Борис Комитов на 60: Самият Емил Димитров ме нарече свой заместник след срещата ни през 2003 г.

<em>Борис Комитов - легендата в поп музиката с пловдивски корен, е роден на знаменателната дата 12.12.2012 г. Детството и юношеството му преминават в преклонение пред неговия идол в естрадата &ndash; Емил Димитров. Самият той се развива като музикален талант, създал собствен оркестър и изнасял концерти заедно с популярни наши и чужди поп звезди. На 1 декември доведе Йорданка Христова под тепетата. Царицата на българската естрада не бе пяла в Пловдив от много години. Златните хитове на двамата изпълнители възкръснаха отново за нов живот. Но голямата изненада е новият албум на Комитов &ldquo;Особен урок&rdquo;.</em> <br /> <br /> <br /> <strong>- Роден сте на особената дата 12.12.1952 г. в град Пловдив. Сега празнувате 60-годишен юбилей. Откъде тръгна музикалната биография на Борис Комитов?<br /> </strong>- От моя род - баща ми, д-р Петър Борисов Комитов, е един от основателите на Пловдивския академичен симфоничен оркестър, на който е концертмайстор и цигулар солист. Майка ми, Весела Комитова, по професия юрист, също е пристрастена към музиката и свири на пиано. <br /> <br /> Започнах да изучавам пиано и солфеж на 6-годишна възраст в Детската музикална школа в Пловдив. На 7 години спечелих второ място на конкурс по пиано там. Започнах да пея в края на 60-те години на миналия век, до голяма степен повлиян от виталността и магнетичната сила в песните на един от емблематичните певци на България - Емил Димитров. Пеех всички негови песни без изключение, знаех ги наизуст и ги изпълнявах точно както той ги изпълняваше. Емил ми каза: ти си моят наследник, щото аз съм чувал много хора, които са пели мои песни, но така както ти ги изпълняваш &ndash; не съм имал радостта да чуя. <br /> <strong><br /> - Докъде стигна влиянието на песните на Емил върху вашия стил и как установихте връзка с него?<br /> </strong>- По-късно започнах да създавам мои песни, но се чувства влиянието на Емил Димитров върху моя стил. Тъй като съм пял дълги години негови песни, се чувства малко или повече сходството. <br /> <br /> Преди той да почине, през 2003 г., аз пътувах с Лили Иванова. Тогава той честваше 60-годишнина, но не се намери, за общ срам, кой да му направи концерта. Бях говорил с Емил, беше вече в инвалидна количка, искаше аз да изпея неговите песни, а той да бъде на сцената. <br /> <br /> <u>Тогава Лили Иванова беше съгласна да дойде, без да иска пари,<br /> </u><br /> да направим удоволствие на Емил. Той ми се обаждаше по телефона и питаше често какво става с концерта, кога ще го правим. Но за съжаление &ndash; не искам да споменавам имена - негови близки се обадиха и казаха: за 5-10 хиляди лева печалба няма да правим този сеир. И така пропадна концертът за Емил. След това решихме да направим едно предаване с Роси Русева от Канал 3 в Княжево и той искаше да го поздравя с песента &ldquo;Само един живот не е достатъчен&rdquo;. Него ден всичко беше готово, телевизията тръгваше, когато се обадиха, че той е зле, и се отложи предаването. И така всичко отиде по дяволите...<br /> <br /> <strong>- Кога започна концертната ви дейност, как се свързахте и с Лили Иванова?<br /> </strong>- Започнах в края на 60-те и началото на 70-те години. Пътувах с много от известните певци и творци &ndash; тогава работих и с Георги Парцалев. Имах свой оркестър и изпълнявах песните на Емил. Завърших 1978 г. През месец септември същата година се срещнах с един от многоуважаемите и известни наши композитори... държа все пак от запазено уважение към него да спестим името му, за да направя записи. Но той беше категоричен, че за певец като мен, така да се каже, близък до стила и гласа на Емил Димитров, изобщо няма място у нас. Колкото пък до самия Емил Димитров, него въобще не трябвало да го пускат по заведенията, а какво остава да изнася концерти и да издава плочи. Това окончателно оформи решението ми да се върна в Пловдив и да започна работа като инженер, тъй като <br /> <br /> <u>кариерата на певец по заведенията определено не ме привличаше <br /> </u><br /> Така се развивах до 1995 г., когато записах демокасета с мои песни, за да разбера как ще се приеме от публиката. Хората ги приеха добре и оттам тръгнах, издадох албуми с участието и на Лили Иванова, започнахме и концерти. Включиха се и Митко Щерев и Драго Драганов, Иван Лечев ми прави част от аранжиментите, а Веселин Койчев от &ldquo;Бели, зелени, червени&rdquo; ми прави основно аранжиментите. <br /> <br /> <strong>- Как бихте определили своя стил сега?