Пепи Гюзелев: Не ми пука за смъртта!

Никога не съм вярвал повече в Бог, споделя легендарният музикант, който тия дни разбра, че туморът в главата му отново е започнал да расте

28 Ноем. 2012, 14:44 16333 прочита 3 коментара

Китаристът отказва да замине за Щатите, за да лекува тумора си този път. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Никога не съм вярвал повече в Бог, споделя легендарният музикант, който тия дни разбра, че туморът в главата му отново е започнал да расте

Шокиращи думи изрече публично тези дни “щурецът” Пепи Гюзелев. Любимецът на няколко поколения сподели, че туморът в главата му е започнал отново да расте, но той нямал намерение пак да пътува до Щатите, където миналия път буквално спасиха живота му. “Пратих документите там, но за мен е безпредметно да дам отново хиляди евро, за да съм жив само още няколко месеца...”, каза той. Мнозина схванаха думите му като песимистично предсказание преди Края, но това всъщност съвсем не отговаря на истината. “Никога не съм бил по-работоспособен!”, сподели пред наш репортер преди няколко месеца “щурецът”. И днес продължава да го твърди. А още тогава имаше съмненията, че “нещо се случва в главата му” Сподели, че го притеснява факта, че забравя имена, че често не свързва образа на човека с името му и затова започнал тайничко да си записва описателно къде, кога и при какви обстоятелства е срещнал някого и как се казва този човек. Външно нищо в разговора ни обаче не подсказваше да има объркване в паметта или някакви прояви на неадекватност. Напротив - Пепи Гюзелев припомни подробности за това как са тръгнали навремето – “Бъндараците”, “Блу старс” и “Сребърните гривни”, къде и как са свирили по морето и кой къде заминал после, как “Гривните” се разпаднали, а после се събрали “Щурците”. Същевременно с усмивка сподели, че веднъж в болницата не разпознал жена си, а друг път попитал Кирчо Маричков как се казва. За сметка на това, откакто се е разболял, музиката буквално извирала в главата му. Ставал понякога в 4 сутринта, завладян от мелодия, и сядал на компютъра. Всичко се изливало “като по ноти”. “Е, как да повярваш, че има някаква болест в това нещо, наречено мозък, когато може да ражда музика?!”, шегува се със себе си култовият музикант и повече отвсякога вярва, че премеждията, болестите, всички лоши, както и всички хубави неща в живота ни, идват Отгоре. “Ако ти е писано, можеш ли да го предотвратиш?! Ей сега тръгваш да излизаш, и знаеш ли какво ще ти се случи на улицата?! Никой не го знае – нито болният, нито здравият!... А болният, по-рядко от здравия, трябва да мисли за болести, защото така освен че се потиска и не живее нормално, безпокои душевността и на близките си...”, изповяда своята философия пред репортер на “ШОУ” той. Пеци има прекрасен брак с втората си жена Ефросина и поддържа прекрасни отношения и с първата - Ева. Твърди, че с втората даже “одобрили” избраника на бившата му и я посъветвали непременно да го вземе. Отишли им на сватбата дори! Изглежда някак несправедливо, когато човек като Пепи Гюзелев е създал толкова много и има толкова хармонични отношения с близките си, с децата и внуците си, когато има такива планове за бъдещето, да изпада в мисли за Края си. Той обаче бяга от тях: “Буквално “дрогирам” мисълта си с позитивизъм и вяра. Не съм отчаян, нито сърдит на Съдбата Повече от всякога вярвам в Бог!”, каза той. Преди време музикантът разказа за вестника ни за добрия си приятел Гошо Минчев, който си замина от мозъчен тумор след три неуспешни операции, преди четвъртата, която лекарите отказали – била безсмислена... Пеци едва сега, покрай своя тумор, осмислял какво му е било на Гошо: “Да работиш, като се стремиш да забравиш за болестта! За това се иска голяма сила! Отделно, че болестта често мери сили с издръжливостта ти и те кара да й се подчиниш. Следиш постоянно кога трябва да взимаш хапчета, не си ли пропуснал и т.н. Сега почнах да осъзнавам, че и това е глупост. Какво като в Америка за 40 дни изпих хапчета за 32 000 долара?! И какво като пак редовно взимах в България едни други хапчета, които идваха 400 лева на месец?! - Туморът си седи. Важното е какво те кара да си жив отвътре. Тая работа с хапче не се решава! Няма такова “хапче”!”, отсече борбеният музикант. И добави: “Човек се променя в отделните етапи на живота си. И ако приемеш, че болестта е едно изпитание, един етап, поне направи така, че да запазиш себеуважение – и болестта приеми с достойнство! Не си позволявам размекване нито за миг! Като вземат да ми влизат такива бръмбари в главата, и сменям “коловоза” – мисля за албума, и за следващия албум, и за другите албуми, които ще издам. Ако има нещо за вършене, то ще ми се даде и време да го свърша. Всичко е Божа работа!”... Тези мисли музикантът сподели в един от разговорите ни в градинката на ресторантчето в Столична община, където ходи, когато има заседания. В първия ни разговор по темата за болестта, помня, че се похвали с колеги. “Без да прося, ми помогнаха с пари. Операция не разрешиха лекарите, ама те и хапчетата се оказаха скъпи колкото една операция! На Гошо не му разрешиха лекарите четвъртата операция. Иначе, знам ли – можеше и да я направи – човек в надеждата си и за косъм се лови. А Гошо беше такъв бохем – струваше си още да поживее такъв човек!”... Тук разговорът ни опира в упованието в Бог и вярата в Него. Не е тайна, че музикантът е евангелист. Бившият атеист е доволен, че е открил душата си да приеме религията, макар и на по-късни години. Като пристигнали в Щатите с Ефросина за операцията, ги поели евангелисти. “Без тяхната помощ бяхме изгубени! - признава Пепи. - Знаеш ли, преди да заминем, изживях по-голяма драма не толкова от това, че съм болен, колкото когато трябваше да се разделя с инструментите си и да ги продам. И за колата ми беше мъчно, ама не чак толкова. А за инструментите... А като ги продадох, уж за пари го направих, а се почувствах по-беден”, признава музикантът и се усмихва с една самоирония в погледа, която едва ли съзнава, че е мъдрост. Запазил е хумора си и обича да се шегува, че не ратува за събирането на “Щурците” по една единствена причина – да не каже публиката: “Я виж тия дядковци! Някога са били “Щурците”!” Всяко нещо с времето си, нали така?!”, смее се Пеци и припомня за славните времена, когато приятелите музиканти са били млади, здрави и пълни с планове за бъдещето. Това е времето, когато Борето Карадимчев създава “Бяла тишина”, а никой освен Гошо не може да пее тази песен като него... А Гошо отдавна е потънал в...“бялата тишина”. Но пак идва на помощ окуражителна мисъл – че името му не е забравено и приятелите му не го забравят. “В това е смисълът. Не ми пука за смъртта!”, казва Пепи Гюзелев и, очевидно “напук” на негативните мисли, работи като луд. Гордее се, че никога не е пял или свирил в кръчма или на плейбек. А какви щури турнета са били!.. Минало незабравимо!... Е, когато човек е имал толкова пъстър живот, изпълнен с постоянни турнета – по 200-300 на година, кога му е оставало време да мисли, че ще дойде време да боледува, да остарее и да стане “дядко” на четирима внуци, а акълът му пак да хвърчи в планове за албуми?! “Важното е да имаш планове. Нямаш ли планове, болестта те надвива и събаря. Не смятам да й се предам без бой, като мисля колко ли е пораснал туморът”, твърди знаменитият музикант. Еми МАРИЯНСКА