Режисьорът Павел Павлов: Катя Паскалева поиска евтаназия

<em>&ldquo;Не ми се слиза в града, седя си вкъщи. С кого да споделя, на кого да разкажа?!...&rdquo;, тъгува режисьорът Павел Панов по рано отишлите си актриси - негови най-близки приятелки от театъра и киното. 10 години изтекоха от смъртта на Катя Паскалева, 12 лета, откакто си отиде Невена Коканова, от 23 години я няма Леда Тасева. Портретът й в рамка продължава да стои върху камината в жилището на Павлов. Скъпи спомени витаят от снимките, подаръче стои все още с панделката, както го е украсила Венчето. <br /> <br /> Павата, както му викат всички, има като режисьор 50 постановки за телевизионен театър в БНТ, 20 театрални спектакъла, 30 телевизионни игрални филма, между тях три серии на &ldquo;Чичовци&rdquo; от Иван Вазов, на &ldquo;Вечери в Антимовския хан&rdquo; от Йовков, &ldquo;Вампир&rdquo; на Страшимиров, &ldquo;Язовецът&rdquo; на Емилиян Станев. В последните три неизменно играе Коканова и това са най-зрелите й роли.<br /> <br /> Павел Павлов днес често пътува до Добруджа, вече трети пореден театрален сезон, за да поставя пиеси на тамошните сцени. Пише книга след книга - вече 20 на брой, &ldquo;за да не се затрият спомените за големите имена в културата ни&rdquo;.<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Мъчително ли си отиде Невена Коканова, звезда №1 на българското кино?<br /> </strong>- Едно знам - не чух да се оплаче, да каже &ldquo;Зле ми е&rdquo;, да обвинява нещо или някого. Малко преди края на Венчето завинаги се запечати в очите ми картината: седнала под дебелата орехова сянка в двора, в нозете й излегнати двете пастирски кучета, в скута й &ndash; котката, а на главата й кацнало едно гересто петле, което тя бе опитомила. <br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Pav_Nevena_Zvan.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="358" src="/documents/newsimages/editor/201212/Pav_Nevena_Zvan.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small">&nbsp; Невена Коканова в &quot;Звън на камбани&quot; (1987)<br /> </span></strong><br /> Седмица преди да почине, тя ми забрани да ходя при нея. Аз не пропусках да й занеса нещо вкусно, което обича. Много добър кулинар съм, правех й грис халва, качамак. Винаги като си тръгвах от селската къща, където тя се бе усамотила, плачех в гората. Но аз все не вярвах, че ще се случи най-лошото. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> А тя си е предчувствала и ми каза да не идвам повече<br /> </strong></span><br /> След една седмица се возех в един автобус и съобщиха по радиото, че Невена е починала. Знаете ли - целият автобус млъкна. Настана тягостна тишина. Хората я обичаха.<br /> <br /> <strong>- Когато тя се разболя, ли си купи селската къща? <br /> </strong>- Не, заедно бяхме купили стогодишната къща в Габровския балкан, в махалата Чомаците. Крояхме планове, мечти... Но после аз се отказах от моята част, заради ужаса от майстори и безводието. И всичко нататък направи Невена. Пристигна един майстор по откриване на подпочвени води. Прякорът му беше Чърчил. И каза: &ldquo;Виж сега, мисис Коканова, не съм ти надничал в кесията колко пари си дала да купиш тая пустош, ама на твое място ще ги прежаля и беж да ме няма&rdquo;. Невена настояваше: &ldquo;Нали пръчките подскачаха в ръцете ти?&rdquo;. &ldquo;Да, вода има, но е толкова надълбоко, че кладенецът ще ти излезе по-солен от къщата&rdquo;. Невена не се уплаши - запретна ръкави и превърна каменната плевня в свое убежище.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Pav_Nevena_1962.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="350" src="/documents/newsimages/editor/201212/Pav_Nevena_1962.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>&nbsp;1962 г. Невена Коканова<br /> </strong></span><br /> <strong>- Откъде тръгва приятелството ви с Невена Коканова?<br /> </strong>- Още бащите ни са били приятели. После съдбата ни събра в Русенския театър, където Ечка, както й викахме, готвеше за цялата ни прегладняла компания - &ldquo;бандата на гладниците&rdquo;. Нея всички я обичаха - и хората, и животните. Любовта към животните беше наследила от майка си Елеонора, потомка на стар австрийски род - фон Хелденберг. Много кучета, котки беше опитомила. Един път селяните й бяха подарили прасенце. Кръсти го Добродушко. Той я следваше по петите като сянка. Не грухтеше, а дуднеше подире й. Но тя му разбираше всичко и му отговаряше. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Прасенцето заспиваше с биберон в скута й <br /> </strong></span><br /> на люлката под сенчестия орех, където тя най-често седеше. А Невена не смееше да помръдне, за да не го разбуди.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, често сте ходили при Ванга. Тези срещи с петричката пророчица за какво бяха?