходя и на работа, както и да си върша домашните задължения - нямаше кой. Ето това беше моят живот. <br /> <br /> <strong>- Това отрази ли се на отношенията и контактите ви с близките, приятелите, колегите?<br /> </strong>- Отрази се и още как! Ограничих социалните си контакти. Вижте, хората имат нужда от весел човек, обичащ компаниите, танците, разходките, излетите, екскурзиите. Аз не можех да го предложа и нямах право да превръщам близките и приятелите си в болногледачи. Но, слава Богу, <br /> <br /> <u>приятелите ми останаха до мен <br /> </u><br /> Подкрепяха ме морално и материално и помагаха с каквото могат. В такива моменти човек разбира кои са истинските. И благодаря на съдбата, че ги имам! А иначе пробвах и други методи: гладолечението на Лидия Ковачева, суровоядство, иглотерапия. Те подобриха състоянието ми, но не трайно. <br /> <br /> <strong>- Д-р Йорданова, това, което описвате, е в миналото, нали? В предварителния ни разговор споделихте, че желаете да акцентираме на това, което се е случило през 2012-та. Вероятно става дума за някаква огромна промяна? Какво обърна нещата?<br /> </strong>- Ще започна от месец юни 2012 година. Тогава отново получих пристъп на ретробулбарния неврит, но този път и на двете очи. Зрението ми отслабна до такава степен, че виждах само контурите на пръстите си. Изплаших се, знаех какво следва - вътреочни инжекции и вливания. Тогава една приятелка ми посочи сайт и ми препоръча да го прочета внимателно. Аз, разбира се, изчетох всичко, изписано за СИРИУС-Д. Това е хранителна добавка, съдържаща водоразтворими животински белтъчини, т.е. всичките 20 аминокиселини - заменими и незаменими. Продуктът е напълно натурален, безвреден и без всякакви странични ефекти. Основно благоприятства възстановяването на организма след всички видове дегенеративни и автоимунни заболявания. Срещнах се с неговия откривател, изслушах неговите подробни обяснения и реших, че нямам какво да губя. Мога само да спечеля, а единственият начин да разбера това, е да опитам. Така започнах това ново за мен лечение на 3 юли 2012 година. <br /> <strong><br /> - Кога усетихте ефекта?<br /> </strong>- Още на 6-ия ден стана чудо - сякаш се вдигна бариера и виждах съвсем нормално! Не ми се беше присънвало подобно нещо! Аз съм лекар и ми беше трудно да повярвам, че някаква хранителна добавка може да повлияе положително на автоимунен процес, каквото е моето заболяване. След още няколко дни изчезна световъртежът ми, после - пукането и болките в колената. Сънят ми стана спокоен, а походката - сигурна. Изчезнаха и проблемите ми с говора, пиша нормално дори се възстановиха фините движения на ръката ми. И до този момент продължавам да вземам хранителната добавка, наречена от нейния създател &ldquo;четвъртата храна&rdquo;. Повярвайте, чувствам се прекрасно! Дори не можех да мечтая за подобно нещо. Тук искам да допълня, че цели 2 месеца приемах храната, без да споделям с никого - исках да видя резултатите върху себе си. Но сега вече мога смело да споделя опита си!<br /> <br /> <em><strong><br /> <br /> &nbsp;Яна БОЯДЖИЕВА </strong></em>