ЗАБРАНЕНА ЗОНА
• Според мен момчето беше убито не при опит за бягство, каквато беше официалната версия, смята юристът
• Трупът на най-масовия убиец у нас бил прехвърлен през оградата на ботевградските гробища и тайно погребан

На 7 февруари т.г. се навършиха 32 години от мистериозната смърт на 17-годишния шизофреник Бранимир Дончев, който навръх Коледа през 1974 г. извърши най-голямото масово убийство в България.
Според очевидци в Студентски град в столицата Бранко е убил единайсет студенти и ранил петима. Два дни след касапницата в официоза ^Работническо дело^ е поместено следното съобщение на Главна прокуратура: ^На 25 декември 1974 г. в 20.45 часа в студентските общежития в кв.^Дървеница^ е извършено убийство на 6 студенти. 10 са ранени. Между пострадалите 1 убит и 3 ранени са чужди граждани. Близките им са уведомени. Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 г., е извършил убийството на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката.^
По-късно властта признава за още две жертви. Шофьорът на линейка Кирил Петков, който първи идва на местопроизшествието, твърди, че убитите са 11. И други потвърждават тази цифра.
“ШОУ” единствен успя да разбере истината за смъртта на Бранко в разговор с адвокат Ангел Тодоров. През феврури 1975 г. в качеството си на началник на следствието в Ботевград той е направил оглед на трупа на най-младия масов килър в историята на България. Според официалната версия Бранимир е бил убит при опит за бягство.
На 7 февруари т.г. се навършиха 32 години от мистериозната смърт на 17-годишния шизофреник Бранимир Дончев, който навръх Коледа през 1974 г. извърши най-голямото масово убийство в България.
Според очевидци в Студентски град в столицата Бранко е убил единайсет студенти и ранил петима. Два дни след касапницата в официоза ^Работническо дело^ е поместено следното съобщение на Главна прокуратура: ^На 25 декември 1974 г. в 20.45 часа в студентските общежития в кв.^Дървеница^ е извършено убийство на 6 студенти. 10 са ранени. Между пострадалите 1 убит и 3 ранени са чужди граждани. Близките им са уведомени. Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 г., е извършил убийството на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката.^
По-късно властта признава за още две жертви. Шофьорът на линейка Кирил Петков, който първи идва на местопроизшествието, твърди, че убитите са 11. И други потвърждават тази цифра.
“ШОУ” единствен успя да разбере истината за смъртта на Бранко в разговор с адвокат Ангел Тодоров. През феврури 1975 г. в качеството си на началник на следствието в Ботевград той е направил оглед на трупа на най-младия масов килър в историята на България. Според официалната версия Бранимир е бил убит при опит за бягство.

- Адвокат Тодоров, на 25 декември 1974 г. България е потресена от убийството на осем младежи в Студентски град и раняването на 10-тина техни колеги, извършено от 17-годишния Бранимир Дончев. Вие имахте ли отношение към това зловещо дело?
- Това беше престъплението на века за България. Разбира се, че знаех за него. По наша линия имахме информация за случая, но информация в детайли за убиеца нямах. Спомням си много добре 7 февруари 1975 г., - денят беше хубав, както днес. Нямаше сняг. Бях си отишъл на обяд в къщи, когато ме извикаха спешно в районното управление на МВР.
- Защо?
- Не знаех защо ме викат, но в РПУ-то заварих началника на районното с един непознат, който се легитимира като служител на МВР. Тогава ми казаха, че са придружавали убиеца на студентите към психиатрията в Ловеч. Дадоха ми запечатан плик с документи. При опит за бягство младежът бил разстрелян. От мен се искаше да направя оглед на трупа и да подготвя цялата документация, като изрично ми се каза, тя трябва да бъде подготвена така, че да послужи пред чуждестранни прокуратури. Имаше убити и чуждестранни студенти.