<br /> </strong>- Ние ходехме при Ванга винаги заедно с Венчето Коканова. Имахме си парола: &ldquo;Утре тръгваме посока юг&rdquo; - и това означаваше, че отиваме при Ванга. В началото ни пророкуваше, но после ходехме &ldquo;да я почестим&rdquo;, както казваше тя. Наричаше Невена &ldquo;керко&rdquo;, а към мен често се обръщаше с &ldquo;гълъбо&rdquo;. <br /> <br /> Един път Невена извади подкова от чантата си: &ldquo;Щерка ми я намери тая подкова от малко конче, на късмет ли е?&rdquo;. Ванга прихна: &ldquo;Море, Невено, море, керко! За късмет, на късмет е. Ама каква поличба може да ти бъде магарешка подкова?! Хаир ке видиш от детето. Теодора ти е тебе късмета у тоя живот&rdquo;. Невена засия. А Ванга продължи: &ldquo;Виж, оная подкова, дето Павел наредил да изкопаят ямата, за да заровят царското злато, е друга. Голям късмет е Гълъбо!&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бях поразен<br /> </strong></span><br /> Наистина - по време на снимките на притчата &ldquo;Трите златни лъвчета&rdquo; в Арбанаси, бях наредил да изровят голяма дупка, за да заровим трите &ldquo;златни&rdquo; лъвчета, както е по сценария. Какво беше изумлението ни, когато на мястото, където бях забучил пръчката да изкопаят дупката, лопатата издрънча. Извадихме тежка средновековна подкова. &ldquo;Да можеше да проговори, какви неща щеше да ви разкаже &ndash; редеше Ванга. - Павел ке я окачи над пътната си врата, ама разтворена към небето - подковата носи късмет кога не е заклопена. А пък ти, Невено, с бял конец на копринена панделка да му извежеш &ldquo;Спаси нас!&rdquo;, да я окачи над подковата. Тъй трябва&rdquo;.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Pav_Vanga.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="329" src="/documents/newsimages/editor/201212/Pav_Vanga.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>&nbsp;1993 г. Сестрата на Ванга &ndash; Любка, ясновидката и Невена в Петрич Снимка: Иван ГРИГОРОВ<br /> <br /> </strong></span>Ванга често ни припомняше думите на Спасителя: &ldquo;Твоята вяра ке те спаси!&rdquo;. Всеки Петковден заминавахме за нейния курбан в Рупите. В полите на малък Кожух планина, край пресъхналото корито на Струма, Ванга слагаше курбан - трапеза за душите на загиналите под лавата на изригнал преди хиляди години вулкан. Горещата огнена паст погълнала селището Петра и всички невинни души. И за тяхно спасение Ванга въздигна белия храм и му даде името на Света Петка. <br /> <br /> Няма да забравя нощните снимки на &ldquo;Вечери в Антимовския хан&rdquo;. Венчето играеше Сарандовица. Бяхме превърнали в хан малкото селско читалище. Всички обитатели на махала Чомаците насядаха, за да гледат. Но селските баби възнегодуваха срещу мен, когато правех дубли, защото съм спирал непрекъснато артистите и не могат да видят как ще свърши &ldquo;туй театро&rdquo;. <br /> <br /> Невена, милата, тръгна да им обяснява работата в киното и театъра като пътуване с влак София - Бургас: &ldquo;Театърът е като да се качиш във влак и да си стигнеш направо в Бургас. А в киното може да вземеш първо влака до Пловдив, пък да слезеш, да отидеш до Стара Загора, после пак да идеш до Бургас&rdquo;. &ldquo;Значи три билета вместо един&rdquo; - заключи най-окомуш бабичката. Щом спрях за поредния дубъл, бабичката заяви ядосана, че много добре си пътували артистите, ама аз съм ги карал вместо с един билет, да се бръкнат за три билета. Взе си столчето и се прибра сърдита вкъщи. <br /> <strong><br /> - Разкажете за другата голяма актриса на киното и театъра - Катя Паскалева?<br /> </strong>- Точно десет години изминаха, откакто я няма. Приятелството ни беше като любов. Това си беше една моя особена любов към нея. Не бях влюбен в нея, но я ревнувах от всичките й други приятелства.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Pav_Katya_1.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="340" src="/documents/newsimages/editor/201212/Pav_Katya_1.JPG" /><br /> &nbsp;<span style="font-size: xx-small"><strong>Катя Паскалева в гримьорната Снимка:&nbsp;Иван ГРИГОРОВ<br /> </strong></span><br /> <strong>- Как се открихте?<br /> </strong>- Един прекрасен ден Антон Горчев (и него го няма, отиде си две седмици след Невена Коканова), валеше един монотонен есенен дъжд. И ми звъни Тони Умното, както се бе нарекъл самият той: &ldquo;У дома ли си, брато?&rdquo;. А аз: &ldquo;Че къде мислиш, че звъниш?!&rdquo;. &ldquo;Тогава идвам. Ама не съм сам&rdquo;. Успокоих го, че водката &ldquo;умира от студ&rdquo; в хладилника. Викам си - сигурно ще е с жена си Соня. Звъни се и в тъмното гледам зад гърба му не е Соня. Довтасал ми е с гадже &ndash; рекох си &ndash; ще ме вкара в беля. Светна електричеството обаче и гледам Катя Паскалева. А тя вече беше звезда. Но толкова естествена, вардеше се от звездоманията като от чума... Онзи ден осъмнахме в разговори тъй оживени, сякаш и тримата изгаряхме от жажда. Бях запленен от разказите им около заснемането на &ldquo;Козият рог&rdquo;. В тая паметна нощ реших да екранизирам &ldquo;Язовецът&rdquo; на Емилиян Станев с тях двамата. <br /> <br /> Катиш, както бях кръстил Катето, винаги ме караше, като ходя в чужбина да й пускам картички и да й напиша ситно ситно каквото съм видял. Караше ме да отида на гроба на Гогол, тя боготвореше Гогол. В Париж ходих в Пер ла Шез да й описвам гроба на Саган. Описвах й гробът на маршал льо Февр - героят в пиесата &ldquo;Мадам Сан Жен на Сарду&rdquo;, в която пиеса Катето играеше жената на генерала...<br /> <strong><br /> - Вярно ли е, че Катя Паскалева е искала евтаназия?<br /> </strong>- Да, тя го пише в болницата върху малките бели листчета, които после събра в книга нейният мъж - режисьорът Иван Росенов. <br /> <span style="color: #800000"><br /> <strong>Той също си отиде от коварния рак 6 години след нея <br /> </strong></span><br /> Там тя пише: &ldquo;Много съм нищожна, за да искам Евтаназия. Нали законно си искам житейските права? Искам си законно Евтаназия! Нали на убиеца или садиста законно му биете една инжекцийка и той си умира щастлив и невинен като ангелче? А мен, която съм правила само добро и съм правила хората щастливи, ме мъчите като злодей...&rdquo;. Нейните &ldquo;книжни квадратчета&rdquo; - записките-убиец!... Защо? Искам да умра като ангелче &ndash; излиза даже по-евтино!&rdquo;, пишеше върху едно от малките листчета. Тя е водила записки всеки ден в болница Лозенец, просто е наблюдавала смъртта си. Пише ги в продължение на петдесет дни до 21 юли, когато умира от рак на гърлото и има разсейки в белите дробове. Две години се бори с жестоката болест, без да може да говори. Толкова жестоко за една актриса да умир, без да може да говори...! <br /> <br /> Малко хора знаят, че тя умееше да рисува, но някак се срамуваше да показва творбите си. На листчетата тя пише до мъжа си: &ldquo;Сещаш ли се за една бяла копринена блуза, която много рядко съм носила. В нея ще се побере каквото е останало от мен&rdquo;. И още: &ldquo;Без поклонение в театър или където и да е. Ако гледката е лоша, да не се отваря ковчегът за пред хората. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Роднините, които дойдат, да се озаптят от македонски трагедии&rdquo;<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Шоше, на погребението ми да ми пуснеш &ldquo;Роза - Морена&rdquo; и другите от касетката ти. Като я слушаш, да се усмихваш в сърцето си, а аз ще ти намигна. А на бас! Леки комедии...&rdquo;. <br /> А милата ми приятелка Леда Тасева - тя пишеше стихове и ми даваше копията да ги пазя. <br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Pav_Leda.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="392" src="/documents/newsimages/editor/201212/Pav_Leda.JPG" /><br /> &nbsp;<strong><span style="font-size: xx-small">1982 г. Леда Тасева Ваня Цветкова (вдясно) в &quot;Разплатата&quot; на Алфред дьо Вини<br /> </span></strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>Играеше на криеница със смъртта до края<br /> <br /> </strong></span>В театър 199 тя имаше представления със Светослав Пеев десет дни преди да почине. И никой не разбра за болките, които е изпитвала.<br /> <br /> Понякога ми се причува, че броди из моя дом, долавям стъпките й. <br /> Бяхме приседнали веднаж с приятели пред бутилка вино и си говорехме за нея. Изведнъж... тапата изхвърча. Не беше шампанско. Затапих бутилката, но подир малко се повтори същото. След третия полет на тапата един възкликна: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &ldquo;Тя ни дава знак! Тук е! Прежадняла е, нека отлеем!&rdquo;<br /> </strong></span><br /> По килима останаха винени следи. И тапата се &ldquo;укроти&rdquo; в бутилката. А тя се усмихваше от малкия овален портрет, поставен на перваза на камината ми. Ако бях сам, бих решил, че се умопомрачавам. Но имам свидетели. <br /> <br /> А на един мой рожден ден, месеци преди да умре, тя изведнъж каза: &ldquo;Ти ще ми носиш кръста, Пупа&rdquo; - така ме наричаше. Така и стана.<br /> <br /> Помните ли Мод от &ldquo;Харолд и Мод&rdquo;, последната й роля в телевизионната постановка на Хачо Бояджиев? Не се забравя, нали?! <br /> И трите ми приятелки бяха епикурейки, велики жени! Много свободни, много талантливи. Стихията на Невена беше киното. На Леда Тасева силата й беше в театъра. А Катя Паскалева ставаше навсякъде - и в киното, и в телевизията, и в театъра. Играта на Катя можеше да служи за учебник как се правят паузи и как се правят ремарки. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong>