Задгробният живот е несравнимо по-красив и по-добър от този, в който живее тялото ни
<em>Убеждението, че животът продължава и след смъртта, е толкова старо, колкото света, но най-накрая се &ldquo;облече&rdquo; и със знание. Докторът на медицинските науки Александър Ебен, неврохирург с 25-годишен стаж, преживял клинична смърт, на всеослушание заяви: &bdquo;Животът продължава и след смъртта, аз бях в рая!&rdquo; Преди това, до своя задгробен опит, д-р Александър Ебен не вярвал на разказите на пациенти, пътували в другия свят.<br /> <br /> </em>Рано сутринта на 10 ноември Александър се събудил от силна болка в главата. В болницата в американския щат Вирджиния, САЩ, където работел, го докарали в безсъзнание. Бързо му поставили диагнозата - бактериален менингит.<br /> <br /> Цяла седмица лекарят се намирал между живота и смъртта, участъкът от мозъка му, отговорен за мислите и емоциите, престанал да функционира. Такива пациенти учените ги наричат &ldquo;растителни&rdquo;, като строшени орехи са. Мозъкът му не давал никакви признаци на живот, душата го напуснала. И отлетяла далеч, далеч!<br /> <br /> Лекарят излязъл от кома едва на седмия ден, когато колегите му вече решили да го обявят за мъртъв и да спрат системите, които поддържали живота му. Събуждайки се, д-р Ебен бил не по-малко шокиран от лекуващите го. Но не поради факта, че той, почти мъртъв, се е върнал обратно към живота, а заради невероятните знания и опит, които придобил на онзи свят.<br /> <br /> &bdquo;Сегашната медицина, с нейното ниво на знания, не може да допусне, че по време на дълбока кома се намирах в съзнание - казва д-р Ебен. - А фактът, че за тези седем дни извърших невероятно пътуване, от гледна точка на науката се смята за невъзможен. Но всичко това се случи с мен - мозъкът ми изключи, престана да работи, но съзнанието ми се отправи в друга, много по-голяма Вселена, за чието съществуване никога не съм подозирал.&rdquo;<br /> <strong><br /> Откровения<br /> </strong><br /> По думите на лекаря, задгробният живот е несравнимо по-добър, отколкото този, в който живее нашето тяло. Ето как Александър описва преживяното от него, това, което нарича рай.<br /> <br /> &bdquo;Видях призрачни, блестящи същества, летящи в небето и оставящи след себе дълги като линия следи.&rdquo; <br /> Едно от тези ангелски създания - млада жена &ndash; се доближила до д-р Ебен. Тя имала тъмносини очи, златисто-кафява коса, прибрана в кок, и високи скули.<br /> <br /> &bdquo;Нейните очи бяха пълни с любов, много по-силна от нюансите на любовта, която имаме на Земята. Тя разговаряше с мен без думи, словата й преминаваха през мен като вятър. Сетивата ми бяха изострени - знаех, че всичко наоколо е истинско. Тя ми каза, че всичко, което съм обичал и харесвал, ще остане с мен завинаги, така че от нищо да не се страхувам. Каза ми също, че ще ми покаже много неща, но в крайна сметка ще се върна на Земята. Попитах я: къде съм и защо съм тук?<br /> Отговорът й дойде бързо, като експлозия от светлина, цвят, красота и любов, която целия ме прониза. Той влезе в мен мигновено, аз бях в състояние без усилие да разбера концепции, които на Земята ще ми отнемат години да ги разбера. Най-важното от това знание беше, че животът ни не свършва със смъртта, че след нея ни очаква вълнуващо пътешествие и вечно блаженство&quot;.<br /> <strong><br /> Мисия<br /> <br /> </strong>Своите впечатления от преживяното лекарят започва да описва след пълното си възстановяване по съвет на по-големия си син. Точно четири години след завръщането си от мъртвите д-р Ебен най-накрая публикува своите откровения. Книгата, която съдържа над 20 000 думи, озаглавява &ldquo;Доказателства за рая. Пътуване на един неврохирург в отвъдното.