Йосиф Сърчаджиев: На сцената трябва да се раздадеш докрай, “Да умреш”!

<em>Новата си премиера &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo; от Валентин Красногоров Сатиричният театър &ldquo;Алеко Константинов&rdquo; посвещава на 100-годишнината от рождението на изтъкнатия режисьор, съосновател и пръв художествен ръководител на театъра проф. Стефан Сърчаджиев. В спектакъла е &ldquo;замесен&rdquo; и един друг Сърчаджиев &ndash; неговият най-малък син, Йосиф, вулканичният актьор, който напоследък се изявява най-често като режисьор. <br /> </em><br /> На &ldquo;бащината&rdquo; сцена, както припомни Никола Вандов, драматург в Сатирата, Йоско дебютира като актьор преди 46 години в &ldquo;Ревизор&rdquo; на Н. В. Гогол. Сега прави дебют тук вече като режисьор. <br /> <br /> Много интересна е житейската и творческа биография на автора на тази комедия. Роден през 1934 г. в Ленинград, Валентин Красногоров е инженер-химик и дори професор по технология на горивата. Това обаче не му е попречило да напише 42 пиеси с над 380 постановки по целия свят. Известно време (от 1991 до 2005 г.) живее в Израел, където е избран за вицепрезидент на Съюза на израелските учени и зам.-кмет на град Хайфа, но след това отново се връща в Русия. <br /> <br /> &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo; обединява де факто четири кратки пиески за по двама актьори - мъж и жена. В. Красногоров е предоставил очевидно на конкретния режисьор сам да определи тяхната последователност и дали те да бъдат играни само от двама или от различни артисти. Йосиф Сърчаджиев е предпочел втория вариант и дава възможност за изява на повече млади таланти от Сатирата. Над всички блести обаче Йорданка Стефанова. Сърчаджиев е оставил за последно &ldquo;парче&rdquo; именно &ldquo;Женска орисия&rdquo;, в която добре й партнира младата Полин Лалова. Композиторът - талантливият актьор Мартин Каров, е поверил изпълнението на инструментален състав от&hellip; свои колеги артисти от Сатирата. <br /> <br /> До края на ноември &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo; можете да гледате на 28 т. м. (сряда) от 19.00 ч. <br /> <strong><br /> <br /> Блиц интервю<br /> Никой не ме е насочвал към театъра<br /> </strong><em><br /> Самият Йосиф Сърчаджиев бе любезен да отговори на няколко въпроса специално за най-полезния български вестник, &ldquo;Над 55&rdquo;.<br /> <br /> </em><strong>- Правите своя дебют като режисьор в театъра, на който вашият баща е съосновател и пръв художествен ръководител, още повече в годината на неговия вековен юбилей. Беше ли този факт още едно предизвикателство за вас, натовари ли ви с допълнителна амбиция да се изявите още по-силно и като режисьор?<br /> </strong>- Откровено казано, бях забравил, че сега се навършват 100 години от рождението на моя баща. Каза ми и ми припомни мой братовчед. С баща ми не съм общувал много-много. Нито аз бях поканен за режисьор тук на сцената на Сатирата, нито пък пиесата на Красногоров беше избрана специално заради юбилея. Още миналата 2011 г. беше решено да направя тук постановка и обсъждахме кое именно заглавие да направя заедно с драматуржката Ина Шкарова и доскорошния директор на театъра Иван Попйорданов. Тази премиера е обаче моят поклон към баща ми, към големия режисьор и театрал Стефан Сърчаджиев.<br /> Фактът, че работих сега тук, на тази сцена, и юбилеят на баща ми не ме е натоварил или притеснил повече. Напротив, беше ми много радостно. Още в началото имах усещането, че тук, в Сатирата, има млади артисти, които могат и са готови да играят театро (б.а.- Йосиф Сърчаджиев съзнателно употреби именно тази дума &ndash; &ldquo;театро&rdquo;). Напоследък има много млади колеги, които не знаят как се прави това. Те играят нещо, но не е театро. На сцената трябва да се раздадеш докрай, &ldquo;да умреш&rdquo;, но да направиш това, което искаш, да се превъплътиш в твоя герой. Именно това исках от моя актьорски състав. Когато младите изпълнители ме питаха и чакаха за някакви бележки, им казвах само (знаете, че вече не говоря много): &ldquo;Малко по така!&rdquo; и правех знак с ръка, т.е. още по-сърцато...