СКАНДАЛИ
КОМПОЗИТОРЪТ ДЕЧО ТАРАЛЕЖКОВ И ПЛЕЯДА МАСТИТИ КУЛТУРТРЕГЕРИ БИЛИ УЖИЛЕНИ ОТ СТЕФАН БОСНОВ

Мнозина от хората, които са следили телевизионните репортажи за обсадата на парламента от таксиметровите водачи, са видели как шофьорите издърпват с дюдюкане и гневни подвиквания “Кой си ти, бе?!”. Това бе един човек, който искаше да преговаря с правителството от тяхно име, представяйки се за “синдикален лидер”.

КОЙ Е СТЕФАН БОСНОВ
Превъплъщението му в таксиметров шофьор е най-новата му роля. Назад във времето откриваме други негови превъплъщения. Ако трябва да потърсим прототип на Боснов, то най-вероятно ще го открием сред птицеименните герои на Тодор Колев в “Опасен чар”, или в по-актуалната и просташка фигура на Ник Щайн.
Стефан Боснов е вариететен танцьор, по-конкретно - танцьор на степ, с полуаматьорски опити в певческото изкуство - предимно на италиански канцонети. Тези си таланти демонстрира във всеядното шоу на Слави. Преди време той се появи там с бял костюм и шапка “Борсалино”, като показа две-три стъпки по степ на гологлавия. По-наблюдателните зрители обаче си припомниха физиономията му от Първия национален тест за интелигентност, където Боснов се появи в отбора на...шофьорите. Тогава пък се изненадаха мнозина от издателско-печатарския бранш, които разпознаха Боснов като свой длъжник от немногодалечната 99-а, в която той се изживяваше като издател на сп. “Аз пея...и танцувам”. Тогава Боснов, като президент на фирмата “Ройс и сие Войс” набира мастити журналисти, композитори и изпълнители, обединява ги чрез идеята за караоке-списание, и успява да им стане “работодател без портфейл” в продължение на половин година. За това време обитава безплатно офисите на своите “съдружници” и ползва безплатните им журналистически и предпечатни услуги. Накрая издава нещо като песнопойка, без да публикува набраните материали, и скъсва с екипа си, като изкарва всички “некадърници, които не заслужават и лев”. Нещо повече, мнозина от тях си закупуват срещу 5 лева списанието, поне за да видят аджеба, що е излязло от труда им. Учудващо, но сред “некадърниците”, стои и името на заблудения от “боса Боснов” известен наш композитор Дечо Таралежков.
За срам на културтрегерите за Боснов тогава работят още плеяда знаменитости на музикално-певческото и танцовото изкуство като: Людмил Георгиев, Йордан Рупчев, Федя Лобанов, Миша Ваклинов, Атанас Самев, Стефка Оникян, Развигор Попов и Мими Иванова; журналисти като бившата главна редакторка на списанията “Лукс” и “Родина България” - Пепа Недялкова - Петрова, Нели Петканчин и Марина Стефанова. Последната отива дори до Москва на собствени разноски, натоварена от “работодателя си” да направи интервю с Филип Киркоров. През “редакцията на списанието” минават и десетки подлъгани от предложението за работа момичета, наети за “секретарки”, художници като Красимир Седларски, музиканти като Иван Цветков и Косьо Вълчев, няколко фирми за предпечат, от чиито услуги Боснов все оставал “недоволен”, и по този изпитан начин не плащал на никого. С управителя на друга фирма - “Ди МАКС”, сагата продължава и до днес, защото през март тази година е насрочено поредното заседание на съда, възпрепятствано няколко пъти от неявяването на Боснов. Делото е заведено от управителя на фирмата - Димчо Джиговски. Въпреки че Боснов му е длъжник, в този случай става дума за побой, нанесен от Боснов върху Джиговски, на улицата и пред свидетели, близо до офиса на фирмата на ищеца, на ул. “Самуил” в столицата. Пак там месеци преди това Боснов вандалства и изпочупва имущество в офиса на ищеца както и прозорците на читалището, в което се намира офисът. По случая тогава е заведена преписка в III РПУ и Боснов подписва декларация, че няма да влиза в контакт с Джиговски. Както се вижда, бързо е забравил декларацията, и скоро отново напада човека, на когото е длъжник за половингодишен труд и безплатно предоставяне на офис - нанася му удари по най-хулигански начин, и му причинява телесна повреда, последвана от увреждане на слуха. В момента се води дело. Джиговски е човекът, който в крайна сметка изкарал на гърба си целия предпечат на злополучното издание на сп. “Аз пея”. Той предостави на репортера на “ШОУ” снимков материал, от който е видно докъде може да стигне маниакалната суета на един човек. За списанието Боснов накарал Джиговски да му удължи компютърно краката, за да изглеждал “по-строен”.
Димчо Джиговски предостави на вестника и писмен документ, собственоръчно написан от Боснов, че списанието ще достигне 200-хиляден тираж, с което обещание отлагал плащанията напред в необозримото бъдеще, когато то щяло да стане печелившо. В тази връзка съществува и едно друго писмо, в което пишман-издателят се обръща към генералния директор на Представителството на “Панасоник” в България, търсейки спонсорство, като го убеждава, че “първоначалният тираж на списанието е 10 000 броя и ще се разпространява в 74 града в страната, а седем радиостанции ще излъчват игрите и конкурсите в него”, през което време ще тече и реклама за “Панасоник” - зарибява евтино Боснов. Разбира се, никой не се връзва на нещо толкова мъгляво като перспектива, и това писмо остава без ответ. Неуморимият “издател” обаче не спира дотук. Той захваща нова битка - този път с Министерството на образованието, което засипва с писма за въвеждане на “предмет по кариоки”, и предлага задължителен абонамент на училищата за непотръгналото на пазара списание. След като и тези опити се оказват напразни, Боснов отправя погледа си към нова сфера на бизнес, който в далечен план храни амбициите му за известност на всяка цена и независимо в какво лидерство. Така се озовава сред шофьорите на таксита, където всеки трети твърди, че е обеднял професор или пенсиониран артист. Боснов се опитва да яхне успеха на шофьорската гилдия, чието самочувствие по онова време се повдигна от приза на един шофьор на Националния тест за интелигентност. Шофьорите дори и не знаят, че вече си имат “лидер”, когато Боснов започва да се появява навсякъде като техен говорител. Само че вече е осъден от един свой бивш консултант - младият и амбициозен Иван Радичев, и това малко вгорчава радостта от лесно постигнатия му пореден опит за превъплъщение.
Иван Радичев е единственият, успял да осъди Боснов за неплащане на извършен труд през 2002-ра година.
Присъдата влиза в сила с Постановление на СРС - 36 състав, на основание 237 и 242-249 от Гражданско-Процесуалния кодекс - гражданско дело 5734 от 2003 г. Въпреки решението на съда осъденият Боснов не погасява дълга си. Амбициран от наглото му поведение Иван Радичев започва да търси нови компромати и съмишленици по разконспирирането на Боснов в глобалната мрежа. Така се натъква на таксиметровия шофьор Добромир Наков, който в прав текст му пише: “Познавам Боснов, той е мошеник, който прибира в джоба си целия членски внос и нагло лъже шофьорите.” Боснов обаче стремително следва новата си роля и успява отново да се превърне в издател - от миналата година на пазара е в. “Волан”, на страниците на който суетата му намира ново поприще - почти всеки брой на вестника съдържа негово интервю със снимка. Едновременно с това се появява в различни телевизионни предавания: в “На кафе” и “Данс дъга” по Нова тв, в
“Тв утрин” и “Спектър” на телевизия “7 дни”, а преди месеци - и в “Коритаров лайф” на “бТВ”. Предизвикани от наглостта му, някои от старите му врагове се обединяват - Димчо Джиговски и Пепа Недялкова - Петрова излизат на открит диспут с Боснов в предаването на Миглена Ангелова “Искрено и лично”, с цел да разобличат мимикрията му на екрана и покажат истинския му облик на измамник. Вместо това той ги нарича в ефир “некадърници”, и истината остава неясна за зрителите. Вестник “ШОУ” пък публикува интервю с илюзиониста Веселин Савов - Весо Шоу, който не отрече, че Боснов му е длъжник за близо 8 000 долара, които му взел назаем под претекст, че ще купи с тях общинско жилище. Боснов и до ден-днешен, по думите на Савов, му дължи тази сума. Преди няколко месеца група пострадали от неизброимите му “таланти” се обаждат с възмущение на водещата по “бТВ” Лора Крумова, разказват патилата си с Боснов, и предаването назначава разследващ журналист - Вероника Димитрова, която интервюира хора, познаващи го в различни периоди на живота му. Те нееднозначно развенчават образа му на “телевизионна звезда” и са единодушни, че е измамник. След като подразбира, че се готви такъв репортаж, Боснов се подготвя за удара. Екипът на предаването е бил заплашен, че ако “това излезе на екрана, много горчиво ще съжаляват”. В последното си интервю по “Хоризонт” той с гордост съобщи, че откакто е “синдикален лидер” е участвал в 66 предавания. Слушателите научиха, че след протестите на шофьорите е дал интервю дори за Би Би Си.

Еми МАРИЯНСКА

Б.р. “ШОУ” не взима отношение по обвиненията срещу Стефан Боснов, готов е да му предостави възможност да се защити.