- Говори се, че Бранко е бил разстрелян край Ботевград. Вярно ли е?
- Не е край Ботевград. Разстрелян беше в района на Правец, почти на излизане от гористата местност от планината. На един от последните завои. Сега там вече минава магистрала, но човек, който и преди е бил там, би могъл да се ориентира.
- Какво установихте, като отидохте на място?
- Бяхме с оперативния работник, който всъщност беше извършил разстрела. Той беше от Софийско градско управление.
- Как се казва?
- Достатъчно е да се каже - полковник Г. Заварих следната обстановка. Непосредствено до главния път (тогава оттам се е минавало за Ловеч и Русе) имаше спряна волга. Отзад беше седнал млад оперативен работник - поне на мен тогава ми се стори млад. Той видимо беше уплашен при моето пристигане. Багажникът на колата беше леко отворен. Познах волгата - тя беше една от оперативните коли на Софийско градско управление. На пирамидката отзад имаше 5-6 автомата, които бяха неизползвани. Беше използван само един от автоматите. Имаше и още едно лице, което не позволяваше наоколо да спират коли...
- Отцепвал е района...
- Да. Обръщайки се надясно, видях трупа на самия Бранимир. Знаех вече от документите как се казва. Знаех, че имаше петорна експертиза, че психически не е бил добре, когато е извършил престъплението...
- Откъде сте сигурен, че това действително е бил Бранимир?
- От документите в запечатания плик, който ми бяха дали в управлението. В интерес на истината полковникът ми даде лично на мен плика, не го е давал на друг. Започнахме огледа на трупа...
- Какво установихте при този оглед?
- Трупът беше разположен по гръб с лице към колата, тоест, към мястото, откъдето е разстрелян. Беше на 15 - 20 метра от мястото на стрелбата, което установих, докато подробно описвах изхвърлените гилзи от автомата.
- Колко намерихте?
- Доколкото си спомням, бяха 7-8 гилзи. Продължих нататък. Момчето беше облечено в ученическото си тъмносиньо балтонче и едно бяло поло. Беше красиво момче. Направих скица на местоположението на трупа, всичко, каквото е необходимо. Трябваше да се погрижим за съхранението на трупа - това ми влизаше в задълженията. Бях разговарял с моя началник на отдела - полковник Долапчиев, и той ми беше казал: ^Направи възможното трупът да бъде прибран, както подобава.^ Не е тайна, че тогава един от местните офицери, който не беше много вещ, предложи да го погребем наблизо. Съвсем наблизо се слизаше към реката. Малката борова горичка свършваше и се слизаше към реката. Можеше спокойно да бъде погребан и там. Аз нямах задължителни указания къде да го погреба. Реших, че трябва да бъде погребан в гробище, защото баща му може да го потърси. От документите знаех, че майка му се е самоубила, защото е психически болна, а бащата е в ареста. Казах си, че може би един ден ще го потърси. Разпоредих на служителите от районното управление да докарат кола. С товарна кола, която я караше офицер от РПУ-то, защото трябваше да се пази строга тайна, докарахме ковчега. Там имаше още един офицер, по едно време за кратко дойде и районният прокурор. Сложихме Бранимир в ковчега и с товарната кола го закарахме да го погребем в ботевградското гробище.
- Тоест, гробът му всъщност е там...
- Твърдя го, защото съм присъствал на погребението му. Спомням си, че не можехме да влезем в гробищата, тъй като трябваше да пазим тайна. Решихме гробът му да бъде в самия край, от вътрешната страна на оградата. Закарахме го до оградата и през нея прехвърлихме ковчега. Положихме го в изкопания трап - лично съм следял за това. Гробарите не знаеха нищо. Разпоредих да бъде погребан, както трябва, но да не се упоменава нищо, гробът да е безименен... Тогавашният секретар на общината Вуто Луканов, той е от ромски произход, подписа смъртния акт.
- А защо кметът не е искал да го подпише?