<br /> <br /> <strong>- Казвате, г-н Сърчаджиев, че сте избирали съвместно заглавието за своя режисьорски дебют в Сатирата от няколко пиеси. И другите пиеси ли бяха от Валентин Красногоров и кое наклони везните именно върху &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo;?<br /> </strong>- Не! Другите обсъждани от нас пиеси бяха от други автори, дори някои жанрово не бяха близко до комедията. Тези четири малки пиеси, обединени под заглавието на едната от тях &ndash; &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo;, просто ми харесаха. Драматургията й може да не е най-силната, но тя не е всичко. Тези пиески са за малките неща в живота. Именно те обаче са основното, главното в нашия живот. Затова имам чувството, че спектакълът ще намери отклик сред публиката.<br /> Стиховете на Робърт Бърнс, за които Мартин Каров композира оригинална музика, избрахме заедно с моята съпруга Райна, също артистка. Впрочем Райна е моят важен човек в тази постановка, а също и в други, режисирани от мен. Жена ми Райна е като корена на дървото, а актьорите са неговите листа.<br /> <br /> <strong>- Драматургът Никола Вандов говори за сблъсък на два пласта в &ldquo;Прелестите на изневярата&rdquo;. Имаше ли сблъсък на две сили и за вашето развитие? За това, кой път да поемете &ndash; този на големия театрал Стефан Сърчаджиев или пътя на дядо ви по майчина линия, на видния български юрист цивилист проф. Йосиф Фаденхехт, на когото сте и кръстен? <br /> </strong>- При мен такива неща нямаше. Първо, както ви казах, с баща ми не съм живял много време заедно. Той се разведе с майка ми, имаше и друго семейство, после втори път се ожени за майка ми, но много не съм общувал с него. Когато аз бях дете, дядо ми проф. Фаденхехт беше вече &ldquo;ку-ку&rdquo;, налегнала го беше склерозата. Иначе беше изключително сладък и фин старец. Почина, когато аз бях само на 8 годинки. Така че никой не ме е насочвал.<br /> <br /> Ние обаче и тримата братя се отдадохме на театъра. Най-големият ми брат Богдан беше театрален режисьор и педагог, средният Николай е художник-сценограф със значителни успехи по сцените и в Германия. Майка ми (Бог да я прости!) все казваше: Как можахте и тримата да се свържете с театъра?<br /> Аз не мога да се откъсна от театъра. Ето например връзката сега между мен и тази млада трупа в Сатирата е като кръвопреливане в духовния смисъл. Имам остра нужда от връщане към театъра. Той за мен не е само работа, а най-вече духовна любов! Такава работа не е уморителна...<br /> <br /> <br /> <strong>Проф. Стефан Сърчаджиев (1912 &ndash; 1965)<br /> Родоначалникът<br /> <br /> </strong><em>Той е едно от големите имена в българския театър. Едва 27-годишен, Стефан Сърчаджиев създава и ръководи &bdquo;Опитен театър&rdquo;, в който смело експериментира и проявява новаторски стил на режисура. От 1945 г. (с известни прекъсвания) е в състава на Народния театър. <br /> </em><br /> След Априлския пленум от 1956 г. и известно разхлабване на тоталитарния режим и догматизма Стефан Сърчаджиев става един от основателите на Държавния сатиричен театър и в края на същата година е назначен за негов пръв художествен ръководител (до 1958 г.). Именно с неговата постановка на &ldquo;Баня&rdquo; от Маяковски Сатирата вдига за първи път завеса на 7 април 1957 г. Там той режисира също &ldquo;Кралят отива на война&rdquo; от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев и &bdquo;Изборен екран&rdquo;. Есето на проф. Сърчаджиев &bdquo;За нашия театър&rdquo; от 1957 г., в което той цитира Гогол &bdquo;Да се смеем над всичко, което позори истинската човешка красота!&rdquo; и заявява: &bdquo;Често пъти ще говорим на шега. Но бъдете сигурни, че мислим сериозно&rdquo;, остава кредо на Сатиричния театър и до ден днешен. <br /> Характерни за режисьорския стил на проф. Стефан Сърчаджиев са и постановките му в Народния театър като &bdquo;Фуенте Овехуна&rdquo; от Лопе де Вега и &bdquo;В полите на Витоша&rdquo; от Яворов и др. Изявява се и като майстор зад кинокамерата. Режисира филмите &bdquo;Утро над Родината&rdquo;, комедията &bdquo;Хитър Петър&rdquo; със знаменития Рачко Ябанджиев в главната роля, драматичния &bdquo;Царска милост&rdquo; по пиесата на Камен Зидаров и др. Ранната му смърт го заварва в разцвета на неговата творческа зрялост. <br /> <em><strong><br /> <br /> Борислав КОСТУРКОВ</strong></em>