<br /> </strong>- Стилът ми е малко френски, романтичен... Миналата 2011 г. бях в Германия, с известната Сузи Куатро пяхме в една програма. Аз представях България с една песен. Същия месец във Венеция записах и най-новия си клип &quot;В името на Любовта&quot;, която песен се съдържа в последния ми албум &quot;Особен урок&quot;.<br /> <br /> Преди това, <br /> <u><br /> през 1996 г., моя песен се класира на 14-о място в топ 100 в източната част на Германия<br /> </u><br /> Песента се казва &bdquo;Любовта е това, което сърцето ти желае&rdquo; и се изпълняваше от немската певица Кристина Шаде. Нейният импресарио &ndash; Ханс, ми каза: Що не останеш тук в Германия, ще пишеш песни и няма да се връщаш в България, където няма хляб. Аз обаче имах бизнес в България, занимавах се с едни консумативи, и да тръгна &ndash; немски не знаех много добре. Казах му: Не може ли от България да пиша и да изпращам своите песни? Той рече: Не става, моето момче. Това постижение с песента ти е изключение, въпреки че стилът ти е френско-немски. Но атмосферата в Германия е друга, за да бъдеш актуален тук, трябва да останеш тук. И така се разминахме...<br /> <strong><br /> - А тук как се развиха нещата?<br /> </strong>- Заслужава отбелязване фактът, че през 1992 г. станалата известна тогава певица Росица Овчарова печели 1-во място и наградата на публиката в конкурса &rdquo;Откритие-92&rdquo; с моята песен &bdquo;Послание&rdquo; в град Варна. А през 2002 г. певицата Анна Овчарова със същата песен печели 1-во място за най-добър поп изпълнител на 2001 г. в конкурса &bdquo;Сезони&rdquo; в Бургас. Написах песен и за детската група &bdquo;Слънчице&rdquo;. През 2003 г. издадох албума &bdquo;Говорете ми за Нея&rdquo; и премиерата бе в Летния театър &ndash; Пловдив, на 3.09.2003 г. В концерта участваха примата Лили Иванова, Иван Лечев, Георги Мамалев, Христо Кидиков, Роси Русева и Пенка Коева. Същата година <br /> <br /> <u>получих и наградата за най-добър идеен албум на годината от Нов музикален съюз и Арт и Рок - Поп център за България<br /> </u><br /> Това е едно отличие за мен в търсенето и налагането на собствена линия, подчертан осезаем стил в музицирането и аранжирането на песните ми. <br /> <br /> Следващата година последваха нови концерти с Лили Иванова, Митко Щерев и Драгомир Драганов... През 2006 г. издадох албума &bdquo;Съпруг, любовник или... мълчалив свидетел&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Новият ви албум на какво е посветен, как и кога го представихте на публиката?<br /> </strong>- На 1 декември тази година на концерт в Драматичния театър в Пловдив бе представянето на албума &ldquo;Особен урок&rdquo; (един своеобразен особен урок за любовта и вярата в Бога, вдъхновен и от филма &bdquo;Особен урок&ldquo; и музата Венеция), в който участваха голямата Йорданка Христова, Роси Русева и балет &bdquo;Магика&ldquo;. През 2013 г. ще бъде представянето на албума и в София.<br /> Кръстил съм го &ldquo;Особен урок&rdquo; с малко сантимент към филма &ldquo;Особен урок&rdquo;. Аз ходих в Париж в същия хотел, в същата стая, в която е сниман филмът. Ето на корицата на албума ми стоя пред хотела, ето тук (показва точното място), където Натали Делон маха с ръка на младия си любовник с моторчето, който накрая си тръгваше. Там, между другото, е живял и Генсбург, който е написал &ldquo;Жо тем&rdquo;. Хотелът е на повече от 300 години, срещу църквата Нотр Дам. Интериорът в хотела не е пипнат, както преди 50 години, когато е сниман филмът - същият креват, прозорците, нищо не е сменяно. <br /> <br /> Но романтиката не се цени днес у нас, затова и певецът, и инженерът у мен вървят ръка за ръка. Иначе няма да оцелеем и двамата (смее се). За мен песента е като един любовен, драматичен роман.<br /> <br /> <strong>- А какво ви е отношението към бита на пенсионерите в България?<br /> </strong>- Ще кажа, много тъжно е, че положението на пенсионерите е такова в момента. Но дали ще има коледни надбавки или не, това няма да ги спаси. Според мен е важно, че те още много години няма да дочакат достойни старини, нормален начин на живот. А защо? Кой е виновен? 20 години пенсионерите не направиха нищо, за да им качат пенсиите. Който и да дойде на власт днес, така няма да им даде по-големи пенсии...<br /> <br /> <strong>- Какво бихте пожелали на нашите читатели пред празниците?<br /> </strong>- Пожелавам им весела и честита Коледа и да имат повече вяра в Бога. Вижте светите отци, те са били бедни, хранели са се с треви, корени, но са били най-щастливите хора. Парите не са най-важното нещо в живота. Ами вижте как на 70 години богатият материално, красивият Ален Делон легна вкъщи и каза, че ще се самоубие, ако не дойде при него голямата любов. Вярата и любовта са най-важни.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Михаил АХЧИЕВ</strong></em>