- Не мога да кажа какви му бяха мотивите. Той беше малко дръпнат, може би и защото имаше лично отношение към мен.
- Казвате, че трупът на Бранко е бил с лице срещу милиционерите. Те какво обяснение ви дадоха за това нелогично разположение?
- Естествено, че ^разстрелът е станал при опит за бягство^. Приех тази версия, защото не можех друго да кажа, не можех да докажа друго. Но за себе си направих извода, че е чист разстрел, тъй като и обувките му бяха развързани. Бранко беше със зимни, високи обувки и, разбира се, че при един разстрел в гръб лицето би полетяло напред, още повече, че там мястото бе стръмно... А той беше с лице към убиеца.
- Казахте, че гробът му е останал безимен. Баща му, роднините му все пак потърсиха ли го?
- Поне аз докато бях в службите, все очаквах някой да ми се обади, но никой не се обади. Сега сигурно гробът е много запустял, но той беше непосредствено до старата ограда на гробището, което сега е разширено и би се падал някъде в средата. Може по-късно някой да се е обаждал, но поне до мен не е стигнало някой да се е интересувал.
- Само вие ли знаехте къде е погребан Бранко?
- Знаят още двама-трима офицери, които бяха задължени да пазят пълна тайна. То и аз досега пазех тайна и не съм го казвал никъде. И все пак хората подразбраха нещичко. Един мой познат по това време е лежал в неврологичното отделение, което е някъде на високите етажи на болницата. Той един път ми подхвърли: ^Абе, вие в милицията много ги пребивате^. Питам го откъде знае, тъй като в следствието не съм допускал такова нещо. А той: двама служители, познах ги, бяха пребили един в милицията и го погребаха в гробището. Оказва се, че той е видял как сме прехвърляли ковчега през оградата. Мен не ме е познал, но другите двама ги назова по име. Казах му, че не знам такова нещо, но слухове са се носили...

Едно интервю на
Ели СТАТКОВА

ДОСИЕ
• Убиецът Бранимир Дончев Делчев е ученик в столичната 8-ма гимназия. Малко преди кървавия екшън, той бил на кино със свои приятели. Гледали нашумелия тогава филм ^Кръстникът^. Явно повлиян от него, изпаднал в параноя. Когато се прибирал, му се струвало, че го следят. Вкъщи се скрил под леглото. По данни на следствието Бранко бил влюбен в своята братовчедка - студентка от провинцията, която живеела в Студентски град. Тя обаче не отговаряла на чувствата му.
• Оръдието на зловещото престъпление е пистолет ^Валтер^, притежание на баща му, заместник-директор на външнотърговското обединение ^Стара планина^. Жертвите пък е доубивал с кама ^финка^.
• Кръстника, както го нарече градският фолклор преди 33 години, носи лудостта в гените си. Майка му е циклофреничка. Обесва се три години преди касапницата в Студентски град с въже, взето назаем от съседка.
• В нощта след масовото убийство апартаментът на столичната улица ^Граф Игнатиев^, където Бранко живее със семейството си, е претарашен. Братът на Бранимир и сестра му са изследвани незабавно от психиатри. После ги интернират в Пещера. Бащата Дончо Делчев е арестуван и осъден на 4 години затвор за небрежно съхраняване на оръжие. Излежава цялото наказание. Обвиняват го, че създава деца, без да предвиди психическото заболяване на жена си. С валутата, спечелена от работата в Африка, до края на живота си изплаща огромната кръвнина.
• Още по-трагична е съдбата на Делян Делчев. Като близнак на Бранко той е следен под лупа до самата си смърт. За неговия край сестра му Тотка си спомня: ^През 1988 г. Делян беше в кюстендилски санаториум. Казаха ни, че е паднал от някаква тераса. Как точно е паднал, така и не се разбра.^ И досега не се знае дали е ликвидиран по заповед, дали става жертва на вендета, или се самоубива.