Доц. д-р Венета Костова: Лекуваме само симптомите на хроничната умора!

<em>Доц. д-р Венета Костова завършва висше образование по медицина през 1971 г. във ВМИ - София, след което работи като научен сътрудник и асистент в Отделението по професионални нервни и мускулно-скелетни болести в Медицинска академия - София. По-късно завежда Клиниката по неврология към МБАЛ &ldquo;Св.Ив.Рилски&rdquo; - София. Понастоящем работи като невролог в ДКЦ &ldquo;Асцендент&rdquo; - София.<br /> <br /> Защитава дисертация на тема &ldquo;Някои промени в системата хипоталамус - хипофиза - надбъбречна кора при вибрационна болест&rdquo; и е доктор по медицина от 1980 г. През 1998 г. става доцент по неврология. Д-р Костова има опит в неврологията над 30 години. Има повече от 80 научни публикации, съобщения в конгреси и симпозиуми, участие в учебници и монографии. Специален интерес има към проблемите безсъние; главоболие; болки в гърба, кръста и шията.<br /> <br /> Преподавател е на студенти по медицина и дентална медицина, на общопрактикуващи лекари и специализиращи лекари в Медицинския университет - София до 2010 г.<br /> <br /> </em><strong>- Доц. Костова, какво да мислим за синдрома на хроничната умора? Това, че се чувстваме постоянно уморени, означава ли, че имаме такова заболяване?<br /> </strong>- Синдромът на хроничната умора не може да се нарече заболяване. Синдром означава група от симптоми, обединени, ясно дефинирани и определени. Абсолютно различно е от хроничната умора, която много хора изпитват в различни моменти от своя живот. Дали от недоспиване, дали от много работа, или от някакво заболяване, да кажем при анемия, диабет и много други болести, човек може да се чувства уморен? Тази хронична умора, категорично, не е равна на синдрома на хроничната умора. Той фактически е комбинация от прояви. Описан е доста отдавна под различни имена. Още през 1750 г. има отделни описания, но ясно формулиран в медицинската практика е през 1930 г. След това се прави една международна група по проучване към СЗО на този синдром и през 1978 г. вече е дадено неговото определение, а през 2001 г. се дефинира още по-точно. И тази дефиниция гласи следното: синдромът на хроничната умора включва първо и основно умора, но с особена характеристика - тя е много интензивна, много силна и е свързана със значима неработоспособност.<br /> <br /> <strong>- Ще поясните ли за нашите читатели?<br /> </strong>- Това означава, че професионално и лично всякаква активност на човека е напълно загубена. Не е само за 12 часа да легнеш и да кажеш: ох, уморих се, и след като си починеш, да се възстановиш. Това е нещо, което е много силно: човек непрекъснато лежи, трудно става. Другото много характерно е, че продължава шест и повече месеца. Също така тази умора не се дължи на някаква болест на тялото или на психични заболявания. Например депресията като психична болест, сама по себе си е свързана с отпадналост и умора. Значи, не трябва да има такава болест, за да включим умората към този синдром на хроничната умора. Затова и първото изискване от определението е да има налице такава екстремна, много продължителна умора, несвързана с други болести. И второ, че трябва да има поне четири, от една група симптоми, които тази международна група е изброила. Те са следните: първо, <br /> <br /> <u>отслабване на краткосрочната памет, <br /> </u><br /> за близките събития. И това отслабване трябва да е съществено: спрямо професионални, социални, лични и учебни дейности. Второто е често повтарящо се възпаление на гърлото. Трето: подути, болезнени лимфни възли, но главно в шия и подмишници. Мускулни болки, болезнени стави, без да има подуване или зачервяване по тях, както при други болести. Главоболие, но друго, напълно различно по тип, с различна тежест. Четвърто - нарушение на съня и по-конкретно, трудно заспиване и ако се спи, сънят не е ободряващ, придружен е с кошмари, с чести прекъсвания. И пето, когато се наложи физическа или умствена активност на индивида, след това, в продължение на 24 часа и повече, той изпитва значително неразположение и дискомфорт. Обикновено, като някой поработи повече, но си почине 5-6 часа или се наспи една нощ, се възстановява, а в случая и след 24 часа имаме неразположение и дискомфорт. Трябва да има четири от тези изброени симптоми, към умората. Умората трябва да е първа, а не обратното - да се започне, например, с възпалено гърло или с болезнени възли, и тогава да има умора. И за да се постави диагнозата синдром на хроничната умора, трябва да има първо, тази специфична умора, заедно с четири от изброените симптоми.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че преди да се постави диагнозата синдром на хроничната умора, се изключват всички останали заболявания. Означава ли това, че диагнозата се поставя на принципа на изключването?<br /> </strong>- Да, точно така. Това, което е неприятното в случая, е, че няма нищо специфично, което да е характерно само за синдрома на хроничната умора. И поради това диагностицирането е доста трудно и изисква прекалено много изследвания. При всички случаи ще е необходим прецизен медицински преглед, плюс доста лабораторни изследвания (кръвни картини, биохимични), тъй като много болести трябва да бъдат изключени. Задължително трябва да се отхвърлят ревматични заболявания, проблеми с щитовидна жлеза, трябва да се направят и различни тестове за инфекции, защото при тях може да се проявят подобни симптоми. Тества се също и имунната система, токсичните вещества, които могат да дават тежките метали, органични разтворители. Това са, както виждате, доста изследвания, които трябва да се направят, естествено, под контрол на лекар. Т.е. длъжни сме да изключим всички останали заболявания, преди да диагностицираме пациента със синдром на хроничната умора.<br /> <br /> <strong>- Направо към невролог ли трябва да ни насочи личният лекар, или той прави всички тези изследвания?<br /> </strong>- Личният лекар би могъл, тъй като доста от болестите създават подобна симптоматика, да насочи пациента към специалист по вътрешни болести. Но в някои случаи се налага, например, <br /> <br /> <u>да се изключи и енцефалит, <br /> </u><br /> тъй като се счита, че при този синдром има много промени в мозъка. Лошото при него е, че той трае продължително време и в относително малък процент се получава пълно излекуване, особено ако по-късно е започнато лечението. В мозъка има вещества, невротрансмитери, които пренасят, предават сигналите от една към друга клетка. Такъв невротрансмитер е серотонинът, например. При синдрома на хроничната умора се нарушава равновесието между тях - един намалява, друг се увеличава. А това води до промени в нервната система. Затова се налага и консултация с невролог, но може пациентът да бъде насочен и към специалист по вътрешни болести.<br /> <br /> <strong>- Т.е. вие като невролог по тези нарушени съотношения между невротрансмитерите можете да установите заболяването?<br /> </strong>- Трудно е. Някои от тях не могат да се определят в кръвта, те се намират в мозъка. Но невинаги количеството им в кръвта може да покаже това в мозъка. Така че, точно по тях - не, но косвено, с различните тестове това е възможно. Има много интересни такива образни диагностики, чрез които мозъчното кръвообращение, или т.нар. перфузия (проникването на кръвта и веществата в нея), цветно много красиво се вижда на екрана именно този процес. Така се откриват дефекти в кръвообращението в главния мозък, като след лечение със същия метод може да се види дали проблемът е разрешен.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че терапията не във всички случаи води до пълно излекуване. Какво е лечението на това заболяване?<br /> </strong>- Когато проявите на синдрома са много леки, може да се започне с поведенческа (когнитивна) терапия и някакви степенувани упражнения. Доказано е, че както усилната физическа активност, така и залежаването вредят. И тук изкуството е много бавно и постепенно да се въведат леки упражнения. При случаите, които не са в лека степен, а са по-изразени, вече би трябвало да се изгради цялостна програма, като се започне от режима, начина на живот, точно определяне на физическото и психическото натоварване, диетата. Трябва да има балансирана диета, в която да са включени основните групи храни (зърнени, плодове, зеленчуци, протеини) и храни, които повишават тези невротрансмитери и образуването им. Например, за серотонина характерни са пуешкото месо, тиквено семе, авокадо, бадеми, риба, и то по-мазна (тон, сьомга), нахут, сини сливи, спанак, ечемик, черен шоколад и т.н. Допаминът се съдържа в, например, черния и зеления чай, във фасула, бананите, червеното вино, нектара от боровинки, червено цвекло, пшенични зародиши, яйца. От протеините трябва да се приема риба, пилешко месо (бялото филе), крехко месо и фасул. Подходящи са също и млечните продукти, но само нискомаслени. <br /> <br /> <u>И диетата трябва да съдържа <br /> </u><br /> всички групи храни, да не е еднотипна. Има храни, които задължително трябва да се избягват. Това са висококалоричните, съдържащи рафинирана захар, пържени храни (те съдържат трансмазнини), изкуствени подсладители, които съдържат аспартам, прекаляването с алкохол, цигарите и т.н. Трябва да се контролира дневната активност и вече да се подпомагат с лекарства отделните симптоми.<br /> <br /> <strong>- Какви лекарствени препарати се изписват заедно с тази комплексна терапия?<br /> </strong>- Нестероидните противовъзпалителни ще се дадат за облекчаване на мускулните и ставните болки - най-обикновен ибупрофен, диклофенак, за да се премахне възпалението на гърлото (когато не е предизвикано от бактерии), на лимфните възли. Тези медикаменти имат освен противовъзпалително и противоболково действие. Тъй като синдромът на хроничната умора много често се съпровожда с централно-нервни симптоми, а и за облекчаване на болките, за премахване нарушенията на съня, може да бъде предписан и някакъв антидепресант. Дават се активно и антиинфекциозни средства тогава, когато имаме съмнение за намесени бактерии, вируси или гъбички. Тогава можем да включим антибактериални средства, противогъбични, антибиотици. <br /> <br /> Понеже не знаем кой точно е причинителят на синдрома, трябва да се направи цялостна стратегия за терапия. Към лечението може да се прилагат и най-различни алтернативни методи, като ароматерапия, цветотерапия, масажи, йога - това само ще помогне на лечението, стига да се прилага от специалист.<br /> <br /> Медикаментите също трябва да присъстват, но изключително под контрола на специалист. Лекуваме за съжаление само симптомите. Правят се опити за въвеждането и на експериментални психостимуланти, които повишават нивата на невропредавателите. Те са точно като люлка - колкото е допаминът, от едната страна на тази люлка, точно толкова трябва да е и ацетилхолинът. Тези психостимуланти са насочени да повлияят именно на дефицита на вниманието и на паметта. Доказано е експериментално, че те намаляват умората и подобряват концентрацията на вниманието. А другата група експериментални лекарства се наричат холинестерази на третото вещество от тези невротрансмитери и подобряват неговото въздействие. То е особено важно за паметта, за преценка на ситуацията, начина на мислене, правенето на връзки. Но това са препарати, които са все още в експериментална фаза.<br /> <strong><br /> - Ако това състояние не се диагностицира и съответно не се лекува, какви усложнения може да предизвика?<br /> </strong>- Най-сериозното усложнение е, че пациентът буквално престава да се движи, залежава се, с всички последици от това. Спонтанно излекуване не трябва да се очаква.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА<br /> </strong></em>