&rdquo;<br /> &bdquo;Аз не съм проповедник, а учен &ndash; казва д-р Александър Ебен. - Но сега много се различавам от човека, който бях преди, защото видях нова картина на реалността. Ако някой, дори и лекар, ми беше разказал нещо подобно преди, щях да го приема като заблуда. Но моето пътуване към отвъдния свят &ndash; като събитие, за мен е толкова истинско, колкото моята сватба, като раждането на двамата ми сина. Сега вече знам, че нашите емоции, нашата любов имат голямо значение за цялата Вселена, а душата ни е вечна. Възнамерявам да посветя останалата част от земния си път на изследвания за истинската природа на съзнанието и неговата физическа връзка с мозъка ни.&rdquo;<br /> <strong><br /> <br /> Наука<br /> <br /> </strong>Откровенията на д-р Ебен разделят на две мненията на колегите му. Известният анестезиолог проф. Стюарт Хамероф наскоро публикува своята теория, която потвърждава &ldquo;следсмъртния&rdquo; опит на д-р Ебен. Според него наличието на съзнание във Вселената е постоянно, започвайки след Големия взрив. И смъртта на тялото не означава загуба на съхранената в мозъка информация, която продължава своя &ldquo;път, своето изтичане във Вселената.&rdquo; Това обяснява историите на хора, оцелели след клинична смърт, за &ldquo;бяла светлина&rdquo; или &ldquo;тунел&rdquo;. Информацията, нашият жизнен опит, който определя личността ни, не се унищожава.<br /> Разказите за преживяното от д-р Ебен много приличат на спомените на други хора, преживели клинична смърт. Някои от тези откровения са много истински и реалистични. На първо място обаче е фактът, че тези хора променят коренно отношението си към живота, стават дълбоко духовни и силно морални. Ето техните думи, описващи преживяванията им на онзи свят.<br /> <br /> <em><strong>Борис Пилинчук, бивш милиционер:<br /> <br /> </strong></em>&ldquo;Чувствах се много добре. Видях една необикновена светлина. Тя беше ярка, но мека, от нея се излъчваше топлина, спокойствие, радост. Тази светлина ме изпълни с такъв ентусиазъм, който не може да се опише с думи!&rdquo;<br /> <em><strong><br /> Монахиня Антония:<br /> <br /> </strong></em>&ldquo;Там всичко беше красиво, цветно, като през пролетта. Носеше се чуден аромат, като благоухание. В душата ми настана райско блаженство. Всичко това досега не ми се беше случвало: в сърцето ми &ldquo;влязоха&rdquo; безкрайна любов, радост, щастие - всичко наведнъж.&rdquo;<br /> <br /> Владимир Ефремов, конструктор:<br /> &ldquo;Съзнанието ми работеше, появи се чувство на необикновена лекота. Летях през някаква гигантска тръба. Не изпитвах нито страх, нито ужас. Само блаженство. С мен бяха моите чувства и спомени. Умът ми обхващаше всичко наведнъж, за него не съществуваше нито време, нито разстояние.&rdquo;<br /> <strong><br /> Мнението на експерта<br /> <br /> </strong>Артем Михеев, кандидат на физико-математическите науки, президент на Асоциация по инструментална транскомуникация: <br /> &ldquo;Придобитият опит на д-р Александър Ебен е много ценен. От медиците, които познавам, никой не е изпитал подобно нещо. Потвърждават се и разкази на много други хора, преживели клинична смърт. &ldquo;Смърт&rdquo; се нарича прекратяването на функционирането на физическото тяло. Но идентичността и съзнанието в природата не се отъждествяват с физическото тяло и не са негов продукт. Поради това след физическата смърт съзнанието продължава да функционира в нова среда, в друга, по-фина, невъзприемана от сетивата на тялото ни, което се потвърждава от научни изследвания. Самият д-р Ебен потвърждава, че &ldquo;смъртта не е краят на съзнателното съществуване, а само част от едно безкрайно пътешествие.&rdquo;<br /> <em><strong><br /> <br /> <br /> Превод от руски Люба МОМЧИЛОВA</strong></em>