29 ноември, 13:41

Васил Николов: Излекувах шиповете си с билки, след като бях опитно зайче!

Приложих терапия с препарата „брей за мазане“ на лечителя Бай Димо
прочитания: 21030 | коментари: 9
Васил Николов на 60-я юбилей

Васил Николов е роден през 1951 г. в Свищов. Не дългите му години стаж като регистриран одитор го правят известен в Димитровградско, както и завидните му успехи в маратона. По бягането е запален още от 1979 г. От тогава до днес Николов непрекъснато подобрява личните си постижения. Многократно е преплувал река Дунав, а през 2007 г. участва в плувния маратон Галата - Варна. Николов е бягал на 4 континента, в над 30 държави. Вече 23 години той държи рекорда в Хасковска област по дълго бягане, поставен на стадион през нощта - 107 км. Той е единственият българин сред 30 000 участници в Лондонския маратон през 2000 г.

Въпросите, от които одиторът живо се интересува, са далеч от материалното и битовизма - историята на развиващата се Вселена, произходът на цивилизацията, появата на човека и смисълът да сме на тази земя.

- Василе, като човек на точните науки как оценяваш себе си?
- Познанието е основното ми кредо. Но не само това, което може да се научи от книгите, а и онова, чиито отговори човек трябва сам да прозре, изпитвайки предела на своя дух и тяло. Притежавам богата библиотека от над 1000 тома по въпросите на самопознанието, езотерика, психология и пр., и я споделям с над 80 читатели. Твърдо вярвам във философската максима на Галилео Галилей, че “в живота никой никого не може да научи на нищо, освен да му помогне да го намери в себе си”. Именно вродената ми природа на търсач ме отведе до обучението и десетте оздравителни семинара по метода на акад. Норбеков, които сам провеждах, до интензивните международни курсове по класически масаж, до защитата на две степени по т.нар. “Силва метод” за развитие на ума и контрол над стреса, за които свидетелстват международни дипломи и сертификати. Най-силно и търсено в личен план за мен обаче остава лечението на ставното ми заболяване, което в началото на 2010 г. можеше да ме накара да се откажа маратона без време.

- Да не би да имаш проблеми със ставите?
- Години наред страдам от болки в колената и петите. Мнозина от познатите ми считат това за “нормално”, с оглед на пробяганите от мен над 80 000 километра. Действащ маратонец съм и за своите 61 години съм участвал в над 30 класически маратона. След такова натоварване през всички тези години болките, особено в дясното коляно, станаха нетърпими и през януари 2010 г. бях принуден да потърся консултация с травматолог. Рентгеновата снимка показа, че имам три шипа, и естествено диагнозата на специалистите не бе обнадеждаваща за мен. А след два месеца предстоеше поредния маратон. Естествено, възпитан в спортен дух и самодисциплина,

не исках да се предам без бой

и първото, с което се захванах, беше да търся с часове в интернет изход за състоянието си. Отговорите, които ми даде мрежата се свеждаха до зашеметяващ брой рецепти, от които просто се чудех дали и откъде да подхвана.

- И тогава се намеси провидението...
- На 22 януари 2010 г. посетих Велико Търново по бизнес дела. Влязох в една аптека и казах на госпожата-фармацевт: “Ще ви попитам нещо с риск да ми се присмеете - шипове, естествено, не се лекуват, нали?”. А тя откликна категорично: “Кой ви каза?!”. След което ме “светна” за комбинацията - боров катран, нишадър и лук. Десет нощи компреси - и гаранция - Франция, ме отпрати тя. Снабдих се със заветните съставки и при първа възможност се заех със сакралната терапия. Наложих коляното си с боров катран, нишадър и лук в съотношение “три към едно”, окрилен от надеждата, че победата над шиповете ми е в кърпа вързана. На сутринта обаче бях много неприятно изненадан. Получил бях значително и болезнено изгаряне на кожата. Тогава логично си зададох класическия, ала Хамлет, въпрос: “Да се откажа, или не.” Надделя упоритостта, калявана в многобройните маратони, и вътрешната ми интуиция. Вечерта намазах мястото със свинска мас, а на сутринта го третирах с “брея за мазане” на народния лечител бай Димо, възпитаник на школата на световноизвестната Джуна. На следващата вечер повторих процедурата, и така болките постепенно отминаха. На осмия ден отидох при Бай Димо за “сверяване на часовника”. Та, на този осми ден от терапията възпитаникът на школата на световноизвестната Джуна смени три лупи, коя от коя по-силни - подобрението беше факт. Започнах да тренирам, постепенно увеличавайки натоварването, и след месец пробягах класическия маратон от 42 195 м в Пловдив, и то при непрестанен дъжд през цялото време, а

болките в коленете въобще не се появиха

На 8 май успешно издържах и маратона в Каварна, валиден за републиканско и балканско първенство, където бях най-възрастният състезател. Класирах се четвърти във възрастовата си група 50-60 години.

- А с шиповете в петите как се справи?
- Следващият проблемен опитен участък, който се оказа по-упорит от колената, беше този в петите. Години наред при ставането сутрин болката се засилваше и беше необходимо извървяването на известен брой крачки с изкривено от болка лице, за да “си намерят място”. След години наред страдане, се стигна дотам, че преди маратони в продължение на 15-20 дни изобщо не рискувах да бягам, а само да поддържам някаква форма с крос-тренажор. И когато заставах на старта, изобщо нямах представа дали ще мога да пробягам няколко километра, камо ли целия маратон. За още по-упоритите шипове в петите опитах какво ли не. То не бяха инжекции и нагревки, от които ми се смъкна кожата, то не беше зеле, листа от репей - последва отново обелване на кожата, нишадър, тамян, нафталин, йод със салицилов спирт и аналин, лимони със сода, катран с нишадър и лук (комбинацията, която ми реши проблема с колената) и т.н, и т.н.

- И какво се случи в крайна сметка?
- И тук отново се намеси провидението... Коментирах проблема си в една дрогерия във Варна. Фармацевтката ми каза, че мъжът й имал много упорити шипове в петите, защото пътувал с кораб по света - влага, натоварване и т.н.. Някой му казал за билката брей. Направил си спиртен извлек и упорито правил компреси известно време, докато стигнал до състояние да “рита камък назад с пети безпроблемно”. Казах й, че аз съм човекът, през чиито ръце е минал (поне по моя информация) най-много брей. Започнах терапия с бай Димовия препарат “брей за мазане”, който лично произвеждам. Не само втриване, а обилно намазване и покриване с найлон за цяла нощ, или за няколко часа. И, ей Богу, резултатите надхвърлиха и най-оптимистичните ми очаквания. Вече безпроблемно тренирам без страданията, които ме съпътстваха десетилетия. А що се отнася до брея за мазане, то същият е “ноу-хау” на народния лечител Бай Димо и се изработва от мен. Има невероятен спектър на действие и е помагал на много хора в над 10 държави. Символичната му цена от 5 и 6 лв. за 100 мл го прави достъпен за страдащите, а широкият му спектър на действие е буквално атрактивен.

Вече имам десетки случаи с хора,

които след третиране на шипове по врата и гръбнака с радост и облекчение ми споделят за излекуване и премахване на страданието. Използва се и при ставен ревматизъм, ишиас, лумбаго, дископатия, плексит, артрит, болки в гърба, шипове и др. При контузии допринася и за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи. За съжаление бай Димо преди една година почина, мир на праха му! Но съм му благодарен за брея. Без да звучи нескромно, аз “се жертвах за науката”, превърнах себе си в “опитно зайче” и мога категорично да твърдя, че успешното приложение на този препарат далеч надхвърля лечението само на ставни заболявания. В резултат на дългогодишен опит разширих приложението му и при хемороиди, акне, синузит, хрема, фарингит (впръскане директно в гърлото и външно мазане на шията), претриване при по-пълни фигури и след спортни натоварвания (тук е едно от най-удачните му приложения - от собствен много болезнен опит го твърдя), мускулни разтежения, рани от порязване, декубитални рани и др.


Милена ВАСИЛЕВА
Добави в Facebook



9 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара